№ 329
гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500209 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от К. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. М. р., бл. ***, вх. *, ет. *, ап.**, в качеството му на баща и законен
представител на детето Н. К. Д., ЕГН **********, роден на **.**.**** г., чрез
адвокат Н. Божилова - Арабова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон Първи“ №58-60, ет.1, офис 4, против Решение № 2841 от 09.12.2022
г., постановено по гр. дело №2491/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което съдът е изменил на основание чл.150 от СК определената по гр.д.
№6806/2014 г. на БРС издръжка, която В. Г. В., ЕГН ********** от гр. В.,
ж.к. В. Л., ул. „Б. к.“ № *, е осъдена да заплаща на малолетното си дете Н. К.
Д., чрез неговия баща и законен представител К. Д. Д., като я увеличава от 95
на 180 лева месечно, начиная от 20.04.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа до
окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 290 лева е отхвърлил иска като неоснователен. Със същото решение
БРС е осъдил въззиваемата да заплати на въззивника сумата от 196,15 лева –
1
разноски по делото, а по сметка на БРС – държавна такса върху увеличението
в размер на 122,40 лева. Осъдил е Н. К. Д. чрез неговия баща и законен
представител да заплати на адв. Антон Андонов от АК – Варна адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл.38 ал.2 във вр.с ал.1 т.2
от ЗА.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в частта, с която
искът е отхвърлен за разликата над 180 лева до пълния предявен размер от
290 лева изразява въззивникът, който моли съда да отмени решението в
отхвърлителната му част и уважи предявения иск в цялост. Счита, че
размерът на минималната месечна издръжка, представляващ процент от
минималната работна заплата, считано от 01.01.2023 г. ще бъде променен и
според разискванията в Народното събрание минималната работна заплата
щял да бъде в размер на 770 лева, като твърди, че по този начин присъдения
размер ще е под минимума. Позовава се на т.7 от Постановление №
5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, според което следва да се вземат предвид и
грижите на родителя при когото се отглежда детето. Оспорва плащането на
наем от страна на въззиваемата, както и липсата на доказателства къде живее
другото дете на В. В.. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
В. Г. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. Л., ул. „Б. к.“ № *, чрез адвокат
Антон Тодоров Андонов от АК - Варна, с адрес гр. В., ул. „Радецки“ № 13,
ет.1, с който моли съда да потвърди обжалваното решение. Твърди, че
жалбата е допустима, но неоснователна. Излага съображения. Оспорва
твърденията за размера на минималната работна заплата. Твърди, че
субективните права не се доказват, а се извеждат от доказаните факти въз
основа на правната норма, извлечена от съответния източник на правото.
Посочва, че клиентката му е в невъзможност да заплаща по-висока месечна
издръжка от минимално нормативно определената. Моли съда да присъди
направените по делото разноски, както и да присъди възнаграждение
съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения по чл.38 ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 от ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустими.
Производството пред Районен съд - Бургас е с правно основание чл.150
2
от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че с решение № 662/20.04.2015 г. по гр.д.
№6806/2014 г. на БРС съдът е осъдил въззиваемата В. да заплаща на
малолетния си син Н. Д. чрез неговия баща и законен представител К. Д.
месечна издръжка в размер на 95 лева, начиная от 02.06.2014 г. Не се спори по
делото, че въззиваемата е майка на малолетния ищец, който към момента е на
възраст * години и * месеца, роден на **.**.**** г. Детето е ученик във **
клас в СУ „К. П.“ гр. Б., видно от представената служебна бележка.
Съгласно представения социален доклад, детето се отглежда от
неговия баща К. Д. Д. в семейна среда с помощта на б. на ищеца – Н. Д..
Установено е, че момчето има по-големи две еднокръвни сестри и една
едноутробна сестра. Установено е, че по данни на бащата детето има отличен
успех по математика, явява се на състезания, като по български език се справя
много добре, ходи два пъти седмично на уроци по английски език. Бащата К.
Д. работи като ш. на т. к., осъществявайки п. в рамките на страната и има
добри доходи, които за периода 01.04. – 31.12.2021 г. възлизат на ****,**
лева.
От своя страна майката В. В. работи във фирма „А. О.“ ООД като х. и
получава трудово възнаграждение в размер на *** лева. По делото е
представен договор за наем на жилище с месечна наемна цена от 250 лева.
Въззиваемата има и друго дете – Г. М. К. на ** години. Липсват данни за
притежавано от нея движимо и недвижимо имущество. Представяни са
доказателства за това, че нейния баща е след прекаран исхемичен инсулт и се
нуждае от грижи. Въззиваемата полага грижи по нейни твърдения и за своята
баба.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които принципно се споделят и от настоящата
съдебна инстанция. Първоначално определената издръжка от 95 лева е за
период датиращ от 2014 г., поради което през изминалото до сега време
потребностите на детето са нараснали значително, което предполага
увеличаване на издръжката. От значение са и възможностите на родителите,
тъй като издръжката се определя с оглед баланс между потребности от страна
3
на издържания и възможности на даващия издръжка. Определяйки издръжка
в размер на 180 лева районният съд е взел предвид както потребностите на
детето, така и възможностите на родителите, от които бащата разполага с по-
добри финансови възможности. Направеното изявление от процесуалния
представител на въззивника, че К. Д. е претърпял инфаркт и поне шест месеца
няма да може да работи, не е подкрепено от представени по делото
доказателства и не може да бъде отчетено от настоящата съдебна инстанция.
За нуждите на детето месечно са необходими около 400 лева, от които
майката следва да предоставя 200 лева, а бащата остатъкът от 200 лева.
Налага се увеличение на определената от съда издръжка от 180 лева с 20 лева
с оглед обстоятелството, че към момента определената с ПМС минимална
работна заплата считано от 01.01.2023 г. възлиза на 780 лева, а съгласно
изискванията на СК – минималната издръжка е в размер на 195 лева, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от настоящата съдебна инстанция.
По мнение на съда, с оглед възможностите на майката В. В., размерът на
дължимата издръжка следва да е около минимума, тъй като останалите
средства са необходими на въззиваемата, за да може да се издържа и води
нормално съществуване.
Това налага отмяна на решението в отхвърлителната му част и
осъждане на въззиваемата да заплаща сумата от 200 лева, както и в частта, с
която съдът се е произнесъл по дължимите разноски и д.т.. По отношение на
направените по делото разноски и исканията в тази връзка, съдът намира, че
пред настоящата съдебна инстанция липсват доказателства за направени
разноски от страна на въззивника, поради такива не следва да се присъждат. С
отговора на въззивната жалба адв. Антон Андонов е поискал присъждане на
разноски на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което на последния се
дължи сумата от 409 лева. По отношение на дължимата държавна такса,
въззиваемата следва да заплати сумата от 151,20 лева – такса за първата
инстанция, както и 14,40 лева – такса за БОС, или общо сумата от 165,60
лева. Същата следва да заплати и 242,30 лева – разноски по делото на
въззивника. Въззиваемият Н. Д. чрез своя баща и законен представител К. Д.
следва да заплати на адв. Антон Андонов, освен посочената по-горе сума от
409 лева, и сумата от 230,77 лева или общо сумата от 639,77 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 2841 от 09.12.2022 г., постановено по гр.
дело №2491/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск по чл.150 от СК за изменение на определената по
гр.д. №6806/2014 г. на БРС издръжка, която В. Г. В., ЕГН ********** от гр.
В., ж.к. В. Л., ул. „Б. к.“ № *, е осъдена да заплаща на малолетното си дете Н.
К. Д., чрез неговия баща и законен представител К. Д. Д., за разликата над 180
лева до сумата от 200 лева, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по
дължимите разноски и д.т, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. Л., ул. „Б. к.“ № *,
да заплаща на малолетното си дете Н. К. Д., ЕГН **********, роден на
**.**.**** г., чрез неговия баща и законен представител К. Д. Д., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к. М. р., бл. ***, вх. *, ет. *, ап.**, още 20 лева
месечна издръжка – общо 200 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.04.2022 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част над
сумата от 200 лева до пълния предявен размер от 290 лева.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. Л., ул. „Б. к.“ № *,
да заплати на Н. К. Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител К. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 242,30 лева – разноски по
делото, а по сметка на БОС – сумата от 165,60 лева – държавна такса върху
увеличението на месечната издръжка.
ОСЪЖДА Н. К. Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител К. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. М. р., бл. ***, вх. *, ет.
*, ап.**, да заплати на адв. Антон Тодоров Андонов от АК – Варна, вписан в
Единния адвокатски регистър с №**********, от гр. В., ул. „Радецки“ № 13,
ет.1, сумата от 639,77 лева, представляваща разноски пред първата инстанция
в размер на 230,77 лева и 409 лева – разноски пред втората инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6