Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 37
Гр.ДОБРИЧ 20.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ
ФЕВРУАРИ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА
ЕВА
ИВАНОВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа
докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№875/2019г.по
описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по подадена от ищеца по гр.д.№ 9/2019г.по описа на Т.ски районен съд,чрез
пълномощника му-адв.Х.Х.,ДАК,
въззивна жалба срещу
постановеното по делото Решение № 83/25.07.2019г.,с искане за отмяната
му изцяло като неправилно и постановяване на друго от
въззивната инстанция,с което исковата претенция да се уважи и
се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски.
Според въззивника
между страните е налице едностранна правна сделка,каквато е записът на
заповед.По делото не е спорно,че записът на заповед е редовен от външна страна
и съдържа всички изискуеми по чл.535 от ТЗ реквизити.Не е налице порок при волеобразуването при сключване на сделката,респ. при издаването
и подписването на ценната книга.Твърдението на ответника,че записът на заповед
бил подписан от него под заплаха и принуждение,е недоказано.Ответникът не
оспорва подписа си под ценната книга,а при справка със съдържанието й се
вижда,че той се е подписал на няколко места,което категорично опровергава
становището му,че едва ли не се е подписал на бял лист и не е знаел какво
подписва.
Въззиваемата страна
Д.Н. не е депозирала писмен отговор на жалбата.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото
доказателства,намира,че като подадена от надлежно оправомощено лице,в
преклузивния законов срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество,жалбата е основателна.
Решение № 83/25.07.2019г. по гр.д.№
9/2019г.по описа на РС,гр.Т. е неправилно,като постановено в противоречие на
материалния закон,необосновано,поради неправилна преценка на събраните
доказателства,поради което следва да се отмени изцяло,като вместо него се
постанови друго,с което предявения иск се уважи изцяло.
Предмет на заявената с исковата молба по
гр.д.№ 9/2019г.по описа на Т.ски районен съд претенция с правно основание
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК е установяване
съществуването на парично вземане по запис на заповед,за което вземане в полза
на ищеца по ч.гр.д.№ 621/2018г.по описа на ТРС е издадена Заповед №
450/05.11.2018г.за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.10
от ГПК.
При предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК
предмет на установяване и признаване по исков ред е обективираното
в заповедта за изпълнение право и ако то съществува,ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Вземането си молителят по ч.гр.д.№ 621/2018г.
по описа на Т.ски районен съд и ищец по гр.д.№ 9/2019г.по описа на същия съд основава
на издаден на 01.09.2018г.запис на заповед.Видно от оригинала на ценната
книга,приложен на стр.5 от ч.гр.д.№ 621/2018г.на ТРС,издател на записа на
заповед е ответникът Д. Д. Н.,ЕГН:**********.Записът на заповед е редовен от
външна страна,тъй като съдържа всички императивно установени в чл.535 от ТЗ
реквизити,подписан е от ответника като издател,предявен му е за плащане на
20.10.2018г.,което означава,че ценната книга материализира в себе си правото да
се иска плащане по нея.
В депозираните възражения срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение и писмен отговор на исковата молба издателят на
записа на заповед релевира възражение от категорията
на „абсолютните“ менителнични възражения за
унищожаване на менителничната сделка,поради
опорочаване на волята му,с оглед упражнени
спрямо него от ищеца натиск и заплаха по смисъла на чл.30 ЗЗД,във вр. с чл.465 от ТЗ.
Д. Д. Н. твърди,че през м.септември 2018г. в
с.Х.,където поправял една къща,пристигнал с кола Д.Я.,накарал ответника да се
качи в колата,след което му представил
предварително изготвен запис на заповед,в който било посочено,че трябва
да му плати сумата от 5 000 лв.,и го заплашил с убийство,ако не подпише
записа.При тези обстоятелства Н. бил принуден да подпише ценната
книга,въпреки,че не дължал никакви пари.
С оглед доказване на тези твърдения,в полза
на ответника първоинстанционният съд е разпитал трима
свидетели:Д. Н. А.- баща на ответника;М. М. М.-зет на ответника и С. С. С.-служител
на РУ Т..Показанията им не установяват
елементите от фактическия състав на упражнена спрямо ответника заплаха по
смисъла на чл.30 от ЗЗД за подписване на процесния
запис на заповед.Показанията на св.М. не се основават на преки наблюдения и
впечатления,а на обясненията на ответника за обстоятелствата,при които бил
подписал записа на заповед.Показанията на свидетелите А. и С.се отнасят за
събития от края на м.октомври 2018г.Процесният запис
на заповед е издаден на 01.09.2018г.При това положение,дори да е било
налице твърдяното от свидетелите
заплашване, то следва по време подписването на процесния
запис на заповед,поради което не би могло да се отрази на действителността на менителничното задължение.Според чл.30 ЗЗД,заплашване е
налице,когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето
лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.Съобразно цитираната
норма,за да се засегне действителността на менителничното
задължение,заплашването трябва да е извършено с цел да се застави заплашвания
да поеме менителнично задължение по запис на
заповед,т.е следва да е налице
причинно-следствена връзка между заплашването и издаването на записа на
заповед от страна на заплашеното лице,каквато в случая,при положение,че
твърдяното заплашване следва по време подписването на процесния
запис на заповед,очевидно липсва.
Записът на заповед материализира правото да
бъде получена обозначената в него парична сума.Той е абстрактна сделка,при
която основанието за плащане не е
елемент от съдържанието й.Гореизложеното сочи,че процесният запис на заповед сам по себе си е достатъчно
основание,за да се приеме,че ответникът дължи на ищеца сумата по записа на
заповед.В случай,че записът на заповед е редовен съгласно чл.535 от ТЗ,кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на
ценната книга,като няма задължение да доказва каузалното правоотношение,от
което произтича правото му да получи плащане.Записът на заповед е за него
едновременно и основание и доказателство.В този смисъл,неправилен е извода на първоинстанционния съд,че в тежест на ищеца по делото като
издател на ценната книга е да конкретизира каузалното правоотношение,от което
произтичало вземането му,и да ангажира доказателства,установяващи по
категоричен начин това вземане,и тъй като не е навел подобни обстоятелства и не
е ангажирал доказателства в тяхна подкрепа,искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По въпроса как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен
иск по чл.422 от ГПК в хипотезата издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на запис на заповед е налице задължителна съдебна практика,която в
случая първостепенният съд не е съобразил.
Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,при редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване
на вземането от ответника,ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение,по повод или във връзка с което е издаден
записа на заповед.Едва при наведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение,по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на заповед,на изследване подлежи и
самото каузално правоотношение,доколкото
възраженията,основани на това правоотношение,биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед.Но и в този случай,по правилото на чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва
фактите,на които основава твърденията и възраженията си,и които са обуславящи
за претендираното,съответно
отричаното право-за съществуването,респ.несъществуването на вземането по записа
на заповед.
В процесния случай ответникът
не навежда твърдения за наличие на каузално правоотношение,по повод или във
връзка с което е издаден процесния запис на заповед,за
да подлежи това правоотношение на изследване от съда,а още по-малко-на
доказване от страна на ищеца.Наведените от ответника възражения нямат за последица
погасяване на вземането по процесната ценна
книга,както защото касаят отношения на ответника с трети лица,каквото лице се
явява брата на ищеца,така и защото тези
възражения са абсолютно голословни,неподкрепени
от никакви,нито писмени,нито гласни доказателства,а тежестта за ангажирането на
такива е на ответника.
По гореизложените мотиви,обжалваното решение
следва да бъде изцяло отменено,като вместо него постановено друго,с което
претенцията да се уважи,ведно с присъждане на ищеца на сторените от него в
двете съдебни инстанции разноски,а именно:102.00лв.-заплатена държавна такса за
образуване на гр.д.№ 9/2019г. и по вз.гр.д.№
875/2019г.-100.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото и 500.00
лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 83/25.07.2019г.,постановено по
гр.д.№ 9/2019г.по описа на Районен съд,гр.Т.,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните,че Д. Д. Н.,ЕГН:**********,***,дължи Д.Е.Я.,ЕГН: **********,*** ,
сумата
от 5 000 лв./пет хиляди лева/ по запис на заповед от 01.09.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума,начиная от 30.10.2018г.,до
окончателното й изплащане,за която сума в полза на Д.Е.Я.,ЕГН:**********,по
ч.гр.д.№ 621/2018г.по описа на Т.ски районен съд е издадена Заповед №
450/05.11.2018г.за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.10
от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Н.,ЕГН:**********,***,да заплати
на Д.Е.Я.,ЕГН: **********,***,сторените съдебни разноски,в размер на:102.00 лв./сто
и два лева/-заплатена държавна такса за образуване на гр.д.№ 9/2019г.по описа
на ТРС,както и тези по вз.гр.д.№ 875/2019г.по описа
на ДОС,в размер на 100.00 лв./сто лева/-заплатена държавна такса за образуване
на делото и 500.00 лв./петстотин лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.