О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 21.02.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в закрито заседание проведено на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 17267 по
описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.М. Комерс“ ЕООД
срещу „Айкарт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, вр. чл. 49,
ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Айкарт“
ЕООД е направило възражение за неподсъдност на делото, тъй като седалището му е
в гр. София.
Съдът като взе предвид направеното в срока по чл. 119, ал. 3 възражение за
неподсъдност и като съобрази разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, намира
че предявения облигационен иск следва да се разгледа от РС-София.
За да бъде дерогирана общата подсъдност по чл.
108, ал. 1 ГПК, ищецът следва попада в категорията лица по чл. 115, ал. 1 ГПК
/на която се е позовал в исковата молба/. Цитираната разпоредба предвижда, че
искът за вреди от непозволено увреждане може де се предяви и по местоизвършване на деянието.
От привилегията може де се ползва само лице, което има качеството
пострадал от деликт. В настоящия случай ищецът
твърди, че се легитимира като
носител на вземането въз основа на договор за цесия и в този смисъл не би могло
да му бъде признато качеството на пострадало от деликта
лице. Вярно е, че прехвърленото му вземане произтича от
непозволено увреждане, но с договора за цесия ищецът е придобил единствено
правото да получи претендираното от деликта обезщетение. Разпоредбата на на
чл. 99, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува в смисъл, че прехвърленото материално
право преминава в патримониума на приобретателя
ведно с привилегиите, които са елемент от самото материалното право. /в този смисъл
определение по ч.т.д. № 651/2017г. по описа на ВОС, определение от 06.06.2018г. по ч.т.д. № 726 по описа за 2018г. на ВОС и др./.
Процесуалната привилегия по чл. 115 ГПК е свързана с качеството страна в
процеса, именно с оглед удобство на увреденото лице. Признаването на това
качество на приобретателя на вземаното по договор за
цесия би излязло извън рамките е разума на закона.
Ето защо, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено по
подсъдност на Районен съд – София.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17267 по описа за 2018г. на ВРС, 34-ти състав,
пред настоящия съд и ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на Районен съд – София, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: