№ 7854
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110113104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Р. Ш., чрез адв.
М., срещу „..“ ООД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и
частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на клауза от сключения между страните договор за заем, която
предвижда заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение на
заемателя да представи обезпечение и за връщане на сумата, платена без
правно основание. С протоколно определение от 05.02.2025г. съдът е допуснал
увеличение на размера на исковата претенция по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и
същата се счита предявена за сумата от 145,41 лева.
Ищцата твърди, че на 19.12.2022 г. е сключила с ответното дружество
договор за потребителски заем № 782340, по силата на който й била
предоставена в заем сума в размер на 500 лв., с краен срок за погасяване –
06.03.2023 г., чрез изплащането на единадесет на брой погасителни вноски,
при уговорени ГПР в размер на 49,93% и ГЛП от 40,05%. В чл. 5.1 от договора
било предвидено, че в срок от три дни кредитът следвало да бъде обезпечен с
1
банкова гаранция или поръчители, които следвало да отговарят на определени
условия, като при неизпълнение на посоченото задължение, заемателят
следвало да заплати неустойка в размер на 145,41 лв., предвидена в чл. 11, ал.
2 от договора. Твърди, че въпреки формално предоставената възможност за
осигуряване на обезпечение по кредита, предвидената неустойка е била
включена в погасителния план по договора от датата на сключването му.
Излага доводи, че уговорената в чл. 11 неустойка е нищожна поради
противоречието й със закона. Твърди, че предвидената неустойка има за цел
да заобиколи законовите ограничения, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи, че дължимата неустойка следва да бъде взета предвид при формиране
на ГПР по кредита. Твърди, че предвидената неустойка противоречи на
добрите нрави, доколкото е договорена извън присъщите й функции. Счита, че
уговорената клауза за неустойка има за цел заобикаляне на изискванията на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, като излага доводи относно нейната неравноправност.
Навежда съображения относно недействителността на процесния договор за
потребителски заем. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл.
11, ал. 2 от договор за паричен заем № 782340, предвиждаща заплащането на
неустойка. Претендира осъждането на ответника за сума в размер на 5 лв. –
частична претенция от общо дължимото на стойност 145,41 лв.,
представляваща недължимо платена сума по процесния договор за кредит,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на
исковата молба. Навежда доводи относно наличието на основания за
прилагане на чл. 213 ГПК. Твърди, че процесният договор за заем е
действителен, както и че нищожността на отделна клаузата не следва да има за
последица недействителност на целия договор. Счита, че уговорената
неустойка не следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита.
Отбелязва, че същата е дължима с оглед неспазване на конкретно договорно
задължение от страна на потребителя. Твърди, че условията на договора, както
и всички параметри от съдържанието му са индивидуално договорени с
ищцата. Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна, като същата
представлява санкция за неизпълнение на условията по чл. 5 от договора.
Оспорва твърденията на ищцата за неравноправност на клаузата по чл. 11 от
договора, като сочи, че потребителят е бил наясно с всички аспекти на
2
финансовото му задължение към дружеството. Счита, че уговорената
неустойка е получена от ищцата на валидно основание, поради което не
подлежи на връщане. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото че на
19.12.2022 г. между Н. Р. Ш. и „..“ ООД е сключен договор за потребителски
заем № 782340, в който е уговорена неустойка по чл. 11, в размер на 145,41 лв.,
заплатена от заемателя в полза на „..“ ООД.
Съгласно чл. 5.1 от договора е предвидено заемът да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчители, отговарящи на условията на чл.5, ал.1, т.2
от Договора. В чл. 11, ал. 2 от договора е предвидено, че не предостави
обезпечението в тридневен срок от сключване на договора или същото не
отговаря на изискванията, то заемателят дължи неустойка в размер на 145,41
лева, платима разсрочено съобразно погасителния план.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
3
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му –
тридневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за
длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.
Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена
съобразно погасителния план към договора и включена в размера на
погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. По делото е
изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира
за обосновано и компетентно и възприема изцяло, а вещото лице е изчислило,
че при добавяне на неустойката към ГПР, то същият ще бъде в размер на
1344,04 %, с което ще надхвърли значително законоустановения максимум от
50 %. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна и
предявеният иск следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД:
Безспорно е между страните, че ищецът е заплатил на ответника по
4
договор за заем № 782340/19.12.2022г. сума в размер на 145,41 лева, с която е
платено задължение за неустойка по чл.11, ал.2 от договора, която съдът е
приел за нищожна. Сумата се явява платена без правно основание, поради
което този иск също се явява основателен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
него разноски в производството, като той претендира 480 лева с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за
правна помощ, 300 лева депозит за вещо лице и 100 лева държавна такса.
Ответникът е направил възражение за във връзка с претендираното адвокатско
възнаграждение, но всички посочени от него основания се отнасят до
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение, а в
настоящото производство ищецът е представил доказателства за реално
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. Поради
липсата на своевременно направено възражение за прекомерност на реално
заплатеното адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде присъдено
така, както е направено.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен от Н.
Р. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. .., срещу „..“ ООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. .. на клауза по чл.11, ал.2 от
договор за паричен заем № 782340 /19.12.2022г. за заплащане на неустойка
при неизпълнение на задължение по чл.5, ал.1 от договора за предоставяне на
обезпечение.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „..“ ООД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Р. Ш., ЕГН ********** сумата от 145,41 лева, платена без основание
въз основа на нищожен договор по клауза за неустойка, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2024г.
ОСЪДЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..“ ООД, ЕИК .. ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Р. Ш., ЕГН ********** сумата в размер на 880 лева,
5
представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6