№ 19660
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Н. СТ. Т.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110152364 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД от
„МедЛийз“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Крум Попов“ № 4,ет.3,представлявано от М. П.,против К. П.
К.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 9500 лева.
В исковата молба се твърди,че на 29.09.2017 г. по банкова
сметка,открита в „Уникредит Булбанк“АД е преведена парична сума на
основание договор за кредит № 57/29.09.2017 г. Ищецът сочи,че посоченото
като заемополучател лице И.М. отрекло да е сключвало договор за заем,да е
упълномощавало други лица да сключват договор за заем,както и не е
получило паричната сума. Ищецът поддържа,че ответникът К. работил по
трудово правоотношение при ищеца и след извършена проверка се
установило,че посочената банкова сметка в „Уникредит Булбанк“АД е
банковата сметка,по която е превеждано трудовото възнаграждение на
ответника К.. В исковата молба се твърди,че ответникът К. чрез получаване
на паричната сума от 9500 лева по банковата му сметка е получил същата без
основание поради липса на възникнало правоотношение между страните,а ако
не бъде възприето,че паричната сума е получена без основание ищецът
твърди,че е възникнало необосновано от гледна точка на закона имуществено
разместване. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
исковата претенция.
Ответникът К. П. К. чрез назначения особен представител оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана – твърди се,че е
подписан договор с друго лице И.М.,както и е представена декларация от
това лице,че банковата сметка е открита на негово име. Твърди се,че липсват
1
доказателства банковата сметка да е открита на името на ответника К..
Твърди се,че предвид сключването на договора с друго лице,различно от
ответника,лицето кредитополучател е пасивно легитимирано да връща
паричната сума по договора за кредит,ако договорът за кредит е
недействителен. Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С преводно нареждане от 29.09.2017 г. „Медлийз“АД нарежда сума в
размер от 9500 лева по договор за кредит 57/29.09.2017 г.
Представен е договор за кредит № 57/29.09.2017 г.,сключен между
„Медлийз“АД,като кредитор,и И.Д.М.,като заемополучател,съгласно който е
уговорено предоставяне на сумата от 9500 лева,която заемополучателят
приема да върне на 72 погасителни вноски.
Прието е и споразумение за пълно предсрочно погасяване на
задължения по договор за потребителски кредит № 57/29.09.2017
г.,постигнато на 30.05.2018 г.
Видно от договор № 29/26.06.2017 г.,сключен между „Медлийз“АД и К.
П. К.,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от заемно
правоотношение,съгласно което дружеството приема да предостави в заем
сумата от 17000 лева,която заемополучателят К. се съгласява да върне на
двадесет и четири погасителни вноски.
Установява се,че К. П. К. е сключил трудов договор при „Медлийз“АД
на 04.05.2020 г.,а трудовото правоотношение е прекратено със заповед от
01.07.2022 г.
По делото е представена справка от БНБ за банковите и платежни
сметки,открити на К. К..
От удостоверение,издадено от „Уникредит Булбанк“АД,банкова сметка
с посочен IBAN в удостоверението е открита на името на К. П. К. и по тази
банкова сметка на 02.10.2017 г. е постъпила сумата от 9500 лева с посочено
основание договор за заем № 57/29.09.2017 г.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза по
банкова сметка с титуляр К. П. К. е постъпила сума в размер от 9500 лева с
наредител „Медлийз“АД,а паричната сума е наредена на основание договор
за заем № 57/29.09.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума е заплатена от страната ищец на
страната ответник,а основание за плащането липсва. С този иск законът
предоставя защита на лицето,което е заплатило паричната сума в хипотезата
на начална липса на основание,т.е. когато още към момента на изпълнение на
задължението основание не е налице. С оглед това,че страната ищец твърди
2
липсата на основание да реализира плащане на парична сума,в тежест на
ответника е възложено доказването,че има основание да получи паричната
сума. В този смисъл при съобразяване правилото за разпределение на
дказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК страната ищец следва да
проведе доказване,че е реализира плащане,а страната ответник трябва да
докаже наличието на основание да получи паричната сума.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че
дружеството ищец е превело парична сума в размер от 9500 лева по банкова
сметка с титуляр ответникът К.,в която насока съдът взе предвид
представеното удостоверение от банката,както и отчете заключението по
съдебно-счетоводната експертиза,от което се установява,че паричната сума
действително е постъпила по банковата сметка на ответника. Това означава,че
от значение за преценка дали исковата претенция е основателна е дали
ответникът К. има основание да получи паричната сума. За да бъде
възприето,че основание съществува,следва да е налице договорно
правоотношение или извъндоговорен източник,въз основа на който произтича
реализиране на паричната престация. Основание съществува,когато поради
правоотношение между страните за едната страна възниква задължение да
заплати парична сума,а за другата страна настъпва правото да получи
плащането. Софийският районен съд намира,че в хода на производството
ответникът К. не ангажира доказателства,от които да се установява,че има
основание да получи паричната сума в размер от 9500 лева. В тази насока
следва да бъде отчетено,че ответникът К. не е страна по договора,посочен
като основание за реализиране на паричния превод,което означава,че дори
дружеството ищец да реализира плащане на основание договор за
заем,паричната сума не е дължима в полза на ответника К.,нито има
основание да бъде наредена по негова банкова сметка,тъй като ответникът не
е заемополучател,респективно следва да бъде възприето,че към датата на
плащането липсва основание за осъществяването му,т.е. исковата претенция е
доказана по основание и по размер. Не могат да бъдат споделени доводите на
ответника К. чрез назначения му особен представител,че ответникът не
отговаря за връщане на паричната сума,тъй като според договора за заем
друго лице се явява заемополучател. Когато е сключен договор за паричен
заем,страната заемополучател дължи връщане на паричната сума,когато е
доказано,че страната заемодател е предоставила същата като договорът за
заем е реален договор и за осъществяване фактическия му състав не е
достатъчно страните да са постигнали съгласие относно съдържанието на
договорното правоотношение,но и следва да бъде установено,че заемодателят
е изпълнил задължението си да предаде паричната сума на заемополучателя.
В конкретния случай паричната сума,за която е постигнато съгласие по
договор за заем № 57 е преведена не по сметка на заемополучателя,посочен в
договора за заем,а по банкова сметка с титуляр ответникът К.. Предвид
това,че не се доказва наличието на основание ответникът К. да получи
паричната сума,към датата на плащането й същата е заплатена без
основание,респективно ответникът К. дължи възстановяване на паричната
сума от 9500 лева,защото в противен случай би се достигнало до
неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищцовото дружество.
3
Изводът на съда за основателност на иска с правно основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД налага да бъде разгледано своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за погасителна давност.
Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да
възрази срещу дължимостта на паричната сума,когато в определен период от
време кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за
вземания,произтичащи от неоснователно обогатяване е общата петгодишна
давност като началният момент е датата на плащането. Софийският районен
съд намира,че възражението за давност е неоснователно – от преводното
нареждане се установява,че паричната сума от 9500 лева е наредена от
дружеството ищец на 29.09.2017 г.,постъпила е по банковата сметка на
ответника К. на 02.10.2017 г.,а същевременно искът е предявен на 28.09.2022
г.,т.е. преди да са изминали пет години.
Развитите съображения мотивираха съда да счете,че исковата
претенция по главния иск подлежи изцяло на уважаване,а с оглед уважаване
на исковата претенция по главния иск липсва процесуална предпоставка за
допустимост разглеждането на предявения като евентуален иск.
При този изход на делото и като съобрази,че дружеството ищец
претендира присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед
разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК съдът намира,че в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени 1980 лева като съдът счита,че липсват предпоставки да
бъде присъдено възнаграждение за адвокат,тъй като според договора за
правна защита и съдействие се установява,че е уговорено адвокатското
възнаграждение да бъде заплатено в петдневен срок от сключване на
договора,а същевременно доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение не са представени. С оглед това,че според приетото
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.,постановено по тълк.дело № 6/2012 г.
по описа на ОСГТК на ВКС за присъждането на адвокатско възнаграждение
не е достатъчно да бъде установено,че такова е уговорено,а и следва да бъде
доказано,че е заплатено,а в настоящия случай доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение не са представени,съдът приема,че адвокатско
възнаграждение не следва да бъде присъждано.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. К.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС да
заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на „МедЛийз“АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Крум Попов“ №
4,ет.3,представлявано от М. П. сумата от 9500 ( девет хиляди и петстотин )
лева,получена без основание,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 28.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. П. К.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
„МедЛийз“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Крум Попов“ № 4,ет.3,представлявано от М. П. сумата от 1980 (
4
хиляда деветстотин и осемдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5