РЕШЕНИЕ
гр.
София, ……………. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV „Г” въззивен състав, в публичното
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 12956 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 133538/04.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 12956/2019
г. по описа на СРС, 52 състав, е допуснато извършване на съдебна
делба между Р.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Т.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, на съсобствените им недвижими имоти,
представляващи: 1. Ателие №32, находящо се в
гр.София, ж.к."*********, с обща площ от 50.87 кв.метра, от която
застроена площ- 42.24 кв.метра, състоящо се от ателие с кухненски бокс, баня с
тоалетна и входно антре, при съседи:стълбище с асансьор, апартамент 31, двор, двор, отдолу-ателие 28, отгоре-подпокривен
етаж, заедно с 0.82% идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.75%
идеални части от стопанските площи и съответните идеални части от правото на
строеж, върху мястото; 2. Офис 01, находящ се на
първи етаж, със застроена площ от 16.92 кв.метра, при съседи: калкан, вътрешен
двор, рампа и проход, заедно с 0.63% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 2.99 кв.метра и съответния процент от правото на строеж върху
парцела; 3. Ателие 8, находящо се на четвърти етаж,
със застроена площ от 36.21 кв.метра, състоящо се от антре, ателие с кухня,
баня с тоалетна и балкон, при съседи:вътрешен двор, апартамент 9, стълбищна площадка и стълбищна
клетка, заедно с 1.37% идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 6.46 кв.метра и съответния процент от правото на строеж, върху парцела и 4.
Апартамент 11, находящ се на четвърти етаж, със
застроена площ от 61.28 кв.метра, състоящ от антре, дневна с кухня, спалня,
баня с тоалетна, складово помещение и лоджия, при
съседи: улица, апартамент 10, стълбищна площадка,
асансьор и апартамент 12, заедно с 2.27% идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 1072 кв.метра и съответния процент от правото на
строеж, върху парцела, като последните три имота са в жилищна сграда, със
застроена площ от 393 кв.метра, състояща се от подземен гараж на две нива,
първи и втори етажи с офиси и четири жилищни етажа, находяща
се в гр.София, район „Възраждане", ул."*********, ведно с 14.43/795
идеални части от Урегилирания поземлен имот XIII-27,
28, 29 в квартал 176, местност"Зона Б-4а", „Западно направление"
в гр.София, ведно с 14.43/795 идеални части от Урегулиран поземлен имот
XIII-27, 28, 29, в квартал 176, местност"Зона Б 4а", „Западно
направление" в гр.София,при следните дялове: 1/2 идеална част за Р.М.Г. и
1/2 идеална част за Д.Т.Б..
Срещу така постановеното решение – в частта, в която
са определени квотите на съделителите от правото на
собственост върху делбените имоти, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство – Д.Т.Б.. Излага се, че квотата и в съсобствеността е 3/4 , а не
½ ид.ч., както е определил първоинстанционния
съд. Поддържа се, че въззивницата като съпруга на
общия наследодател, с когото са избрали законов режим на общост,
е придобила ½ ид.ч. от правото на собственост
върху процесните имоти, на основание чл. 21, ал. 1 СК. Излага се, че реализацията на правото на строеж на ателие № 8, апартамент №
11 и офис № 1 е по време на брака на въззивницата с М.Б.,
и съобразно задължителните постановки на Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на
Пленума на ВС, независимо че поземления имот е бил лична собственост на
починалия съпруг, за построеното в него важи презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК.
Поради това счита, че същата е придобила в собственост ½ ид.ч. от собствеността върху обектите, като след смъртта на
Б.е придобила като законов налседник още ¼ от
правото на собственост. По отношение на ателие № 32 се сочи, че същото е било
придобито въз основа на договор за покупко-продажба на 18.03.2008 г. – по време
на брака на Б.и въззивницата, като разрешението за ползване
също е получено при действието на брака по между им. Допълнително се посочва,
че съдът неправилно е приел, че делбените имоти са
били лична собственост на починалия съпруг – общ наследодател на страните – без
да е бил сезиран с иск за трансформация на лично имущество. Поради всичко
изложено се моли за отмяна на решението в частта, с която са определени квотите
в съсобствеността и постановяване на решение, с което да бъдат определени
квоти, какво следва: ¼ ид.ч. в полза на Р.М.Г.
и ¾ ид.ч. в полза на Д. Бакарджиева.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна Р.М.Г. – оспорва въззивната
жалба. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. На първо място,
твърди, че с исковата молба са изложени твърдения за преобразуване на лично
имущество на наследодателя, поради което и съдът не е нарушил диспозитивното начало. На следващо място, поддържа, че от
представените писмени доказателства се установява липсата на принос на въззивницата в придобиването на правото на собственост
върху делбените имоти, като сочи, че задължението за
построяване на обектите е било поето от „Уорлд инвестмънт кепиталс“ АД, срещу
задължението на съсобствениците за прехвърляне на право на строеж за изграждане
на самата жилищна сграда, в която се намират процесните
обекти. Именно предвид тези обстоятелства, според въззиваемата
страна – независимо, че процесните обекти са били
построени по време на брака между наследодателя и Бакарджиева,
тяхното изграждане е възмездно с притежаваните от наследодателя права върху
поземления имот учреденото право на строеж и в този смисъл с лично имущество.
Поради изложеното според Г. Б.не е придобила право на собственост върху обетите
преди смъртта на наследодателя, а същият е бил едноличен собственик, като
правилно са определени квотите в собствеността в обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е допусната
делба на процесните имоти между съделителите
Р.М.Г. и Д.Т.Б., поради което в тази част въззивният
съд не дължи произнасяне.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните в първата съдебна инстанция
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 52 състав, е бил сезиран с конститутивен
иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1 ЗН.
За да се уважи искът за делба, като се допусне
прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е
носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2) предметът на делбата да бъде годен
обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като
страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Както беше посочено по-горе, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила по отношение на
имотите, допуснати до делба, а именно: Ателие
№32, находящо се в гр.София, ж.к."*********,
с обща площ от 50.87 кв.метра, от която застроена площ- 42.24 кв.метра,
състоящо се от ателие с кухненски бокс, баня с тоалетна и входно антре, при
съседи:стълбище с асансьор, апартамент 31, двор, двор,
отдолу-ателие 28, отгоре-подпокривен етаж, заедно с
0.82% идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.75% идеални части
от стопанските площи и съответните идеални части от правото на строеж, върху
мястото; Офис 01, находящ се на първи етаж, със застроена площ от 16.92
кв.метра, при съседи: калкан, вътрешен двор, рампа и проход, заедно с 0.63%
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 2.99 кв.метра и
съответния процент от правото на строеж върху парцела; Ателие № 8, находящо се на четвърти етаж,
със застроена площ от 36.21 кв.метра, състоящо се от антре, ателие с кухня,
баня с тоалетна и балкон, при съседи:вътрешен двор, апартамент № 9, стълбищна площадка и стълбищна клетка, заедно с 1.37% идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 6.46 кв.метра и съответния процент от
правото на строеж, върху парцела и Апартамент
№ 11, находящ се на четвърти етаж, със застроена
площ от 61.28 кв.метра, състоящ от антре, дневна с кухня, спалня, баня с
тоалетна, складово помещение и лоджия, при съседи:
улица, апартамент 10, стълбищна площадка, асансьор и
апартамент 12, заедно с 2.27% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 1072 кв.метра и съответния процент от правото на строеж, върху
парцела, като последните три имота са в жилищна сграда, със застроена площ от
393 кв.метра, състояща се от подземен гараж на две нива, първи и втори етажи с
офиси и четири жилищни етажа, находяща се в гр.София,
район „Възраждане", ул."*********, ведно с 14.43/795 идеални части от
Урегилирания поземлен имот XIII-27, 28, 29 в квартал
176, местност"Зона Б-4а", „Западно направление" в гр.София,
ведно с 14.43/795 идеални части от Урегулиран поземлен имот XIII-27, 28, 29, в
квартал 176, местност"Зона Б 4а".
Основният спорен между страните въпрос е по отношение
на квотите в собствеността, като във връзка с това, се спори дали имотите са
били лична собственост на починалия съпруг или са били съпружеска имуществена
общност, която е била прекратена със смъртта на съпруга.
Не се спори между страните, а това се установява и от
представеното удостоверение за сключен граждански брак от 15.09.2007г., че
наследодателя М.В.Б.и Д.Т. П./Б. са сключили граждански брак на 15.09.2007 г.,
като бракът им е бил прекратен със смъртта на съпруга М.Б.на 17.03.2015 г. М.Б.е
оставил като наследници по закон Д.Т. Б./съпруга/ и Р.М.Г. /дъщеря/. И двете
съобразно чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват по равно М.Б..
От представените писмени доказателства се установява,
че процесните имоти са придобити от наследодателя
след сключване на брака. За да достигне до този извод съдът взе предвид, че
сградата, в която се намират обектите – офис 1, апартамент 11, ателие 8 – е
била изградена в груб строеж след сключване на брака, което е видно от
нотариален акт за продажба на недвижим имот №148, том II, peг.
№6678, дело №306/2008г., в който нотариусът е отразил, че пред него е
представен констативен протокол за изграден груб строеж от дата 16.07.2008 г.,
в която си част нотариалния акт представлява официален удостоверителен
документ. Собствеността върху ателие № 32 е придобита по силата на договор за
покупко-продажба, сключен по време на брака, който договор е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 47, том I, peг. №
1582, дело №40/2008г.
Д.Б. и М.Б., както беше посочено по-горе, са сключили
брак на 15.09.2007 г. при действието на СК от 1985 г., отм. със СК от 2009 г. Пар. 4 от СК придава на нормите в СК несъщинско обратно
действие, доколкото предвижда, че правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити
от съпрузите по заварени бракове. Според ал. 2 от пар.
4 съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този
кодекс. По делото липсват данни за избран от съпрузите режим на имуществени
отношения, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 2 СК и
спрямо съпрузите е приложим законовия режим на общност.
При данни, че имотите, предмет на съдебната делба, са
придобити по време на брака, и при спор между страните дали същите са придобито
общо за двамата съпрузи, правилно първоинстанционният
съд е взел предвид всички събрани по делото доказателства и е разгледал
поредицата от правни сделки и актовете, удостоверяващи правото на собственост,
за да прецени дали имотите са били съпружеска имуществена общност или лична
собственост на починалия съпруг.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК от 2009 г
и чл. 19, ал. 1 от СК /1985 г.-отм/, вещите,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Лично имущество съгласно
чл. 22, ал. 1 от СК /2009 г/ и чл. 21 от СК (отм.) са вещни права, придобити
преди брака, както и по време на брака по наследство и дарение. Тези вещи
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не може да бъде СИО имот, придобит
с лично имущество на съпруга от преди брака, в което другия съпруг няма принос.
Съгласно ППВС № 5 от 31.101972 г на ППВС въпросът дали един недвижим имот,
движима вещ или право върху вещ са придобити по време на брака се решава с
оглед момента, в който юридически става придобиването на правото на
собственост, съобразно общите правила за прехвърлителното
действие на съответния придобивен способ.
Съгласно решение № 272 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1271/2010 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК /отм./,
за да се приеме, че вещта принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на
съпружеска имуществена общност, по делото следва да бъде установено по
категоричен начин, че същата е придобита по време на брака посредством
възмезден придобивен способ. Само при наличие на
възмездно придобивно основание намира приложение
презумпцията за съвместен принос, като възмездността
на придобивното основание не може да се предполага
именно с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), аналогична
на чл. 22, ал. 1 от действащия СК, която установява критериите, въз основа на
които следва да бъде проведено разграничаването между имуществото,
представляващо лична собственост на всеки от съпрузите и имуществото, което
същите притежават общо в режим на съпружеска имуществена общност и която установява
като основни критерии за това разграничаване момента на придобиване на
имуществото и вида на придобивното основание.
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни
основания, какъвто е договорът за покупко – продажба
на недвижим имот – чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се
характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал
преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото
прекратяване да предяви положителния установителен
иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност.
Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите / така т.4 от
т.решение № 5/2013 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
По делото са представени нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по завещание и делба № 27, том XIX, дело
№3748/1996г. и Договор по чл. 8, вр. с чл. 17, ал. 2,
т. 3 и ал. 5 ЗУТ от дата 15.03.2007 г., видно от които М.Б.е титуляр на правото
на собственост върху идеални части от урегулиран поземлен имот XIII-27, 28, 29,
в квартал 176, местност „Зона Б-4а", „Западно направление", гр.София,
с графична площ от 795 кв.метра, при съседи: УПИ XIV-30, 31, 32, УПИ VIII-9,
10, 11, УПИ XII-25, 26 и ул."Одрин" №98, 96, 94. Правото на
собственост е възникнало преди брака му с Д.Б..
С Нотариален акт за учредяването на право на строеж
върху недвижим имот №160, том I, peг. №2808,
дело№136/2007г., раздел I, т.3 М.Б., заедно с останалите съсобственици, са
учредили правото на строеж върху поземлен имот поземлен имот XIII-27, 28, 29 в квартал 176,
местност"Зона Б-4а", „Западно направление" в гр.София, като с нотариаления акт Бояджиев си е запазил правото на строеж за: Офис 01, находящ се на първи етаж, със
застроена площ от 16.92 кв.метра, Ателие
8, находящо се на четвърти етаж, със застроена
площ от 36.21 кв.метра; Апартамент 11,
находящ се на четвърти етаж, със застроена площ от
61.28 кв.метра; Ателие 35, находящо се на седми, подпокривен
етаж, със застроена площ от 30.32 кв.метра, всички в жилищна сграда, със
застроена площ от 393 кв.метра, състояща се от подземен гараж на две нива,
първи и втори етажи с офиси и четири жилищни етажа, находяща
се в гр.София, район „Възраждане", ул."*********, ведно с 14.43/795
идеални части от Урегилирания поземлен имот XIII-27,
28, 29 в квартал 176, местност"Зона Б-4а", „Западно направление"
в гр.София. Видно от чл. V
от договора дружеството – приемател „У.И.К.“ АД се е задължило със свои
средства и на свой риск да изгради съобразно инвестиционния проект да построи и
в срок до 31.12.2008 г. да предаде обектите, собственост на учредителите.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 89, том II, peг. №5907, дело
№253/2008г. М.Б.е прехвърлил 122/795 идеални части на следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот XIII-27, 28, 29, в квартал 176, местност „Зона
Б-4а", „Западно направление", гр.София, с графична площ от 795
кв.метра, при съседи: УПИ XIV-30, 31, 32, УПИ VIII- 9, 10, 11, УПИ XII-25, 26 и
ул."******** Представеният нотариален акт обективира
договор за покупко-продажба, по силата на който М.В.Б., Л.Д.Р., Я.Ц.В., Й.А.Т.,
Н. П. Н., Х. И.Н., Й.И.Н., Л. Х. Н., Р. Г., Д. Б. М., прехвърлят на „У.И. К.“
АД правото си на собственост върху посочения имот, като М.Б. прехвърля в полза
на дружеството 106,57/795 идеални части от правото на собственост, а
дружеството се съгласява да придобие правото на собственост за цена от 20 000
лева, която според т. 3 от договора е била заплатена в полза на прехвърлителите при сключването на договора.
От посочените писмени доказателства се установява по
делото, че обектите в сграда в гр.София, район „Възраждане", ул."*********
са били изградени със средства на дружеството „У.И.К.“ АД, а не със средства на
съпрузите. Именно следствие на учредяването на правото на строеж в имот,
собственост на Б. от преди брака, е придобиването на право на собственост върху
обектите в сградата, а именно: офис 01; ателие 8; апартамент 11 и апартамент
35.
Действително в т. 4 от Постановление № 5 от 1972 г. на
Пленума на ВС е прието, че построената
през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия
съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на
двамата съпрузи, което разбиране изхожда от нормалното и обичайното, а именно
двамата съпрузи със собствени средства и усилия да изградят постройката. В
настоящия случай обаче от доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, се изключва
приносът на съпругата в придобиването на имотите, тъй като в случая строежът е
извършен от дружество „У.И.К.“ АД с негови собствени средства срещу учреденото
му право на строеж.
Ателие 32 е придобито по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в представения
нотариален акт за покупко-продажба №47, том I, peг. №
1582, дело №40/2008г.. Видно от нотариаления акт М.Б.е
придобил Ателие №32, находящо се в гр.София,
ж.к."*********, с обща площ от 50.87 кв.метра, от която застроена площ-
42.24 кв.метра, заедно с 0.82% идеални части от общите части на сградата и
заедно с 0.75% идеални части от стопанските площи и съответните идеални части
от правото на строеж, върху мястото. В нотариалния акт е посочено, че част от
сумата – а именно 11700 евро е била заплатена преди датата на сделката в полза
на продавача. В тази част нотариалния акт няма характер на официален удостоверителен
документ, а на разписка.
По делото е представен и договор от 04.03.2008 г.
между М.Б., в качеството на възложител, и „Н.“ АД в качеството на изпълнител с
предмет изграждане на ателие № 32, находящо се в гр.София, ж.к."*********, като изпълнителят
се е задължил да прехвърли собствеността върху ателието за цена от 24514,40
лева.
Посочените доказателства, касаещи
ателие 32, следва да се тълкуват във връзка с представените нотариален акт за покупко- продажба №48, том I, peг.
№1583, дело №41/2008г., видно от който на същата дата М.Б.е сключил договор за
продажба на негово собствено ателие № 35, гр.София, район „Възраждане",
ул."********* срещу заплащане на цена от 39000 евро. Посоченото ателие е
придобито от М.Б.при реализиране на правото на строеж, учредено в полза на „У.И.К.“
АД, което дружество се е задължило да изгради и обекти, върху които
собствениците на земята са запазили правото си на строеж.
От тези доказателства се установява,
че цената на придобиване на ателие № 32 е с лични средства на Бакърджиев, получени
от продажбата на негово лично имущество, тоест налице е хипотеза на чл. 23, ал.
1 СК. Тези изводи на съда не се опровергават, а се потвърждават и от представения
договор от 04.03.2008 г., както и приложение № 1 към него. Договорът е сключен
между М.Б., в качеството му на възложител, и „Н.“ АД, като изпълнител.
Договорът има смесен характер, доколкото съдържа уговорки за изграждане на
обект в сграда, както и уговорки, определящи го като предварителен договор за
покупко-продажба. В приложение № 1 страните са уговорили, че цената на имота
следва да се заплати при две вноски -
първата при нотариалното прехвърляне, а втората – в срок до 18.04.2019
г.
Въз основа на доказателствата и позицията на ответника
следва да се приеме за установено, че за придобиването на процесните
имоти ответникът няма никакъв принос, с което презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК
е опровергана. Законът поставя съвместният принос в основата на съпружеската
имуществена общност и предполага, че такъв е налице, защото изхожда от
нормалното състояние на нещата. Когато обаче бъде установена пълна липса на
съвместен принос, то съпружеска имуществена общност не може да възникне, независимо
от възмездния характер на придобивното основание.
Именно това е целта и смисъла на иска по чл. 21, ал. 4 СК. / в този смисъл и
Решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3888/2015 г. на III г. о./. В
конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че
ответникът няма материално съдействие за придобиване на процесните
вещи, няма и косвено съдействие за придобиване на процесното
имущество, тъй като липсват доказателства за какъвто и да е, макар и минимален,
негов принос.
Поради изложеното настоящият състав намира за правилни
изводите на първоинстанционния съд, доколкото
имуществото, предмет на делбата е било лична собственост на наследодателя, че
от доказателствата по делото се оборва презумпцията за съвместен принос на
другия съпруг в придобиването на процесните имоти.
Във връзка с доводите на въззивника,
следва да се подчертае, че в производството по съдебна делба съдът, въз основа
на събраните доказателства следва да установи действителните квоти в
съсобствеността на всеки от съделителите. Дали вещта,
предмет на делбата, е била в режим на съпружеска имуществена общност, е преюдициален за определяне на дяловете в съсобствеността –
в тази връзка е възможно страна да твърди, че вещта не е била на двамата
съпрузи, а е била лична собственост на единия съпруг, въпросът е допустимо да
се въведе с установителен иск, както и с възражение.
В случая въпросът е преюдициален
за определяне на квотите в собствеността. Ищецът в исковата си молба е заявил,
че общият наследодател е едноличен собственик на имотите, чиято делба се иска.
С отговора на исковата молба е въведено твърдение, че имотите са били в режим
СИО, поради което при прекратяване на брака, съпругата е станала титуляр на
¾ от собствеността. В хода на откритото съдебно заседание представителят
на ищеца, във връзка с подадения отговор и изявлението на представителя на
ответника, е заявил изрично, че поддържа твърдението си, че имотите са били
лична собственост на наследодателя. Същото е заявено и в хода на въззивното производство. От изложеното става ясно, че не се
касае до изменение на иск, нито за въвеждане на нов предмет на делото. Предявен
е иск за делба, а както беше посочено, съдът е длъжен да разгледа и този
въпрос, доколкото видно от изявленията на страните, между тях е спорно обстоятелството
дали имуществото е било лична собственост на наследодателя тъй като е налице
трансформация на лични средства или имотите са били в режим СИО. По изложените
съображения са неоснователни доводите във въззивната
жалба, че съдът недопустимо е нарушил принципа на диспозитивно
начало в гражданския процес.
При така изяснените правнорелевантни
обстоятелства всяка от съделителките е титуляр на
½ ид.ч. от имотите, предмет на делба, на
основание наследствено правоприемство, като
наследници по закон. Доколкото настоящата инстанция достигна до идентични
изводи като тези, до които е достигнал и СРС, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. Към отговора на въззивната
жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 24.09.2019 г.,
видно от който Р.Г. и адв. Д.са уговорили
възнаграждение в размер на 1000 лева, в договора е обективирана
и разписка за плащане на сума от 400 лева в брой. В съдебно заседание е
представена и разписка от 29.11.2019 г. за плащане на сумата от 600 лева в
брой, с което е изпълнено задължението по договора за правна защита. Поради
наличието на доказателства за уговарянето и плащането на адвокатско
възнаграждение, неоснователни са доводите на представителя на въззивника. Неоснователно е и възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. С оглед процесуалната активност на
представителя на страната и фактическата и правна сложност на делото настоящият
състав не намира, че възнаграждението е прекомерно, то е съобразено и с
минималните размери, предвидени чл. 7, ал. 4, вр. с
ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а и самия въззивник по делото е претендирал сума в размер на 1500
лева за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Решение
№ 133538/04.06.2019 г., постановено по гр. д. № 79797/2015 г. на Софийския
районен съд, 52 състав.
ОСЪЖДА Д.Т.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Р.М.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сумата в размер на 1000 лева – разноски, сторени в хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.