№ 936
гр. Велико Търново, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20224110100346 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер **********, която е доставяна в обект, с абонатен
номер ***, находящ се в с. ***, общ. В. Търново, както и че съществуващите между тях
облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на
ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът уточнява, че ответникът по силата на
закона /Закона за енергетиката/ е станал страна по договора за продажба на ел. енергия
с придобиването на процесния имот по дарение от стария собственик. Ищецът изтъква,
че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 17 ал.2 от ОУ на ДПЕЕ и не е
подал заявление за встъпване в договорни отношения, поради което партидата на обект
се води на стария собственик и издадените за исковия период фактури са на негово
име. Ищецът посочва, че в периода 09.07.2021г. – 30.08.2021г. е издал фактури за
консумирана ел. енергия в процесния обект на обща стойност 205, 15 лв., който не са
заплатени, въпреки настъпилата изискуемост на вземанията по тях. Твърди, че това
неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в размер на 2, 87 лв.,
считано от падежа на всяка фактура до 22.10.2021г. Ищецът изтъква, че се е снабдил
със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 3171/2021г. на ВТРС
срещу която ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид
изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между
1
страните, че ответникът му дължи сумата от 205, 15 лв., представляваща стойност на
консумираната ел. енергия в процесния обект по фактури издадени в периода
09.07.2021г. – 30.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда, както и сумата от 2, 87 лв. - мораторна лихва върху нея.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител,
оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Възразява, че в
процесния период не е бил клиент на ищцовото дружество във връзка с доставката на
ел. енергия за горепосочения обект и че не е запознат с ОУ, уреждащи същата. Оспорва
начина за изчисление на претендираните от него вземания, както и че ищецът е
изправна страна по договора за доставка. Възразява срещу доказателствена стойност на
представените фактури относно доказване на реалното получаване на ползваната
услуга. С тези доводи се моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
От представените от страните справки от Агенцията по вписванията от
02.11.2021г. и от 11.07.2022г. се установява, че ответникът на основание договор за
дарение от 18.07.2018г. е собственик на процесния имот, находящ се в с. ***, общ. В.
Търново, ***. Липсва спор по делото, че в ищцовото дружество във връзка с
доставката на ел. енергия в този обект е разкрита партида на името на праводателя на
ответника с абонатен номер *** и с клиентски номер **********. Не е спорно, че в
облигационните отношения между страните действат Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с
решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и
един местен ежедневник /листи 21-33/.
От представените по делото писмени доказателства - извлечение за фактури и
плащания към 04.01.2022г., справка за потребление, извлечение от сметка към
22.10.2021г. и три броя фактури издадени в периода 09.07.2021г. - 30.08.2021г. се
установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на имота общо сумата
от 205, 15 лв. като стойност на потребена ел. енергия за периода 24.05.2021г. –
17.08.2021г., както и сумата от 2, 87 лв. – мораторна лихва. За тези суми ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение № 1131/08.11.2021г. по ч.гр.д. № 3171/2021г. на
ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
С нарочна молба преди първото по делото заседание ищецът прави съдебно
признание, че е ответникът е заплатил дължимите от него суми за главница и
мораторна лихва.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
2
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание.
В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че през исковия период
между страните по делото е съществувало продажбено правоотношение за доставка на
ел. енергия, тъй като ответникът е бил титуляр на вещното право на собственост по
отношение на процесния обект на потребление. В тази насока е и константната
съдебна практика, намерила израз в Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г.
на III г.о., на ВКС, съгласно която, страна - купувач по продажбеното правоотношение
респ. длъжник на цената на потребената ел. енергия е собственика или носителя на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, ако друго не е
уговорено с крайния снабдител. Подобно изключение в случая не се твърди, а и по
делото не се доказва наличието на сключен индивидуален договор за доставка на ел.
енергия между крайния снабдител и друго лице, вкл. ответника, различно от
собственика на имота, за което да е налице дадено от последния съгласие в нотариално
заверена форма /арг. чл. 6 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ/. Следователно през процесния период
24.05.2021г. – 17.08.2021г. краен клиент на ел. енергия по смисъла на ЗЕ и длъжник на
цената й е собственикът на имота, находящ се в с. ***, общ. В. Търново, ***.
