О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260005
гр. Пловдив. 06.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 633/20г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.341
ал.2 вр. с чл. 306 ал.3 вр. с ал.1 т.4 пр.1 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от осъденият С.К.М.,
депозирана чрез адв. З., против определение №260383/03.12.2020г., постановено по
НОХД №965/2018г. по описа на ОС -
Пловдив, с което е оставено без уважение искането на М. за връщане на банкноти
в следните купюри : 1 бр. от 100лв.; 18 бр. по 50лв.; 6 бр. по 10лв.; 16 бр. по
5лв.; 4 бр. по 100 евро; 11 бр. по 50 евро; 10 бр. по 10лв., иззети при
извършено на 09.06.2017г. по ДП №101/2017г. по описа на *-*претърсване и
изземване на жилището на осъдения С.М.,***.
В жалбата, с подробно изложени доводи, се изразява
несъгласие с мотивите на окръжния съд, довели до неуважаване на искането на
осъдения М.. Предлага се да се отмени атакуваното определение и да се постанови
ново, с което се уважи молбата с правно основание чл. 306 ал.1 т.4 от НПК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в
преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по НОХД № №965/2018г. по описа на ОС - Пловдив е приключило с влязла в законна
сила на 23.10.2020г. Присъда №92/08.04.2019г., с която С.М. е признат за виновен
и осъден по предявените му с обвинителния акт обвинения - за извършени
престъпления по чл.199 ал.1 т.1 вр. с чл.198 ал.1 от НК и по чл.338 ал.1 от НК.
В хода на проведеното разследване /по дос. пр.
№101/2017г. по описа на *-*/, при условията на неотложност, в дома, обитаван от
осъдения М. и семейството му е било извършено претърсване и изземване, за което
е изготвен надлежен протокол, получил съдебна санкция по реда на чл.161 ал.2 от НПК. В хода на това процесуално – следствено действия в жилището са намерени и
иззети парични средства, подробно описани в протокола / л. 103, т.1 от дос.
пр./, а именно - банкноти в следните купюри : 1 бр. от 100лв.; 18 бр. по 50лв.;
6 бр. по 10лв.; 16 бр. по 5лв.; 4 бр. по 100 евро; 11 бр. по 50 евро; 10 бр. по
10лв.
Прочитът на обвинителният акт говори, че посочените банкноти
наистина не са описани в обвинителния акт в съответствие с изискванията на
чл.246 ал.4 от НПК, както коректно е отбелязал
окръжният съд. Това обаче не означава, че те не са придобили/че са загубили
качеството си на веществени доказателства по делото, както неправилно счита
първата инстанция. Веществените доказателства стават такива не с изрична
санкцията на прокурор и не защото той е решил да ги опише като веществени
доказателства в обвинителният акт, респективно, да се позовава на тях в хода на
съдебното следствие и при пледоариите си по същество на делото. Регламентът за
веществените доказателства, тяхната същност, начините на приобщаването им към
наказателното производство, е подробно разписан в НПК и ненужно е всички относими законови разпоредби да се
цитират дословно и буквално. Но, не може и да има спор, че след като в рамките
на активно досъдебно производство, посредством един от възможните процесуални
способи – претърсване и изземване, посредством начините и средствата, посочени
в НПК - чрез изготвяне на протокол за претърсване и изземване, са намерени и
иззети вещи, за които се е считало, че имат отношение към предмета на
разследването, то банкнотите са приобщени надлежно към материалите по делото и
са придобили качество на веществени доказателства по наказателното производство.
И съдът, в съответствие с изискванията на чл.301 ал.1 т.11 от НПК е бил длъжен да се произнесе по тях при постановяване на
присъдата си.
Законът дава възможност по този въпрос съдът да се
произнесе и в по-късен момент, било по своя или по инициатива
на страните в процеса в производство по чл.306 ал.1 т.4
от НПК. И в казуса, по инициатива на осъдения М., такова
производство е образувано с искане паричната сума да му се върне, тъй като не
са налице предпоставките на чл.53 от НК
и/или чл.112 от НПК. Именно тези предпоставки окръжният съд е бил длъжен да
изследва и за наличието/ липсата им да се произнесе, но това не е сторено,
вероятно поради неправилното разбиране, че банкнотите не са веществено
доказателство по делото.
Изследвайки относимите към искането на осъдения законови
разпоредби, в контекста и на доказателствата по делото, този състав намира, че
липсват основания паричната сума да се отнеме в полза на държавата. Защото, с
оглед същността на предявените на М. обвинения, за извършването на които е
признат за виновен и осъден, паричната сума не е нито предмет, нито средство за
извършването им, притежаването на парите не е забранено от закона, липсват
доказателства сумата да е с произход и да представляват пряка/непряка облага от
престъпната деятелност. Не са налични и разписаните в чл.112 от НПК хипотези,
които да препятстват връщането на иззетите суми на лицата, които претендират,
че са правоимащи – осъденият и
семейството му. Така че, според този състав, иззетата парична сума следва да се
върне на осъдения С.М., каквото впрочем е и становището на държавното
обвинение, изрично и писмено депозирано по делото в отговор на направеното от
осъдения М. искане за връщане на иззетите банкноти.
По
делото липсват категорични и несъмнени данни, че именно обсъжданите банкноти, респективно,
протоколът за претърсване и изземване, посредством които те са приобщени към
дос. пр.
№101/2017г. по описа на *-*, са сред материалите, които по реда на чл.216 от НПК са отделени в друго досъдебно производство, образувано и водено срещу С.М.,
като имащи отношение към такова разследване, поради което и този мотив за
неуважаване на искането на осъдения М., не може да се сподели.
Мотивиран от изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
О П Р
Е
Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ определение
№260383/03.12.2020г., постановено по НОХД №965/2018г. по описа на ОС - Пловдив и вместо това постановява:
ИЗЗЕТИТЕ при извършено на
09.06.2017г. по ДП №101/2017г. по описа на *-*претърсване и изземване в жилище,
находящо се в гр. *, ул. „*“ №3 ет.1, банкноти в следните копюри : 1 бр. от
100лв.; 18 бр. по 50лв.; 6 бр. по 10лв.; 16 бр. по 5лв.; 4 бр. по 100 евро; 11 бр.
по 50 евро; 10 бр. по 10лв., ДА СЕ ВЪРНАТ на С.К.М., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: