№ 58
гр. Тутракан, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. С.
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. С. Административно наказателно
дело № 20243430200084 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000165 от 08.03.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на В. М. Д., с ЕГН:
********** от **********, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят
го обжалва в срок, излагайки доводи за незаконосъобразност на НП. С жалбата
последният оспорва установената от контролните органи фактическа
обстановка, твърдейки че управлявал МПС с поставен обезопасителен колан.
Твърди се, че актосъставителят не извършил докрай проверката, тъй като не
установил причините, поради които водачът бил без поставен колан.
Възразява се, че АНО не изпълнил задължението си по чл. 54, ал. 4 от ЗАНН,
като не взел предвид направеното в АУАН възражение. Същевременно с това
се настоява, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН и случаят да се
квалифицира като маловажен. В етапа на съдебните прения защитата, в
лицето на надлежно упълномощения адв. И. А. от ****, излага доводи за
незаконосъобразност на НП, опиращи се също на твърдението за недоказаност
1
на нарушението, като за целта отдава преимуществено значение на
показанията на доведения от жалбоподателя свидетел пред тези на
полицейските служители. Направено е искане за присъждане на сторените в
хода на производството разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото е приобщено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат по бланкетен
начин доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2024 г., около 11:30 ч., актосъставителят М. М. и свидетелят В.
П. – полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения по контрол на движението по пътищата, като се намирали в гр.
Тутракан, на кръстовището, образувано от улиците „Камчия“ и „Велико
Търново“. В това време по ул. „Велико Търново“ преминал управляваният от
жалбоподателя лек автомобил марка/модел „Фиат Брава“ с рег. № ****.
Пасажер в автомобил бил св. М. М., намиращ се на предна дясна седалка.
Полицейските служители констатирали, че водачът бил без поставен
обезопасителен колан, поради което актосъставителят М. предприел действия
по спирането му. В хода на извършената проверка се потвърдило, че
жалбоподателят бил без поставен колан. След като последният бил проверен
за употреба на алкохол, актосъставителят съставил АУАН серия АД № 162, бл.
№ 271214, с който му повдигнал обвинение за извършено нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят вписал собственоръчно следните
възражения: „Не съм съгласен с акта и полицаите са без боди камери. С което
не е вярно.“, след което подписал акта и получил препис от същия.
На 08.03.2024 г. било издадено атакуваното НП 24-0362-000165, препис
от което бил връчен на жалбоподателя на 14.03.2024 г.
2
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; з. к. на НП № 24-0362-000165 от 08.03.2024 г.; АУАН № 162, бл.
№ 271214 от 17.02.2024 г.; справка картон на водача В. М. Д.; з. к. на Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г.; з. к. на Заповед № 342з-158/28.02.2022 г.; з. к. на
Служебна бележка от „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра.
Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители,
тъй като същите са обективни, взаимосвързани и кореспондиращи с редовно
съставения АУАН (аргументи в тази насока по-долу), който на основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила.
Съдебният състав цени като недостоверни показанията на св. М. поради
следните причини. На първо място, видно е, че свидетелят е предубеден, тъй
като твърди, че жалбоподателят му е вършил услуга, докато е управлявал
МПС в процесната ситуация. На второ място, показанията му остават
изолирани от останалата, приета от съда за достоверна, доказателствена
съвкупност.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия АД № 162, бл. № 271214 от 17.02.2024 г. в
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите
реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е съставен от компетентен орган.
Последният извод следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с 189, ал. 1 и чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с т. 2.2 и т. 1.3.3 от
Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и
Заповед № 342з-158/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Силистра.
Доводът на жалбоподателя, изложен в сезиращия съда документ, че процесът
на съставяне на АУАН бил опорочен, тъй като актосъставителят не изяснил
3
причините, поради които водачът не бил поставил колан, следва да бъде
отклонен като неоснователен. Това следва от обстоятелството, че на
актосъставителя не е законово вменено задължението да установява
причините и мотивите за извършване на нарушението. Отделно от това, не са
били налице данни, че жалбоподателят свои качеството на лице по чл. 137а,
ал. 2 от ЗДвП (лице, освободено от задължението да използва обезопасителен
колан), така щото да бъде наложително извършването на допълнителна
проверка с оглед събирането на доказателства в тази насока.
Наказателно постановление № 24-0362-000165/08.03.2024 г. е издадено
от компетентен АНО – чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 3.9 от Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН и съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като с него е наложено наказанието, предвидено в чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП,
определено от закона в абсолютен размер – 50 лв. Обстоятелството, че АНО
при издаване на НП не е взел предвид възражението на жалбоподателя,
изложено в АУАН, в принципен план не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят има възможност да се
позове на възражението си и пред съда, действащ като въззивна инстанция. В
конкретния случай, възражението в АУАН „Не съм съгласен с акта и
полицаите са без боди камери. С което не е вярно.“ всъщност има характера на
изразено от жалбоподателя становище, по което АНО се е произнесъл
конклудентно с издаването на НП.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 във
връзка с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е установен като водач на МПС от
категория M или N. Липсата на конкретизация в коя точно категория попада
управляваното от него МПС (М1, М2, М3, N1, N2, N3) не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като, видно от чл. 4 от Регламент
(ЕС) 2018/858 на ЕП и Съвета, тази категоризация е с оглед допустимия брой
на пътниците (М1, М2, М3) или с оглед максималната маса на превозното
средство (N1, N2, N3), като е безспорно, че процесното МПС попада в някоя
от тях.
Изпълнителното деяние се свежда до бездействие – неизпълнение на
4
нормативно вменено задължение за поставяне на обезопасителен колан по
време на движение. От кредитирания доказателствен материал се извежда, че
жалбоподателят е извършил нарушението, в което е обвинен. Предвид
формалния характер на нарушението, осъществяването на изпълнителното
деяние изпълва неговата обективна страна.
Деянието е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна с
небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен да управлява
МПС с поставен обезопасителен колан и субективно, при полагане на
дължимата грижа, е бил в състояние (т.е. е могъл) да избегне извършването на
административното нарушение.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 във връзка с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Искането случаят да бъде квалифициран като маловажен следва да се
остави неудовлетворено поради следните съображения. На първо място,
съгласно чл. 189з от ЗДвП институтът на маловажния случай по ЗАНН не се
прилага за нарушения по ЗДвП. На второ място, дори и да беше допустимо
прилагането на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита, че настоящият случай разкрива
белезите на стандартно нарушение от този вид, поради което би било
необосновано прилагането на коментирания институт.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се отхвърли.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО, като не е посочен техният размер. Предвид ниската фактическа и
правна сложност на казуса и бланкетния характер на становището на
процесуалния представител на АНО, съдът счита, че следва да присъди
разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-
000165/08.03.2024 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с
което на В. М. Д., с ЕГН: ********** от **********, за извършено нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1-во от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
50 лв., като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. М. Д., с ЕГН: ********** от ********** да заплати на
ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М. Н., сторените разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6