Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА,21.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение в
публичното заседание на 23.01.2013г. в състав:
Председател:ТАТЯНА
АЛЕКСАНДРОВА
Членове:НИКОЛАЙ ХРИСТОВ ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на:
прокурора
секретар Х.Ц.
като разгледа докладваното от
съдия ХРИСТОВ
в.гр. дело N`865 по описа за 2012год.
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№101/28.05.2012г.постановено по гр.дело №938/2011г. Районен съд Козлодуй е
отхвърлил като недоказан предявеният иск от К.А.Г. ЕГН********** против А. Я.А.
ЕГН********** за сумата от 10948.65лв.-главница, представляваща половината от
продажната цена на апартамента и гараж, която ответника е следвало да му
заплати и 4124.23лв.-мораторна лихва за периода от 24.06.2008г. до
22.08.2011г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба 22.08.2011г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Недоволен от решението е останал ищецът К.А.Г.,
който го обжалва с въззивни жалби,вх. №2793/11.06.2012г.и вх.
№2858/14.06.2012г.Поддържа се,че решението е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила досежно допустимостта на свидетелски показания. Твърди се, че липсва
документ установяващ реалното изплащане на претендираната сума от купувача на
продавача, който факта обосновава основателност на исковата претенция. Поддържа
се, че постановеното решение е постановено при неправилно и превратно тълкуване
на гласните доказателствени средства. Предвид тези съображения се моли за
отмяна на постановеното решение и уважаване на обективно предявените искове
изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, от въззиваемият А. А. *** е постъпил
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, с който моли решението да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от страна с право
на обжалване, в рамките на преклузивния срок, визиран в закона и срещу съдебен
акт от категорията на обжалваемите.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивната инстанция направи самостоятелна преценка
на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на
която прие за установени следните обстоятелства.
Пред районният съд К.Г. *** е предявил иск с
правно осн.чл.79, ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД против А.А. *** за сумата от 10948.65лв.-главница, представляваща
половината от продажната цена на апартамент и гараж, която ответника е трябвало
да му плати и за сумата от 4124.23лв.-мораторна лихва за периода от
24.06.2008г. до 22.08.2011г., както и законна лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба 22.08.2011г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Безспорно между страните е, че въззивника К.Г. и
майка му В.А.Г. са упълномощили въззиваемият А.А. с пълномощно рег. №3032/17.03.2008г.,
рег. №3033/17.03.2008г., т.I,
№78 на нотариус В.М. с рег.№373 на Нотариалната Камара да продаде,включително и
на себе си собствен на упълномощителите апартамент находящ се в гр.Козлодуй.
С нот. акт №13, том IX, рег. №7986, дело
№1064/2008г.А. А. в качеството му на пълномощник на продавачите В.Г. и К. Г.
е закупил от продавачите
процесният имот, а именно:самостоятелен обект в сграда с идентификатор
37798.512.261.1.4 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-89/11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:гр.К., жк-*, бл.**,
ет.* , ап.*, самостоятелния обект са намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 37798.512.261, с предназначение-жилище, апартамент, брой
нива на обект-1, със застроена площ от 76.42кв.м., прилежащи части-мазе от
7.19кв.м., заедно с 7.48% ид.ч. от общите части, ниво:1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж-37798.512.261.1.5, под
обекта-37798.512.261.1.1, над обекта-37798.512.261.1.7, а по доказателствен
материал: обособен обект в сграда-апартамент №4, ет.2, находящ се в
гр.Козлодуй, жилищен блок 45, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня санитарен възел
с обща площ 76.42кв.м. и прилежащо мазе с площ от 7.19кв.м., заедно със 7.19%
ид.части от общите части на сградата, при съседи на апартамента: от
запад-апартамент №15, от север-улица, от изток-жилищен блок №44, от
юг-площадка, над апартамента-апартамент №7, под апартамента №1, и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №37798.512.261.1.22 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-39/11.12.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:гр.Козлодуй жк-2, блок 45, ет.0,
самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 37798.512.261, с предназначение-гараж в сграда, брой нива на
обекта-1, със застроена площ от 21.33кв.м. ниво: 1,съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж-37798.512.261.1.23,под обекта-37798.512.261.1.1,а по
доказателствен материал-Гараж №4.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че главницата,
която К.Г. дължи е в размер на 10978.65лв., а законната лихва върху тази сума
за периода 24.06.2008г. до 22.08.2011г. е в размер на 4138.67лв.
По делото
са събрани гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите:З.Д., И.Ц., Д. А.,А. Г..
В показанията си свидетелят З. Д. твърди, че
въззивникът К.Г. му е споделял, че негов племенник иска да му купи апартамента.
По този повод въззивника е подписал документ, но от 2008г.не е получил от
племенника си полагащия му се дял в пари от апартамента. От тогава страните по
делото са в лоши отношения помежду си.
В показанията си свидетелят И. Ц. твърди, че от две
години въззивника Г. живее у свидетелят на квартира. Г. имал да взема дял от продаден негов
апартамент, дължим му от негов племенник.
Свидетелят Д. А./въззивника Г. е негов вуйчо,
въззиваемият А.-брат/ твърди, че през 2008г. вуйчо му живеел временно при него,
където живеели още майка му и баща му. По това време брат му споделил пред баба
му и пред К.Г.,че иска да си купи апартамент, в който да живее заедно с
приятелката си, при което вуйчо му и баба му предложили да купи техния
апартамент. За целта собствениците на апартамента го упълномощили да сключи
прехвърлителната сделка,след което въззиваемият започнал да търси пари за
апартамента от различни места,включително изтеглил и заем. След като А. А. събрал
дължимата сума, донесъл в апартамента дължимата сума в две чанти като едната
дал на К.Г., а другата дал на В. Г. Последните двама преброили парите без
възражения. На следващия ден сделката била оформена нотариално. В присъствие на
Д. А. още същия ден нотариалният акт бил прочетен без възражения от В.и К.Г..
След това, Г. останал да живее известно време в процесния апартамент.
Впоследствие отношенията между В.Г. и въззивника се влошили.
В показанията си св.А. Г. твърди, че в заведение
"Ловна среща" въззивника е казвал, че ще накара А. А. да му плати два
пъти дела му от апартамента.
При така установените факти се налагат следните
правни изводи:Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав
приема атакуваното решение на първоинстанционният съд за правилно. Същото е
постановено при правилно приложение на материалния закон, правните изводи на
съда кореспондират със събрания доказателствен материал,при постановяването му
не са допуснати процесуални нарушения.
В настоящият случай са допустими
свидетелски показания в хипотезата на чл.164 ал.3 от ГПК, тъй като се касае за
договор сключен между лица по съребрена линия до четвърта степен включително.
Районният съд правилно е анализирал и кредитирал
свидетелските показания във връзка с целият събран по делото доказателствен
материал. Свидетелят Д. А. е пряк очевидец на подлежащите на доказване факти.
Той непосредствено е възприел правно релевантни обстоятелства, както досежно
предаване на дължимият дял от парите от А. А. на В. Г., така и досежно предаването на процесната сума в деня преди
изповядане на сделката от въззиваемият на К.Г., представляваща дължимата му част
от цената на апартамента. Освен това този свидетел е в близки роднински връзки
със страните по делото и е разбираемо той да е запознат с действителните
отношения между страните по делото, още повече, че често е бил част от това
домакинство. Не без значение са и последващите влошени отношения между
въззивника от една страна и В. Г. от друга страна. В подкрепа на извършеното
плащане са и показанията на свидетелят А. Г., в които същият твърди, че К.Г. е
заявил в заведение "Ловна среща",че може да продаде апартамент два
пъти" и "че му е платено един път, но пак ще му го платят".
Факта, че Г. е посещавал посоченото заведение, не е оспорен от него самият. В
тази връзка е и представената по делото декларация от В. Г., че А. Г. е
заплатил в пълният размер дължимата цена от апартамента и на двамата бивши
собственици на апартамента. Този събран
и анализаран по делото доказателствен материал е в подкрепа на обективираното в
самият нотариален акт, че сумата е изплатена изцяло и брой от купувача на
продавачът К.Г. преди сключване на договора.
Правилно районният съд не е кредитирал показанията
на З. Д. и И. Ц., тъй като това са косвени доказателства, които на практика
преповтарят твърденият на въззивника Г.. Тези свидетели не са преки очевидци на
елементи от главният доказателствен факт. Освен това те са в приятелски
отношения само с въззивника по делото, поради което следва да се отчете
евентуалната им заинтересованост от крайният изход от спора.
Процесната сделка е възмездна/покупко-продажба/, с
вещно-прехвърлителен ефект/предаване на собствеността върху недвижимия имот/,
като в самия нотариален акт изрично е записано, че сумата от 21897.30лв. е
изплатена "изцяло и брой от купувача на продавачите преди сключване на
настоящия договор". Този факт се подкрепя от анализарният и кредитиран по
делото доказателствен материал. Поради което съдът приема за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин, че отразеното в нотариалния акт
отговаря на истината, било е налице плащане на цената изцяло от купувача А.Г.
на продавачът К.Г., което е съществен елемент от договора за покупко-продажба
по смисъла на чл.183, пр.2 от ЗЗД.
Въззивника
не установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че не е изпълнен основния
елемент от задължението на купувача по един договор за покупко- продажба по
чл.183, пр.2 във вр. с чл.200, ал.1 и 2 от ЗЗД, че не му е била платена
полагаемата част от цената на сделката.
С оглед
изложеното, съдът намира, че решението на районният съд не страда от пороците,
посочени във въззивната жалба. Същото е било постановено като правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. На осн.чл.272 ГПК
съдът препраща и към мотивите на постановеното първоинстанционно решение.
Мотивиран
от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№101/28.05.2012г.постановено по гр.дело №938/2011г. на Районен съд Козлодуй.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в месечен срок от уведомяването на
страните.
Председател:........... Членове:1..........
2........