Определение по дело №660/2015 на Окръжен съд - Русе

 

 

                                           МОТИВИ към присъда по НОХД Nr:660/15г.

                                           по описа  на РОС                                                         

 

          Русенска окръжна прокуратура е обвинила:

          Т.М.К. *** в това,че:

          На 07.03.2015г. в гр.Русе, на бул.“Хр.Ботев“, при пешеходен светофар посока центъра на града, при управление на МПС – л.а. „В. - 850” с рег.№ Р *** АТ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.31, ал.1, ал.2, ал.7, т.1 от ППЗДвП, чл.197 т.1 от ППЗДвП в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. И.Р., ЕГН-********** – б.ж. на гр.Русе, като деянието е извършено в пияно състояние – 1,94 промила концентрация на алкохол в кръвта, деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата правоспособност,  на пешеходна пътека и случаят е особено тежък – престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, пр.6, пр.7, пр.8, б.”б”, пр.2, вр.ал .1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

         Съдебното производство е протекло по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК..

         Прокурорът поддържа обвинението.

         Пострадалите от престъплението – свидетелите В.Р., И.Р., И.И. и П.Р. – Б., които са съответно съпруг и дъщери на М. Р., конституирани в процеса като частни обвинители и повереникът им – адв.В.У. - САК, поддържат обвинението, наред с прокурора.

         Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тях да не бъдат събирани доказателства в хода на съдебното следствие. Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв.Н.Д. *** оспорва единствено наличието на квалифициращите деянието обстоятелства - „особено тежък случай“ по см.на чл.93, т.8, както и управление на МПС без необходимата правоспособност, като моли съда за съответна преквалификация на деянието по чл.343, ал.3, пр.1,6,8, б.“б“, пр.1 от НК.

         Окръжният съд, след преценка на събрания по делото доказателствен материал приема  за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен – живее във фактическо брачно съжителство с жена, от която има две малолетни деца, работи като автомонтьор в автосервиз „Озон“ - Русе, неосъждан /реабилитиран на основание чл.88а НК, като за множество престъпления против собствеността – квалифицирани кражби, вкл.рецидивни на вещи, както и квалифицирани противозаконни отнемания на МПС-та, извършени в периода 1989г.-1995г. е бил осъждан за времето от 29.11.1990г. – 21.08.1999г. общо 5 пъти на лишаване от свобода ефективно, при първоначален строг режим на изтърпяване, а при последното осъждане е бил лишен за две години и от правото да управлява МПС/. Правоспособен водач на МПС от 1993г., категории С,В,ТТБ, АМ, ТКТ, при което е многократно наказван за допуснати нарушения на ЗДвП с влезли в сила 20бр. НП и 3бр. издадени фиша /неплатени/, има наложена една ПАМ. Издаденото му СУМПС е със срок на валидност до 08.01.2012г. и не е подновявано от подсъдимия до момента на извършване на настоящото престъпление – предмет на разглеждане по делото.  

          Вечерта на 07.03.2015г. подсъдимият и малолетният му син М. /10г./ пътували от с.Красен към гр.Русе с л.а. „В. - 850” с рег.№ Р *** АТ – собственост на св.М.М. ***. Подсъдимият управлявал превозното средство, въпреки, че преди да тръгне от селото,  изпил бутилка алкохол - ок.200мл. водка и държал още една такава на пода на автомобила – в краката на сина си, който седял до него - на предна дясна седалка.

              Около 19,00ч. автомобилът, управляван от подсъдимия навлязъл в гр.Русе, идвайки по пътя в посока откъм гр.Варна и се отправил към центъра на града. Движейки се по лявата /източна/ пътна лента на платното за движение по бул.“Христо Ботев“, на кръстовището с ул.“Н.Й.Вапцаров“, подсъдимият управлявал автомобила със скорост над допустимата за населено място – с ок.82,3 км./ч. /при въведено ограничение на същата за участъка от 50 км./ч./ и не забелязал пешеходката, предприемаща пресичане на пътното платно пред него на ок.100,54м. разстояние. Това била М. И.Р., ЕГН-**********, която се намирала на пешеходна пътека М8.1, тип „Зебра“, регулирана със светофарна уредба и светеща със зелен сигнал в момента на пресичането, разрешаващ преминаването  на  пешеходци и съответно червен, забраняващ преминаването на автомобили. Подсъдимият имал обективната възможност да я наблюдава необезпокоявано от посоченото разстояние, тъйй като платното в участъка било право, сухо, смрачавало се и нямало други превозни средства на пътното платно, които да ограничават видимостта му към пешеходната пътека и да предотврати произшествието чрез спиране или намаляване на скоростта. Въпреки това, той нито намалил скоростта, нито спрял пред пешеходната пътека за да пропусне М.Р., при което, предвид високата скорост, с която се е движел, неизбежно последвал удар между предна лява част на превозното средство и тялото на пострадалата. От силата на удара тялото на пешеходката паднало на предния капак, достигнало до предно обзорно стъкло и паднало на пътното платно вляво от автомобила. Въпреки, че при удара подсъдимият инстинктивно започнал спиране, чрез задействане на спирачната уредба, впоследствие той се изплашил от стореното и не спрял движението на управляваното от него превозно средство. Отправил се с автомобила към дома на сестра си – св.Я.С., където помолил последната да се обади в полицията и да уведоми за случилото се, а самият той изпил още 200г. водка.

                      Междувременно, инцидентът бил наблюдаван пряко от двама пешеходци, започващи в този момент пресичане на същата пешеходна пътека, но от срещуположната страна на пострадалата. Това били ученици – свидетелите И.К. и А.Н., които веднага съобщили в ОД МВР – Русе за произшествието и посочили цвят и част от номера на автомобила, управляван от подсъдимия.

                    Сред полицейските служители, отишли да задържат подсъдимия в дома на св.Я.С. бил и св.Кр.М., който изпробвал подсъдимия за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство – „Алкотест“, което към 22,38ч. отчело алкохолна концентрация от 2,36 промила. Издаден бил талон за кръвна проба на подсъдимия и той бил отведен от полицейските служители в МБАЛ – Русе, където била взета пробата. Изследването по химически път на взетата кръвна проба установило наличие на 2,26 промила концентрация на алкохол в кръвта, при което назначената в хода на образуваното досъдебно производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, дала заключение за наличието на алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия към момента на произшествието, не по – малко от 1,94 промила, отговаряща на средните стойности на средна степен на алкохолно опиване.

                     Съответно, на мястото на произшествието пристигнали полицейски служители, които извършили оглед, а пристигналия екип за спешна медицинска помощ само констатирал смъртта на пострадалата, която била откарана в МБАЛ – Русе за аутопсия на трупа. Впоследствие, от изготвената съдебно – медицинска експертиза на труп се установило, че вследствие на произшествието - при удара и последвалото падане на пострадалата върху автомобила, а след това и на пътното платно, същата е получила съчетана травма, довела до несъвместими с живота полиорганни травматични увреждания, които са в пряка причинно – следствена връзка с последвалата кончина на М.Р..

                        Изложеното се установява по непротиворечив начин от самопризнанията на подсъдимия, направени пред съда, които напълно се подкрепят от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в показанията на свидетелите Ив.К., А.Н., Кр.М., М.М., на пострадалите В.Р., И.Р., И.И., П.Р. – Б., така също от справка за съдимост, справка за налагани наказания по ЗДвП и ППЗДвП, декларация за семейно и имуществено състояние, автобиография, заключения от съдебно-медицински и  автотехническа експертизи, протоколи за оглед и за доброволно предаване, фотоалбум, контролен талон, удостоверение за наследници, такова за съпруг и родствени връзки, копие от акт за смърт, копие от СУМПС, заповед за прилагане на ПАМ, удостоверение за техническа изправност на автомобил, протокол за периодичен преглед и техническа годност на автомобил, карта за проверка на спирачна уредба, разписки, талон за кръвна проба.

           Предвид горното, съдът прави следните правни изводи:

            Наличните преки и косвени доказателства, разгледани поотделно и в тяхната взаимовръзка налагат единствения възможен извод за безспорно установено авторство на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, при което от обективна и субективна страна същият е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, пр.6, пр.8 б. ”б”, пр.2, вр.ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на посочената по-горе дата и място, при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП, който го задължава, като водач на МПС, при избиране скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, така, че да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, което той не сторил и след като бил длъжен, не намалил скоростта  и в случай на необходимост не спрял при възникнала опасност за движението, каквато се явява пресичащата пътното платно и то на пешеходна пътека пешеходка М.Р. ***, също така нарушил с деянието си и чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.31, ал.1 и 2 , ал.7, т.1, чл.197, т.1 от ППЗДвП, които го задължават като водач на ППС да спре пред пешеходна пътека „М8.1“, преминаването през която било регулирано с пътен светофар с три светещи подредени вертикално полета, по която преминавала пешеходката М.Р., и той не сторил това – не спрял при подаден светлинен сигнал с червена светлина, забраняващ навлизането му и преминаването през пешеходната пътека. Посочените груби нарушения на правилата за движение са извършени умишлено и са в пряка причинно – следствена връзка с вредоносните последици от престъплението и настъпилия съставомерен резултат – причинената по непредпазливост смърт на М.Р., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието.

             Допуснатите от подсъдимия други нарушения на ЗДвП и ППЗДвП         – на чл.5, ал.2 от ЗДвПв, който го задължават да не управлява ППС под въздействие на алкохол, чл.21, ал.1 от ЗДвП, който му забранява да превишава разрешената скорост на движение за ППС в населено място от 50км/ч. и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, който го задължава да притежава свидетелство за правоуправление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС, следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства, обуславящи извода за наличие на изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед начина на извършване, което съчетано с обстоятелството, че действията на водача на процесното МПС са осъществени в присъствието на малолетно дете, което е на достатъчно висока възраст за да съзнава посочените съставомерни нарушения на правилата за движение по пътищата, както и факта, че действията на подсъдимия през процесната вечер са застрашавали и поставили в опасност директно живота и здравето на собственото му дете, возещо се до него, в разрез с изискванията на ЗДвП за местоположение в автомобила на  непълнолетни и малолетни лица, квалифицират случая като особено тежък по см. на чл.93, т.8 НК, с оглед настъпилите вредни последици, които не следва да се съизмерват само с броя на пострадалите лица при този вид специфични престъпления с общоопасни средства – т.нар. транспортни злополуки. От друга страна, особената тежест на случая се разкрива не само от допуснатите множество и груби нарушения на правилата за движение, едновременно налице е и изключително висока степен на обществена опасност на дееца, очертаваща го като високо общественоопасен водач и член на обществото, заключаваща се в данните от съдебното му минало, независимо от настъпилата понастоящем реабилитация по чл.88а НК, дейността му на изключително упорит в повтаряне на нарушенията нездисциплиниран водач на МПС, за което многократно е наказван по административен ред, включително за шофиране с превишена за дадения участък скорост на движение, доказателство за който извод е и обстоятелството, че нито е заплатил фишовете, с които му е наложена глоба, нито е направил необходимото за да поднови издаденото му свидетелство за правоуправление на МПС, използвайки същото три години след крайния срок на валидността му – 08.01.2012г.

                    От  обективна страна с действията си подсъдимият е управлявал процесното МПС  в нарушение на правилата за движение, в резултат на което е последвало пътно -транспортно произшествие и същото е в пряка причинно-следствена връзка с причинената смърт на едно лице. Съгласно константната съдебна практика, подсъдимият е бил  в „пияно състояние” към момента на извършване на престъплението, тъй като установената алкохолна концентрация в кръвта му била над 0,50 промила.

                    Подсъдимият е действал непредпазливо под формата на небрежност по отношение на съставомерния резултат – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.  

                   Не е налице квалифициращото обстоятелство „управление на МПС без необходимата правоспособност“ по см. на чл.343, ал.3, пр.7 НК, тъй като подсъдимият не е лишен по съответния административен ред от правоспособност, каквато е придобил още през 1993г., аргумент за което се открива и във факта, че понастоящем, след извършване на настоящото престъпление – до решаване на въпроса за отговорността му – видно от Заповед за прилагане на ПАМ от Н-к Сектор ПП – Русе по чл.171, т.1, б.“б“ свидетелството му за управление е временно отнето.

                   Поради изложените съображения съдът е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение, относно въведеното квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3, пр.7 от НК.

С оглед на изложеното, съдът преценява, че подсъдимият  следва да бъде признат за виновен в извършването на така формулираното престъпление и да му се определи наказание.

                   При индивидуализацията на наказанието съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното признание за вината, доколкото то е основание за приложение на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371т.2 НПК, обуславящо задължителното приложение на чл.58а от НК и съответно редукция с една трета на определеното наказание, което е достатъчна бонификация за подсъдимия, поради което не следва да се приема за обстоятелство, което е от естество да доведе до по-нисък размер на определеното наказание. За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема наличието на малолетни деца, с които живее в едно домакинство и за които следователно се грижи, полагането на общественополезен труд, обстоятелството, че е реабилитиран и следователно се счита неосъждан, а отегчаващи отговорността обстоятелства са високата алкохолна концентрация, над законоизискуемата за попълване съдържанието на термина „пияно състояние“ и високата скорост, при което е управлявал превозната средство, надвишаваща с над 30 км./ч. допустимата от закона скорост за движение в участъка на МПС, при което определя наказанието при баланс на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства – ориентирано към средния предвиден размер в особената част на НК за извършеното – девет години лишаване от свобода, редуцирано при условията на чл.58а от НК, съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371,т.2 от НПК на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При липса на изискуемите формални предпоставки за приложение на чл.66,ал.1 от НК и съобразно чл.60, ал.1, вр.чл.61,т.2 ЗИНЗС съдът е преценил, че изтърпяването следва да бъде ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На сонование чл.343г НК съдът е наложил и кумулативно изискуемото наказание лишаване от право да управлява МПС, което е определил в размер на ДЕВЕТ ГОДИНИ, с оглед многобройните нарушения на ЗДвП, допуснати от подсъдимия и останалите отегчаващи отговорността обстоятелства, очертани по – горе. От времето за изтърпяване на тези наказания съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, на осн.чл.59, ал.1 НК, а на основание чл.59, ал.4 НК – времето през което е бил лишен от възможност да управлява МПС по административен ред. Така счита, че най-пълно ще се постигнат целите на генералната и личната превенция, тъй като през този период на изолация младият осъден ще има възможност да преосмисли поведението си и да се подготви и преориентира към един законосъобразен начин на живот за в бъдеще.

        Подсъдимият следва да заплати направените разноски на досъдебното производство.

         Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                         Окръжен съдия: