РЕШЕНИЕ
№
Гр. София 21.05.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно заседание на
15.06.2023 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Христина Кръстева, като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 1825 по описа за 2021г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.Г.Д. заместен по
реда на чл. 227 ГПК в хода на настоящото дело от наследниците му по закон Н.Д.Д.
с ЕГН **********-син; З.Т.Д. с ЕГН **********-съпруга и Д.Д.П. с ЕГН **********-дъщеря
срещу Решение 20240055/30.10.2020г. по гр.д. 12654/2018г. на СРС, 173 с-в, с
което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу К.Р.В., иск по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки,
страдания, неприятни физически и психически изживявания, последица от
противоправно деяние на ответника, изразяващо се в това, че на 29.10.2017г.
около 8,30-9,00ч. той, ловувайки в недвижим имот - нива в село Каменичка
Скакавица, местност „Гробишки рид", собственост на Н.Д. - син на ищеца,
отказал да преустанови лова и да напусне имота, продължавайки ловната дейност и
отправяйки закани към Д.Д., като по този начин му причинил силна уплаха,
притеснения и последвало от това влошаване на здравето, ведно със законната лихва
от датата на инцидента (29.10.2017г.) до окончателното й изплащане.
Изложени са аргументи за осъществяване на елементите
на чл. 45 ЗЗД. Счита, че е доказано, че ловът е провеждан на място различно от
посоченото в разрешителното за лов и така са нарушени, а не спазени (както
приел съдът) нормите на ЗЛОД и правилника към него.
Трябвало ответника да преустанови лова. Щом в имота
имало лица различни от членовете на ловната дружина ловът трябвало да бъде
преустановен, поради недопустимост ловната дейност да застрашава човешки живот
и здраве на лица, които не участват в лова.
Нямало уведомяване от ответника на ръководителя на
ловната дружина за наличие на „цвилни“ лица на мястото на лова.
Свидетеля К.К.изяснил, че практиката е когато има
външни лица на мястото на лова или да се говори с тях да се преместят или
ловците да се преместят.
Установени били и вреди-изключителна уплаха и стрес, тревожност,
инсулт. Имало и заплаха: „Аз ще се разправям с теб утре“. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.
Ответника оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение на валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност съдът е ограничен
до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства СГС намира
решението на СРС за правилно по следните съображения.
Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД. На първо място, за да
възникне деликтна отговорност е необходимо противоправно поведение. В случая
такова според настоящият въззивен състав не е установено.
Неоснователни са оплакванията в жалбата относно
мястото за провеждане на лова. Ответника не е ръководител на лова и не той
определя мястото на лова. Съгласно чл. 59,
ал. 3, т. 1 и т. 5 ППЗЛОД ръководителя на лова отговаря за реда, дисциплината и
спазването на законността при подготовката, организацията и провеждането на
ловния излет, като организира същия, определяйки стрелците, гоначите, ловните
кучета, мястото и броя на гонките, местата на стрелците на стрелковата линия.
Участниците в лова са длъжни стриктно да спазват разпорежданията на
ръководителя на лова, за което подписват и изрична декларация (чл. 59, ал. 4
ППЗЛОД). Съгласно чл. 55, ал. 7 ППЗЛОД, до завършването на гонката ловците не могат
самоволно да напускат или да променят определените им от ръководителя на лова
места. Следователно отказът на В. да напусне определената му позиция на пусия е
правомерен и съобразен със специалните норми, регламентиращи ловната дейност.
От показанията на ръководителя на ловната дружина се установява, че мястото
попада в района на лова.
От показанията на св. Д.К.не се установява отправяне
на заплашителни реплики. Свидетеля заявява, че с другото лице са били в буса и
не са чули разговора между починалия първоначален ищец и ответника. показанията
му са и вътрешно противоречиви. От една страна посочва, че били в буса, а
ищецът говорел с ответника, после заявява, че говорели (ищецът и ответника)
докато вървели към буса, а в същото време е заявил по-горе, че не са чули
разправията, защото били в буса. От една страна посочва, че ищецът отишъл да се
разправя с ответника (след чути изстрели) от друга по-долу заявява, че Д. бил в
буса. Едновременно посочва, че се изплашили (заедно с внука на ищеца) от
изстрелите, а после заявява, че не били много изплашени защото не били чули
изстрелите.
Другия свидетел също не установява заплахи. И неговите
показания относно „караница“ не са достоверни. От една страна той е
заинтересован от делото като внук на ищеца. От друга страна едновременно
заявява, че не са чули (с другия свидетел) какво се говори, като посочва и че
са били в буса (разговора между ищеца и ответника е бил след прибирането им в
буса), при което няма как да е чул сочената в ИМ и от свидетеля реплика ( „с
теб ще се разправям утре“). Свидетеля
посочва, че обаждането до спешния телефон било преди изстрелите, което
опровергава твърденията в исковата молба за момента на това обаждане. И двамата
свидетели опровергават твърденията, че ответника е стрелял. И двамата посочват,
че изстрелите не са били от ответника, а и са били в далечината.
Не се установява твърдяната уплаха и стрес. Поисканата
СпХЕ не е изготвена поради оттегляне на
искането.
От съдържанието на звукозаписа на обаждането до телефон
112 става ясно, че всъщност целта на обаждането е просто да има такова, че се ловува
в частен имот.
Часът на обаждането противно на твърденията в исковата
молба е още по времето на присъствие на ищеца и ответника в имота.
СГС споделя и изводите на СРС, че щом се е почувствал
застрашен ищецът би следвало да напусне мястото, а не да започва работа в имота.
И двамата ищцови свидетели установяват, че ответника
не е стрелял. Ръководителя на лова разпитан установява, че изстрели не е имало,
а са ползвани пиротехнически средства за сплашване на дивеч, а не оръжие. При
това положение обективно не е установена някаква опасност за ищеца и другите
лица отишли с него в имота с оглед на което и искът е неоснователен при липса
на доказателства за заплашване и за връзка между претърпения по-късно инсулт и
случилото се при срещата между ищеца и ответника по време на лова, в който смисъл са и изявленията на вещото
лице по СМЕ в ОСЗ на 11.02.2020г.
Ето защо решението е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото само въззиваемия има право на
разноски за въззивната инстанция в размер на 200,00 лева за адвокат.
Водим от гореизложеното СГС, II-А
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20240055/30.10.2020г. по гр.д.
12654/2018г. на СРС, 173 с-в.
ОСЪЖДА Н.Д.Д. с
ЕГН ********** и адрес ***; З.Т.Д. с ЕГН **********- и адрес *** и Д.Д.П. с ЕГН ********** и адрес ***83 ДА
ЗАПЛАТЯТ НА К.Р.В. с ЕГН ********** и адрес ***2 сумата от 200,00 лева – разноски за адвокат за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2