М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 122/19г.
Производството е по реда на
чл.370 и следващите от НПК.
На подс. Х.Х.Х. е повдигнато обвинение по чл.209
ал.1 от НК затова,че на 14.10.2014г. в гр. Казанлък обл. Стара Загора с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у някого нотариус И.Г.-***
действие района на Районен съд гр. Казанлък вписан в регистъра на нотариалната
камара под № 440 , заблуждение като представил за изготвяне на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 138 т.2 рег. № 2079 ,дело № 304 от
2014г./ ниви с площ 12,477 дка в землището на с. Дъбово общ.Мъглиж/,
удостоверение № 182/13.10.2014г. на
Кмета на с. Дъбово общ.Мъглиж за
наследници на Х.Х. К. починал на
20.06.09г. вместо да представи удостоверение за наследници на Х.Х. К. реален
собственик на недвижимите имоти, починал на 12.05.1962г. и с това причинил
имотна вреда на Т.Х. Ст. в размер на 915,75 лв..
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен
като му определи наказание от две години лишаване от свобода което на основание
чл.66 от НК бъде отложено за срок от три
години и шест месеца.
В
съдебното заседание подс. Х.Х.Х. не се признава за виновен и отказва да даде
обяснения което е негово законно право.
Защитника
на подс.Х.Х. след приключване на съдебното следствие пледира невиновност и
постановяване не оправдателен съдебен акт. Излага ката аргументи,че няма
доказателства подс. Х. да е извършил престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства и от събраните на
досъдебното производство доказателства на основание чл.371 т.1 от НПК и проверени в
съдебното следствие и след преценка поотделно и в съвкупност съдът
установи следното;
Х.Х.
К. бил роден през 1910г. и починал на
12.05.1962г..
Оставил
за негови наследници св.Т.Х.С.- дъщеря и
син Х.Х. К..
На
тях като негови наследници били възстановени през 90-те години
ниви находящи се в землището на с.Дъбово общ.Мъглиж.
Св.
С. заедно брат си св. Х. К. продали част
от тях.
На
20.06.2009г. Х.Х. К. починал като оставил за свои наследници подс. Х.Х.Х. и Д.
К. починала през 2011г..
Подс.
Х.Х. ***.
През
лятото на 2014г. подс. Х. *** за с.Дъбово общ.Мъглиж минал през с.Манолово
общ.Павел баня където живеела леля му св. Т.С. .
С
нея разговарял за останалите от наследството на починалия му през 1962г. дядо Х.
К. ниви които да продадат.
Св.
С. се съгласила и му дала намиращите се
при нея документи като двамата се разбрали подс. Х. да я вземе и заведе при
нотариуса при продажбата на нивите. По време на водения разговор там била и св.
М. П. дъщеря на св. С..
В
началото на месец октомври 2014г. подс. Х. предложил на св. Петров да му
продаде наследствените ниви. Последния се съгласил.
За
целта подс. Х. на 13.10.2014г. отишъл в кметство с.Дъбово където подал искане
за издаване на удостоверение за наследници .
Св.
Ив. Ат.а ‘главен специалист’
в кметство с.Дъбово тъй като наскоро била издавала удостоверение за наследници
на дядо му, го попитала за кого иска да издаде такова удостоверение – за баща
му или за дядо му тъй като имената на двамата съвпадали.
Подс.
казал,че искал удостоверение за наследници на баща си, бил нервен и казал,че
много бързал.
Св.
Ат. издала исканото удостоверение за наследници с изх. № 182 от 13.10.2014г...
След
това подс. заедно със св. Зл. К.- негова майка и децата на починалата му сестра
св. Зл. Г. и св. Д. Г. и св. Д. П. на 14.10.2014г. отишли при нотариус И.Г. където изповядали сделката.
Били
продадени четири имота /ниви/ находящи се в землището на с. Дъбово, 3 дка в
местността ‘Кайсийков кладенец’,
1,497 дка в местността ’Богданов мост’, 4,500 дка в местността ’Фитков
орех’ и 3,480 дка в местността ’Катанов
кладенец’ с обща данъчна оценка от 1831,50 лв..
Бил
изготвен нотариален акт № 138 том 2
рег. № 2079, дело № 304 от 2014 год., за покупко- продажба на недвижимите имоти
– ниви с обща площ от 12,477 дка, намиращи се
в землището на с. Дъбово общ. Мъглиж
По-късно
арендатора на продадената от подс. земеделска земя казал на св. С. ,че земята им е била
продадена, което св. С. също установила след направената проверка при нотариус Г..
Впоследствие
св. Г. изготвил констативен протокол за
извършена проверка на документите приложени към нотариално дело № 304/14г. от 03.05.17г..
От
експертното заключение на съдебно-графическата
експертиза се установява,че ръкописния
текст и подписа в искането за издаване на удостоверение за наследници от
13.10.2014г. са изпълнени от подс. Х..
От
експертното заключение на съдебно-оценителната агрономическа експертиза се
установява,че пазарната цена на имотите е обща за 7646,20 лв..
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. И.Г. депозирани в
хода на съдебното следствие и от показанията на св. Д. П.,Т.С., М. П., Зл. К.,Зл.
