РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Разлог, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Яна Г. Йорданова
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20211240200371 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „К.И.2012“ООД, ЕИК*, с
адрес в г.Р, у.„Б.р.“№9, представлявано от управителя Е.А.И., срещу НП №01–002058 от
09.07.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено
адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена
санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва да е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение по КТ.
В открито съдебно заседание процесуалният представителна на ответника /наказващия
орган/ - юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата. Сочи, че оспореният акт е правилен и
законосъобразен.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбоподателят, посредством своя процесуален защитник – адвокат П., чрез депозирани
писмени бележки излага подробни доводи за отмяна на оспореното НП.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е
депозирана пред надлежния съд. Разгледана по същество е неоснователна.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
С обжалваното НП е прието, че при извършена на 26.04.2021г., около 13:20 часа, проверка
по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект
Химическо чистене „Ж.”, находят се в г.Р., у.”Б.К.”№31, експлоатиран от „К.И.2012”ООД, с
адрес: г.Р., у.”Б.р.”№9, управлявано и представлявано от Е.А.И. и извършена на 10.05.2021
г. проверка по документи на дружеството е констатирано, че „К.И.2012”ООД, в качеството
на "работодател" по смисъла на & I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 26.04.2021 г. лицето
В.А.Ш. с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Общ
работник”, без да и е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на
1
НАП.
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45
от АПК, за извършване на проверка по документи в ДИТ-Б. с призовка от 26.04.2021 г. При
проверките по документи в ДИТ-Б. се е явил управителят на дружеството жалбоподател,
който е представил част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация на
дружеството.
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й на
10.05.2021 г., бил съставен Акт за установяване на адм. нарушение №01-002058 от
10.05.2021 г. На Е.И., в качеството й на управител, е предявен и връчен АУАН.
Установеното нарушение било квалифицирано, като такова по чл.63, ал.2 от КТ. АУАН.
На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложена адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от
КТ – „имуществена санкция” от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
По делото е представена декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, в която лицето
В.Ш. е посочила, че работи в „К.И.2012“ООД и няма сключен трудов договор.
В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят М.Ц. и М.С., като и двете са
участвали при извършване на проверките по документи и констатиране на нарушението.
Свидетелите сочат, че са раздали декларации на установените лица, извършаващи трудова
дейност в обекта на проверката. Такава декларация била предоставена и попълнена и от
лицето В.Ш., която попълнила собственоръчно при какви условия полага труд – работно
време, почивни дни, трудово възнаграждение и за кого работи. Свидетелите твърдят, че
трудовия договор е представен по-късно от представител на дружеството, но не е
представена справка за регистрацията на същия, и в тази връзка е извършена служебна
справка в регистъра на ТД на НАП, от която се установило, че Трудовия договор представен
от работодателя е регистриран на 26.04.2021 в 16:40 часа, след проверката по работни места.
Показанията на тези двама свидетели са последователни, логични и кореспондиращи
помежду си.
Свидетелят В.Ш. сочи, че имала сключен трудов договор с „К.И.2012“ООД, но не може да
посочи на коя дата е получила екземпляр от него. Твърди, че е подписала трудовия договор
преди проверката и предполага, че преди проверката е получила екземпляр от него.
Като част от доказателствената съвкупност е приобщена и електронна справка за
уведомление по чл.62 от КТ, от която е видно, че трудовият договор, сключен между В.Ш. и
„К.И.2012“ООД е регистриран на 26.04.2021 г. в 16:40 минути /след проверката по работни
места, състояла се на същата дата около 13:20 часа/.
По делото е представен и препис от Трудов договор №023 от 23.04.2021 г., сключен между
„К.И.2012“ООД и В.А.Ш..
От приложената Заповед №З-0058/11.02.2014 г. се установява материалната компетентност
на издателя на НП.
Предвид изложеното по-горе, съдебният състав счита, че с обжалваното НП
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател. Както в акта за установяване на нарушение, така и в НП точно
и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, извършеното
нарушение, времето и мястото на извършването му, а така също и разпоредбите, които не са
били спазени. Безспорно се установява, че към момента на проверката все още на работника
В.Ш. не е бил връчен екземпляр от трудовия договор и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
За подобен извод допринасят показанията на свидетелите М.Ц. и М.С., а така също и
коментираните по-горе писмени доказателства. Само за пълнота може да се посочи, че
свидетелката В.Ш., макар и да сочи, че е получила копие то трудовия договор, не заявява с
категоричност кога е станало това.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира за безспорно
установено извършването от жалбоподателя нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
В тази връзка следва да се има предвид следното:
В нормата на чл.62, ал.1 от КТ на записано, че трудовият договор се сключва в писмена
форма, а в следващата ал.2 е регламентирано, че в тридневен срок от сключването на
договора работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на НАП.
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите:
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на НАП. Забраната по
чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63,
ал.2 от КТ е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран работодател за
подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен
трудов договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този
договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Когато обаче между проверяваното дружество и физическо лице, извършващо трудова
дейност в полза на това дружество, не е сключен трудов договор, отговорността на
предприятието не може да бъде ангажирана на основание чл.63, ал.2 от КТ. Това е така,
понеже при липса на писмен трудов договор между страните, работодателят не би могъл да
предостави на работника екземпляр от същия и заверен препис от уведомлението. При
наемана на лице, което да извършва трудова дейност и при липса на писмен трудов договор
между това лице и предприятието, работодателят следва да понесе отговорност за
неизпълнение на задълженията по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ – за това, че не
е сключил с работника трудов договор в писмена форма или по чл.61, ал.1 от КТ – за това,
че трудовият договор не е сключен преди постъпване на работника на работа.
Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно –
наличие на сключен трудов договор от една страна, а от друга - непредставяне на работника
на екземпляр от договора и на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. В горния
смисъл е Решение №1138 от 28.05.2021 г. на АС-Б. по в. н. о. х. д. №143/2021 г. и Решение
№32 от 13.02.2019 г. на АС-П. по к. а. н. д. №1139/2018 г.
От изложеното по-горе се установява, че когато между работник и проверявания
работодател към датата на проверката по работни места има сключен трудов договор,
екземпляр от който не е връчен на работника и/или на когото не е връчено уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, проверяваното дружество извършва нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
В настоящия случай от приобщените по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че към датата на проверката по работни места В.Ш. се е намирала в трудово
правоотношение с проверяваното лице. В същото време обаче, по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства, от които да се установи, че към момента на проверката на
служителя е бил връчен екземпляр от трудовия договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ.
Така работодателят е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ.
Въз основа на установеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, жалбоподателят правилно е бил
санкциониран по реда на чл.414, ал.3 от КТ, където е записано, че който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 ева, а виновното длъжностно лице - с глоба от
1`000.00 до 10`000.00 лева.
Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на
наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не бяха събрани
3
доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други
нарушения на трудовото законодателство. Предвид изложеното, съдът намира че така
съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената
имуществена санкция от 2`000.00 лева следва да бъде намалена до предвидения минимум от
1`500.00 лева.
За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.
Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така,
тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното
обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и
незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства,
които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно
екземпляр от трудовия договор и уведомлението.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като
законосъобразно, а единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване
размера на наложеното наказание/.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено
искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита, че
следва да определи възнаграждение от 100.00 лева за участието на юрисконсулт като
процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ответника.
Само за пълнота може да се посочи, че по делото не са представени доказателства,
удостоверяващи сторени разноски от жалбоподателя, включително и заплатено от него
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Рг.РС
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №01-002058 от 09.07.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“- Б., с което на
„К.И.2012“ООД, ЕИК*, с адрес в г.Р., у.„Б.р.“№9, представлявано от управителя Е.А.И., е
наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414 ал.3 от КТ –
„имуществена санкция” от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2`000.00 лева на 1`500.00
лева.
ОСЪЖДА „К.И.2012“ООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д„ИТ“-Б., сумата от
100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4