Определение по дело №681/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260437
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20191100900681
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………………….

гр. София, 22.01.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                      СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

С участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа т.д. 681/2019 г. по описа на СГС, намери следното:

Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.

Синдикът на И.-** АД е изготвил списъци  на приетите  и неприетите от синдика  вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 17.08.2020 г..

Срещу тези списъци са подадени възражения, които са разгледани в открито съдебно заседание, като възражението на Б.С. с вх.№ 26099/16.09.2020 г. е оставено без разглеждане с определение от 18.09.2020 г., влязло в сила, поради което и съдът следва да се произнесе по основателността на възраженията и одобряване на оспорените списъци.

1.По възражението с вх.№ 87204/26.08.2020 г. на кредитора В.С.А. - С.  срещу включване на предявени от нея с молба вх.№ 57324/22.06.2020 г. вземания по т.1-3 в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че неоснователно синдикът е приел, че липсват доказателства за предявените вземания. По отношение на вземанията по договор за заем подалият възражение кредитор счита, че предаваното на  заемната сума на длъжника се установява от самия договор,което е признато конклудентно с извършените от него чрез трето лице погасявания, съобразно уговореното. По отношение вземането за връщане на платена без основание гаранция се поддържа, че плащането е установено с издаден от длъжника документ – разписка, а във връзка с вземането, предявено въз основа на запис на заповед, твърди, че обезпечава задължения за връщане на предоставени в заем суми, чиито размер се установява от счетоводните документи на дружеството, което е оповестявало задълженията в ГФО,  съответно ги е признало с удостоверение. вземанията са декларирани от наследодателя на кредитора

Синдикът оспорва възражението, като поддържа доводи за недоказаност на вземанията по основание и размер.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението е подадено в срок, поради което и допустимо, а разгледано по същество и частично основателно по следните съображения:

С молба от 22.06.2020 г., подадена в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, В.С.А. – С. е предявила вземане в размер на 14197,22 лв., представляващо непогасен остатък от вземане по договор за заем от 13.02.2008г., вземане в размер на 4590 лв., представляваща платена без основание сума, внесена в брой на 25.07.2017 г., както и вземане в размер на 625807,40 лв. по запис на заповед, издаден от длъжника на 15.02.2018 г. с падеж 15.02.2020 г., с който запис на заповед се обезпечават задължения на длъжника за връщане на предоставени му заемни суми от бившия акционер и изпълнителен директор Г.С., починал на 04.04.2015 г., чиито наследник е В.С..

С молбата за предявяване е представен договора за заем, от които се установява възникването на заемното правоотношение, по силата на което В.С. е предоставила на И.21 АД заем в размер на 34295 лв., която сума й е отпусната по договор за потребителски кредит от ЦКБ АД. Реалното предаване на заемната сума в брой и преди сключването на договора е удостоверено в самия него, поради което и съдът приема, че за И.21 Ад е възникнало задължение да върне заема.  Относно погасяване на  това задължение страните по заемния договор за уговорили, че погасяването на заемателя ще се извършва чрез плащане на трето лице –ЦКБ АД, като вноските на заемателя ще бъдат равни по размер и съответни па падеж на задълженията на В.С. по договор за потребителски кредит №03201КР-АА-0628/13.02.2008г., сключен между нея и ЦКБ АД, от който договор е произходът на заемните средства.

Представен е и договора за потребителския кредит от 13.02.2008г, към който препраща заемния договор между С. и длъжниковото дружество, както и удостоверение за остатъчния размер на дълга й, които писмени доказателства несъмнено установяват по основание и размер вземането, което следва да се включи в списъка с приети вземания  с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, тъй като се касае за необезпечено вземане, възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност.

Във връзка с вземането по т.2 от списъка е представена квитанция към приходен касов ордер от 25.07.2017 г., удостоверяваша извършено от В.А. – С. плащане на сумата от 4590 лв. в полза на И.21 АД, въз основа на който документ съдът приема за доказани твърденията й за извършено плащане. В квитанцията като основание за плащане е посочено „гаранция като член на Съвета на директорите“, като от вписванията в търговския регистър не се установява В.С. да е била избирана за член на СД на И.21 АД, нито друго основание за плащане на „гаранция“, поради което и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест при липса на доказване на факти, обуславящи права на И.21 АД да получи платената сума и да я задържи, то и съдът приема, че за В.С. е възникнало вземане за връщане на платената без основание сума в размер на 4590 лв., поради което това вземане също следва да се включи в списъка с приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.

По отношение на вземането в размер на 625807,40 лв. е представен запис на заповед, издаден на 15.02.2018 г. от И.21 АД, чрез изпълнителния директор И.С., който е син на В.С., с падеж 15.02.2020 г. , като се твърди в молбата за предявяване на вземания, че ценната книга обезпечава вземания  кредитора в качеството й на наследник на Г.С. за връщане на заемни суми, предоставени от Г.С. на И.21 АД, като Г.С., съгласно представеното удостоверения за наследници е починал на 04.04.2015 г. и е оставил четирима наследници по закон – съпругата си В.С. и И.С., Б.С. и Г.С. – негови деца.

Макар и записът на заповед да е абстрактна сделка, съобразно трайно установената съдебна практика, при въвеждане на твърдения за връзката му с каузални правоотношения, то същите подлежат на доказване по съдържание като основание за издаването на записа на заповед, респективно несъществуването на обезпеченото вземане по каузалното правоотношение, обуславя извод за липса на вземането и по записа на заповед.

По делото не се представени никакви доказателства за това кога, как, въз основа на какви уговорки и при какви условия и с какво съдържание на правоотношението са възникнали каузални отношения между Г.С. и И.21 АД, извън установените по делото същият да е бил мажоритарен акционер и член на Съвета на директорите на И.21 АД. Представените доказателства – извлечения от счетоводни сметки, ГФО и данъчни декларации от Г.С. не установяват правопораждащите отношенията, които се твърдят факти, нито факти относно тяхното съдържание, поради което и въз основа на тях не могат да се правят изводи за възникването и конкретното съдържание на облигационно правоотношения, още повече, че документите са съставяни от Г.С. или някой от неговите наследници и нямат доказателствена стойност, а са равностойни на твърденията на страните и техен праводател. По тези съображения и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че по делото не се доказва съществуването на вземания по каузални правоотношения,  за които кредиторът сам е въвел твърдения да са обезпечени от записа на заповед, поради което и не може да се приеме, че съществува и вземането по записа на заповед и в тази част възражението е неоснователно.

2. По възражението с вх.№ 87215/26.08.2020  г. на кредитора И.Г.С. срещу включване на предявени от него с молба вх.№ 57435/22.06.2020 г. вземания по т.4 в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че неоснователно синдикът е приел, че липсват доказателства за предявените вземания, тъй като е представен запис на заповед,  който се твърди, че обезпечава задължения за връщане на предоставени в заем суми, чиито размер се установява от счетоводните документи на дружеството, което е оповестявало задълженията в ГФО, съответно ги е признало с удостоверение, вземанията са декларирани от наследодателя на кредитора

Синдикът оспорва възражението, като поддържа доводи за недоказаност на вземанията по основание и размер.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението е подадено в срок, поради което и допустимо, а разгледано по същество и частично основателно по следните съображения:

С молба от 22.06.2020 г., подадена в срока по чл.688, ал.1 ТЗ И.Г.С. е предявил вземане в размер на 14197,22 лв., представляващо непогасен остатък от вземане по договор за заем от 625807,40 лв. по запис на заповед, издаден от длъжника на 15.02.2018 г. с падеж 15.02.2020 г., с който запис на заповед се обезпечават задължения на длъжника за връщане на предоставени му заемни суми от бившия акционер и изпълнителен директор Г.С., починал на 04.04.2015 г., чиито наследник е И.С..

Представен  е запис на заповед за сумата 625807,40 лв., издаден на 15.02.2018 г. от И.21 АД, чрез изпълнителния директор Г.С., която е сестра на И.С., с падеж 15.02.2020 г. , като се твърди в молбата за предявяване на вземания, че ценната книга обезпечава вземания  кредитора в качеството му на наследник на Г.С. за връщане на заемни суми, предоставени от Г.С. на И.21 АД, като Г.С., съгласно представеното удостоверения за наследници е починал на 04.04.2015 г. и е оставил четирима наследници по закон – съпругата си В.С. и И.С., Б.С. и Г.С. – негови деца.

Макар и  записът на заповед да е абстрактна сделка, съобразно трайно установената практика, при въвеждане на твърдения за връзката й с каузални правоотношения, то същите подлежат на доказване по съдържание като основание за издаването на записа на заповед, респективно несъществуването на обезпеченото вземане по каузалното правоотношение, обуславя извод за липса на вземането и по записа на заповед.

По делото не се представени никакви доказателства за това кога, как, въз основа на какви уговорки и при какви условия и с какво съдържание на правоотношението са възникнали каузални отношения между Г.С. и И.21 АД извън установените по делото същият да е бил мажоритарен акционер и член на Съвета на директорите на И.21 АД. Представените доказателства – извлечения от счетоводни сметки, ГФО и данъчни декларации от Г.С. не установяват правопораждащите отношенията, които се твърдят факти, нито факти относно тяхното съдържание, поради което и въз основа на тях не могат да се правят изводи за възникването и конкретното съдържание на облигационно правоотношения, още повече, че документите са съставяни от Г.С. или някой от неговите наследници и нямат доказателствена стойност, а са равностойни на твърденията на страните и техен праводател. По тези съображения и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че по делото не се доказва съществуването на вземания по каузални правоотношения,  за които кредиторът сам е въвел твърдения да са обезпечени от записа на заповед, поради което и не може да се приеме, че съществува и вземането по записа на заповед и в тази част възражението е неоснователно.

3. По възражението с вх.№ 87201/26.08.2020  г. на кредитора Г.Г.С.  срещу включване на предявени от нея с молба вх.№ 57322/22.06.2020 г. вземания по т. 6 в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че неоснователно синдикът е приел, че липсват доказателства за предявените вземания, тъй като е представен запис на заповед,  който се твърди, че обезпечава задължения за връщане на предоставени в заем суми, чиито размер се установява от счетоводните документи на дружеството, което е оповестявало задълженията в ГФО, съответно ги е признало с удостоверение, вземанията са декларирани от наследодателя на кредитора

Синдикът оспорва възражението, като поддържа доводи за недоказност на вземанията по основание и размер.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението е подадено в срок, поради което и допустимо, а разгледано по същество и частично основателно по следните съображения:

С молба от 22.06.2020 г., подадена в срока по чл.688, ал.1 ТЗ И.Г.С. е предявил вземане в размер на 14197,22 лв., представляващо непогасен остатък от вземане по договор за заем от 625807,40 лв. по запис на заповед, издаден от длъжника на 15.02.2018 г. с падеж 15.02.2020 г., с който запис на заповед се обезпечават задължения на длъжника за връщане на предоставени му заемни суми от бившия акционер и изпълнителен директор Г.С., починал на 04.04.2015 г., чиито наследник е И.С..

Представен  е запис на заповед за сумата 625807,40 лв., издаден на 15.02.2018 г. от И.21 АД, чрез изпълнителния директор И.С., който е брат на поемателя Г.С., с падеж 15.02.2020 г., като се твърди в молбата за предявяване на вземания, че ценната книга обезпечава вземания  кредитора в качеството й на наследник на Г.С. за връщане на заемни суми, предоставени от Г.С. на И.21 АД, като Г.С., съгласно представеното удостоверения за наследници е починал на 04.04.2015 г. и е оставил четирима наследници по закон – съпругата си В.С. и И.С., Б.С. и Г.С. – негови деца.

Макар и абстрактна сделка, съобразно трайно установената практика, при въвеждане на твърдения за връзката й с каузални правоотношения, то същите подлежат на доказване по съдържание като основание за издаването на записа на заповед, респективно несъществуването на обезпеченото вземане по каузалното правоотношение, обуславя извод за липса на вземането и по записа на заповед.

По делото не се представени никакви доказателства за това кога, как, въз основа на какви уговорки и при какви условия и с какво съдържание на правоотношението са възникнали каузални отношения между Г.С. и И.21 АД извън установените по делото същият да е бил мажоритарен акционер и член на Съвета на директорите на И.21 АД. Представените доказателства – извлечения от счетоводни сметки, ГФО и данъчни декларации от Г.С. не установяват правопораждащите отношенията, които се твърдят факти, нито факти относно тяхното съдържание, поради което и въз основа на тях не могат да се правят изводи за възникването и конкретното съдържание на облигационно правоотношения, още повече, че документите са съставяни от Г.С. или някой от неговите наследници и нямат доказателствена стойност, а са равностойни на твърденията на страните и техен праводател. По тези съображения и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че по делото не се доказва съществуването на вземания по каузални правоотношения,  за които кредиторът сам е въвел твърдения да са обезпечени от записа на заповед, поради което и не може да се приеме, че съществува и вземането по записа на заповед и в тази част възражението е неоснователно.

4. По възражението с вх.№ 86385/24.08.2020 г. на Национална агенция за приходите срещу включване на предявени от нея вземания с молба с вх.№ 45059/28.05.2020 г. по т.7 в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че НАП е предявила вземания, изплатени от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите в случаите на несъстоятелност, като неправилно същите са включени в списъка с неприети вземания по съображения, че вземанията на работниците вече са били включени в списъците със служебно приети вземания. Кредиторът оспорва да е налице каквото и да било съвпадение, тъй като в списъка със служебно приетите вземания не са посочени никакви факти относно основанията на включените вземания, а дори и да е налице съвпадение, то е само частично, а дори и в този случай синдикът не следвало да включва предявените от НАП вземания в списъка с неприети вземания, а да посочи, че Държавата замества работниците и служителите с приети вземания.

Синдикът поддържа, че липсват доказателства за извършване на плащания от ФГВРС, а ако такова плащане е извършено, то не се касае за ново вземане, а за встъпване в правата на работниците, като тази суброгация няма основание да се извършва чрез изменение на списъците, нито има такава процедура.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молба от 28.05.2020 г. НАП е предявила вземания в размер на 1168,92 лв., представляващи изплатено трудово възнаграждение за м. юни 2019 г.  в нетен размер на 748 лв. и обезщетение за неползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 524 лв. във връзка с трудово правоотношение на М.А.Д..

Същевременно в списъка със служебно приети вземания М.Д. е включена с вземания в размер на 984,82 лв., които касаят вземането за трудово възнаграждение за м.юни, поради което и съдът приема, че в списъка със служебно приети вземания не е включено нетното вземане за обезщетение по чл.224 КТ в размер на 420 лв., като предвид изявленията на М.Д. в съдебно заседание при разглеждане на възраженията срещу списъците със служебно приети вземания да е получила плащането от Фонда в размер на 1052,03 лв., която сума е нетния размер за определеното й гарантирано вземане, то и съдът приема, че плащането на гарантираните вземания по представеното с молбата за предявяване на вземанията разпореждане е извършено, поради което изплатеното гарантирано вземане в размер на 420 лв. за обезщетение по чл.224 КТ следва да бъде изключено от списъка с неприети вземания и включено в списъка с приети вземания с кредитор НАП и поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ. За останалата част от вземанията в размер на 748 лв. Държавата следва да се счита суброгирала се във вече приетото вземане в списъка със служебно приети вземания на М.Д..

5. По възражението с вх.№ 86385/24.08.2020 г. на Национална агенция за приходите срещу включване на предявени от нея вземания с молба с вх.№ 62449/01.07.2020 г. по т.8 в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че НАП е предявила вземания, изплатени от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите в случаите на несъстоятелност, като неправилно същите са включени в списъка с неприети вземания по съображения, че вземанията на работниците вече са били включени в списъците със служебно приети вземания. Кредиторът оспорва да е налице каквото и да било съвпадение, тъй като в списъка със служебно приетите вземания не са посочени никакви факти относно основанията на включените вземания, а дори и да е налице съвпадение, то е само частично, а дори и в този случай синдикът не следвало да включва предявените от НАП вземания в списъка с неприети вземания, а да посочи, че Държавата замества работниците и служителите с приети вземания.

Синдикът поддържа, че липсват доказателства за извършване на плащания от ФГВРС, а ако такова плащане е извършено, то не се касае за ново вземане, а за встъпване в правата на работниците, като тази суброгация няма основание да се извършва чрез изменение на списъците, нито има такава процедура.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземания са представени разпореждания за определяне на гарантираните вземания на Г.В., К.К., И.Ч., Е. В.,А.  С.,Р.  Д., В.С..

В производството по възражения срещу списъка със служебно приети вземания е установено, че в него са включени вземания на И.Ч. и Е. В., възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, докато предявеното от НАП вземания касаят гарантирани вземания на тези работници, възникнали до откриване на производството, поради което и предявените по отношение на тези работници вземания в размер на 2379,31 лв. за трудово възнаграждение за м. септември 2019 и м.октомври 2019 г. на Е.В. В. и в размер на 1760,44 лв. за трудово възнаграждение за същите два месеца на И.В.Ч., съдът приема да не са били предявявани и включвани служебно в списъка с приети вземания, като предвид изявленията за получаване на плащания от Фонда от тези служители, така предявените от НАП вземания следва да се изключат от списъка с неприети вземания и да се включат в списъка с приети.

В останалата част възражението е неоснователно, тъй като  съдът приема, че предявените вземания във връзка с изплатени гарантирани вземания на Г.В., К.К., А.  С.,Р.  Д., В.С. вече са били включени от синдика в списъка със служебно приети вземания, доколкото тези лица фигурират в списъка със вземания в по-голям размер от предявения от НАП, съответно при липсата на доказателства за съществуването на други вземания, освен гарантираните, съдът приема, че въпросът с включването им в списъците следва да се счита решен с одобряването на списъка със служебно приети вземания и изменението му. По отношение на тези работници, чиито вземания са били изключени, встъпването в правата им следва да се осъществи чрез защитата на съществуването на вземанията чрез иск по чл.694 ТЗ, тъй като въпросът за приемането на едни и същи вземания не може да се поставя многократно в производството  несъстоятелност, независимо от промяната на титуляра на вземанията.

6. По възражението с вх.№ 86385/24.08.2020  г. на кредитора Б.С.Й. срещу включване на предявени от нея с молба вх.№ 62516/01.07..2020 г. вземания по т. 9-21, включително, в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че неправилно синдикът е приел за недоказано съществуването и размера на вземанията, като задълженията по договорите за заем се установяват от самите тях, като за останалите вземания съществуват признания от длъжника.

Синдикът оспорва възражението, като сочи, че липсват доказателства относно предоставяне на заемните суми. Оспорва съществуването на вземания по трудово правоотношение, тъй като няма доказателства за съществуването на такова, като липсват доказателства за сключване на договор за управление, респективно за уговарянето на възнаграждение.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението подадено в срок и от лице с правен интерес, поради което и процесуално допустимо. Разгледано по същество е изцяло неоснователно п следните съображения:

С молбата от 01.07.2020 г. Б.Й. е предявила вземания за главница възнаградителна лихва и законна лихва по 6 бр. договори за заем от 30.03.2012 г., 31.08.2012 г., 31.07.2013 г., 02.12.2013 г.,07.07.2014 г. и 08.12.2014 г. , вземания по трудов договор за трудово възнаграждение за периода октомври 2017 г. – ноември 2017 г. и обезщетения по чл.224, ал.1 КТ, 220 КТ и 222, ал.1 КТ в общ размер на 10755,60лв. и законни лихви преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и вземания за възнаграждение по договор за управление в общ размер на 29827, 20 за периода декември 2016 г. ноември 2017 г., както и законни лихви върху възнагражденията след откриване на производството.

От представените договори за заем се установява възникването на облигационно правоотношение по договори за заем за посочените в тях суми, като договорите се различават единствено по дата на сключване, размер на заемната сума и краен срок за връщането й, които е посочен като конкретна дата, а срокът за връщане по всички договори е едногодишен. Договорите за заем не удостоверяват предаването на заемната сума обаче, тъй като във всички е посочено, че „заемната сума ЩЕ БЪДЕ ПРЕДАДЕНА от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора“ /чл.2/, респективно задължението за предаването й е измежду задълженията на заемодателя, поради което и  при липсата на други доказателства, съдът приема за недоказани твърденията за реално предаване на заемните суми, поради което и няма основание да се претендира връщането им от длъжника.

По отношение на предявените вземания за възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение по делото са представени заповед за прекратяване на правоотношението между И.21 АД и Б.Й. за длъжността „главен счетоводител“, считано от 24.11.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, както и удостоверени относно размера на дължимите възнаграждения и обезщетения, издадено от длъжника на 16.02.2018 г. в общ размер на 10755,60 лв. Б.Й. обаче е включена в списъка със служебно приети вземания именно с вземания за същата сума, макар и неконкретизирана от синдика, като след оттегляне на възражението на М.С. срещу списъка в тази му част, вземанията по трудово правоотношение на Б.Й. следва да се считат приети, респективно при липса на твърдения и доказателства тя да има вземания, които надвишават служебно приетите със сума в равен им размер, няма основание въз основа  предявяване да се включват други вземания по трудово правоотношение.

По отношение вземанията за възнаграждения по договор за управление липсват каквито и да било доказателства такъв да е бил сключен, както  и относно съдържанието му, респективно уговореното възнаграждение и такова да е било определено  с решение на акционерите, поради което и възникването и съществуването на посочените вземания не е доказано, като представеното удостоверение от друг член на изпълнителен орган, за който по делото се установява да е съставил редица взаимно изключващи се документи, съдът не възприема за доказателства за посочените факти относно сключване на договор и съдържанието му.

По тези съображения възражението следва да се отхвърли изцяло.

7. По възражението с вх.№ 87269/26.08.2020  г. на кредитора Кооперация И.– Люлин София срещу включване на предявени с молба вх.№ 57312/22.06.2020 г. вземания по т.22 в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че неправилно синдикът е приел за недоказано съществуването и размера на вземанията, като задълженията по договорите за заем се установяват от самите тях, като за останалите вземания съществуват признания от длъжника.

Синдикът оспорва възражението, като сочи, че не са представени доказателства какъв е размера на задълженията.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението подадено в срок и от лице с правен интерес, поради което и процесуално допустимо. Разгледано по същество е изцяло основателно по следните съображения:

С молбата от 22.06.2020 г. Кооперация И.Люлин – София е предявила вземане в размер на 31168,85 лв., представляваща останалата неплатена цена по договор за продажба на търговско предприятие, сключен на 19.04.1999 г.

С молбата за предявяване на вземания е представен договор за прехвърляне на търговско предприятие от 19.04.1999 г., по силата на който РПК Искра, гр.София, регистрирана по ф.д.№ 39/1987 г. на Благоевски Районен съд, съответно по ф.д.№ 268/1990 г. на СГС продава на И.21 АД търговското си предприятие срещу цена от ********** лв., платима на годишни вноски за срок от 25 години, съгласно погасителен план.  След влизане в сила на Закона за деноминация на лева, считано от 05.07.1999 г., посочената в договора цена, първата вноска по който в размер на 15000000 лв. е платена авансово съгласно погасителния план, следва да се счита намалена с авансово платената сума и деноминирана, респективно в  размер на 1385000 лв., като крайния срок за плащане е 2024 г.

Длъжникът, който носи тежестта, не доказва погасяване на задължения по договора в пълен размер и предсрочно, поради което и доколкото предявеното вземане е в по-малък от размера, до който се установява да е възникнало, то и същото в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме за съществуващо, респективно да се включи в приетите вземания като необезпечено вземане, възникнало преди откриване на производството с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.

8. По възражението с вх.№ 86382/24.08.2020  г. на кредитора М.Г.С. срещу включване на предявени с негова молба вх.№62684/01.07.2020 г. вземания по т.23-29, включително,  в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че неправилно синдикът е приел за недоказано съществуването и размера на вземанията, като задълженията по договорите за заем се установяват от самите тях, като за останалите вземания съществуват признания от длъжника.

Синдикът оспорва възражението, като сочи, че липсват доказателства относно предоставяне на заемните суми. Оспорва съществуването на вземания по трудово правоотношение, тъй като няма доказателства за съществуването на такова, като липсват доказателства за сключване на договор за управление, респективно за уговарянето на възнаграждение.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението подадено в срок и от лице с правен интерес, поради което и процесуално допустимо. Разгледано по същество е изцяло неоснователно п следните съображения:

С молбата от 01.07.2020 г. М.С. е предявил вземания за главница, възнаградителна лихва и законна лихва по 5 бр. договори за заем от 29.09.2012 г., 31.07.2013 г., 02.12.2013 г., 04.07.2014 г., 04.12.2014 г., както и вземания за възнаграждение по договор за управление в общ размер на 3155 лв.  за периода април - август 2017 г., както и законни лихви върху възнагражденията след откриване на производството.

От представените договори за заем се установява възникването на облигационно правоотношения по договори за заем за посочените в тях суми, като договорите се различават единствено по дата на сключване, размер на заемната сума и краен срок за връщането й, които е посочен като конкретна дата, а срокът за връщане по всички договори е едногодишен. Договорите за заем не удостоверяват предаването на заемната сума обаче, тъй като  макар и за разлика от идентичните договори, сключени с Б.Й. в чл. 2 вместо „заемната сума ЩЕ БЪДЕ ПРЕДАДЕНА от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора“, да е посочено че „заемната сума Е ПРЕДАДЕНА от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора“, то в  чл.1 и чл.4 е запазена редакцията, която с оглед използваните сегашно и бъдеще време сочи на предстоящо изпълнение на задължението за предаване на заемната сума, поради което и с оглед обстоятелството, че към датата на сключване на заемните договори кредиторът е член на управлението на дружеството –заемател и при липсата на други доказателства за реално предаване на сумите, съдът приема за недоказани твърденията за реално предаване на заемните суми, поради което и няма основание да се претендира връщането им от длъжника.

По отношение вземанията за възнаграждения по договор за управление липсват каквито и да било доказателства такъв да е бил сключен, както  и относно съдържанието му, респективно уговореното възнаграждение и такова да е било определено  с решение на акционерите, поради което и възникването и съществуването на посочените вземания не е доказано, като представеното удостоверение от друг член на изпълнителен орган, за който по делото се установява да е съставил редица взаимно изключващи се документи, съдът не възприема за доказателства за посочените факти относно сключване на договор и съдържанието му.

9. По възражението с вх.№ 86383/24.08.2020  г. на кредитора Г.И.В. срещу включване на предявени от нея с молба вх.№ 62626/29.06.2020 г. вземания по т. 30-36, включително, в списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г.

Доводите във възражението са, че неправилно синдикът е приел за недоказано съществуването и размера на вземанията, като задълженията по договорите за заем се установяват от самите тях, като за останалите вземания съществуват признания от длъжника.

Синдикът оспорва възражението, като сочи, че липсват доказателства относно предоставяне на заемните суми. Оспорва съществуването на вземания по трудово правоотношение, тъй като няма доказателства за съществуването на такова, като липсват доказателства за сключване на договор за управление, респективно за уговарянето на възнаграждение.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Възражението подадено в срок и от лице с правен интерес, поради което и процесуално допустимо. Разгледано по същество е изцяло неоснователно п следните съображения:

С молбата от 01.07.2020 г. Г.В. е предявила вземания за главница възнаградителна лихва и законна лихва по 6 бр. договори за заем от 30.03.2012 г., 31.08.2012 г., 31.07.2013 г., 02.12.2013 г.,07.07.2014 г. и 05.12.2014 г. , вземания по трудов договор за трудово възнаграждение за периода октомври 2017 г. – ноември 2017 г. и обезщетения по чл.224, ал.1 КТ, 220 КТ и 222, ал.1 КТ в общ размер на 6463,45лв. и законни лихви преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

От представените договори за заем се установява възникването на облигационно правоотношение по договори за заем за посочените в тях суми, като договорите се различават единствено по дата на сключване, размер на заемната сума и краен срок за връщането й, които е посочен като конкретна дата, а срокът за връщане по всички договори е едногодишен. Договорите за заем не удостоверяват предаването на заемната сума обаче, тъй като във всички е посочено, че „заемната сума ЩЕ БЪДЕ ПРЕДАДЕНА от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора“ /чл.2/, респективно задължението за предаването й е измежду задълженията на заемодателя, поради което и  при липсата на други доказателства, съдът приема за недоказани твърденията за реално предаване на заемните суми, поради което и няма основание да се претендира връщането им от длъжника.

Не води до друг извод от представеното удостоверение, издадено от И.21 АД от 13.03.2019 г., в което се съдържа признание за съществуване на вземания по договори за заем, които обаче не са индивидуализирани, нито удостоверените размери съответстват на претендираните от В., поради което и съдът приема, че това удостоверение не може да се отнесе към предявените от нея вземания.

По отношение на предявените вземания за възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение по делото са представени заповед за прекратяване на правоотношението между И.21 АД и Г.В. за длъжността „счетоводител“, считано от 24.11.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, както и удостоверени относно размера на дължимите възнаграждения и обезщетения, издадено от длъжника на 15.02.2018 г. в общ размер на 6463,45 лв. Г.В. обаче е включена в списъка със служебно приети вземания именно с вземания за същата сума, макар и неконкретизирана от синдика, като след оттегляне на възражението на М.С. срещу списъка в тази му част, вземанията по трудово правоотношение на В. следва да се считат приети, респективно при липса на твърдения и доказателства тя да има вземания, които надвишават служебно приетите със сума в равен им размер, няма основание въз основа  предявяване да се включват други вземания по трудово правоотношение.

По тези съображения възражението следва да се отхвърли изцяло.

Воден от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И: 

 

ИЗМЕНЯ по възражението с вх.№ 87204/26.08.2020 г. на В.С.А. – С., възражението на НАП с вх.№ 86494/25.08.2020 г. и възражението с вх.№ 87269/26.08.2020 г. на Кооперация И.Люлин – София  списъка с приети и списъка с неприети от синдика на И.21 АД, ЕИК ****** вземания, предявени от кредиторите в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 17.08.2020 г., като :

ИЗКЛЮЧВА от списъка с неприети вземания по т.1 и 2  и ВКЛЮЧВА в списъка с приети вземания с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ вземане на В.С.А. – С. в размер на 14197,22 лв., представляваща непогасен остатък от задължение за връщане на получени  в заем суми по договор за паричен заем от 13.02.2008 г. и вземане в размер на 4590 лв., представляващо  подлежаща на връщане като получена без основание в брой на 25.07.2017 г. сума.

ИЗКЛЮЧВА от списъка с неприети вземания по т.7 част в размер на 420 лв., представляваща изплатено гарантирано вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ на М.А.Д. и ВКЛЮЧВА същото вземане на НАП в списъка с приети вземания, предявени от кредиторите в срока по чл.688, ал.1 ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

ИЗКЛЮЧВА от списъка с неприети вземания по т.8 част в размер на 4139,75 лв., представляваща общия размер на изплатените гарантирани вземания  в размер на 1760,44 лв. за  трудово възнаграждение за м. 09.2019 г. и м.10.2019 г. на И.В.Ч. и изплатените гарантирани вземания в размер на 2379,31 лв. за трудово възнаграждение за м. 09.2019 г. и м.10.2019 г. на Е.В. В. и ВКЛЮЧВА същите вземания  на НАП в списъка с приети вземания, предявени от кредиторите в срока по чл.688, ал.1 ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

ИЗКЛЮЧВА от списъка с неприети вземания по т.22 и ВКЛЮЧВА в списъка с приети вземания вземането в размер на 31168,85 лв.  на Кооперация И.Люлин- София  по договор с нотариална заверка на подписите от 19.04.1999 г. за прехвърляне на търговското предприятие на РПК Искра, регистрирана по ф.д.№ 39/1987 г. на Благоевски Районен съд и ф.д.№ 268/1990 г. на СГС, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 8 ТЗ.

ОДОБРЯВА с посочените изменения списъците  на приетите  и неприетите от синдика  вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 17.08.2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата му част възражението на НАП с с вх.№ 86494/25.08.2020 г. и възражението с вх.№ 87204/26.08.2020 г. на В.С.А. – С..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№ 87215/26.08.2020  г. на И.Г.С., възражението с вх.№ 87201/26.08.2020  г. на кредитора Г.Г.С., възражението с вх.№ 86385/24.08.2020 г. на Б.С.Й., възражението с вх.№ 86382/24.08.2020 г. на М.С., възражението с вх.№ 86383/24.08.2020 г. на Г.В..

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

            Да се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати заверено копие от настоящото определение,  което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: