Решение по дело №848/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 313
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20217150700848
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 313/26.4.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и втора година, в състав

 

СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа административно дело № 848, по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на Д.И.М., с адрес ***, чрез валидно упълномощен адвокат К. - Б., против Решение № 13/04/1/0/02906/3/04/01 от 25.06.2021г. на заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано изплащане на пълен размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 13/04/1/0/02906/3/01 по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. в размер на 1295576,17 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е нищожно, алтернативно е неправилен и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при неустановяне на обективната истина при изпълнение на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не е събрал всички относими факти и обстоятелства от значение за изясняване случая. Необосновано и нелогично били интерпретирани прилаганите доказателства. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон. Посочените факти не можели да бъдат подведени под хипотезата на пълно неизпълнение на сключеният договор между Д.М. и ДФ “Земеделие“. Твърди, че сочените правни норми са непълни и не  може а се установи точно под коя хипотеза се поставя настоящият казус, което води до липса на мотиви и невъзможност да се установи волята на АО, което от своя страна затруднява жалбоподателката да разбере, какво точно е нарушила и кои цели не са изпълнени. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адв. Д. от ПАК подържа жалбата.Излага подробни съображения в писмено становище. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната страна Зам.Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, редовно призован, се представлява от ст. юриск. Н. която моли, да бъде оставена без уважение жалбата. Счита, че решението за отказ от финансова помощ е издадено от компетентен административен орган, при спазване на материалноправните правила за издаването му. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и потвърди законосъобразността на процесния акт. Претендира за направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от оспорващия.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между ДФ „Земеделие" - РА и Д.И.М. е сключен договор за подпомагане № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. предмет на който е „Разширение на съществуваща свинеферма, изграждане на силози за съхранение на зърно и закупуване на специализирани транспортни средства " в землището на с. Величково. общ. Пазарджик, обл. Пазарджик.

При обработка на заявка за окончателно плащане № 13/04/1/0/02906/3/01 от 19.02.2020 г. и след извършени административни проверки били констатирани неизпълнения на задължения, съгласно договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. и Наредба № 9 от 21.03.2015 г., като административния орган приел, че:

Относно първото посочено нарушение : След извършена административна проверка в Регистър на земеделските стопанин било установено, че Д.И.М. не била регистрирана като земеделски производител за стопанската 2018/2019 г., което било нарушение на чл. 18. т. 1 от договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г.

В отговори на уведомително писмо за отстраняване на нередовности от ДФ „Земеделие" с Вх. № 02-160-6500/995 от 08.04.2020 г. и № 01-6500/892#1 от 05.05.2020 г., бенефициентът представил обяснение, че преди подаване на заявление за подпомагане по настоящия проект земеделската му дейност е била свързана с отглеждане на овце в нает животновъден обект. С цел повишаване на рентабилността на производството било взето решение да реорганизира производствената си дейност и да започне да отглежда свине, за целта бил закупен животновъден обект - свинеферма, чието модернизиране е обект на инвестицията по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. с ДФ „Земеделие". Съгласно представеното обяснение епизоотичната обстановка в страната свързана с разпространението на болестта „Африканска чума по свинете" (АЧС) е нарушила производствения му график и е породило невъзможността да поднови регистрацията си като земеделски производител. Бенефициента обосновал тази невъзможност с преустановяване на дейностите, свързани с отглеждане на овце и същевременно недопустимостта за населване с прасета в новоизградения животновъден обект. В приложение Д.И.М. представила становище от Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик, издадено на 31.07.2019 г. относно запитване във връзка с намерение за заселване на животновъден обект с домашни прасета, в което се посочва, че населването с прасета на новоизграден животновъден обект от епизоотологична гледна точка се определя като недопустимо в съответния период. В обяснението жалбоподателката посочва, че на 12.02.2020 г. е подновил регистрацията си като земеделски производител за текущата стопанската година отново с отглежданите от него овце.

Съгласно Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, задължение на всеки регистриран земеделски стопанин, ако желае да продължи с дейността си като такъв е да подава лично или чрез упълномощено от него лице, ежегодно актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри в нормативно определения срок - от 1 октомври до 9 юни (като срокът за 2019 г. е бил удължен до 17 юни включително). Анкетните формуляри се заверяват от общинската служба по земеделие и в срок до 20 дни от датата на заверката, но не по-късно от края на срока за годишна заверка се представят от земеделския стопанин или от упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно или се изпращат по служебен път в срок от пет работни дни от общинска служба по земеделие в Областна дирекция „Земеделие". Въз основа на представената информация Областна дирекция „Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока за следващата стопанска година.

Съгласно чл. 18. т. 1 от договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. „За срок от сключване на договора до изтичане на срока по чл. 6. ал. 5 ползвателят се задължава да: поддържа регистрация като земеделски стопанин съгласно чл. 7. ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

С чл. 49. ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е уредено, че: „Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато:" т. 11 – „установи наличие на някоя от хипотезите, уредени в чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181/48 от 20 юни 2014 г.)".АО не е посочил коя хипотеза всъщност е налице в конкретния случай.

Член 9, ал. 1 от договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. фиксира, че: „Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изисква възстановяване на част или цялата помощ, при наличие на някои от следните обстоятелства:" т. 10 „при хипотеза по чл. 35, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 6407014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ. I. 181/48 от 20 юни 2014 г.). т. 14 „Ползвателят не е изпълнил друго условие или свое задължение, уговорено с настоящия договор или произтичащо от разпоредбите на Наредба № 9 или от приложим акт на правото на Европейския съюз.".

Административният орган всъщност не е посочил, какво точно е нарушението и дали това нарушение води до частично или пълно неизплащане на финансовата помощ.Ако е приел, че следва да е пълно неизплащане, липсват мотиви защо така е преценено, още повече, че не е налице липса на регистрация а само на регистрация за 2019г. Изобщо не е коментирано направеното възражение – преминаването от отглеждане на овце към отглеждане на свине и недопустимостта според ОДБХ-Пазарджик за населяването на фермата със свине.Цитирани са само правни норми без да е посочено под коя хипотеза точно попада конкретното нарушение и дали и в каква степен е налице нарушение.Липсата на мотиви, както и на становище относно представеното възражение води до незаконосъобразност на акта в тази си част.

Относно второто посочено нарушение : В сключения договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ между ДФ „Земеделие" и Д.И.М. са залегнали права и задължения на страните, а именно съгласно договора с ФОНДА и по одобрения бизнес план (таблица 5.1 „Вид и брой животни, в т.ч. естествения им прираст") в земеделското стопанство на бенефициента следва да се отглеждат 2000 бр. прасета за угояване или 7600 броя угоени прасета на годишна база съгласно представената проектна документация и описаните технологични обороти, изготвени от бенефициента.

След извършена административна проверка в електронната система на БАБХ и в Регистър на земеделските стопани било установено, че не е отразено наличие на горецитираните животни съгласно одобрения проект, което според АО е нарушение на чл. 16. т. 2 от договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. и съответно е прието, че не се изпълняват договорните задължения на ползвателя. Била извършена и  проверка на представеното към заявка за окончателно плащане Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1005 от 11.02.2020 г. като се установило, че в животновъден обект № 4413-4444 се отглеждат „0 свине" към месец февруари 2020г.

На 09.04.2020 г. било извършено посещение на мястото , като не било установено наличие на животни в животновъден обект № 4413-4444 чието модернизиране е предмет на инвестицията по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. с ДФ „Земеделие".

Посочено е, че направената констатация засяга договорите задължения на ползвателя на помощта съгласно чл. 16. т. 2 от договор № 13/04/1/0/02906у, в който е определено, че за периода от сключване на договора до изтичане на срока но чл. 6, ал. 5 от договора ползвателят се задължава да осигури и поддържа 7600 броя угоени прасета на годишна база или 2000 броя животни съгласно представената проектна документация и описаните технологични обороти в съответствие с таблица 5.1 „Вид и брой животни, в т.ч. естествения им прираст" от одобрения проект, когато предметът на договора включва инвестиции, насочени в сектор „Животновъдство"".

С уведомително писмо за отстраняване на нередовности с Изх. № 01-6500/892 от 19.03.2020 г. ДФ „Земеделие" е изискал обяснение и/или документи доказващи изпълнението на задълженията от ползвателя по чл. 16. т. 2 на договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. В отговори с Вх. № 02-160-6500/995 от 08.04.2020 г. и № 01-6500/89241 от 05.05.2020 г. е представена обяснителна записка, съгласно която периода на реализация на инвестицията по проекта съвпада с усложнената епизоотичната обстановка в страната свързана с разпространението на болестта „Африканска чума по свинете" (АЧС), което от своя страна е изправило бенефициента пред обективна невъзможност да насели животновъдния обект.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от договор № 13/04/1/0/02906 „За настъпването на което и да е обстоятелство по ал. 2 ползвателят е длъжен да уведоми писмено фонда в срок до 10 работни дни от датата, на която има възможност да го направи, като представя доказателства за това с надлежни документи, включително, когато е възможно - издадени от компетентен орган." Съгласно чл. 30, ал. 4 от договора - при неизпълнение на задължението по ал. 3 ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила.

Жалбоподателката посочила, че на 30.03.2020 г. е подала заявление за населване с животни в ОД на БАБХ – Пазарджик, както и че обект № 4413-4444 ще бъде населен по утвърден график считано от 15.05.2020 г. След запознаване с изложените мотиви в представеното към отговор на уведомително писмо от Д.И.М. становище от Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик, издадено на 31.07.2019 г. относно запитване във връзка с намерение за заселване на животновъден обект с домашни прасета, в което се посочва, че населването с прасета на новоизграден животновъден обект от епизоотологична гледна точка се определя като недопустимо в съответния период.

 Дирекция „ОППМРСР" изискала информация с писмо Изх. № 07-1200/3081 от 18.06.2020 г. от Българска агенция по безопасност на храните.

В изпратеното запитване е описана фактическата обстановка относно неизпълнението на договорните и нормативни задължения на Д.И.М. по договор № 13/04 1 /0/02906 от 23.01.2017 г. с ДФ „Земеделие" обусловено от бенефициента с усложнената епизоотична обстановка в страната. Също така са поставени въпроси относно това дали за конкретния животновъден обект има пречка за населване и отглеждане на свине през стопанската 2018г., 2019г. и 2019/2020г. до момента на извършване на запитването, свързани с епизоотичната обстановка в следствие разпространяването на болестта „Африканска чума" в страната през 2019 г. респективно 2020 г., попада ли района в огнище на заболяването, има ли за този регион, в който е разположен животновъдния обект на ползвателя въведени мерки за недопускане на заболяването - в какво се изразяват, какво времетраене имат, съществувала ли е възможност за населване с животни в цитирания животновъден обект, отправена е молба, при наличие, да се представи и информация относно заповеди, които са издавани за установени огнища на болестта, забраните и мерките, които следва да се налагат в този район, засягащ местоположението на инвестицията и тяхното времетраене.

Отправна е и молба за потвърждение на автентичността на представеното на 05.05.2020 г. в ДФ „Земеделие" становище, издадено на 31.07.2019 г. от Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик изготвено от д-р З.Н., както и достоверността на направените препоръки и дадените указания, на база на които бенефициента обуславя невъзможността да изпълни своите договорни и нормативни ангажименти.

В отговор с Вх. № 07-1200/3081 от 02.07.2020 г. Българска агенция по безопасност на храните е предоставила следната информация:

Животновъдният обект предмет на инвестицията по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. с ДФ „Земеделие" е регистриран по Закона за ветеринарно медицинската дейност (ЗВД) с удостоверение за регистрация № 1005/11.02.2020 г. по описа на ОДБХ - Пазарджик. Преди датата на горецитираната регистрация ЖО не е бил вписан във интегрираната информационна система „Вет Ис" на БАБХ, не е бил регистриран по ЗВД съответно не е налична информация за населване със свине на този ЖО и отглеждането им в него през 2019 г. Д.И.М. е подала заявление за регистрация с вх. № 213-ЗЖ/17.01.2020 г. по описа на ОДБХ - Пазарджик. Със заповед № К-57/22.01.2020 г. на директора на съответната ОДБХ е била назначена комисия, която е извършила проверка във връзка с изисканата регистрация. След регистрацията на животновъдния обект бенефициента е подал заявление с Вх. № 1267-ЗЖ от 30.03.2020 г. за населването му с животни. На 01.04.2020 г. ползвателя депозира молба в ОДБХ - Пазарджик с искане за издаване на „становище" относно времевия интервал, в който може да бъде населен пълният капацитет на ЖО предмет на финансиране. На 15.05.2020 г. е издадена заповед на директора на ОДБХ - Пазарджик относно разрешение за населване на ЖО № 4413-4444. Българска агенция по безопасност на храните е посочила в отговора си до АО, че през 2019г. и до момента на територията на ОДБХ - Пазарджик не са регистрирани случаи на заболяването „Африканска чума по свинете" (АЧС) при домашни свине. Регистрирани са случаи на заболяването при диви свине в община Велинград и община Панагюрище, райони отдалечени от местоположението на инвестицията обект на подпомагане. БАБХ пояснява, че районът на ЖО № 4413-4444 не е попадал в ограничителни зони (3 и 10 километрови зони) около огнище на заболяването АЧС през 2019г., респективно през 2020 г.

БАБХ посочва, че през 2019 г. в ОДБХ - Пазарджик не е постъпвало официално запитване със съответен Вх. № от Д.И.М. във връзка с намерение за заселване на ЖО № 4413-4444. съответно ОДБХ - Пазарджик не е отговаряла официално на подобно запитване.

В заключение Българска агенция по безопасност на храните обобщава, че в Република България дори и в условията на сложната епизоотична обстановка от 2019 г. няма забрана за отглеждане, в т.ч. населване на промишлени свиневъдни обекти и написаното от горецитирания служител не може да замества действащите към онзи момент законови разпоредби и издадени заповеди на компетентните органи.

Във връзка с гореизложеното и съгласно чл. 9. ал. 1. т. 13 и от договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. ФОНДЪТ има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ПОЛЗВАТЕЛЯ заявка за междинно или окончателно плащане, ако при неспазване на задължението на ПОЛЗВАТЕЛЯ по чл. 16. т. 2 от договора и след извършване на оценка на капацитета на придобитите активи ФОНДЪТ установи, че капацитетът им не съответства на броя животни, установен по реда на чл. 16. т. 2 от договора или ПОЛЗВАТЕЛЯТ не е изпълнил друго условие или свое задължение, уговорено със сключения договор или произтичащо от разпоредбите на НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г. или от приложим акт на правото на Европейския съюз - чл. 9, ал. 1, т. 14 от договора.

Предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 1. т. 3 от НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г. РА може да откаже изплащането на част или цялата финансова помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Също така неизпълнението на задължения на ползвателя, уговорени в договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г. е основание за отказ от изплащане на финансовата помощ по подадената заявка за окончателно плащане № 13/04/1/0/02906/3/01.

Относно посоченото като нарушение – т.2 от обжалваното Решение, настоящият съдебен състав на първо място счита, че в конкретният казус не сме изправени пред хопотезата на т.нар.непреодолима сила.Видно е, че жалбоподателят е постъпил с грижата на добър стопанин,преди да насели свинефермата, за която всъщност нищо не се коментира от страна на АО, е поискала официално становище от страна на ОДБХ-Пазарджик. Защо това запитване не е заведено като официално такова, не може да се вмени във вина на жалбоподателката. Не може дда се вмени във вина и това, че това становище било на служител на ОДБХ-Пазарджик, но не било официален документ. Установена е автентичността на становището, видно е че то е издадено от служител на ОДБХ-Пазарджик, д-р З.Н..Същото е подпечатано с печат на ОДБХ-Пазарджик и носи дата 31.07.2019г., върху бланка на ОДБХ-Пазарджик.Това, че не е поставен изх.номер също не може да се вмени във вина на жалбоподателката или пък да се твърди, че е трябвало да знае, че не е официален документ, понеже нямал изходящ номер. От друга страна се установи,че в действителност е издадено от д-р Н., макар и той в допълнителни обяснения да е посочил, че било само информативно. В цитираното становище изрично пише „…в така създадената ситуация населването с прасета на новоизградения обект, който няма създаден опит в прилагането на мерки, гарантиращи поддържането на високо ниво на биосигурност, крие огромна заплаха от проникване на вируса, представлява потенциален риск за свиневъдството в областта и от епизоотологична гледна точка се определя като недопустимо в настоящия момент.“ Видно е, че става въпрос за категорична забрана за населяване на свинефермата с прасета към месец юли 2019г.Освен това от показанията на св.Х.се установи, че е налице Заповед от 19.08.2019г. за наличие на огнище на африканска чума и в област Пазарджик.По никакъв начин в процесното решение не е коментирано, дали вредите биха били по-големи ако в разгара на АЧС се насели една новоизградена свинеферма, която всъщност няма изградени навици за справяне с АЧП.По никакъв начин не е коментирано и обстоятелството, че преди изтичане на срока и преди извършване на проверката от страна на АО е започнала процедура по населяване на свинефермата с прасета. Освен това   не е коментиран и факта, че жалбоподателката за да изпълни условията на договора се е регистрирала като ЗП с отглеждани овце.АО е посочил, че „     Предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 1. т. 3 от НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г. РА може да откаже изплащането на част или цялата финансова помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба.“ Изобщо не е посочено кои цели не са изпълнени, кои дейности и изисквания на наредбата на са осъществени.Частично ли е неизпълнението, липсва ли и зобщо изпълнение на договора.Коя цел е по-съществена- опазване живота и здравето на хората или някоя от целите в наредбата, които обаче не са посочени от АО за да могат да се противопоставят на тази цел, спазена от жалбоподателката. АО не е взел в предвид, че е налице и промени в Наредба №44/06г., които   жалбоподателката като добросъвестен стопанин и с оглед неразпространението на АЧП е изпълнила преди да насели свинефермата.                                                                                                          

Относно третото посочено нарушение в процесното Решение :“ Към момента на посещението на място е констатирано, че активите не функционират и нямат видими следи от употреба, въпреки че инвестицията е въведена в експлоатация на 15.01.2020 г.“ Всъщност в предходната точка е коментирано ненаселяването на прасета към момента на проверката защо е станало, в точка трета отново се коментира същото твърдяно нарушение.Същата няма как да функционира тъй като е даден график от ОДБХ-Пазарджик за населяване на свинефермата с прасета,който е съобразен и с промените в Наредба №44/06г. Това обстотяелство няма нищо общо с въвеждането в експлоатация на инвестицията на 15.01.2020г.

Изрично в придружително писмо, коментирано в процесното Решение, жалбоподателката е помолила да се извърши повторна проверка, за да се установи дали активите функционират съгласно предназначението си. Изобщо АО не е взел отношение към този факт.

Установените неизпълнения на задълженията на ползвателя по договора с ФОНДА не съответствали и на постигането на целите на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от ПРСР 2014 - 2020 г. определени в НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г., а именно чл. 2. т. 2. която включва “насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал". Неизпълнението било и основание за отказ на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка съгласно чл. 9. ал. 1, т. 2 от договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза.Съдът цени експертизата изцяло, въпреки становището на процесуалния представител на ответника да не се цени в определена част, тъй като вещото лице не било компетентно да посочи, дали може или не може свинефермата да бъде населена с прасета. Вещото лице не е изразило свое мнение а е цитирало становището на ОДБХ-Пазарджик, в частност на д-р Н.. От приетата и ценена изцяло съдебно-техническа експертиза се установи, че :

В Поземлен имот с идентификатор 10505.1.969, област Пазарджик, община Пазарджик, с. Величково, п.к. 4479, ул. Стопански двор, м. БАЛТЪЛЪКА, вид територия Урбанизирана, НТП „За друг вид производствен, складов обект“, площ 10667 кв. м, стар номер 000969, парцел У1-836,840,841-свинеферма, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-243/24.08.2017 г. на ИД на АГКК, ведно с изградените сгради от основното застрояване - свинеферма на бивше ТКЗС с.Величково е извършено разширение на съществуваща свинеферма, изграждане на силози за съхранение на зърно и закупуване на специализирани транспортни средства.

Реконструкцията и модернизацията на свинефермата е извършено съгласно одобрен инвестиционен проект № 13/04/1/0/0296.

За обект „Силозно стопанство с авторазтоварище, автокантар и техническа инфраструктура" в УПИ-У1-836,840,841-свинеферма в землище с.Величково, местност „ Баталъка", завършени СМР на 05.11.2019 г. в размер на 319 560,76лв.

За Обект „Животновъдна сграда, техническа инфраструктура и торова лагуна" в УПИ-У1-836,840,841-свинеферма в землище с.Величково, местност „ Баталъка", завършени СМР на 21.11.2019 г. в размер на 711 067,07 лв.

За обект „Сграда и складове за съхранение, смесване на зърнени компоненти" в УПИ-У1-836,840,841 -свинеферма в землище с.Величково, местност „ Баталъка", завършени СМР на 05.12.2019г. в размер на 286 598,20 лв.

Общата стойност на извършените СМР за разширение на съществуваща свинеферма, изграждане на силози за съхранение на зърно и закупуване на специализирани транспортни средства, завършени в периода от 05.11. до 21.12.2019 г. е в размер на 1 317 226 лв.

При изграждането на животновъдния обект са спазени са всички строителни правила и норми, предвидени и изпълнени по проекта, както и установените и в удостоверение за регистрация на животновъдния обект № 1005 от 11. 02.2020г. за индустриална свинеферма с общ капацитет от 2 000 бр.свине за угояване, която отговаря на ветеринарно медицинските изисквания.

Със Заповед № ПЗ-3-96 от 15.05.2020г. на директора на ОДБХ гр.Пазарджик е разрешено населването на свинеферма с рег. № 4413-4444 в землището на с.Величково, местност "Баталъка" за отглеждане на прасета.

3а периода м.05-м.06/2020 г. са реализирани 2000брой животни(подрастващи прасета), от ЕТ „Грими - Х.Х." за ЗГР“Д.М." по издадени ветеринарни свидетелства и придвижени животни към животновъден обект №4413-4444.

С Договор № № 13/04/1/0/02906/23.01.2017г. за отпускане на безвъзмезна финансова помощ по подмярка 4.1."Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода2014-2020г., съфинансирана от европейски земеделски фонд за развитие на селските райони е договорено ДФЗ да предостави на Д.И.М. финансова помощ в размер на 1 300 814,58лв. за срок за извършване на инвестицията до 23.01.2020 г.

Спазен е срока за извършване на инвестицията по договора с ДФЗ за цялостно изграждане и въвеждане в експлоатация на пр.обект, по дати от началото до края на строителния процес, както следва :

Началото на строителния процес е започнато с издаване на а/Разрешение за строеж №200/01.07.2015г. на Д.И.М. за строеж от пета категория на „Животновъдна сграда, техническа инфраструктура и торова лагуна" в УПИ-У1-836,840,841-свинеферма в землище с.Величково, местност „ Баталъка".

б/Разрешение за строеж №192/30.06.2015г. на Д.И.М. за строеж от първа категория на „Силозно стопанство с авторазтоварище, автокантар и техническа инфраструктура" в УПИ-У1-836,840,841-свинеферма в землище с.Величково, местност „ Баталъка".

в/Разрешение за строеж №198/30.06.2015г. на Д.И.М. за строеж от V категория на „Сграда и складове за съхранение, смесване на зърнени компоненти" в УПИ-У1-836,840,841-свинеферма в землище с.Величково, местност „ Баталъка".

Грубият строеж е завършен с издаване на АКТ, образец 14 за приемане на конструкцията от 10.12.2019г., подписан от проектанта, строителя и строителния надзор.

Обектът е завършен с издаване на АКТ, образец 15- 2бр. за установяване годността и приемане на строежа от 25.12.2019г. и 30.12.2019г., подписани от проектанта, строителя и строителния надзор.

Същият е въведен в експлоатация с издаване на Удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж № 4 и 5 от 15.01.2020г., подписани от гл.архитект на община Пазарджик .

Със Заявление с вх.№ 113-ЗЖ от 17.01.2020г. от Д.И.М. *** е заявено да бъде регистриран пр.обект в землището на с.Величково, местност"Баталъка" за отглеждане на 2000 бр.прасета.

Със Заповед № К-57 от 22.01.2020г. на директора на ОДБХ гр.Пазарджик е назначена комисия, която да извърши проверка и изготви Удостоверение за регистрация на животновъдния обект.

Във връзка с извършената проверка е издадено е Удостоверение за регистрация на животновъдния обект № 1005 от 11.02.2020г. за индустриална свинеферма с общ капацитет от 2 000р.свине за угояване, която отговаря на ветеринарно медицинските изисквания.

Със Заявление с вх.№ 1267-ЗЖ от 30.03.2020г. от Д.И.М. *** е заявено да бъде населен с животни обекта регистриран с № 4413-4444 в землището на с.Величково, местност"Баталъка" за отглеждане на 2 000бр.прасета.

Със Заповед № ПЗ-3-96 от 15.05.2020г. на директора на ОДБХ гр.Пазарджик е разрешено населването на свинеферма с рег. № 4413-4444 в землището на с.Величково, местност „Баталъка" за отглеждане на свине.

Видно от приетото по делото съдебно-техническо заключение на вещотот лице към момента на издаване на процесното решение фермата е била и населена със свине – 2000бр., а инвестицията е била осъществена в рамките на договорения период, включително е била въведена и в експлоатация. Въвеждането в експлоатация, не е свързано с населяването на свинефермата с прасета, както е посочено в процесното решение.

На основание чл. 9. ал. 1. т. 2. т. 10. т. 13 и т. 14 във връзка с неизпълнение на задължения, произтичащи от чл. 6, ал. 3. т. 3, чл. 14, ал. 2. т. 3; чл. 16. т. 2, чл. 18. т.1 на договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г., респективно на основание чл. 49, ал. 1. т. 11 и т. 3 във връзка с чл. 2. т. 2: чл. 47. ал. 1 от НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., ДФ „Земеделие" е постановил пълен отказ на изплащането на финансовата помощ, заявена със заявка за окончателно плащане № 13/04/1/0/02906/3/01 по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г.. на Д.И.М., ЕГН **********. в размер на 1 295 576,17 лв. (един милион двеста деветдесет и пет хиляди петстотин седемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки).

При постановяване на отказа освен посоченото по-горе липсват и каквито и да са мотиви защо се прави пълен отказ за изплащане на финансовата помощ заявена със заявка за окончателно плащане № 13/04/1/0/02906/3/01 по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017 г.. на Д.И.М., при положение, че инвестицията е била изпълнена в срок, а неселяването на свинефермата с прасета е станало ве един по-късен период, но на базата на задължителни указания от страна на ОДБХ-Пазарджик, като никъде не е вменено във вина на жалбоподателя, че отказът не бил официален.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Жалбата против него подадена на 16.07.2021 г., е в преклузивния срок. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

В случая оспореният ИАА е издаден от компетентен орган. Същият е издаден от г-жа Б.А.- заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие". Като правни основания за издаването на оспорения акт са посочени чл. 20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 49, ал.1, т.3 и т.11 във вр. с чл. 47, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 9 /. Нормата на чл. 20а. ал.2 от ЗПЗП в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) предвижда, че изпълнителният директор: т. 1. организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и т.2.  представлява Разплащателната агенция. В действителност в случая не е посочено в хипотезата на коя от двете точки на чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП се издава оспореният ИАА, не е посочена нито нормата на ал.4 от чл. 20а от ЗПЗП нито е цитирана заповед, по силата на която да е извършено оправомощаването на г-жа Б.А.— заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие" да издава ИАА от категорията на процесния. В  съдебно заседание обаче е представена Заповед №03-РД/1734/16.06.2021г. с която н Б.С.А.са делегирани права от изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ Б.М., съгласно която зам.изпълнитения директор може да издава решения за отказ от изплащане на финансова помощ.В действителност по-коректно би било да се посочи точната норма , както и заповед въз основа на която са делегирани правомощията, но при положение, че такава заповед съществува и тя е представена пред съда, то решението не е нищожно.

Както съдът посочи по-горе като разгледа посочените в три точки в процесното писмо нередовности, АО не се е произнесъл мотивирано относно представените във връзка с уведомително писмо за отстраняване на нередовности с изх. № 01-6500/892 от 19.03.2020г. на ДФ „Земеделие", два отговора с вх. № 02-160-6500/955 от 08.04.2020г. и вх. № 01-6500/892#1 от 05.05.2020г. на жалбоподателката. Същите са били придружени с обяснителна записка / л. 280/, в които е посочила причината, поради която по-късно е подала заявление за населване на фермата си със животни / прасета за угояване /. Към посочените документи е приложено и уведомително писмо, изпратено до жалбоподателката, издадено на 31.07.2019г. от Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик. По преписката да е установено, че писмото е автентично и изхожда от д-р З. Н., който е дал обяснения пред БАБХ- София, ч в действителност той е изготвил писмото, във връзка с отправено запитване от жалбоподателката, то неправилно издалият оспорения ИАА орган е приел, че същото не освобождава жалбоподателката от отговорност за забавянето и за извършване на част от дейностите по договор № 13/04/1/0/02906. Не следва съобразявайки се с така дадените и указания, жалбоподателката да търпи негативни последици в следствие на процесния ИАА, издаден от друг орган в системата на държавната администрация, попадащ в структурата на същото министерство.Освен това следва както се посочи по-горе да се прецени кои цели са по-важни – живота и здравето на хората или своевремнно изпълнение на част от договора. От показанията на св. Х.недвусмислено се установи, че през 2019г. жалбоподателката е отглеждала овце, но тъй като е искала да се регистрира като земеделски производител, отглеждащ свине, тя е изчакала населването на фермата си със свине. Последното не е станало именно поради разпространението на болестта „Африканска чума по свинете", която е ново заболяване за държавата ни, криещо много рискове и неизвестни за земеделските стопани.

От заключението не в.л. Г., което както се посочи по-горе съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено се установява, че с Договор № №13/04/1/0/02906/23.01.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 - „Инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г, съфинансирана от европейски земеделски фонд за развитие на селските райони е договорено ДФЗ да предостави на Д.И.М. финансова помощ в размер на 1 300 814,58 лв. - разходи за осъществяване на проект,съгласно приложение №1 към договора. Жалбоподателката като ползвател на финансовата помощ се е задължила с договора да извърши инвестицията в срок до 36 месеца / тъй като проектът включва СМР /. В поземления имот е извършено разширение на съществуваща свинеферма, изграждане на силози за съхранение на зърно и закупуване на специализирани транспортни средства. Във връзка с изпълнението на заложените в проекта СМР са издадени: разрешение за строеж № 200/01.07.2015 г. на Д.М., касаещо изграждането на строеж от пета категория на „Животновъдна сграда, техническа инфраструктура и торова лагуна" в УПИ-У1-83 6,840,841-свинеферма в землище с. Величково, местност „Баталъка"; разрешение за строеж № 192/30.06.2015 г. на Д.М., касаещо изграждането на строеж от първа категория на „Силозно стопанство с авторазтоварище, автокантар и техническа инфраструктура" в УПИ-У1-836,840,841-свинеферма в землище с. Величково, местност „Баталъка"; разрешение за строеж № 198/30.06.2015 г. на Д.М., касаещо изграждането на строеж от V категория на „Сграда и складове за съхранение, смесване на зърнени компоненти" в УПИ-У1-836,840,841-свинеферма в землище с. Величково, местност „Баталъка".

Заложените СМР по проекта са изпълнени в Поземлен имот с идентификатор 10505.1.969, област Пазарджик, община Пазарджик, с. Величково, п.к. 4479, ул. Стопански двор, м. Батаклъка, вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид производствен, складов обект, площ 10667 кв. м, стар номер 000969, парцел У1-836,840,841 -свинеферма, като вещото лице сочи, че са изпълнени всички видове заложени работи като видове и количества /подробно посочени в експертизата/, като общата стойност на извършените СМР за разширение на съществуваща свинеферма, изграждане на силози за съхранение на зърно и закупуване на специализирани транспортни средства възлиза на сумата от 1 317 226 лв. Строителството е завършено поетапно през периода от 05.11. 2019г. до 21.12.2019г. като подробно са описани съставените актове по време на строителството. Вещото лице е описало подробно и подадените от жалбоподателката документи за регистрация на пр. обект, за издаване на разрешението за населване с животни, за извършена регистрацията на животновъдния обект в БАБХ и издавани предписания от ОДБХ - Пазарджик по повод разрешаването на заселването с животни. От същите е видно, че изграденият по одобреният проект животновъден обект е заселен със животни през периода м.05-м.06/2020г.

 Свидетелят Х., който през процеса на изграждане на фермата е съветвал жалбоподателката с оглед опита му в отглеждането на свине, сочи, че обектът по процесния проект е бил завършен в сроковете по програмата, но на 17.01.2020г. са приети изменения в Наредба № 44/2006г., която регламентира отглеждането на всякакъв вид животни в животновъдните обекти / НАРЕДБА № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти Издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 41 от 19.05.2006 г., изм. и доп., бр. 102 от 19.12.2006 г., в сила от 19.12.2006 г., доп., бр. 40 от 18.04.2008 г., в сила от 18.04.2008 г., изм. и доп., бр. 48 от 23.05.2008 г., бр. 90 от 17.10.2008 г., в сила от 17.10.2008 г., бр. 50 от 2.07.2010 г., изм., бр. 10 от 3.02.2012 г., в сила от 3.02.2012 г., бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 30.11.2012 г., изм. и доп., бр. 69 от 6.08.2013 г., в сила от 6.08.2013 г., изм., бр. 15 от 21.02.2014 г., в сила от 21.02.2014 г., изм. и доп., бр. 62 от 29.07.2014 г., бр. 44 от 10.06.2016 г., бр. 56 от 11.07.2017 г., в сила от 11.07.2017 г., изм., бр. 17 от 23.02.2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. и доп., бр. 42 от 22.05.2018 г., в сила от 22.05.2018 г., бр. 5 от 17.01.2020 г., изм., бр. 6 от 22.01.2021 г../ Тези изменения са били наложени от епидемията от африканска чума, който до този момент е била непознато заболяване. Целта на измененията са били да се адаптира наредбата към това заболяване и да се въведат мерки, които да предпазват фермите от възникване на огнища, както и да ограничат тяхното разпространяване. В тази връзка на 23.01.2020г. фермата е била посетена от ветеринарен лекар - Б.М.,което не е спорно по делото, който е направил обстоен преглед на състоянието й и е дал предписания за дейностите, които трябва да бъдат извършени, за да бъде приведена фермата в съответствие с новоприетите изменения в наредбата. Това е наложило изграждане на нова плътна ограда, на мястото на по-рано изпълнената ограда с мрежа, монтирането на различни по вид филтри, обособяване на нови помещения за преобличане, къпане на персонала, допълнителни изисквания в самото хале, които е трябвало да се изпълнят, за да бъде приведено същото в съответствие с новите изисквания на наредбата. Извършването на необходимите СМР, за да отговори обекта на новите изисквания, въведени с изменението на наредбата е изисквало време и това е забавило населването на фермата със свине. Изпълнението на законовите изисквания е задължение от по-висока степен, отколкото задълженията произтичащи от договор. През месец февруари е извършена проверка от ДФ „Земеделие", която е приключила без забележки по отношение на изпълнението на проекта. След извършване на необходимите дейности и спазването на разписаните в наредбата процедури, Д.М. е пуснала искане за заселване на обекта, за което е била необходима заповед от директора на ОДБХ. Такава заповед е издадена на 15-16 май и обектът е заселен на 27 май с първите животни като до към 4-5 юни е изцяло заселен с 2 000 подрастващи прасета.

От събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че жалбоподателката е изпълнила задължението си да построи и въведе в експлоатация фермата си в предвидените за това срокове, като единствено не е населила същата с прасета за угояване в предвидения за това срок, но за това е съществувала обективна пречка, с оглед въведените нови нормативни изисквания на 17.01.2020г. и развитието на епидемия от „Африканска чума по свинете". Фермата е заселена в първия възможен момент, малко след определения за това първоначално срок.Въпреки отправената покана, нова проверка не е била извършена от ДФ“Земеделие“ преди издаване на процесното писмо.С оглед възражението и твърдението за населяване на фермата с необходимия брой прасета, това възражение не е било разгледано от административния орган, нито пък е била извършена проверка дали е налице неизпълнение или забава в изпълнението на част от поетите ангажименти с договора между Д.М. и ДФ“Земеделие“.

От показанията на св. Х.се установява причината жалбоподателката да не е регистрирана като земеделски производител за 2019г., а именно наложилото се „затриване" на отглежданите от нея овце, за да се насели съществуващата стара ферма със свине още през 2019г., които да се преместят през следващата година в новата ферма.

 Действително жалбоподателката формално не е изпълнила задължението си да бъде регистрирана като земеделски производител през 2019г. по посочените причини, но доколкото от една страна се касае за период на извършване на СМР, а от друга страна е установено, че тя е спазвала това свое задължение през целия останал период на договора, както и че причините за неспазването му през 2019г. са от обективен характер, същото не може да бъде основание да се откаже плащане в пълен размер на полагащата й се финансова помощ.Към момента на въвеждане на обекта в експлоатация, жалбоподателката е била регистрирана като ЗП.

Издателят на оспорения ИАА се е позовал като правно основание за издаването му на нормата на чл. 49, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9, в която е посочено, че разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато установи наличие на някоя от хипотезите, уредени в чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, Ь 181/48 от 20 юни 2014 г.) /Регламента/. Нито в правните основания, нито в мотивите на акта ясно е посочено коя от хипотезите, уредени в чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета е приета за налична, което съставлява пречка за надлежното упражняване на правото на защита на оспорващото лице. Въпреки това следва да се посочи, че нормата на чл. 35 от Регламента предвижда, че: т.1. Исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени критериите за допустимост; т.2. Исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло или частично, когато не са спазени следните ангажименти или други задължения:

а)       ангажименти по програмата за развитие на селските райони; или

б)      когато това е приложимо, на други задължения по операцията, установени съгласно законодателството на Съюза, националното законодателство или в програмата за развитие на селските райони, по-специално обществени поръчки, държавни помощи и други задължителни стандарти и изисквания.

В т.3 е посочено, че при вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2. Тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Степента на неспазването зависи по-специално от въздействието му върху операцията като цяло. Продължителността зависи по-специално от времетраенето на въздействието или от възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни средства. Системността на неспазването зависи от това дали подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия бенефициер и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните четири години или през целия програмен период 2014—2020 г„ или при подобна мярка през програмния период 2007—2013 г.

Съгласно т.5. от Регламента, само ако общата оценка въз основа на критериите, посочени в параграф 3, води до установяването на сериозно неспазване, подпомагането се отказва или оттегля изцяло.

В конкретният казус АО не е посочил каквито и да са мотиви защо се отказва цялата финансова помощ. Инвестицията е извършена изцяло в определените срокове и се ползва по предвиденото предназначение като незначителното забавяне при населването на обекта със животни се дължи на обективна пречка, с оглед въведените нови нормативни изисквания на 17.01.2020г. и развитието на епидемията от „Африканска чума по свинете". Констатацията, че в обекта се отглеждат „0" свине е към момент в който е започнала законовата процедура по населяване на фермата със свине, а към момента на издаване на процесното решение, фермата видно от показанията на св.Х.приетото заключение на вещото лице е функционирала напълно.

С оглед на гореизложеното се достига до извода, че не е налице основанието по чл. 49, ал.1, т.3 от Наредба № 9, а именно да е установено несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява точно обратното.Следователно така издаденото и оспорено Решение № 13/04/1/0/02906/3/04/01 от 25.06.2021г. на заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано изплащане на пълен размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 13/04/1/0/02906/3/01 по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. в размер на 1295576,17 лева.може да се приеме за незаконосъобразно, ако не страдаше от по-съществен порок – нищожност.

По изложените съображения, депозираната жалба от Д.М., следва да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено като незаконосъобразно постановено.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от него разноски по производството, представляващи заплатена д. т. и адвокатски хонорар. Ответникът по оспорването е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото е с определен материален интерес относно подпомагане в размер на 1 295 576.17лв. Минималния хонорар съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 16 104 лв., и следователно не е прекомерен. Предвид изложеното ДФЗ следва да заплати на оспорващия разноски възлизащи общо на 18 113 лева и представляващи 1700 лева заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата,16 104 лева заплатен адвокатски хонорар и 300лв. депозит за експертиза.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 13/04/1/0/02906/3/04/01 от 25.06.2021г. на заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано изплащане на пълен размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 13/04/1/0/02906/3/01 по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. в размер на 1295576,17 лева.

ОСЪЖДА ДФ "Земеделие“ да заплати на Д.И.М., с адрес *** ,направените разноски по делото в размер на 18 113 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: