№ 365
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330207335 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000809 от 08.11.2022г.
издадено от Н. П. М., на длъжност – *** РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, с което на Д. Р. Д., ЕГН:**********, с адрес - ***, на основание
чл.178в, ал.5, предл.3 от Закона за автомобилните превози е наложена
административно наказание - глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева), за
нарушение на чл.178в, ал.5, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила в който смисъл се
взема становище по същество и се предлага наказателното постановление да
бъде отменено.
Ответната страна – *** РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив не
изпраща представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и
процесуалните правила и предлага същото да бъде потвърдено, в условията
на евентуалност – присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено
до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
1
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 13.12.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив
на 20.12.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.10.2022г., около 06:40 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цариградско
шосе“ № 53, свидетелят К. С. К. – в качеството му на *** в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, спряла за проверка
движещо се на същото място МПС – автобус марка „Исузу“ с рег.№ „***“, от
категория М3, извършващ обществен превоз на пътници, по редовна градска
автобусна линия № ***. При това свидетелят К. установил, че последното
МПС, собственост на „***“ ООД, било управлявано от жалбоподателя Д. Р.
Д.. Свидетелят К. констатирал още, че водачът Д. Р. Д. притежавал
Удостоверение за психическа годност № ***, което било валидно до
26.06.2022г..
С оглед на горното, на 19.10.2022г. свидетелят К. съставил АУАН с №
326160/19.10.2022г. срещу Д. Р. Д. за нарушение на чл.178в, ал.5, предл.3 от
Закона за автомобилните превози, който АУАН бил съставен в присъствието
на и подписан от жалбоподателя. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел К. С. К.. Същият помни случая, като
описва начина на извършване на проверката и сторените при последната
2
констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От последните се установява
начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
административната преписка писмени доказателства – Удостоверение за
психическа годност № 704056 – от което се установява срока на валидност на
същото.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, с оглед коментираната доказателствена съвкупност.
Следва да се посочи, че гореописаната фактическа обстановка не е
спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представената
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
3
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Д. Р. Д., ЕГН:********** виновно да е
нарушил разпоредбата на чл.178в, ал.5, предл.3 от Закона за автомобилните
превози – за това, че на 19.10.2022г., около 06:40 часа, в гр.Пловдив, на бул.
„Цариградско шосе“ № 53, е извършвал обществен превоз на пътници с МПС
- автобус марка „Исузу“ с рег.№ „***“, от категория М3, извършващ
обществен превоз на пътници, по редовна градска автобусна линия № ***, без
валидно удостоверение за психологическа годност.
В този смисъл по делото безспорно се установи както факта на
извършване обществен превоз на пътници от страна на жалбоподателя, така и
това, че към същия момент удостоверението за психологическа годност на Д.
е било с изтекъл срок на валидност.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като „маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно – да подлежат на изследване неблагоприятните
последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда
4
да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
В този смисъл, на първо място следва да се съобрази, че в случая
повдигнатото обвинение е за това, че жалбоподателят, като превозвач е
допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва
обществен международен превоз на товари като водачът не отговарял на
изискванията за психологическа годност.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по
пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите
на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на
изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба №
36/10.05.2006 за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от
министъра на транспорта.
Към момента на осъществяване въпросния превоз на дата 27.11.2021г.
от водача Д. Р. Д., е действала нормата на чл.8, ал.2 от горепосочената
Наредба № 36/10.05.2006 (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2016 г.), съгласно която -
удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от
датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал. 1, т.
2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.
В конкретния случай се установява, че на водача Д. е издадено
Удостоверение за психическа годност № ***, което било валидно до
26.06.2022г. или същото към момента на проверката е било с изтекъл срок на
валидност.
Въпреки това, към момента е налице нова редакция на чл. 8, ал.2 от
горепосочената Наредба № 36/10.05.2006г. към ДВ бр. 84 от 2022 г., в сила от
5
21.10.2022г., съгласно която, удостоверението за психологическа годност е
безсрочно.
При това ясно е, че настоящата редакция на чл.8, ал.2 от Наредба №
36/10.05.2006г. не касае удостоверенията за психическа годност, които вече са
изтекли в този смисъл – не „възстановява“ същите, а се отнася само за
издадените такива при настоящата правна регламентация.
Въпреки последното, настоящата нова редакция на чл. 8, ал.2 от
горепосочената Наредба № 36/10.05.2006г. към ДВ бр. 84 от 2022 г показва
една очевидна преоценка значението на изменението на установената
психологическа годност на водача във времеви порядък и в този смисъл.
Последната преоценка на обществената опасност на управлението на МПС,
сторена от самия нормотворец, следва да се съобрази в конкретиката на
настоящия случай, а именно – жалбоподателят управлява МПС едва една
година и четири месеца, след като психологическата му годност е била
установена по надлежния ред. Следва да се съобразят и данните за личността
на жалбоподателя, а именно – пълната липса на данни за други нарушения на
ЗДвП и *** му възраст, от които съвсем не се установява последния да е една
личност със завишена степен на обществена опасност.
Последното мотивира съда да приеме, че предвид описание смекчаващи
отговорността обстоятелства, деянието за което е ангажирана отговорността
на търговеца представлява „маловажен случай“, доколкото неговата
обществена опасност очевидно не съответства на обичайната такава, за
същото нарушение. Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН,
административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само
да предупреди нарушителя, че е при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000809 от 08.11.2022г.
6
издадено от Н. П. М., на длъжност – *** РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, с което на Д. Р. Д., ЕГН:**********, с адрес - ***, на основание
чл.178в, ал.5, предл.3 от Закона за автомобилните превози е наложена
административно наказание - глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева), за
нарушение на чл.178в, ал.5, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Р. Д., ЕГН:**********, с адрес - ***, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7