Неизпълнението на задължението на ответника като нов титуляр на правото на
собственост да заяви това обстоятелство по реда и в срока по чл. 17 т. 3 от ОУ, поради
което през исковия период партидата на имота се е водела на праводателя му, не може
да отрече съществуването на продажбено правоотношение за доставка на ел. енергия
между страните по делото. Ответникът не може да черпи права от недобросъвестното
си поведение и като носител на правото на собственост върху електроснабдения обект
има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на
ЗЕ и на чл. 4, ал. 1 ОУ. Част от договорното съдържание на облигационната връзка
между страните са публично известните ОУ, доколкото са спазени изискванията на чл.
98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от общото правило на чл.
298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане.
Макар представените от ищеца справки, извлечение и фактури да имат
характеристиката на частни свидетелстващи документи, ценени в своята съвкупност,
наред останалите по делото обстоятелства /заплащане на претендираните вземания в
хода на процеса/, те безпротиворечиво установяват факта на консумиране на ел.
3
енергия в процесния обект за спорния период. Ответната страна не е оспорила
представените по делото фактури относно отразените в тях количества ел. енергия и
тяхната стойност, а и очевидно ги признава след като впоследствие ги е платила. По
изложените по – горе съображения съдът намира, че ищецът в качеството си на краен
снабдител по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника и същият
реално е потребител фактурираното количество ел. енергия. Получаването на
престацията по договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е породило за абоната
задължение да заплати на доставчика стойността на потребената от него ел. енергия в
срока, разгласен по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ. Съгласно представените от ищеца
справки и фактури дължимата от потребителя цената на консумирана ел. енергия за
процесния период 24.05.2021г. – 17.08.2021г. е на обща стойност 205, 15 лв. Няма спор
по делото, че длъжникът не е плати на падежа нито едно от задълженията си по всяка
фактура, поради което в полза на доставчика на ел. енергия е възникнало вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ
на ДПЕЕ/. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, същото за периода от падежа на всяка
фактура до 22.10.2021г. възлиза на 2, 87 лв.
Безспорно се установи, че в хода на процеса ответникът е погасил
горепосочените си задължения за главница и лихва. Ищецът е направил признание на
този неизгоден за него факт. В тази връзка съдът е обвързан да приеме, че абонатът е
изпълнил процесните задължения като е платил сумите предмет на спора.
Погасяването е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но съгласно
чл. 235 ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да ги съобрази, тъй като са от значение за спорното
право. Това правило е важимо и в производството по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, в
каквато насока е задължителната практика на ВКС – т. 9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК.
По тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, макар и доказан по основание и размер,
подлежи на отхвърляне, поради извършеното плащане на дължимите суми.
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, ищецът има право на разноски в
заповедното и исковото производство /т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/, тъй като
ответникът е станал причина за образуването им, поради неплащане в срок на
потребената от него ел. енергия. За исковото производство на ищеца му се следват
разноски за платена държавна такса в размер на 75 лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП, за
възнаграждение за особен представител в размер на 200 лв. или общо 325 лв. В
заповедното производство сторените от ищеца разноски са в размер на 75 лв. /25 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г,
ЕИК: ********* против М.Х.Х.., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал.
1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че М.Х.Х.., дължи на
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 205, 15 лв. – главница, представляваща
общ размер на стойността на незаплатена ел. енергия за обект на потребление с
абонатен номер *** и с клиентски номер **********, находящ се в в с. ***, общ. В.
Търново, ***, за което за съставени фактури в периода 09.07.2021г. - 30.08.2021г..,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2021г.
до окончателното изплащане на главницата, както и СУМАТА от 2, 87 лв. - мораторна
лихва, считано от падежа на всяка фактура до 22.10.2021г., за които вземания има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1131/08.11.2021г. по ч.гр.д.
№ 3171/2021г. на ВТРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Х.Х.., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: *********
СУМАТА от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ - съдебни разноски за исковото
производство, както и СУМАТА от 75 лв. /седемдесет и пет лева/- съдебни разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5