РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 16.03.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА В. като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 726 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 486/ 01.11.2019 година на
Ловешкия районен съд по гражданско дело № 780/ 2019 година по
описа на същия съд, с което е прогласен за недействителен на
основание чл. 76 от ЗН по отношение на наследниците на Т. В. Т., починал на
14.04.2009 година, договор за дарение на недвижим имот в н.а. № 9, том VIII, рег. № 4274, дело № 566 от
02.08.2013 г на нотариус Н. Т., вписан в Службата по вписвания – Ловеч с вх. №
5163 от 02.08.2013г., акт № 176, том 12, дело № 2479, в частта, с която Ц.Т.В.
е дарила на малолетната си дъщеря В.С.Г. 1/3 ид.ч. от имота, предмет на
делбата. Искът в останалата част за прогласяване относителна недействителност
на същия договор в частта, с която Т. И. се е разпоредила с 1/3 ид.ч. от имота
в полза на В.Г.С., като неоснователен е отхвърлен. С решението е допусната делба между В.Т.Т., Ц.Т.Т.
и В.Г.С. по отношение на процесния имота при три равни дяла за всяка една от
съделителките.
Постъпила е
въззивна жалба с вх. № 12764/ 18.11.2019г. от В.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез С. Л.-адвокат от
ЛАК, със съдебен адрес:***. пл. „****, срещу
Решение № 486/01.11.2019г., постановено по гр.д. № 780/2019г. на Ловешкия
районен сьд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно
основание чл. 76 от ЗН срещу Ц.Т.В. и В.С.Г. за прогласяване на относителна
недействителност на Договор за дарение на недвижим имот. обективиран в Мот. акт
№ 9, том VIII, рег. № 4274, дело 566 от 02.08.201 Зг. на Нотариус Н. Т., вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч, с вх.
рег. № 5163 от 02.08.2013г., акт № 176. том 12. дело № 2479, в частта, с която
Те. И. Т. се е разпоредила със своята 1/3 идеална част от
имота, предмет на делбата, в полза на В.С.Г., както и в частта относно
образуваните от делбения имот дялове и определянето на 1 дял за В.С.Г.. Намира
решението в тази обжалвана част за неправилно поради неточно тълкуване на
материалния закон и неговото неправилно приложение, както и поради
необоснованост, и молят да бъде отменено и постановено уважаване на иска по чл. 76 от ЗН и прогласите за недействителен
по отношение на наследниците на Т. В. Т. описания
договор и но отношение на частта, с която Т.И. Т.
се е разпоредила със своята 1/3 идеална част от делбения имот в полза на В.С. 1
еоргиева, както и да измените постановеното решение за допускане на делбата,
като от делбения имот се образуват два равни дяла, от които: за В.Т.Т. - 1 дял
и за Ц.Т.В. - 1 дял.
Изтъква, че съдът правилно е установил и приел за доказано,
че между ищцата В.Т.Т. и ответницата Ц.Т.В. е възникнала съсобственост върху
процесния недвижим имот по наследство от наследодателя им Т.В. Т. при равни права съгласно чл. 5. ал. 1 от ЗН.
Безспорно също е установено между страните, че приживе сънаследникът Т. И. Т.
се е разпоредила в полза на малолетната В.Г., със собствените си 1/3 идеални
части. В.Г. не е сънаследник. Ако във втората фаза при извършване на делбата
разпоредената наследствена вещ не се
падне в дял на разпоредилия се с нея съделител, актът на разпореждане не може
да прехвърли права. За да приеме, че искът по чл. 76 от ЗН спрямо разпоредената
част на съделителя Т. Т. е
неоснователен, съдът е счел, че тъй като към момента на предявяване на иска
тази сънаследничка е вече починала, то тя не може да участва в делбата, което е
необходима предпоставка на иска по чл. 76 от ЗН. Изразяват несъгласие с този извод на съда, тъй като смъртта на сънаследника не санира и не може да санира
извършената разпоредителна сделка от него преди делбата. Разпоредбата на чл. 76
от ЗН предвижда възможност за саниране на тази разпоредителна сделка, само ако
при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се сънаследник. Следователно,
след като това условие е невъзможно да се сбъдне, тази разпоредителна сделка не
може да бъде санирана. В случая, тъй като наследницата Т. Т. е починала преди предявяване на иска за делба, но
след извършване от нея на разпоредителната сделка, то сбъдването на това
саниращо условие е невъзможно. Ето защо, извършената от Т. Т. разпоредителна сделка не може да бъде санирана и
последицата ще е нейната
относителна недействителност по отношение на разпоредения с нея дял спрямо
наследниците на общия наследодател. Не считат за правилен извода на съда, че необходима
предпоставка за прогласяване на относителна недействителност на акт на
разпореждане е сънаследникът, извършил оспорваното разпореждане, да участва в
делбата.
Под страх
от нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната
недействителност на акт на разпореждане, като главна страна в процеса следва да
участва-сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и
приобретателят по сделката, по заявения иск по чл. 76 ЗН. също имаща качество
на главна страна /ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване па
относителната недействителност. Но при смърт на сънаследника-прехвърлител. като
главна страна в процеса следва да участват неговите наследници по заявения иск
за делба, както и приобретателят по сделката.
Като е
стигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил решение в
противоречие с материалния закон - чл. 76 от ЗН.
На следващо
място, посочват, че поради неправилното отхвърляне
на иска с правно основание чл. 76 от ЗН по отношение на дела на Т. Т., съдът е стигнал и до погрешен извод относно
собствените на съделителите
квоти в съсобствеността. При уважаване на иска и в тази му част, третото за
съсобствеността лице - В.С.Г. - няма да участва в делбата като съделител. Недействително
разпореденият в нейна полза дял от 1/3 идеална част ще се разпредели поравно между сънаследниците - В.Т.Т. и Ц.Т.В., като делбата
следва да бъде допусната при два равни дяла. В този смисъл моли да бъде постановен въззивният съдебен акт.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В
съдебно заседание за въззивника В.Т.Т. се явява адв. С. Л.. Поддържа въззивната
жалба по развитите в нея съображения и моли за бъде уважена. Представят писмено
становище.
От въззиваемите се явяват Ц.Т.Т. лично и като майка и законен
представител на малолетната В.Г.С., която също се явява лично. Счита, че иска
да бъде допуснат до делба имота само между нея и сестра й Ц.Т. и моли да бъде
уважена въззивната жалба.
Представен е социален доклад.
От
събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 780/ 2019
година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за
установено следното:
При
проверката по чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че Решение № 486/
01.11.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 780/ 2019
година, в обжалваната част е недопустимо, поради което следва да бъде
обезсилено и върнато на първата инстанция за произнасяне от друг състав.
Съдът е сезиран с иск по чл. 34 от ЗС, вр. чл. 69 и чл.76 от ЗН предявен
от В.Т.Т. против Ц.Т.Т. и малолетната В.Г.С.. В производството пред
първоинстанционния съд малолетното дете е представлявано от майката си Ц.Т..
Видно от застъпената от нея позиция в производството, а именно, че признава
иска по чл. 76 от ЗН, се установяват противоречиви интереси между нея и
представляваното дете по смисъла на чл. 29, ал.4 от ГПК. При това положение
съдът е следвало за назначи особен представител на малолетната В.Г.С.. При
делбата участието на всички съделители е условия за допустимост на делбата, т.
е. касае се за задължителното необходимо
другарство. Съгласно т.6 Тълкувателно
решение №1/ 2013 от 09.12.2013 година по тълкувателно дело No 1 по описа за
При това
положение решението в обжалваната част следва да бъде обезсилено и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав, като на малолетната В.Г.С. бъде назначен особен представител.
Водим от
гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 486/ 01.11.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско
дело № 780/ 2019 година в обжалваната част, като недопустимо и
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав при изпълнение на дадените указания.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.