Р Е Ш Е Н И Е
№ 2491/16.12.2021г.
Град Пловдив, 16.12.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2889 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба
на „Приморис България“ АД против решение № РД-11-1177 от 07.09.2021 г. на
ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ (ОПИК), с което на дружеството е отказано предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с референтен № BG16RFOP002-2.089-5283 „Подкрепа
за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по процедура за
подбор на проекти по процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия
с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от
пандемията COVID-19“.
Според дружеството-жалбоподател оспореното
решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна или
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и
присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата по съображения, изложени в депозираните на 08.12.2021 г. писмени
бележки, и моли тя да се отхвърли като изцяло неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването като адресат
на оспореното решение и предвид факта, че това решение неблагоприятно засяга
правната му сфера, защото с него се отказва предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ от средствата от ЕСИФ. Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок от съобщаване на оспореното решение, извършено с препоръчано
писмо на 29.03.2021 г. (л.32). Жалбата е срещу индивидуален административен
акт, който съгласно нормата на чл.27, ал.1 ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд
по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е
кандидатствало по процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки
предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия
от пандемията COVID-19“.
В етапа преди
сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ (БФП) на 27.08.2021 г. чрез системата ИСУН 2020 ръководителят на екип по
договаряне е изпратил на дружеството съобщение (л.31-37), че във връзка с
приключилата оценка и одобрение на оценителния доклад дружеството следва да
представи допълнителни доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер,
изчерпателно изброени в поканата. С второ писмо (л.28) е изискано представяне на
разяснения в свободен текст относно наличието/липсата на отношения на
партньорство и свързаност с чуждестранното юридическо лице Приморис холдинг
СВБА, притежаващо от 2018 г. 70 % от капитала на кандидата, и с други свързани
лица извън България, финансови данни за всички свързани предприятия и
търговските им взаимоотношения с кандидата и за физическите лица, притежаващи
акции в капитала на „Приморис България” АД.
Дружеството е подало
изисканите документи и декларации, но в писмените разяснения е посочило, че не
следва да бъдат представяни документи за липсата на свързаност с чуждестранното
дружество Приморис холдинг СВБА, защото процедурата, в която участва „Приморис
България” АД изисква да се изследва единствено, дали кандидатът е малко
предприятие.
На 07.09.2021 г.
ръководителят на УО на ОПИК е издал оспореното решение № РД-11-1177 – предмет
на настоящото съдебно производство, с което е отказал предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ (БФП), защото е налице хипотезата на чл.38, т.3
ЗУСЕСИФ и т.27.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над
500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията
COVID-19“.
Съобразявайки т.6
„Цели на предоставяната БФП по процедурата и очаквани резултати” от условията
за кандидатстване, съгласно която процедура BG16RFOP002-2.089 е
изцяло фокусирана към предоставяне на БФП за осигуряване на оперативен капитал
в полза на български малки предприятия, реализирали оборот над 500 000
лева за 2019 г., за справяне с последствията от пандемията COVID-19, които
предприятия са останали неподкрепени с безвъзмездни средства за покриване на
най-неотложни нужди, както и съобразявайки специфичната цел на инвестиционен
приоритет 2.2 от приоритетна ос 2 и инвестиционен приоритет 6.1 от приоритетна
ос 6 на ОПИК, т.11.1 „Критерии за допустимост” от Условията за
кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.089, ръководителят на УО е
приел, че в критериите за допустимост се поставя ограничение за финансиране
единствено на кандидати, които отговарят на изискванията за категория средно
предприятие съгласно Закова за малките и средни предприятия (ЗМСП) и Препоръка
на Комисията от 06.05.2003 г. относно определението за микро, малки и средни
предприятия.
Разяснявайки
процедурата по одобрение, ръководителят на УО е посочил, че в представената от
кандидата декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 ЗМСП дружеството е
декларирало категория малко предприятие и данни за последната приключена
финансова 2020 година за малко предприятие, както и че дружеството е със статут
на свързано предприятие и предприятие-партньор.
Посочено е в
оспореното решение, че в хода на документалната проверка, извършена въз основа
на представените справки за разпределение на капитала и преди сключване на
административния договор, са изискани допълнителни документи, доказващи
декларираната категория и участието на чуждестранни юридически лица в капитала
на кандидата. В последния ден от изтичането на срока за дружеството е
представило две разяснения: 1) в първото разяснение е декларирано наличие на
партньорство с Приморис холдинг СВБА, притежаващо в периода 2018-2020 г. 70 %
от капитала „Приморис България” АД, и БелОрта, Синт Кателейне Вавер,
притежаващо 28,63 % от капитала на Приморис холдинг СВБА; 2) с второ разяснение
дружеството е отказало да предостави финансови данни за всички свързани
предприятия и предприятия-партньори за последните три приключили последователни
финансови години, включително за предприятието-партньор на свързаното му
дружество БелОрта, Синт Кателейне Вавер. С оглед декларираните свързаности
ръководителят на УО е приел, че на основание чл.4, ал.3 и 5 ЗМСП кандидатът се
счита по безспорен начин за свързано предприятие с чуждестранното лице Приморис
холдинг СВБА и предприятие-партньор с предприятията, притежаващи акции от
собствения му капитал и от капитала на свързаното чуждестранно дружество –
„Инфоком” АД, Университет Гент и БелОрта, Синт Кателейне Вавер.
Тъй като не са
представени допълнително изисканите финансови данни за всички свързани
предприятия и предприятия-партньори за последните три приключили последователни
финансови години – 2018 г., 2019 . и 2020 г. – и разяснения за търговските
взаимоотношения между кандидата и тези предприятия и пазарите, на които те
оперират, според ръководителя на УО е невъзможно да бъде извършена
документалната проверка за категорията на предприятието. Затова и на основание
чл.38, т.3, пр.2 ЗУСЕСИФ е издадено оспореното решение за отказ за предоставяне
на БФП.
В хода на съдебното
производство не са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите.
Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът
намира, че оспореното решение е законосъобразно.
Процедурата по
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор е уредена в раздел II,
чл.29-42 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.36, ал.2 ЗУСЕСИФ при одобрен оценителен доклад
кандидатите от списъка по чл.35, ал.1, а в случаите по чл.37, ал.2 – и от
списъка по чл.35, т.2, се поканват да представят в 30-дневен срок
доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на
условията, посочени в документите по чл.26, ал.1, ако същите не са приложени
към формуляра за кандидатстване.
Няма спор между
страните, че дружеството-жалбоподател не е представило допълнително изисканите
документи за свързаните предприятия и за предприятията-партньори, защото счита,
че такива документи не следва да се представят и тези документи нямат отношение
към определянето на категорията на „Приморис България” АД.
Това становище е
невярно. Чл.4, ал.3 ЗМСП дава легално определение на понятието предприятия
партньори и това са предприятия, които не са свързани предприятия по смисъла на
ал.5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията
притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25
до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго
предприятие. В случая „Приморис България” АД от една страна и от друга страна
Университет Гент и БелОрта, Синт Кателейне Вавер не са свързани предприятия, но
двете чуждестранни юридически лица притежават съответно 43,91 % и 28,63 % (или
над 25 на сто) от капитала на Приморис холдинг СВБА, което е свързано дружество
по смисъла на чл.4, ал.5 ЗМСП с „Приморис България” АД. Т.е., налице са всички
елементи от легалното определение, за да бъдат определени двете чуждестранни
юридически лица като предприятия партньори на дружеството-жалбоподател.
Следователно като е направил същият правен извод, че Университет Гент и
БелОрта, Синт Кателейне Вавер, са предприятия партньори на
дружеството-жалбоподател, ръководителят на УО правилно е приложил материалния
закон и не е налице твърдяното противоречие.
Вярно е твърдението
на дружеството-жалбоподател, че Университет Гент е висше училище и съгласно
чл.4, ал.4, т.4 ЗМСП по отношение на това висше училище „Приморис България” АД
следва да се счита за независимо предприятие, т.е., за Университет Гент не
следва да се представят допълнителни финансови данни и данни за пазарите, но
такива и не са били поискани в производството по издаване на оспореното
решение. Искането е касаело представянето на допълнителни документи единствено
за Приморис холдинг СВБА и БелОрта, Синт Кателейне Вавер. Т.е., противно на застъпеното
от дружеството-жалбоподател становище, допълнително изискваните документи са
били задължителни за представяне, за да може да се прецени, дали „Приморис
България” АД отговаря на изискванията за малко предприятие, каквато категория е
декларирана в настоящата процедура BG16RFOP002-2.089. Съответно в
настоящия случай по безспорен начин се доказва наличието на фактическите
основания за издаване на решение на основание чл.38, т.3 ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл.38, т.3 ЗУСЕСИФ
в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането
на срока по чл.36, ал.2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано
решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на
изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това.
В случая ръководителят
на УО е издал оспореното решение, защото 30-дневният срок по чл.36, ал.2
ЗУСЕСИФ е изтекъл на 27.08.2021 г. и „Приморис България” АД не е представило в
този срок доказателства, че отговоря на изискванията за бенефициент. Следва да
се отбележи, че нормата на чл.38 ЗУСЕСИФ е императивна и на административния
орган не е предоставено право на преценка акт с какво съдържание трябва да
издаде, защото тази преценка е направена от законодателя със създаването на самата
правна норма. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и задължително следва да издаде мотивирано решение за отказ за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С
оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател не се дължат разноски.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Приморис
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Братя Бъкстон” № 134, представлявано от О.С.С.и П.С.О.Д., против решение №
РД-11-1177 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), с което на дружеството е
отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с
референтен № BG16RFOP002-2.089-5283 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000
лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по процедура за
подбор на проекти по процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия
с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от
пандемията COVID-19“.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: