№ 611
гр. Варна, 20.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000172 по описа за 2022 година
по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на Б. Л. Н., чрез адв. М. Т., за изменение на решение №
247 от 26.07.2022 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. № 172/2022 г., в
частта му за разноските, с което е потвърдено решение № 236/20.07.2021 г. по т.д. №
1017/2020 г. на Окръжен съд - Варна.
В молбата се прави искане за изменение на решението като се присъдят в полза
на Б. Л. Н. разноски общо в размер на 1 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. Излагат се доводи за основателността на искането. Твърди се, че в
представения договор за правна защита и съдействие е удостоверено получаването на
договорената сума от процесуалния представител на въззиваемия. С оглед на
предходното считат извършеното плащане за доказано. В условие на евентуалност
представят платежен документ от дата 21.06.2022 г. като доказателство за платена сума
от 1 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Моли се за изменение на решението в частта
за разноските в полза на Б. Л. Н..
В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.
Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Представен е списък на разноските по чл. 80 от
ГПК като процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС на
1
РБ. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 247 от 26.07.2022 г., постановено по в. т. д. № 172/2022 г. по описа
на Апелативен съд – Варна е потвърдено решение № 236 от 20.07.2021 г., постановено
по т. д. № 1017/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Въззивният съд се е произнесъл по разноските като е преценил, че такива биха
се дължали в полза на Б. Л. Н. съобразно направеното искане в отговора на въззивната
жалба и предвид изхода на спора. Но тъй като от представения договор не е възможно
да се направи недвусмислен извод, че действително уговореното адвокатско
възнаграждение е заплатено по банков път, а доказателства за извършено такова
банково плащане не са ангажирани, то съдът е преценил, че такива не следва да бъда
присъждани в полза на въззиваемия.
Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала
благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в
която приключва производството по делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на направените по делото разноски, които обаче следва да бъдат
присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване, съгласно
разясненията в т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Когато се претендират разноски осъществени чрез заплащането им по банков
път, то следва да има надлежни доказателства за реалното осъществяване на
плащането, което вече задължава валидно съда да го съобрази и съответно отрази при
преценка за определяне размера на разноските.
Действително в подадения отговор на въззвината жалба е направено искане за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Списъкът по чл. 80 от ГПК, ведно
с договор за правна защита и съдействие между въззиваемия и адв. М. Т., е представен
в о. с. з. на 22.06.2022 г. В последния е посочено, че договорената сума в размер на
1 400 лв. е платима по банкова път, но без да са ангажирани доказателства за реалното
извършване на плащането.
Доказателство за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение е
ангажирано едва с молбата по чл. 248 от ГПК, т. е. след изтичане на преклузивния срок
по чл. 80 от ГПК. Видно от същото, сумата е платена на 21.06.2022 г., т. е. плащането
е извършено преди представяне на списъка по чл. 80 от ГПК. Съобразно предходното,
причина за несвоевременно представените доказателства за направените пред
въззивната инстанция разноски е поведението на самата страна.
Ето защо, съдът намира, че молбата на Б. Л. Н., подадена чрез адв. М. Т., за
изменение на решение № 247 от 26.07.2022 г., постановено по в. т. д. № 172/2022 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, в частта му за разноските, следва да се остави без
уважение.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Л. Н., подадена чрез адв. М. Т., за
изменение на решение № 247 от 26.07.2022 г. на Апелативен съд - Варна, постановено
по в. т. д. № 172/2022 г., в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3