Г., Ив. Ат. и Д. Г. приобщени от съда на основание чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК
които се подкрепят от експертните заключения на съдебно-графическата и
съдебно-оценъчната агрономическа експертиза .
В
подкрепа на установената фактическа обстановка са и приобщените писмени доказателства –решение № 145/16.02.15г. по
гр. дело № 2097/14г. по описа на
РС-Казанлък, решение № 49/22.01.16г. за отстраняване на очевидна
фактическа грешка, решение № 340 от 05.07.16 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, решение № 300/04.07.17г. по гр. дело № 2097/14г.,решение №
387/14.12.16 г. по въззивно гражданско дело № 1371/16г. по описа на ОС-Стара
Загора, нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 138/14.10.14г.,
удостоверение за наследници на Х.Х. К., удостоверение за наследници № 168/17.09.14г., удостоверение
за наследници № 182/13.10.14 г.,протокол по въззивно гр. дело на ОС-Стара Загора от 09.12.15 г., искане за
издаване на удостоверение за наследници от 13.10.14г.,искане за издаване на
удостоверение за наследници от 30.10.14г.,констативен протокол за извършена
проверка документи приложени към нотариално дело № 304/14.10.14г., пълни данни
от НБД Население, решение № 33 за възстановяване на право на собственост върху
земеделски земи от 12.10.1998г., справка за имот от 19.06.18 г. и др..
От
посочените доказателства преценени заедно и поотделно съдът прави следните изводи.
По
несъмнен начин се установява,че подс. Х. е знаел и съзнавал,че процесните
недвижими имоти не са собственост само и единствено на починалия му баща а и на
св. Т.С. негова леля.
Това
еднозначно се установява от показанията
на св. Д. П., Ив. Ат., И.Г. ,Т.С. и
Магдалена Пискова, както и от приложените
решения по гр. дело № 2097/14 г. по описа на РС-Казанлък , по възз. гр.
дело № 1371/16г. по описа на ОС-Стара Загора, удостоверения за наследници, с №
182/14 г. и 168/14 г., искане за издаване на удостоверение за наследници и
констативен протокол изготвен от
нотариус Г..
Показанията
на тези свидетели са последователни, изчерпателни взаимно се допълват и
кореспондират със посочените писмени доказателства и спомагат за установяване на главния факт на
доказване в процеса- има или извършено деяние и кой е негов автор.
Предвид
на така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка съдът счита,че подс.Х.Х.Х. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.209 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ;
Поради
това от обективна страна съдът приема,че подс. Х. възползвайки се от факта,че
имената на починалите му баща и дядо- /Х. Х. К./ съвпадат изцяло е възбудил и поддържал заблуждение
у нотариуса Г.,че собственик на
имотите е починалия му баща и с това е набавил за себе си имотна облага сумата
от 1900 лв., а на св. Т.С. е причинил имотна вреда в размер 915,75лв./ ½
от данъчна оценка на процесните имоти/ .
Съдебната
практика приема,че за съставомерността на деянието не е необходимо да е налице
единство между измамения и ощетения в случая
св. Т.С. .
От
субективна страна подс. Х. е действал с пряк умисъл.
Подс.
Х. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал настъпването
им.
Съзнавал
е ,че процесните недвижими имоти са оставени в
наследство от починалия му дядо и негови наследници са починалия му баща и леля
му св. С. / поради което и първоначално
е отишъл при последната свидетелка,
освен това е бил е предупреден изрично
от св. Ат. и от други хора от
селото - според показанията на св. Д. П./,
но възползвайки от еднаквостта на имената на дядо си и на баща си се е стремил и е искал настъпването на обществено-опасните
последици от това .
Към
момента на осъществяване на деянието минималната работна заплата за страната е
била 340 лв., а причинената вреда е от 915,75лв., поради което и със оглед
начина на осъществяване на деянието / възбудил и поддържал заблуждение у
нотариус/ правят случая немаловажен поради което няма основание за приложение на разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НК, предвид последващото обявяване на частична недействителна
на изповяданата сделка от гражданския съд .
Съдът приема възражението на защитника на
подс. Х. адв. А., че нотариуса св. И.Г. подходил съвсем повърхностно като
не извършил необходимата проверка на представените документи , но това
не е изключващо отговорността обстоятелство по отношение на подс. Х..
В
случая нотариуса св. Г. следва да носи дисциплинарна отговорност съобразно
разпоредбите на чл.74 -79 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност,
респ. имуществена отговорност по чл.73 от същия нормативен акт.
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът счита,че подс. Х.Х.Х. следва да бъде признат за виновен и наказан.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема
дързостта при извършването на деянието.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема - чистото му
съдебно минало, и добрите му характеристични данни/ по делото няма данни подс.
да има други противообществени прояви/.
Следователно
наказанието му следва да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства към предвидения в закона минимален
размер и със оглед постигане целите на
чл.36 от НК- една година лишаване от
свобода.
За
поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подс. Х.Х. съдът счита,че така
наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно а на основание чл.66
от НК да бъде отложено за срок от три години.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Х.Х.Х. следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 163,28лв. – възнаграждение за експертите по сметка
на ОД МВР гр. Стара Загора.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;