№ 1958
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110169069 по описа за 2021 година
OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 69069/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от АЛ. С. К. срещу „Медико – дентален център ...-.“ ЕООД,
като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов
договор № .. г. и допълнително споразумение от 30.03.2021 г. Поддържа, че по силата на
трудовото правоотношение е изпълнявала длъжността „лекар УНГ“. Навежда доводи, че по
силата на договора се дължало трудово възнаграждение в размер на 1200,00 лева месечно,
като също така било дължимо и допълнително трудово възнаграждение, което се равнявало
на 50 % от сумата, която работодателят бил получил от НЗОК за съответния месец за
предоставените от служителя медицински услуги. Излага съображения, че от м.03.2020 г. в
Република България, предвид усложнената обстановка от COVID-19, лекарите работели при
усложнена обстановка, като била приета Методика за определяне на размера на сумите з
плащания от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ на дентална помощ и на
медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия. Твърди, че с
методиката се определял дължим размер на плащания при неблагоприятната обстановка, в
това число касаещи и лекарите при ответника. Поддържа, че НЗОК била извършила
плащане на сума въз основа на която се определяла базисната стойност на доплащането на
работодателя, като в случая за период м.03.2020 г. до м.12.2020 г. не била заплатена сума в
общ размер от 18786,90 лева, като се периода от 01.04.2020 г. до 01.12.2021 г. се дължала и
мораторна лихва върху дължимата сума в размер на 2272,02 лева. Навежда доводи, че след
1
посочения период имало извършена корекция на дължимите суми – с оглед базисната
основа, като за периода м.01.2021 г. до м.09.2021 г. се дължала сумата от 12910,85 лева за
допълнително трудово възнаграждение, като с оглед липсата на плащане за периода
01.02.2021 г. до 01.12.2021 г. се дължала мораторна лихва за в размер на 2961,25 лева.
Излага съображения, че към момента на предявяване на иска не била получила дължимите
допълнителни суми за трудово възнаграждение. Прави доказателствени искания за приемане
на писмени доказателствени средства, както и за допускане на заключението на ССчЕ, което
да отговори на задачи формулирани в исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да
заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
на ищеца били изплатени всички дължими възнаграждения, които били дължими за
процесния период, поради което иска бил неоснователен. Поддържа, че трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от
01.12.2021 г., като в предизвестието си служителя не бил навел никакви съображения за
дължими към него трудово възнаграждения. Прави отвод за нередовност на исковата молба,
като твърди, че с оглед основанието на което била формулирана претенцията на ищцата, не
можело да се изясни, как точно са формирани претендираните вземания. Навежда доводи, че
ищецът не бил установил пълно и главни материалните предпоставки на претендираното
вземане, което обосновава, като прави извод за неоснователно на претенцията. Развива
аргументи от правна страна по отношение на твърдяната от ищцата методика, като прави
извод, че същата не попадала в обхвата на приложението й, поради което не й се дължало
допълнително трудово възнаграждение, като освен това обосновава, че с доводите си
ищцата тълкувала превратно разпоредбите на методиката. Навежда доводи с оглед
релевантни разпоредби в методиката, коя част от персонала на съответно лечебно заведение
имала право на допълнително трудово възнаграждение и при какви условия, респ. в кои
лечебни заведения. Твърди, че само при определени изключения дължал допълнителни
трудови възнаграждения, като подробно сочи в кои случай. Поддържа, че тъй като с оглед
извършеното плащане на всички дължими възнаграждения към ищеца, то не била дължима
сумата за претендираните мораторни лихви. Прави доказателствени искания за приемане на
писмени доказателствени средства, както и за допускане на задачи към заключението на
ССчЕ, както и да бъде издадено съдебно удостоверение на основание чл. 186 ГПК, което да
послужи пред НЗОК за изискване на информация свързана с плащането на суми за
допълнителни трудови възнаграждения. Иска отхвърляна исковете. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове се правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 1 КТ, във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение, респ. допълнително трудово възнаграждение.
Ищецът носи доказателствената тежест, т.е. има процесуалното задължение (арг. чл.
154, ал. 1 ГПК) да установи посочените материални предпоставки, а ответника следва да
установи, че е заплатил претендираните суми.
Между страните не се спори, поради което съдът намира, че на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че са се намирали в трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № .. г. и допълнително споразумение от
2
30.03.2021 г., като ищцата е изпълнявала длъжността „лекар УНГ“.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Основателно е искането за допускане изслушване на ССчЕ по въпросите поставени в
исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същото е допустимо, относимо и
необходимо, а за обстоятелствата и връзките между тях, за които се иска вещото лице да
даде експертно заключение страната носят доказателствена тежест.
С оглед направените оспорвания и разпределената доказателствена тежест, съдът
намира, че искането на ответника по реда на чл. 186 ГПК да се издаде съдебно
удостоверение за посочените обстоятелства в отговора на исковата молба – е процесулно
допустимо, тъй като е направено своевременно, като се явява необходимо и относимо.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.03.2022 г. от 09:15 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията, като съдът им указва най-късно до първото по делото
заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че страните са се
намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № .. г. и допълнително
споразумение от 30.03.2021 г., като ищцата е изпълнявала длъжността „лекар УНГ“.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на ССчЕ, което да отговори на задачите
поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба при депозит в размер на 400,00
лева, вносим от ищеца бюджета на съда в размер на 200,00 лева и от ответника в размер
на 200,00 лева в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М.. която да бъде уведомена след
представянето на доказателства за внесения депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186 ГПК съдебно удостоверение, което да послужи
на ответника пред НЗОК за придобиване на информация от НЗОК, така както е поискано в
отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4