Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 06.06.2022 година,
град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети март през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
въззивно гражданско дело № 7865 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 288450 от 28.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 27725 по описа
за 2019 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, А.А.А.
бил осъден да заплаща на малолетния си син Д.А.А.,
чрез неговата майка и законен представител М.И.К., месечна издръжка в размер на
250 лева, считано от една година назад от предявяване на исковата молба в съда
– 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане, до настъпване на законни причини, обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърлил иска в останалата му
част и за разликата до пълния предявен размер от 300 лева като неоснователен, допуснал,
при условията на чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката и осъдил 360,40 да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху така определената издръжка, а на малолетния ищец, чрез законния му
представител М.И.К. сторените деловодни разноски в размер на 333,33 лева;
осъдил малолетния ищец чрез законния му представител М.К. да заплати на
ответника деловодни разноски в размер на 50 лева.
С определение № 60173 от 06.03.2020 г., постановено по
същото дело, горното решение било изменено на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК в
частта относно разноските, като А.А. бил осъден да
заплати на ищеца Д.А., чрез неговата майка и законен представител М.К. сумата
от 399,99 лева-разноски в производството.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът
в първоинстанционното производство А.А.А. (въззивник в настоящето
производство), който обжалва същото в частта относно размера на присъдената в
полза на малолетния му син издръжка над сумата от 140/160 лева до присъдения
размер от 250 лева, както и за едногодишния период преди завеждане на исковата молба. В
жалбата си излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението
в тези му части, както и подробни аргументи за сочения порок на решението. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният
съд в обжалваните части, като отхвърли исковата претенция по чл. 149 от СК
изцяло, а тази по чл. 143, ал. 2 от СК над размера от 160 лева.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Окончателното
си становище по делото излага в молба, вх. № 274780/15.03.2022 г., като
претендира присъждане на строените деловодни разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК малолетният ищец Д.А.А., действащ чрез своята майка и законен представител М.И.К.
(въззиваема страна в настоящето производство) е
депозирал писмен отговор по въззивната жалба, като оспорва същата като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно
в обжалваните от въззивника части, като моли съда да постанови решение, с което
да го потвърди. Претендира сторените
деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.
В съдебно заседание, редовно призован, чрез
пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора становище, като пледира
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по представен
списък по чл. 80 от ГПК. Окончателното си становище по делото излага в молба,
вх. № 275097/16.03.2022 г.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с
подадената от ответника в първоинстанционно
производство въззивна жалба, въззивният съд констатира, че първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която бащата е осъден
да заплаща на малолетния си син месечна издръжка в размер на минималния размер
съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, считано от датата на
предявяване на исковата молба до настъпване на причини, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с
предявени от малолетния Д.А.А., действащ чрез своята
майка и законен представител М.И.К. срещу А.А.А.
искове с правно основание чл. 143, ал. 2
във връзка с чл. 146, ал. 1 от СК-за осъждане на ответника да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано за една година назад от
датата на предявяване на исковата молба на 17.05.2019 г. до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума от датата на падежа й до окончателното й изплащане. Ищецът
поддържал, че е малолетен син на ответника и на М.К., като живеел при майка си,
а баща му живеел отделно. Твърдял, че от 2014 г. родителите му били разделени,
като баща му не му заплащал издръжка и не полагал грижи за него, а нуждите му
се задоволявали изцяло от майка му. Ищецът живеел с майка си в жилище под наем,
като наемната цена се плащала единствено от майка му. Детето посещавало освен
основните учебни занятия в 132 СУ „В.В.“ и платени
тренировки по футбол към Клуб „Славия 1913“. Непосредствените грижи, свързани с
отглеждането и възпитанието му, осигуряването на дом, храна, облекло,
образование и социални контакти, били поети от майката. Молел съда да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 300
лева месечно, считано от 17.05.2018 г. - една година назад от датата на
предявяване на исковата молба, до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно с лихви за забава. Претендирал сторените
деловодни разноски.
В преклузивния едномесечен срок, ответникът подал
отговор на исковата молба, като оспорвал предявените срещу него искове по
основание и размер. Претендирал разноски.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната
фактическа обстановка :
Ищецът е малолетен син на ответника, което било
безспорно между страните и се установявало от представеното по делото
удостоверение за раждането му. Детето през учебната 2018/2019 г. и пред учебната 2019/2020 г. било ученик в 132
СУ „В.В.“. Освен това посещавало тренировки по футбол
към Професионален футболен клуб „Славия 1913“ АД, за което се заплащала месечна
такса в размер на 60 лева.
Между страните нямало спор, че ответникът се намирал в
Украйна.
От писмо на НАП се установявало, че ответникът не е
подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, като нямало данни същият
да притежава движимо или недвижимо имущество.
По делото бил изготвен социален доклад от ДСП „Красно
село“, според който основните грижи за детето се полагали от майката, а бащата
не участвал в тези грижи. Детето било в добро здравословно състояние, като то и
майката живеели в жилище под наем. Майката работела като фризьор по график,
като посичала средномесечно възнаграждение в размер
на 650 лева. Към момента на проучването Д. бил ученик в пети клас в*** СУ „В.В.“, като любимите му предмети в училище са български език,
физическо възпитание и информационни технологии. През свободното си време обича
да спортува, да излиза с приятели, да гледа телевизия и да играе на компютър.
Детето било силно привързано към майка си. Споделило, че не контактува с баща
си много често, но при контактите си с него няма проблеми. Последният им
контакт бил на рождения му ден.
По делото били допуснати обяснения на ответника по чл.
176 от ГПК, но с оглед обстоятелството, че на същия не били указани последиците
по чл. 176, ал. 3 от ГПК, то била налице пречка за прилагане на същата
разпоредба.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд споделя установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за
необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата
се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства.
Във въззивното производство са събрани доказателства
относно доходите на задължените родители, посредством представени от майката на
малолетния въззиваем декларация и удостоверение, а по
отношение на въззивника е допуснато изслушване на обясненията му по реда на чл.
176 от ГПК. От анализа на събраните във въззивното производство се установява
следното : Съгласно представените от М.К. документи, същата реализира доход от
трудово правоотношение с „И.П.“ ЕООД, като за периода март 2021 г. – февруари
2022 г. получила брутен доход в размер на общо 7407,39 лева или средномесечен
такъв в размер на 617 лева. За времето на обявеното извънредно положение в страната,
същата получавала месечно брутно възнаграждение в размер на 336,70 лева, а за
останалия, отразен в посоченото удостоверение период месечният й доход е в
размер на 673,40 лева. В този смисъл е и представената от последната декларация.
Отделно със същата декларация се установява, че майката на малолетния въззиваем притежава ¼ идеална част от жилище в гр.
Враца, цялото с площ от 65 кв. м.
С определение от 20.05.2021 г., въззивният съд е
допуснал изслушване на въззивника по реда на чл. 176 от ГПК, като същият, чрез
пълномощника си по делото, бил задължен да се яви лично и да даде отговор на
въпроса вярно ли е че от 20.05.2018 г. до настоящият момент работи в чужбина и
реализира месечен нетен доход от 1000 евро месечно или тяхната равностойност в
друга валута. Въззивникът, чрез пълномощника си по делото, бил предупреден за
последиците от неявяването си, отказа да отговори на така допуснатия въпрос или
при даването на неясни и уклончиви отговори. В проведеното на 17.03.2022 г.
съдебно заседание въззивникът не се явява и представлява, като не сочи никакви
причини за неявяването си. Пълномощника на същия в молбата си до съда от 15.03.2022
г. твърди, че въззивникът се намира в Харков, Украйна, поради което е в
невъзможност да се яви по делото, като същевременно прави искане делото да не
се отлага по тази причина. По делото не са ангажирани никакви доказателства за
местонахождението на въззивника и наличието на обективна пречка за неявяването
му в това съдебно заседание, а в тази насока са единствено твърденията на
пълномощника му в посочената молба. Отделно от това, наличието на обективна
пречка за явяването на страната пред съда, се преодолява по реда на чл. 176,
ал. 4 от ГПК – като обясненията й могат да бъдат дадени пред делегиран съд или
чрез видеоконференция. Предвид процесуалното поведение на тази страна и липсата
на доказателства за наличието на пречки за явяването на въззивника и даването
на обяснения пред съда, то следва да се приложат последиците по чл. 176, ал. 3
от ГПК, за които същият е надлежно уведомен. Предвид изложеното въззивният съд
приема за доказано, че за посочения период след 20.05.2018 г. и понастоящем
въззивникът работи извън страната и реализира нетен доход в размер на поне 1000
евро или равностойността му в друга валута.
Други доказателства за твърденията на страните не са
ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна.
Въззивният съд в цялост споделя правните изводи,
изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по този
начин част от своя съдебен акт.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Несъстоятелни са оплакванията за липса на материална
възможност за въззивника да заплаща на малолетния си син издръжка в присъдения
размер от 250 лева. Действително, по делото не са установени доходи и имущество
на същия на територията на Република България, като не е спорно между страните,
че същият трайно е напуснал страната ни. Съобразно приложените спрямо тази
страна последици на чл. 176, ал. 3 от ГПК, въззивният съд е приел за доказано,
че същият след 20.05.2018 г. работи извън страната и реализира месечно нетен
доход в размер на поне 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута.
Горното е достатъчно да се приеме, че същият разполага с доходи и с
необходимата материална възможност да участва в издръжката на малолетния си син
с присъдената сума от 250 лева месечно. Не е без значение фактът, че
установеният за въззивника месечен доход
с повече от три пъти надхвърля доходите на майката, което предполага и
по-голямото му участие в издръжката на малолетния му син. При така приетия
доход, несъмнена е материалната възможност на бащата да участва в издръжката на
малолетния си син с присъдената сума от 250 лева месечно. поради което, жалбата
в тази си част, за разликата над сумата от 160 лева до така присъдения размер
на месечната издръжка за малолетния Д. от 250 лева, се явява неоснователна.
Решението е валидно и допустимо, като същевременно, липсват други развити в
жалбата доводи за неправилност на решението в тази му част, попадащи в предмета
на въззивна проверка по чл. 269 от ГПК. Предвид това, съдът не счита за
необходимо да коментира тези доводи по-подробно.
Неоснователни са доводите в жалбата, касаещи
присъдената за детето при условията на чл. 149 от СК за периода 17.05.2018 г.
до 16.05.2019 г. издръжка в размер на 240 лева месечно. Тук следва да се
отбележи, че издръжката е дължима, когато тя не се доставя доброволно от
родителите. В случая, въззиваемият е твърдял липсата на грижи, в това число и
за издръжката му, в едногодишният период, предхождащ завеждането на исковата
молба на 17.05.2019 г. В релевантния период, въззивникът не е доказал участие в
грижите и издръжката на малолетния след 17.05.2018 г. Несъмнено е, че същият
носи доказателствената тежест по оборване на отрицателните твърдения на ищеца,
че не е получавал издръжка от него в посочения период, а след като не е проявил
нужната процесуална активност, следва да понесе неблагоприятните последици от
бездействието си. Недоказаните твърдения не са факти, не пораждат никакви
последици и не следва да бъдат ценени и обсъждани от съда при произнасянето му
по спора. От анализа на доказателствата по делото, като единствено възможен се
явява извода, че бащата в посочения период 17.05.2018 г. до 16.05.2019 г., не е
имал никакво участие в издръжката на малолетния, както и в грижите за него.
С оглед изложеното жалбата, като неоснователна, следва
да се остави без уважение, а съдебния акт следва да се потвърди.
В хода на въззивното производство не се събраха такива
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо. Съдът не констатира
противоречие на същото с материалния закон, както и съществени процесуални
нарушения, допуснати в производството пред Първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като правните изводи кореспондират на установените
фактически обстоятелства. Събраните доказателства са обсъдени в своята
съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционното Решение следва да бъде оставено в сила и тази в обжалвана от въззивника част.
По разноските :
Претенция за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски има от двете страни по спора, като при този изход на делото
претенцията на въззивника се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли изцяло.
Претенцията на въззиваемата страна, предвид изхода на
спора, не е лишена от основание, а предвид представените списък на разноските и
фактура, същата се явява доказана до размера от 480 лева, която сума следва да
се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение
първо от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 288450 от 28.11.2019 г., изменено в частта относно разноските с
Определение №60173 от 06.03.2020 г., постановено по гражданско дело № 27725 по
описа за 2019 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, в обжалваните части
над размера от 140, респективно 160 лева до присъдения размер от 250 лева,
дължим от бащата, както и за едногодишния период от 17.05.2018 г. до 16.05.2019
г., преди завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА въззивника А.А.А., с ЕГН **********,
да заплати на малолетния въззиваем Д.А.А., с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител М.И.К., с ЕГН *********, сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480
(четиристотин и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата
на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………