№ 211
гр. С., 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230200700 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба от М. К. К. с ЕГН
**********, чрез упълномощен представител против наказателно
постановление № 25-0804-003518/29.04.2025 година, издадено от Началник
Сектор в ОДМВР гр.С., РУ-С., с което е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП за
нарушение на чл.137в, ал.3 от ЗДвП и му са отнети общо 12 к.т. на осн.
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С., редовно призована, не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 08.04.2025 г. в 20:52 часа жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „Ауди А 4 Авант“ с рег. № ************** КК в гр. С., по
бул. „**************“ в посока жп гара гр.С.
В района на жилищен блок № 62 находящ се на бул.“**************“,
водачът бил спрян за проверка от служители на РУ гр.С. при ОДМВР-С., а
именно актосъставителя А. С. и св. Х. С.. При проверката проверяващите
констатирали, че в МПС се вози дете, което било на задната седалка без да е
1
поставено в специална обезопасителна система.Било установено,че детето е
родено през 2024г. и се вози в автомобила като стой в намиращ се в купето,
отзад пътник.
За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН
№ GA1405442/08.04.2025 г., с който деянието било квалифицирано като
нарушение на чл.137в, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподател на
08.04.2025 г., който след като се запознал със съдържанието му вписал, че
няма възражения.
Въз основа на съставения АУАН № GA1405442/08.04.2025 г. било
издадено и обжалваното НП № 25-0804-003518/29.04.2025, с което на М. К. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на в размер на 50 лв.,
на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, за нарушение на чл.137в, ал.3 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетеля С., който е категоричен относно установеното в хода на проверката.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя, от името
на своя доверител не оспорва извършеното нарушение и не държи на
събирането на допълнителни гладни доказателства и в частност на разпита на
актосъставителя, поради което и доколкото обективната истина е установена,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът го
заличи като свидетел.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по
съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните
разпоредби на ЗАНН.
По делото е безспорно установено,че жалбоподателят е управлявал
МПС и е превозвал дете без да бъде поставено на система за обезопасяване
при превозването му, с което е осъществил нарушение на на чл. 137в ал. 3 от
ЗДвП. По делото е установено и обстоятелството,че детето /на възраст около 1
2
година /е стояло в пътуващ в купето на задната седалка пътник.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител за
наличие на съществено процесуално нарушение, което да се отчете като
съществено и само по себе си да бъде квалифицирано като основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Както в акта, така и в
наказателното постановление нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават са описани
подробно и пълно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 57 от ЗАНН в
НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са
нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна
правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН да има единство
между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
законните разпоредби, които са били нарушени.
Действително,както в съставения АУАН № GA1405442/08.04.2025
г., така и в издаденото НП № 25-0804-003518/29.04.2025 г. е посочено, че
жалбоподателят е управлявал МПС марка„Опел Зафира“, вместо лек
автомобил марка „Ауди А 4 Авант“ какъвто в действителност притежава и е
управлявал в деня на проверката. Това, обаче не може да бъде прието като
нарушение от категорията на съществените, тъй като МПС–во се
индивидуализира освен с марката си и с регистрационния номер, който е
посочен правилно както в АУАН, така и в НП .
За пълнота следва да се отбележи и обстоятелството,че в АУАН
правилно е посочено,че жалбоподателят е водач на лек автомобил марка
„Ауди А 4 авант “ като е посочен и правилния регистрационния номер на
автомобила, след което при описване на нарушението е посочена различна
марка на МПС – во, но регистрационния му номер е посочен правилно. Това
безспорно указва точно и ясно, за което МПС–во се касае, още повече,че
жалбоподателят е подписал акта без възражения и не е подал такива в
законоустановения срок.При издаване на НП, МПС–во също е
индивидуализирано чрез правилния си регистрационен номер, поради което и
въпреки, че марката му е изписана неправилно, съдът счита,че се касае за
техническа грешка, която не може да се причисли към категорията на
съществените нарушения, водещи до невъзможност от страна на
жалбоподателя да разбере какво е нарушението и да се организира защитата
си. Следва да се посочи и това,че регистрационните номера на МПС-ва са
уникални и не се определят от марката на МПС-во.
Воден от горното, съдът прие, че в хода на административно –
наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
3
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните
разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението по чл.137в, ал.3 от ЗДвП. Същото е възпроизведено и текстово и
като членове от ЗДвП, както в АУАН, така и в НП
Съдът счита,че административнонаказващият орган правилно, след като
е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал
процесното наказателно постановление и е наложил наказание на глобата в
размер на 50 лева,чийто размер е конкретно определен, като АНО правилно е
посочил основанието за налагането му.
По отношение на наложеното отнемане на 12 точки по Наредба №
Iз2539 от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно,
доколкото констатацията, че е налице нарушение, което следва да се
санкционира по реда на чл. 183, ал. 4, т.10 от ЗДП, обвързва наказващият
орган с налагане на санкция по Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-003518/29.04.2025 г., издадено от
4
Началник Сектор в ОДМВР гр.С., РУ-С., с което на М. К. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ул.**************, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137в, ал.3 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП и му са отнети общо 12 к.т. на осн.
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5