Решение по дело №2156/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 29.12.2021 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

при секретаря Д.Иванова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2156 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

         Предявени са от В.П.Б. *** с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 20.09.2017 г. в гр.София, при движение пеша по десния тротоар на ул. „Златна врата“ в посока от ул.“Нишава“ към ул.“********“ срещу блок ***стъпила накриво в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи, при което паднала и счупила дисталната част на тибията и фибулата на левия си крак Претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на С.О., които не изпълнили задължението си да поддържат тротоарните плочи в добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 26 000 лв. Наред с това претърпяла и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, на стойност 3 342 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 26 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2017г. до окончателното изплащане и 3 342 лв./обезщетение за имуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба/19.02.2020 г./ до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва да са осъществени елементите от състава на чл.45 от ЗЗД; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не проявила необходимата съобразителност и предпазливост при преминаване по тротоара и така допринесла за настъпване на вредоносния резултат; оспорва размера на иска.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            От показанията на св.Д., съпоставени с представената по делото медицинска епикриза, се установява, че на 20.09.2017 г.  ищцата е претърпяла злополука – паднала е върху десния тротоар до бл.*** между отсечките на ул. „********“ и ул.“Нишава“ в посока „Южен парк“. Св. Д. е бил очевидец на злополуката. Той вървял заедно с ищцата по тротоара. Видял как тя залитнала наляво и паднала. Макар да бързал, се наложило да я закара до „Пирогов“, тъй като изпитвала силни болки в долната част на крака и глезена. След това научил от лекуващите лекари, че имала две счупвания. Свидетелят живеел в ж.к.“Стрелбище“ и тази дупка му била известна,  тя стояла от месеци, дори от години, и не била обозначена. Тротоарът и понастоящем бил в същото състояние. В деня на инцидента времето било ясно, но дупката не била почистена от паднали листа. Ищцата била със спортни обувки, когато паднала. Тя поначало ходела обута със спортни обувки, тъй като била спортна натура – обичала разходките в планината и планинските преходи. 

            От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че вследствие на инцидента на 20.09.2017 г.  ищцата е получила следните телесни повреди: счупване на долния край на двете кости на лява подбедрица/тибия и фибула/, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Според вещото лице, травматичните увреждания могат да се получат по описания в исковата молба механизъм – стъпване накриво с левия крак в необезопасена дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи. След инцидента пострадалата е хоспитализирана по спешност в  УМБАЛСМ ”Пирогов”. Под местна анестезия е извършена мануална репозиция на фрактурата и е поставена гипсова имобилизация. На 25.09.2017 г. Б. е оперирана – извършено е кръвно наместване на счупванията на дисталния край на двете кости на лява подбедбедрица и фиксация с 2 плаки и комплект винтове. Дефектът на лявата голямопищялна кост/тибия/ е запълнен с лиофилизирана спонгиоза, поставен е вакуум дренаж и е извършен послоен шев,  периодично  са сменяни превръзките. Проведена е терапия с обезболяващи, антикоагуланти, антибиотици, вливания. Ищцата е изписана с подобрение, с препоръки за спазване на режим - да не натоварва оперирания крайник, като ползва патерици. Назначена й е противосъсирваща терапия за още 20 дни,  препоръчани са две контролни превръзки в рамките на 30 дни от дехоспитализацията. Според вещото лице, проведеното лечение отговаря на съвременните изисквания при подобен вид счупвания и е продължило около 5-6 месеца. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, след наместването и поставянето на гипсовата имобилизация, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Вещото лице заявява, че за в бъдеще, при интензивно натоварване и промени във времето, е възможно ищцата да се оплаква от болки и дискомфорт в мястото на увредата. Б. се е движила с помощни средства около 3 месеца, без натоварване на крайника, явявала се е на контролни прегледи, провела е физиолечение и раздвижване. Експертът заявява, че в медицинските документи липсват данни за настъпили усложнения. При извършен личен преглед на ищцата е установил, че тя се оплаква от болка и оток в областта на левия глезен при интензивно натоварване и промени във времето, както и придърпване в областта на меките тъкани в крайните фази при сгъване и разгъване на ходилото. Според експерта,  направените от ищцата разходи са били необхидими за нейното лечение. Те не се заплащат от НЗОК.

            При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: 

            Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

            Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

             За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи:  противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.). 

            Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

            От показанията на св.Д. се установи, че ищцата е паднала върху десния тротоар до бл.*** между отсечките на ул. „********“ и ул.“Нишава“ в посока „Южен парк“, след като е стъпила в несигнализирана дупка върху тротоара, а от заключението на медицинската експертиза по делото е видно, че е получила средна телесна повреда: счупване на долния край на двете кости на лява подбедрица/тибия и фибула/, която е в причинно-следствена връзка с попадането на левия й крак в съществуваща върху тротоара дупка и последващото й падане. От телесната повреда ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/медицинска експертиза, показанията на св.Д./.  

            Тротоарната настилка, находяща се в гр. София на ул."Златна врата“ в посока от ул.“Нишава“ към ул.“********“ срещу блок *** се поддържа от С.О.. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.

             Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. 

            Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. 

            Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината. 

            Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява  поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

            Допускането на дупка на тротоар, находящ се на територията на С.О., съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание  за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

            Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание. 

            При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства:  възрастта на ищцата  към датата на злополуката  – 73 г., вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се в счупване на долния край на двете кости на лява подбедрица/тибия и фибула/, вида на проведеното лечение – първоначално е извършена мануална репозиция на фрактурата и е поставена гипсова имобилизация, а няколко дни по-късно е проведено оперативно лечение – извършено е кръвно наместване на счупванията на дисталния край на двете кости на лява подбедбедрица  и фиксация с 2 плаки и комплект винтове. Ищцата многократно е изпитвала интензивни болки и страдания – непосредствено след травмата, след наместването и поставянето на гипсовата имобилизация, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Съдът отчете продължителността на възстановителния период – 5-6 месеца, както и продължителността на периода, през който пострадалата е ползвала помощни средства при придвижването си – около 3 месеца. Съдът съобрази и преживения от ищцата стрес и типичните за механизма на получаване и лечение на травмата негативни емоционални преживявания. Наред с това отчете и обстоятелството, че при интензивно натоварване и промени във времето пострадалата изпитва болки и получава оток в мястото на счупванията, както и придърпване в областта на меките тъкани в крайните фази на сгъване и разгъване на ходилото. Останал е и оперативен белег в долна трета на лява подбедрица от външната сран с дължина 12-15 см. и отпред 10-12 см./констативна част на медицинската експертиза/. 

                        Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 26 000 лв., колкото претендира ищцата. 

            По иска за имуществени вреди: 

            От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че всички разходи, за които ищцата е представила документи по делото, са в причинно-следствена връзка с получената от нея на 20.09.2017 г. травма, а именно: „плака за дистална антеролатерална тибия с до 8 отвора комплект с винтове титайни“ и „1/3 тубуларна плака за глезен с яка комплект с винтове титаний“. От представената фактура от 28.09.2017 г. и касов бон към нея се установи, че общата стойност на разходите е 3 342 лв., колкото претендира ищцата, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

            По възраженито за съпричиняване: 

            Ответникът пъддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която не проявила необходимата съобразителност, предпазливост и „дължима грижа“ при преминаването й през тротоара. 

            Тежестта на доказване на възражението е върху ответника. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи поведение от страна на ищцата, с което да е допринесла за настъпване на вредите, поради което съдът намира възражението за неосноватено. 

            По законната лихва: 

            На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане. 

            Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на исковата молба. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на деликта, а не от датата, на която пострадалият е направил разходите за лечение./решение № 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г. на ВКС/. Тъй като ищцата претендира законна лихва от по-късна дата за всяко от плащанията, претенцията следва да бъде уважена, съобразно нейното искане. 

            По разноските:

   Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Д. *** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „*********, Бизнес център “Стефан Караджа“, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1410.26 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 1173.68 лв. и разноски за вещо лице в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.О., с адрес за призоваване: гр. София, ул. *********да заплати на В.П.Б., ЕГН **********,***-А-5-18, съдебен адрес:***, Бизнес център “Стефан Караджа“ – за адв. М.Д., на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда - счупване на долния край на двете кости на лява подбедрица/тибия и фибула/, причинена на 20.09.2017 г. в гр.София при падане, поради наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на десния тротор на ул."Златна врата“ в посока от ул.“Нишава“ към ул.“********“ срещу блок ***, която улица е стопанисвана от С.О./, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане.  

            ОСЪЖДА С.О. да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 3 342 лв. - разходи за плака за дистална антеролатерална тибия с до 8 отвора комплект с винтове титаний и 1/3 тубуларна плака за глезен с яка комплект с винтове титаний, за които е издадена фактура № **********/28.09.2017г. и фискален бон към нея, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане.   

ОСЪЖДА С.О. да заплати на М.Д.Д.,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „*********, Бизнес център “Стефан Караджа“, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1410.26 лв.

ОСЪЖДА С.О. да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 1173.68 лв. и на СГС – разноски за вещо лице в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: