№ 329
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000648 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Е. В. А.С.
/чешко акционелно дружество/ - ищец в първата инстанция чрез
пълномощниците му адв.К.Ч. и адв.Н. К. против решение №260635 от
30.12.2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав, постановено по т.д.
№ 52/2019 г., с което са отхвърлени предявените от него против „БГЛ
Маркет“-ЕООД и „Е. Б.В“/холандско дружество/ евенуално обективно
съединени искове както следва: главен иск с правно основание
чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
спогодба, сключен пред съд на 18.04.2016 г. между „БГЛ Маркет“-ЕООД, „П.
Е. В. А.С.“, Чехия и „Е. Б.В“, Холандия, поради невъзможен предмет и
евентуален иск с правно основание чл.40 ЗЗД за прогласяване
недействителността на същия Договор за съдебна спогодба от 18.04.2016
г., като сключен от името на дружеството „П. Е. В. А.С.“ от представител
при споразумяване във вреда на представлявания.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено
нарушение на процесуалните правила. В жалбата са изложени подробни и
конкретни доводи. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи
предявените искове, заявени в условията на евентуалност.Претендира и
разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК са постъпили отговори на жалбата от
1
ответника „БГЛ Маркет“-ЕООД и третото лице помагач на ответника „БГЛ “-
ЕООД, в които са развити подробни съображения за неоснователност на
жалбата с молба съдът да потвърди решението като законосъобразно и
правилно. Въззиваемото дружество „БГЛ Маркет“-ЕООД развива доводи за
недопустимост на главния иск с правно основание чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД с
молба за прекратяване на производството в тази му част и потвърждаване на
решението по евентуално заявения иск. В отговора са развити подробни
доводи в подкрепа на тези искания.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства,
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
От събраните в производството писмени доказателства се
установява от фактическа страна следното:
На 18.04.2016 г. между „БГЛ Маркет“ ЕООД като ищец и
кредитор, „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия като ответници и
длъжници била сключена Съдебна спогодба, одобрена с определение от
18.04.2016 г., постановено по т.д. № 110/ 2016 г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив.
От съдържанието на Договора за спогодба , който се иска да бъде
прогласен за нищожен, е видно, че негов предмет са парични вземания на
„БГЛ Маркет“-ЕООД, които са възникнали от два договора:
1) една част от вземанията в общ размер на 757 762, 69 евро с левова
равностойност от 1 482 055 лв., са възникнали от Договор за строителство,
сключен на 09.05.2006 г., между дружествата „БГЛ” ООД и „Е.Г.
Панорама“ ЕООД;
2) вземането за получаване на неустойка в размер на 370 000 евро, с
левова равностойност от 723 657, 10лв., произтича от Договор за встъпване
в дълг, подписан на 15.12.2015 г., между „БГЛ Маркет“ ЕООД, „Палас Е. В.“
А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия.
Предмет на това дело /т.д.№110/2016 г. на Пловдивския окръжен
съд/ са осъдителни искове на „БГЛ Маркет“ ЕООД против „Палас Е. В.“
А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия за заплащане на сумите, посочени по-горе,
произтичащи от Договор за строителство, сключен на 09.05.2006 г ., между
дружествата „БГЛ” ООД и „Е.Г. Панорама“ ЕООД и Договор за встъпване в
дълг от 15.12.2015 г., между „БГЛ Маркет“ ЕООД, „Палас Е. В.“ А.С.”,
Чехия и „Е. Б.В., Холандия.
Установява се, че преди одобрения от съда Договор за спогодба с
определение от 18.04.2016 г., били сключени няколко предхождащи сделки
2
както следва:
На 09.05.2006 г. между дружество „Е.Г. Панорама“ ЕООД и третото
лице помагач по настоящото дело „БГЛ” ООД бил сключен Договор за
строителство, по който за изпълнителя по този договор „БГЛ” ООД са
възникнали вземания към възложителя „Е.Г. Панорама“ ЕООД за получаване
на сума в размер на 774 185, 21 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извършени строителни работи, както и сума в размер на 12
350 лв., представляваща лихва за забавено плащане на дължимото
възнаграждение.
Дължимостта на тези вземания била призната с влязло в сила
арбитражно решение, постановено по вътр. арб. д. № 448/2009 г. по описа на
Арбитражния съд при БТПП. С това решение „Е.Г. Панорама“ ЕООД е
осъдено да заплати на ответника „БГЛ” ООД освен описаните суми, също
така и дължимата законна лихва върху присъдената главница за периода от
01.01.2010 г. до окончателно плащане на главницата, както и сумата от 66 350
лв. разноски, направени в арбитражното производство.
На 14.12.2015 г. между „БГЛ” ООД, в качеството му на цедент и
втория ответник „БГЛ Маркет“ ЕООД, в качеството му на цесионер, е
сключен Договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията, които има към „Е.Г. Панорама“ ЕООД, които са присъдени с
цитираното арбитражно решение, както и вземане за получаване от „Е.Г.
Панорама“ ЕООД на сума в размер на 154 837, 04 лв., представляваща
начислено ДДС върху неизплатеното възнаграждение за извършени
строителни дейности в размер на 774 185,21 лв. Договорът за цесия е
съобщен на длъжника „Е.Г. Панорама“ ЕООД с уведомление, връчено на
14.12.2015 г. на управителя му Л. О..
На 15.12.2015 г., между „БГЛ Маркет“ ЕООД , в качеството му на
кредитор и дружествата „П. Е. В." А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия, в
качеството им на поематели, е сключен Договор за встъпване в дълг, по
силата на който последните две дружества встъпват в дълга на „Е.Г.
Панорама“ ЕООД към „БГЛ Маркет“ ЕООД, който е предмет на
договора за цесия от 14.12.2015 г., като се задължават да отговарят
солидарно с длъжника за неговото изпълнение.
В чл.5 от Договора за встъпване в дълг е уговорена клауза за
неустойка за забавено плащане на задължението, в което встъпват
дружествата „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия, в размер на 370 000
евро с левова равностойност 723 657,10 лева, платими еднократно, в срок от 7
дни от датата на възникване на задължението за неустойка.
След настъпване на падежа, уговорен в Договора за встъпване в
дълг и изменен по общо съгласие на страните по него, изразено в
подписано на 23.12.2015 г. споразумение-спогодба /л.113 от
първоинстанционното дело/, кредиторът „БЕЛ Маркет“ ЕООД предявил
пред Пловдивския окръжен съд иск за осъждане на ответниците „П. Е. В.“
3
А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия да му заплатят при условията на
солидарност сумата от общо 757 762 евро , представляваща дължима такава
съгласно договор за цесия от 14.12.2015 г. и договор за встъпване в дълг от
15.12.2015г., както и сумата от 370 000 евро , представляваща уговорена с
договора за встъпване в дълг от 15.12.2015 г. неустойка за забава /л.117 от
първоинстанционното дело/. Било образувано т.д. № 110/ 2016 г. по описа на
ОС-Пловдив./л.117/
В хода на проведеното съдебно производство, на 18.04.2016 г./л.28/
страните сключили Съдебна спогодба, с която след взаимни отстъпки
приели, че „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия дължат на „БГЛ
Маркет“ ЕООД сума в общ размер на 1 000 000 евро, конкретизирана по
пера в спогодбата, вместо реално дължимата в размер на 1 127 762,69 евро
/л.28-30/.С определение от същата дата съдът е одобрил така постигнатата
спогодба и е прекратил производството по делото. Ответниците „П. Е. В.“
А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия са представлявани в процеса и при
подписване на спогодбата от адв.К.К., упълномощен от управителя и на двете
дружества Л. О..
Лицето Л. О. е бил управител и на юридическото лице „Е.Г.
Панорама“ ЕООД.
С решение №1088 от 06.07.2015 г. на СГС, VI-6 състав /л.89/ е
открито производство по несъстоятелност на „Е.Г. Панорама“ ЕООД, обявена
е свръхзадължеността му с начална дата 31.12.2009г., дружеството е обявено
в несъстоятелност, с всички произтичащи от това законни последици. Тъй
като наличното имущество не било достатъчно за покриване на началните
разноски за производството, същото било спряно при условията на
чл.632,ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че към датата на сключване на договора за цесия
една част от прехвърлените вземания не са съществували, тъй като са били
погасени чрез плащане. Към тази дата другата част от прехвърлените
вземания не са се притежавали от ответника „БГЛ” ООД, който се е
разпоредил с тях още през 2011 г. като ги е прехвърлил на дружеството
„Папая Инвестмантс България“ ЕООД по силата на сключен на 21.06.2011
г. договор за цесия. Тези факти обаче не са доказани в производството.
Ищецът счита, че след като част от прехвърлените с договора за
цесия от 14.12.2015 г. вземания не са съществували към момента на
сключването му, а друга част не са били част от патримониума на цедента
към същия този момент, то той не е могъл да се разпореди с тях и този
договор е нищожен поради липса на предмет и като такъв не е породил
правни последици.
Ищецът твърди също така, че доколкото договорът за цесия от
14.12.2015г. е нищожен и не е породил действие, то кредитор по
задълженията, в изпълнение на които встъпват двете юридически лица, е
„БГЛ“-ООД, а не цесионера „БГЛ Маркет“-ЕООД. Липсата на
4
съществуващи задължения на „Е.Г. Панорама“ ЕООД към „БГЛ
Маркет“ ЕООД според ищеца означавала, че Договорът за встъпване в
дълг има невъзможен предмет и като такъв е нищожен и не поражда
правни последици. Този договор бил сключен и при липса на основание,
което също го прави нищожен.
Ищецът сочи, че с Договора за встъпване в дълг е уговорена
клауза за неустойка за забавено плащане на задължението, в което
встъпват дружествата „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия, която
била нищожна на самостоятелно основание, а именно поради
противоречието й с добрите нрави.
Ищецът счита, че след като Договорът за цесия и Договорът за
встъпване в дълг са нищожни сделки, които не са породили правни
последици по пораждане на задълженията, чиято дължимост е призната
със сключената спогодба, то тази спогодба има невъзможен предмет и
като такава е нищожна.
Ищцовото дружество „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия твърди, че при
сключване на съдебната спогодба воля от негово име е изразена от адвокат
К., който е упълномощен от неговия законен представител Л. О.. Лицето
Л. О. е бил управител и на юридическото лице „Е.Г. Панорама“ ЕООД и
като такъв е знаел, че по отношение на дружеството е открито производство
по несъстоятелност и предстои да бъде заличено. Въпреки това той е
подписал договора за встъпване в дълг от 15.12.2015 г. от името на „П. Е. В.“
А.С.” и е поел от него задължение да отговаря за дълга на несъстоятелния
търговец, както и чрез упълномощен представител е изразил воля за
сключване на спогодбата от 18.04.2016 г. Ищецът твърди, че действията на
представителя по сключване на тези сделки са във вреда на
представляваното дружество, което ги прави недействителни на
основание чл.40 ЗЗД.
Затова ищецът „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия е предявил в настоящото
производство главен иск с правно основание чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД и моли съда
да прогласи нищожността на Съдебната спогодба, сключена на 18.04.2016 г.
между „БЕЛ Маркет“ ЕООД, „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия и
одобрена от Пловдивския окръжен съд с определение от същата дата, тъй като
има невъзможен предмет.
При условията на евентуалност, на основание чл.40 ЗЗД прави искане
съда да прогласи недействителността на описаната съдебна спогодба като
сключена при споразумяване във вреда на представляваното дружество „П.
Е. В.“ А.С.”, Чехия.
Ответникът „БГЛ Маркет“ ЕООД в отговора на ИМ е оспорил
предявените искове.
Изложил е доводи за недопустимост на иска с правно основание
чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД за нищожност на съдебната спогодба, с която е
приключило производството по т.д. №110/ 2016 г. по описа на ОС-Пловдив,
5
предвид разпоредбата на чл.234,ал.3, във вр. с чл.299,ал.2 ГПК. Това е така,
защото настоящият иск е основан на възражения за нищожност на същите
онези договори, от които произтичат вземанията, предмет на съдебната
спогодба. Твърди, че е недопустимо в нов процес да се оспорва
съществуването на онези вземания, които са предмет на приключилото със
съдебна спогодба т.д. №110/ 2016 г. и настоящият съд да преразгледа въпроса
за съществуването им и постанови диспозитив, отменящ предишния, ползващ
се със сила на пресъдено нещо акт – одобрената от друг съд съдебна спогодба.
Твърди, че е недопустимо страните в нов исков процес да заобикалят, при
това с обратно действие, последиците от вече настъпили по делото преклузии
и така да коригират собственото си процесуално бездействие, като искат
преразглеждане на всички онези възражения, които страната е могла, но е
пропуснала своевременно да въведе в процеса.
Твърди също така, че валидността на съдебната спогодба не е
обусловена от действителното правно положение. Счита, че в настоящия
процес е недопустимо да се разглеждат възражения за нищожност на
договорите, от които произтичат вземанията, чиято дължимост е установена с
одобрената от съда спогодба по т.д. № 110/2016 г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, тъй като те са преклудирани. Тези възражения ищецът е могъл и е
трябвало да направи в приключилото с тази спогодба съдебно производство.
Посочва, че договорът за цесия и договорът за встъпване в дълг са
действителни правни сделки. Заявява, че нормата на чл.40 ЗЗД е
неприложима към случаите на осъществено органно представителство.
Посочва, че с подписването на съдебната спогодба обективно няма
увреждане, тъй като в резултат от изразената с нея воля се намалява
задължението на ,.П. Е. В.“ А.С.”. Счита, че уговорената с договора за
встъпване в дълг клауза за дължимост на неустойка е действителна.
Ответникът „Е. Б.В. Холандия, оспорва предявените искове.
Твърди, че договорът за цесия, който е сключен на 14.12.2015 г. има възможен
предмет, тъй като с него се прехвърля право, което по своето естество е
прехвърлимо и липсват законови разпоредби, които да ограничават
възможността на неговия титуляр да се разпорежда с него. След като
договорът за цесия е с възможен предмет, то той е действителен, поради
което действителен е и сключеният договор за встъпване в дълг и сключената
съдебна спогодба. Счита, че уговорената с договора за встъпване в дълг
клауза за дължимост на неустойка е действителна. Посочва, че при сключване
на съдебната спогодба нито представителят Л. О., нито „БГЛ Маркет“ ЕООД
са знаели, че като я подписват, увреждат представляваното дружество „П. Е.
В.“ А.С.”, Чехия. Заявява, че с подписването на съдебната спогодба
обективно няма увреждане, тъй като в резултат от изразената с нея воля се
намалява задължението на „П. Е. В.“ А.С.”.
Третото лице помагач на страната на ответника „БГЛ Маркет“
ЕООД - „БГЛ“ ЕООД твърди, че предявените искове са недопустими.
Посочва, че договорът за цесия, който е сключен на 14.12.2015 г. има
6
възможен предмет, както и че той е породил правно действие, тъй като е
надлежно съобщен на длъжника чрез лице, което е разполагало с
представителна власт да получи уведомление за това.
За да отхвърли главния иск по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД ,
първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на производството
по т.д.№ № 110/ 2016 г. на ОС-Пловдив, приключило с утвърдената от съда
съдебна спогодба, произтичат от два договора:
1) една част от вземанията в общ размер на 757 762, 69 евро с левова
равностойност от 1 482 055 лв., са възникнали от Договора за
строителство, сключен на 09.05.2006 г. между дружествата „БГЛ” ООД и
„Е.Г. Панорама“ ЕООД;
2) вземането за неустойка за забава в размер на 370 000 евро, с
левова равностойност от 723 657, 10лв., произтича от Договор за встъпване
в дълг, подписан на 15.12.2015 г. , между „БГЛ маркет“ ЕООД, „Палас Е. В.“
А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия.
Съдът е приел, че липсват твърдения на ищеца, а и каквито и да са
доказателства Договорът за строителство от 09.05.2006г да е нищожен. Затова
е приел, че той представлява валидна правна сделка, която е породила
присъщите и правни последици по възникване на парични вземания съгласно
постигнатото между страните съгласие, каквито са и тези, които са предмет на
сключения договор за спогодба. А това означавало, че сключеният пред съда
договор за спогодба, който има за предмет прекратяването на съществуващ
правен спор за тяхната дължимост, има възможен предмет.
По отношение на възраженията на ищеца за нищожност на две сделки,
предхождащи съдебната спогодба и водещи до липса на предмет на същата, а
именно - Договора за цесия, сключен на 14.12.2015 г . между „БГЛ” ООД в
качеството му на цедент и втория ответник „БГЛ Маркет“ ЕООД, в качеството му
на цесионер, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията, които има
към „Е.Г. Панорама“ ЕООД, възникнали на основание Договора за строителство
от 09.05.2006г. и Договора за встъпване в дълг, сключен на 15.12.2015 г .,
между „БГЛ Маркет“ ЕООД, в качеството му на кредитор и дружествата „П. Е.
В.“ А.С.”, Чехия и „Е. Б.В., Холандия, в качеството им на поематели, по силата на
който последните две дружества встъпват в дълга на „Е.Г. Панорама“ ЕООД към
„БГЛ Маркет“ ЕООД, възникнал въз основа на Договора за строителство от
09.05.2006 г., съдът е приел, че тези два договора не са правопораждащ факт на
вземанията, предмет на договора за спогодба. Ето защо и тяхната нищожност
не би могла да доведе до невъзможност за възникване на описаните в спогодбата
вземания, които към този момент вече съществуват и дори длъжникът по тях е
допуснал неизпълнение, поради което са присъдени с влязло в сила решение на
Арбитражния съд при БТПП. Съдът е продължил в мотивите си, че ако се приеме,
че тези две сделки са нищожни и като такива не са породили правно действие,
което по договора за цесия се изразява в прехвърляне на вземането от цедента в
патримониума на цесионера, а по договора за встъпване в дълг се изразява в
7
поемане на задължение от встъпилите в дълга лица да отговарят за неговото
изпълнение солидарно с първоначалния длъжник, то това не можело да доведе
до нищожност на последваща сделка, имаща за предмет същите парични
вземания, включително и на договор за спогодба, а би имало значение единствено
за това дали тази последваща сделка е породила действие. Това не било порок от
вида на тези, посочени в чл.26 ЗЗД, който да водят до нищожност на сключения
договор за спогодба.
По отношение на вземането в размер на 370 000 евро, произтичащо от
Договор за встъпване в дълг от 15.12.2015 г., съдът е приел, че възраженията за
нищожност на този договор и на договора за цесия са преклудирани, тъй като е
следвало да се направят в предходното исково производство пред ОС-Пловдив.
Приел е, че ищецът не може да ги упражни в друг процес, доколкото така ще се
стигне до подновяване на вече разрешен по окончателен начин с одобрената
съдебна спогодба спор, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.299, ал.1
ГПК вр. чл.234, ал.3 ГПК. Съдът е посочил, че ответникът, който е пропуснал в
хода на процеса, който е приключил по реда на чл.234 ГПК да направи
възражения за нищожност на отделна клауза или на цялата правна сделка, която се
сочи като правопораждащ факт на вземането, чието съществуване е установено по
задължителен за страните начин със съдържанието на одобрената съдебна
спогодба, не може да се позове на тази нищожност в друг, последващ процес,
нито чрез иск, нито чрез възражение. Приел е, че в настоящото производство по
предявен иск за нищожност на договора за спогодба, сключен пред съда, ищецът
може да се позове само на порок, който касае изразената от страните воля
при сключване на самата спогодба, а не на сделките, подписани преди нея,
които са установени със сила на пресъдено нещо. По тези съображения е
отхвърлил главния иск като неоснователен.
Отхвърлен е и евентуално заявения иск по чл.40 ЗЗД поради
следното:
Съдът е приел, че тази норма, предвид препращащата разпоредба на
чл.288 ТЗ е приложима и спрямо търговските сделки. Изложил е мотиви, че в
съдебното производство пред Пловдивския ОС, приключило със съдебна
спогодба, ответникът „П. Е. В.“ А.С.”-Чехия е представляван от адв.К.К., който е
имал пълномощно за сключването й по чл.34,ал.3 ГПК и който не е излязъл от
границите на предоставената му представителна власт. Позовал се е на ТР № 5 от
12.12.2016 г., постановено по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което са
дадени задължителни указания по тълкуване на разпоредбата на чл.40 ЗЗД, като е
прието, че в настоящия случай, видно от уговореното между страните в
спогодбата, липсва обективния елемент – увреждащо от представителя действие
по отношение на представлявания, т.е. да са уговорени неизгодни за
представлявания условия, като напр. поемане на допълнителни задължения.
Тълкувайки волята на насрещните страни, изразена в спогодбата, съдът е
установил, че те са се съгласили да направят взаимни отстъпки - длъжниците са
признали съществуването на задълженията и са поели задължение да ги изпълнят,
а кредиторът е опростил част от тези задължения в общ размер на 127 762, 69
8
евро с левова равностойност от 2 205 712, 10 лв. Затова не е приел, че
единственият субект, който прави отстъпки, е представляваното дружество „П. Е.
В.“ А.С.”, Чехия. Напротив, такива били направени и от страна на кредитора-ищец
„БГЛ Маркет“ ЕООД и в съдържанието на спогодбата липсва клауза,
предвиждаща, че в тежест на длъжника „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия възникват и други
задължения, наред с тези, предмет на правния спор, чието разрешаване се цели със
спогодбата. Затова и уговорените с процесния договор за спогодба условия не са
неизгодни за настоящия ищец.
Съдът е приел, че не е налице и субективния елемент от разпоредбата
на чл.40 ЗЗД – по делото липсват доказателства упълномощеният представител
К.К., подписал спогодбата от името на ищеца, така и дружеството „БГЛ Маркет“
ЕООД, действащо чрез упълномощените си представители адвокат Я. и адвокат
Д., да са знаели, че със сключване пред съда на договора за спогодба причиняват
вреда на „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия. В производството не е доказано и между тези
лица да съществуват някакви конкретни взаимоотношения и връзки, които да
правят сигурно наличието на знание за това как се отразява сключването на
договора за спогодба върху имуществото на „П. Е. В.“ А.С.”. Съдът е приел, че
при извършване на преценката за това дали процесният договор за спогодба е
недействителен на основание чл.40 ЗЗД, е без значение обстоятелството какви
действия е извършил законният представител на ищцовото дружество - Л. О., и
дали те доказват наличие на знание у това лице за увреждане, тъй като това
физическо лице не е участвало лично при сключване на договора за спогодба
и не е изразявало воля за това от името и за сметка на „П. Е. В.“ А.С.” /спогодбата
е подписана от упълномощения представител адвокат К. и неговите действия са
тези, които са релевантни в случая/. По тези съображения е отхвърлен и
евентуалния иск по чл.40 ЗЗД.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Въззивният съд намира, че иска с правно основание чл.26,ал.2, предл.1
ЗЗД за прогласяване нищожност на одобрената с определение на съда от
18.04.2016 г. съдебна спогодба е допустим. Това е така, защото, от една страна
липсва идентитет между предмета на двете дела – т.д.№110/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив е с предмет заявени от „БГЛ Маркет“-ЕООД осъдителни
искове срещу чешкото и холандското дружество за заплащане на определени
суми, произтичащи от Договор за строителство от 09.05.2006 г. и Договор за
встъпване в дълг от 15.12.2015 г., докато предмет на настоящото дело са
установителни искове с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за нищожност на
одобрената съдебна спогодба по същото това т.д.№110/2016 г. Затова
позоваването на разпоредбата на чл.299,ал.2 ГПК е неоснователно.
Съдът намира, че искът за прогласяване нищожност на една съдебна
спогодба е допустим за разглеждане, както е допустим иска за установяване
нищожността на съдебно решение – чл.270,ал.2 ГПК, тъй като, съгласно
чл.234,ал.3 ГПК, тя има значение на влязло в сила съдебно решение.
Възраженията за нейната нищожност, не са преклудирани от самата съдебна
9
спогодба и могат да бъдат предмет на самостоятелен иск. Това е така, тъй
като съдебната спогодба представлява договор между страните, с който те
прекратяват един съществуващ между тях спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки /чл.365, ал.1 ЗЗД/. Освен
елементите на извънсъдебната спогодба като гражданскоправна сделка,
фактическият състав на съдебната спогодба включва и държавноправните
последици, типични за едно съдебно решение, които са силата на пресъдено
нещо и изпълнителна сила, с които тя се ползва. В чл.234, ал.3 ГПК е
предвидено, че съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение.
Въпреки факта, че съдебната спогодба се одобрява с акт на съда,
пред който се разглежда спора, който тя цели да разреши, както и че тя се
ползва със сила на пресъдено нещо, която важи в отношенията между
страните по правния спор, тя запазва качеството си на договор и в тази си
част е подчинена на режима на договорите, предвиден в ЗЗД, включително и
спрямо нея са приложими правилата за недействителност на договора,
които са регламентирани в ЗЗД. В тази насока се е произнесъл ВКС по реда
на чл.290 ГПК- Решение №192/ 13.12.2017 г., постановено по гр.д. №
4439/2016 г. по описа на ВКС, IV гр.о. Затова съдът намира, че иска по чл.26,
предл.2 ЗЗД е процесуално допустим.
Макар и допустим, същият е неоснователен поради следното:
Ищецът твърди, че одобрената от съда съдебна спогодба е нищожна
поради липса на предмет, тъй като са нищожни предхождащите я сделки –
Договора за цесия от 14.12.2015 г. и Договор за встъпване в дълг от 15.12.2015 г.
Твърди, че към датата на сключване на договора за цесия една част от
прехвърлените вземания не са съществували, тъй като са били погасени чрез
плащане, а друга част от прехвърлените вземания не са се притежавали от
ответника-цедент „БГЛ” ООД, който се е разпоредил с тях през 2011 г. като ги е
прехвърлил на друго дружеството по силата на сключен на 21.06.2011 г. договор
за цесия. Затова твърди, че този договор е нищожен поради липса на предмет и
като такъв не е породил правни последици.
Поддържа в настоящото производство, че доколкото договорът за
цесия от 14.12.2015г. е нищожен и не е породил действие, то кредитор по
Договора за встъпване в дълг от 15.12.2015 г., в който встъпват чешкото и
холандското дружество, е „БГЛ“ ООД, а не цесионера „БГЛ Маркет“ ЕООД.
Липсата на съществуващи задължения на възложителя по Договора за
строителство „Е.Г. Панорама“ ЕООД към цесионера „БГЛ Маркет“ ЕООД
според ищците означавало, че Договорът за встъпване в дълг има невъзможен
предмет и като такъв е нищожен и не поражда правни последици. Бил
нищожен и поради липса на основание. Въвежда твърдение за нищожност
поради противоречие с добрите нрави и на уговорената в Договора за
встъпване в дълг клауза за неустойка поради забавено плащане /чл.5/.
Въззивният съд намира, че всички тези възражения за нищожност на
предхождащите съдебната спогодба сделки, респ. съществуването на вземанията,
10
явяващи се предмет на т.д.№110/2016 г. на Пловдивския ОС, е следвало да се
предявят в съответните процесуални срокове по онова дело, тъй като
представляват факти, настъпили преди съдебно одобрената спогодба. Затова е
недопустимо страните, участвали в нея, в нов исков процес да заобикалят
последиците от вече настъпили по делото преклузии.
Съдебната спогодба, като всеки друг договор, може да бъде атакувана
като нищожна с всички доводи, освен с тези, по които поради процесуалното
бездействие на страната е настъпила преклузия. Приемане на обратното означава
да се допусне нарушение на основен принцип в гражданския процес- на
концентрационното начало, като се допусне страните да коригират собственото си
процесуално бездействие, като предизвикват преразглеждане в нов исков процес
на всички онези възражения, които страната е могла, но е пропуснала да въведе
своевременно в процеса, а впоследствие решението по новото дело да бъде
използвано като основание за възобновяване на предишното дело, по което е
настъпила преклузията.
Предявеният в настоящото производство иск за нищожност на
съдебната спогодба, сключена по т.д. № 110/ 2016 г. на ОС- Пловдив, е
изцяло основан на възражения за несъществуване на вземанията по
предхождащи спогодбата сделки. В случая не се твърди порок във волята при
сключване на спогодбата или друго основание за нищожност или
унищожаемост, което да не е обусловено от преразглеждане на въпроса за
действителността на предхождащите спогодбата договори - въпрос, който е
могъл и е следвало да бъде поставен в съответните процесуални срокове в
приключилото предишно съдебно производство. В този смисъл е Решение
№101 от 13.11.2020 г. по т.д. №2489/ 2019 г. на ВКС, според което
„...предявяването на иск за установяване на нищожност на пораждащия
същото право договор, който иск се основава на факти, които са
съществували към момента на приключване на устните състезания по делото,
по което е постановено влязлото в сила решение, е недопустимо", както и
Опр. № 458 от 27.11.2020 г. по ч.гр.д. №3586/ 2020 г. на ВКС, постановено по
реда на чл.274, ал.З от ГПК.
Аргументите на жалбоподателя за нищожност на съдебната
спогодба по чл.26, ал 2, предл. 1 ЗЗД почиват изцяло на твърдението, че
вземането, което е било предмет на съдебното производство по т.д. №110/
2016 г. на ПОС, към момента на сключване на процесната спогодба „е било
вече погасено, т.е. не е съществувало в правния мир". Именно поради това
жалбоподателят счита, че съдебната спогодба, уреждаща това
несъществуващо, според него, парично задължение, се явява лишена от
предмет.
Освен, че тези възражения са преклудирани в онова съдебно
производство, то за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
същите са и неоснователни. Съдебната спогодба не е лишена от предмет. Тя
няма за цел да констатира действителното правно положение, а да уреди един
11
правен спор. Такъв в случая е бил налице, видно от наличието на висящо към
момента на сключването й съдебно производство по т.д. №110/ 2016 г.
Съдебната спогодба няма за предмет да установява какво е било
действителното правно положение, защото с акта на сключването й страните
се отказват от изследване на действителното правно положение, десезирайки
съда от разглеждане на фактите и обстоятелствата от предмета на делото,
придавайки правна тежест на установеното от самите тях в спогодбата правно
положение, което след одобряването й от съда се ползва със сила на
присъдено нещо и изпълнителна сила. Ето защо и валидността на съдебната
спогодба не може да се оспорва с възражения, които произхождат от
съществуващото преди сключващо й правно положение. В този смисъл е
константната практика на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя :
Решение №192 от 13.12.2017 г. по гр.д. № 4439/ 2016 г. на ВКС: „...съдебната
спогодба включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право,
респ. за частично поемане на несъществуващо задължение. Спрямо
действителното правно положение съдебната спогодба може да се яви
като правопроменящ факт. А когато договорно установеното със съдебната
спогодба правно положение се отклонява от действителното правно
положение, съдебната спогодба го променя съобразно своето съдържание.";
Според Решение № 134 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 4255/2018 г. на ВКС,
„Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната
чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са
уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти
съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки.“ След като страните
по спора с изричен договор са признали задължението си и не оспорват
валидността на волята си /не се позовават на пороци на волята/, съдът е
длъжен да я зачете, без да установява действителните отношения.
След направеното от ищцовото дружество „П. Е. В.“ А.С.”, Чехия в
спогодбата валидно признание на вземането на „БГЛ Маркет“-ЕООД, той
вече не може да го оспорва, позовавайки се на възражения, които
произхождат от предходните правоотношения между страните, свързани
с предшестващите спогодбата сделки. В този смисъл е и Опр.№ 281 от
09.04.2021 г. по гр.д. №3975/2020 г. на ВКС, Решение № 60071 от 23.11.2021
г. по т.д. № 394/2020 г. на ВКС, Решение № 137/ 12.10.2015 г. по т.д. № 2618/
2014 г. на ВКС, I т.о., Решение № 115/ 10.01.2012 г.по т.д. № 883/2010 г. на
ВКС, I т.о.; т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г.по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, Решение №2161 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 4848 / 2014 г. на ВКС и др.
Целта на съдебната спогодба - отказ от изследване на
действителното правно положение и извършване на взаимни отстъпки в
посока договаряне на онова правно положение, от което страните ще се
считат за обвързани въз основа на постигнатото със спогодбата съгласие.
Очевидно е, че с така извършеното намаление на задължението на ищеца със
сума в размер на 127 762.69 евро, с левова равностойност 249 882 лева, е
извършена отстъпка от претендирания от ищеца размер на вземането, в
12
резултат на проведени между страните преговори.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя за симулативност на
процеса, то същите са наведени за първи път с допълнителната искова молба,
поради което са преклудирани и съдът не дължи произнасяне по тях.
В обобщение може да се заключи, че иска за прогласяване
нищожност на съдебната спогодба от 18.04.2016 г. поради липса на предмет, е
неоснователен, тъй като съдът не може да разглежда в това производство
преклудирани възражения за нищожност на предшестващи спогодбата
сделки, тъй като тези факти са възникнали преди сключването й. Пороци във
волята на страните при сключването й не се поддържат. Поради това същата е
действителна и е породила целените от страните правни последици.Ползва се
със сила на пресъдено нещо, както едно съдебно решение и обвързва страните
по нея, които са страни и по настоящия спор, както и съда. Затова, като е
отхвърлил иска, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По евентуалния иск с правно основание чл.40 ЗЗД:
С отхвърлянето на главния иск се е сбъднало процесуалното условие
за разглеждане на евентуално заявения иск по чл.40 ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с
което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът
не произвежда действие за представлявания. Тази норма съгласно
препращащата разпоредба на чл.288 ТЗ е приложима и за търговските сделки,
при сключване на които воля от името на дружеството се изразява от неговия
органен представител, който го представлява по силата на закона или от
неговия упълномощен представител, който го представлява по силата на
сключена упълномощителна сделка, които договарят във вреда на
дружеството с трето лице. Недействителността по чл.40 ЗЗД е уредена
единствено и изключително в интерес на увреденото от сделката
представлявано лице.
В ТР № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк.д. № 5/2014 г. на
ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по тълкуване на
разпоредбата на чл.40 ЗЗД. Прието е, че фактическият състав, пораждащ
недействителността, предвидена в тази норма, се състои от два елемента:
1) първият елемент е обективен и се изразява в това, че сключеният
от представителя договор уврежда представлявания, като е посочено, че
увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни
проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия;
имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения,
нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника
права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му
власт, както и най-различни други хипотези;
2) вторият елемент е субективен и се изразява в наличие на
13
споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за
увреждането на представлявания и се свежда до недобросъвестност на
представителя и третото лице относно увреждането на представлявания - и
двамата, знаят /съзнават/, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания, като тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи
на доказване от страна на представлявания.
Всички доводи и възражения на жалбоподателя-ищец, касаещи
действията на неговия управител Л. О., вкл. и упълномощаване на адвокат
преди сключването на съдебната спогодба на 18.04.2016 г., не могат да
бъдат разглеждани в настоящото производство поради настъпила
преклузия, подробни съображения за което бяха изложени при предходния
иск. Всички те важат с пълна сила и за настоящия. В този смисъл не могат да
бъдат разглеждани по смисъла на чл.40 от ЗЗД, предхождащите сделки,
сключени между „БГЛ МАРКЕТ“-ЕООД, „П. Е. В. А.С.“ и „Е. Б.В.“ , както и
между „БГЛ“ ЕООД и Е.Г. Панорама-ЕООД. По повод предходните сделки, в
т.ч. Договор за встъпване в дълг, Споразумение-спогодба от 23.12.2015г.,
Договор за цесия, от страна на жалбоподателя са могли да се направят
възражения за наличието или липсата на предпоставките по чл.40 от ЗЗД
до приключване на т.д. 110/2016 год.на ПОС. В настоящото производство
това възражение е преклудирано.
Предмет на предявения иск по чл.40 ЗЗД е споразумяване на
законния /органен/ представител на ищцовото дружество Л. О. с насрещната
страна /лицето, с което е договарял/, във вреда на представляваното
дружество при сключването на съдебната спогодба.
Видно от доказателствата по делото обаче /л.58-60 от
първоинстанционното дело/, съдебната спогодба, противно на твърденията на
ищеца, не е подписана от Л. О., а от адвокат К.К..
Нито в исковата молба обаче, нито в допълнителната искова молба
от страна на ищеца П. Е. В. не е въведено твърдение, че адвокат К.К. като
пълномощник на дружеството е подписал съдебната спогодба във вреда на
представлявания „П. Е. В.“. Произнасянето на първоинстанционния съд в тази
насока, по незаявени от ищеца твърдения, е недопустимо, тъй като е налице
произнасяне извън очертания от страните правен спор.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че воля за сключване
на съдебната спогодба е била изразена от Л. Оp, а упълномощеният адвокат
само формално е положил своя подпис. Такива твърдения не са изложени
нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба, а се излагат за
пръв път с подаването на въззивната жалба, поради което същите са
преклудирани и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
По изложените съображения е неоснователен и иска по чл.40 ЗЗД,
тъй като по делото е недоказано твърдението, че законният представител на
чешкото дружество „П. Е. В.“ при подписване на съдебната спогодба се е
споразумял във вреда на представляваното дружество. Напротив, видно от
14
съдебния протокол, съдебната спогодба е подписана за това дружество от
адв.К.К.. Действително, същият е упълномощен от законния му представител
Л. О., но както стана въпрос, упълномощаването предхожда съдебната
спогодба и възраженията за споразумяване във вреда на представлявания са
преклудирани.
Дори да се приеме обратното, верни са съжденията на
първоинстанционният съд, които настоящата инстанция изцяло споделя и към
които на основание чл.272 ГПК препраща, че действията на адв.К. не са
извършени във вреда на представляванато дружество, тъй като при
сключване на съдебната спогодба пълномощникът не е излязъл извън
границите на учредената му представителна власт и е действал в интерес на
представляваното дружество „П. Е. В.“ - задължението е намалено със 127
762 евро, т.е. спогодбата е сключена при явно изгодни условия, като не е
налице обременяване на имуществото на упълномощителя.
Не е доказан и субективния елемент – умишлено споразумяване във
вреда на представляванато дружество. В тежест на ищеца е да установи
намерението за увреждане на пълномощника и третото лице, което в случая
не е сторено. Доказателства в тази насока не са събрани.
С оглед изложеното съдът намира, че и този иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Като е постановил този резултат, съдът е
постановил правилно решение и в тази му част, което следва да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба на ищеца в първата инстанция е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Разноски от въззиваемите страни в настоящото производство не са
претендирани.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260635 от 30.12.2020 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-17 състав, постановено по т.д.№ 52/2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16