О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2020
г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА П.
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1651
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С молба с. д. № 5558/29.05.2020 г. директорът на
Дирекция “ОДОП“ – Варна е поискал от
съда да допълни в частта за разноските на основание чл. 248 ал. 1 ГПК вр. пар.
2 ДР ДОПК постановеното по делото решение № 593/14.05.2020 г. като осъди жалбоподателя
да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, определено
по реда на чл. 161 ал. 3 и съобразно чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер на
1332, 34 лв.
В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 ГПК вр. пар. 2
ДР ДОПК не е постъпил писмен отговор от насрещната по делото страна Д.Д.М.,
упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д.М.– Звезда“.
Съдът като прецени, че е сезиран с предявено в срока
по чл. 248 ал. 1 предл. първо ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК искане на процесуално
легитимирано лице, намира същото за процесуално допустимо и поради това за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност.
По основателността на искането съдът съобрази
следното:
С постановеното по делото решение № 593/14.05.2020 г.
съдът е изменил по жалба на Д.Д.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д.М.–
Звезда“, потвърдения от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна в обжалваната му
част ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г., но е пропуснал да
се произнесе по своевременно направеното от пълномощника на ответника в
последното съдебно заседание от 26.02.2020 г. искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Такова в случая е дължимо на Дирекция „ОДОП“ –
Варна на основание чл. 161 ал. 1 изр. 2 и 3 ДОПК. Това обуславя основателността
на направеното искане по чл. 248 ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК за допълване на
решението в частта за разноските.
Относно размера на юрисконсултското възнаграждение,
което следва да се присъди на Дирекция „ОДОП“ – Варна по реда на чл. 248 ГПК
вр. пар. 2 ДР ДОПК, съдът съобрази следното:
Закрепеното в чл. 161 ал. 1 изр. 2 и 3 ДОПК принципно
положение е, че на ответника се присъждат разноски съобразно с отхвърлената
част от жалбата като присъжданото на администрацията юрисконсултско
възнаграждение за всяка инстанция е в размера на минималното възнаграждение за
един адвокат. Последното подлежи на определяне по реда на действащата Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Същевременно чл. 161 ал. 3 ДОПК регламентира, че в
случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат
представени в административното производство, представилата ги страна заплаща
изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. Разпоредбата визира новопредставените
пред съда решаващи за изхода на делото доказателства, които страната, въпреки,
че е разполагала с възможност, не е представила на по-ранен етап на
производството, а не всякакви възможни представени за пръв път доказателства. Нормата
е със санкционен и същевременно дисциплиниращ характер за лицата, проявили процесуално
бездействие при попълване на ревизионната преписка с необходимия доказателствен
материал. Процесният случай попада под действието на чл. 161 ал. 3 ДОПК като се
има предвид, че голямата част от доказателствата, въз основа на които жалбоподателят
е претендирал пред съда, че приходната администрация неправилно е отказала да
му признае правото на данъчен кредит, като претенциите му в една част са
уважени със съдебното решение, са били представени несвоевременно –
обстоятелство, по което самият жалбоподател не спори като се има предвид
изрично протоколирано изявление на процесуалния му представител адвокат Г. в с.
з. на 19.09.2018 г., според което по време на ревизията по вина на
счетоводителя не са представени надлежните фактури и че доверителят му няма
претенции за разноски, доколкото голямата част от доказателствата са
представени едва след ревизионния акт и след решението на директора на Дирекция
„ОДОП“. При това положение, независимо от факта, че със съдебното решение
ревизионният акт в обжалваната му част е изменен, а не е отменен изцяло, при
съобразяване на чл. 161 ал. 3 ДОПК на приходната администрация следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в пълния определен размер по реда на Наредба
№ 1/09.07.2004 г. върху материалния интерес по делото. При материален интерес от
26 744, 50 лв. този размер съгласно чл. 8 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 1332, 34 лв. Посредством допълване на
решението в частта за разноските, на основание чл. 248 ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ –
Варна юрисконсултско възнаграждение в посочения размер за осъщественото по
делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН **********, упражняващ търговска
дейност като ЕТ „Д.М.– Звезда“, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на 1332, 34
лв. /хиляда триста тридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: