№ 1395
гр. София, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100104198 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Б. З. К., с която е
предявен срещу Г.Ф. иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, за сумата от
60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 23.11.2021 г. и причинено от водач на
неидентифицирано моторно превозно средство. Претендира законната лихва
от подаване на исковата молба - 21.04.2022 г. и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на 23.11.2021 г. в гр. София е пострадал като
велосипедист при ПТП при следния механизъм: неизвестен автомобил се е
движил по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока на движение от ул.
„Опълченска“ към надлез Надежда и в района на кръстовището с бул.
„Рожен“ е ударил пресичащия от дясно на ляво спрямо посоката на движение
на автомобила, по велоалея велосипедист - ищеца. След ПТП водачът на
автомобила напуснал местопроизшествието. Твърди, че от произшествието е
получил травматични увреждания - пертрохантерно счупване, закрито, което
е оперативно лекувано. На подадена на 04.01.2022 г. претенция към ответника
за заплащане на обезщетение, Г.Ф. е отказал плащане.
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на
произшествието, като твърди, че единствена причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на ищеца, който е предприел пресичане на
коридора за движение на лекия автомобил, отнемайки предимството му като
вече се е намирал по средата на пътното платно, с което е поставил водачът
му в невъзможност да реагира. Счита, че вина за настъпване на
произшествието има единствено ищецът, който не е предприел необходимите
действия за осигуряване на собствената си безопасност, отнемайки
1
предимството на неустановения автомобил, както и че водачът на велосипеда
е самокатастрофирал - загубил е равновесие и контрол над велосипеда, като в
резултат на това е паднал, а евентуално – ако се приеме, че вина за
процесното ПТП няма единствено Б. К., прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца. Възразява и срещу размера на претендираното
обезщетение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:
Установява се от представените писмени доказателства, авто-
техническата експертиза и показанията на свидетеля Д.Л.К., че на 23.11.2021
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул. „Княгиня
Мария Луиза“, на кръстовището с бул. „Рожен“, около 9,15 ч., е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което неустановен лек автомобил е
ударил велосипеда, управляван от ищеца, като ударът е настъпил на около 2 -
4 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и по
дължина на платното за движение, върху велоалеята. Преди настъпването на
удара, велосипеда е пресичал платното за движение от дясно на ляво спрямо
движението на неустановения автомобил. Неустановения автомобил се е
движил по бул. Княгиня Мария Луиза с посока от ул. Опълченска към Надлез
Надежда. Вещото лице посочва в експертизата си, че на мястото, където е
обособена велоалеята, пресичаща платното за движение, е монтирана
светофарна уредба, за която няма данни в какъв режим е работила и какъв
сигнал е светел за направлението на неустановения автомобил. Ако за водача
на неустановения лек автомобил светофарната уредба е светела с червен
сигнал, то в този момент велосипедиста е следвало да премине върху
велоалеята, обозначена на платното за движение. Предприемайки пресичане и
навлизайки върху платното за движение, той не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара. От показанията на
свидетеля Количев се установява, че при настъпване на удара ищецът се е
намирал между между колите, колите, които са били спрели на червен
светофар, а ищецът е пресичал на зелен сигнал на светофара за неговата
велоалея, като в този момент една кола е тръгнала и го е ударила, а той е
паднал на платното. Вещото лице сочи, че при потегляне не неустановения
лек автомобил, скоростта му е била ниска - до 20 км/ч, при което е възможно
да не се получат деформации върху велосипеда на ищеца. Ако по време на
настъпилото ПТП светофарната уредба е светела с червен сигнал за
направлението на неустановения автомобил, от техническа гледна точка ПТП
би било предотвратимо, ако водачът спре на стоп линията преди велоалеята и
изчака зелен сигнал и преминаването на велосипедиста. От изложеното съдът
приема, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача
2
на неустановения автомобил, които в нарушение на чл.47, вр. чл.12 ЗДвП,
като преминал през кръстовището на червена светлина на светофара, като не е
пропуснал ищеца, който като велосипедист се е движел по път с предимство.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че от произшествието ищецът е получила следните травматични увреждания:
закрита пертрохаптерна фрактура на дясната бедрена кост. Вещото лице
сочи, че по своя вид и тежест тези фрактури са проблем при възрастни
пациенти, тъй като и тях костите са остеопоротични поради напредналата
възраст, те са твърди по-крехки и лесно се чупят при директен удар па твърд,
ръбест предмет върху тазобедрената става. По своят медико-биологичен вид,
получената фрактура на дясната бедрена кост е довела на ищеца Б. К. трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни (до 6 месеца). Спешна медицинска помощ и лечение е получил в
УМБАЛСМ „Пирогов“. При приемането на пострадалия в болницата ищецът
е бил с болки в дясната тазобедрена става, скъсен и външно ротиран десен
крак, невъзможност за осъществяване на движения и невъзможност да стъпва
на него. По спешност са били извършени: хематологични, рентгенови,
ехо*******ски изследвания. Установена е и повърхностна травма на главата,
без неврологична симптоматика. След проведена предоперативна подготовка,
на 26.11.2021 г. пострадалият е бил опериран - извършено е било закрито
наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране на фрактурата чрез
бедрен пирон и винт. След стабилизиране на състоянието, пострадалият е бил
изписан от болницата на 03.12.2021 г., като лечението му е продължило
амбулаторно с контролни прегледи, предписан режим и антикоагулантни и
обезболяващи средства. Общо оздравителния период при ищеца е продължил
около 6 месеца. През посочения по-горе период пострадалият е търпял болки
и страдания, като през първите 30 дни месеца непосредствено след
злополуката и извършената костна операция и около 3-4 седмици по време на
проведената първа рехабилитация болките са били с интензивен характер.
Извън посочените по-горе периоди болките при ищеца са би само периодично
явяващи се при обща преумора на оперирания крак, както и най-вече при
рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки в продължение на
първите 2 месеца след злополуката и операцията ищецът е следвало да не
стъпва на оперирания крак и е имал затруднения при придвижването си -
придвижвал се е трудно с помощта на патерици. При ищеца общото
здравословно състояние е стабилизирано, счупената дясна бедрена кост е
зараснала окончателно, ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни
средства, но с леко накуцваща походка на дясно. Металната остеоснитеза
подлежи на оперативно отстраняване. Движенията на дясната тазобедрена
става са почти в норма, но движението „абдукция“ (отвеждане встрани) е в
трайно намален обем от 15 градуса. Ищецът трудно кляка и трудно изкачва
стълби.
От показанията на свидетеля А.Н. – приятел на ищеца, се установява, че
в продължителен период ищецът е имала нужда от помощ в ежедневието си –
3
свидетелят му е пазарувал и готвел, ищецът е имал е болки в продължение на
месец и половина, първоначално е започнал да се придвижва с проходилка, а
впоследствие – с патерица. Макар към момента да ходи самостоятелно, е
престанал да кара волосипеда си.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по
смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен от лице, при управление на неустановено
моторно превозно средство, от което за ищеца са настъпили травматичните
увреждания, причинили му болки и страдания.
При така установените факти съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 КЗ. В полза на ищцата е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни
изживявания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида и броя на
уврежданията –фрактура на дясната бедрена кост, естество на лечението –
оперативно, с болничен престой и продължително домашно лечение,
интензитет и продължителност на болката (интензивни през първите 30 дни)
и период на възстановяване (6 месеца), както и че липсват медицински данни
за настъпили усложнения, с изключение на леко накуцваща походка и
намаление с 15 градуса на движението „отвеждане встрани“. При така
установените факти и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо понесените негативни емоционални
преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на
35000 лв.
Неоснователно е възражението за съпричиняване. Както бе посочено
по-горе, причина за настъпване на увредата за ищеца са действията на водача
на неустановения автомобил, който е преминал през кръстовището на червена
светлина на светофара, като не е пропуснал ищеца, който като велосипедист
се е движел по велоалея с предимство – на зелен сигнал на светофара.
Съгласно авто-техническата експертиза, предприемайки пресичане и
навлизайки върху платното за движение, ищецът не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара. Ето защо съдът приема,
че пострадалият не е допринесъл за настъпване на произшествието или
вредите. Не се установяват и твърденията на ответника, че ищецът е паднал
без съприкосновение с неустановения автомобил – по делото се установява,
че липсата на деформации върху велосипеда се дължат на ниската скорост на
движение на автомобила и не изключват настъпване на удар. Ето защо
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца да се присъди възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата
4
от 1359,17 лв.
На ответника следва да се присъдят разноски за експертизи и
юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 354,17
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда
дължимата държавна такса за уважената част от иска – в размер на 1400 лв. и
разноски в размер на 500 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК:*******, адрес: гр.София, ул.******* *******, да
заплати на Б. З. К., ЕГН:**********, на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ сумата
от 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 23.11.2021 г., причинено от водач на
неустановено моторно превозно средство, заедно със законна лихва от
21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК:*******, адрес: гр.София, ул.******* *******, да
заплати на адв. К. А. Д., САК, адрес: гр. София, бул. *******, офис 401, на
основание чл.38 ЗА, сумата от 1359,17 лв., представляваща възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Б. З. К., ЕГН:**********, да заплати на Г.Ф., ЕИК:*******,
адрес: гр.София, ул.******* *******, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 354,17 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5