Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
26.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6573 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 18.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 28586/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 140
състав, по предявен от „Д.Г.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ********/ установителен иск
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че Б.Н.К. /ЕГН **********/ дължи на „Д.Г.“ ЕООД /ЕИК ********/ сумата
946.10 лв., представляваща незаплатена част от дължима главница по договор за
изработка на камина с горивна камера „Брунер“ на адрес: гр. София, ул********съгласно
оферта № 124/ 14.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение- 14.12.2017 г., до погасяването,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 20.12.2017 г.
по ч.гр.д.№ 87504/ 2017 г. на CPC, III ГО, 140 състав, като искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 1 150.10 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът Б.К. е осъден да заплати на ищеца „Д.Г.“ ЕООД сумата 452.44 лв.-
разноски за исковото и заповедното производства, съразмерно на уважената част
от иска.
Постъпила
е въззивна жалба от Б.Н.К. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на
горепосочената сума, и в частта относно присъдените на ищеца разноски, с искане
да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
иска, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Д.Г.“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „Д.Г.” ЕООД- гр.
София установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД като основателен и
доказан- чл.272 ГПК.
Безспорно
е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, вкл. оферта
№ 124/14.12.2016 г., че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по сключен през м.12.2016 г. договор за изработка с предмет: изработка,
доставка и монтаж на камина с горивна камера „Брунер“ на адрес: гр. София, ул.„********№
********, вкл. монтаж на камината с изолация и гипсокартон и полагане на ъглова
мраморна облицовка, за изпълнението на които ответникът Б.К.- възложител,
следвало да заплати на ищеца „Д.Г.“ ЕООД- изпълнител, договорно възнаграждение
от общо 14 615.10 лв. /с включен ДДС/, платимо, както следва: 60 %- „при сключването
на договор за облицовка“ /или 8 769.06 лв. с ДДС/, и 40 %- „след монтаж“.
Обстоятелствата, че
между страните е сключен договор с посочените по- горе предмет и цена, както и
че ответникът е изплатил част от дължимото договорно възнаграждение до размер
на сумата 13 669 лв. /8 769 лв. + 3 400 лв. + 1 500 лв./ преди
завеждане на делото, са признати за безспорни между страните с определение по
чл.153 ГПК, съдържащо се в съставения от СРС доклад по чл.140 ГПК от з.з. на 15.10.2018
г.
Според представените
писмени доказателства- платежни нареждания и фактури, в изпълнение на процесния
договор ответникът заплатил на ищеца общо сумата 13 669 лв. /с ДДС/, от
които: 8 769 лв.- на 8.02.2017 г., 3 400 лв.- на 27.06.2017 г., и
1 500 лв.- на 25.07.2017 г. Неизплатена следователно е останала сумата
946.10 лв., представляваща разлика до пълния размер на договореното между
страните възнаграждение от 14 615.10 лв. /с ДДС/.
Ответникът оспорва
иска за признаване дължимостта на процесната сума, претендирана от ищеца като
неизплатен остатък от дължимо договорно възнаграждение, с твърдения, че
„изпълнението на всички монтажни дейности не било завършено в цялост“ /писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/ и че „имало недовършена работа от
ищеца“ /о.с.з. 5.12.2018 г./, без да сочи конкретно в какво се изразява
неизпълнението или неточното изпълнение на ищеца.
Договорът
за изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане насрещните
волеизявления на страните същият е бил валидно сключен и произвел съответни
правни последици. Въз основа на така сключения договор за ищеца /изпълнител/ е
възникнало задължение да изработи, достави и монтира камина с горивна камера „Брунер“
на горе-
Л.2 на Реш. по гр.д.№
6573/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
посочения адрес в гр. София, вкл. да извърши монтажа
на камината с изолация и гипсокартон и с полагане на ъглова мраморна облицовка,
а за ответника /възложител/- да заплати уговореното за извършената работа
възнаграждение, включващо стойността на доставеното оборудване, монтажа и
допълнителното оборудване.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка
обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на изработеното от поръчващия,
и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. За установяване
качеството му на изправна страна по договора ищецът дължи пълно доказване на
обстоятелствата, обосноваващи претенцията му, а именно: че е извършил
уговорената работа точно- в количествено, качествено и времево отношение, и че
работата е била приета от възложителя по договора без възражения, а в противен
случай- че работата не е била приета от страна на последния, но отговорността
за това е негова, а не на изпълнителя.
С
разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД е регламентирано задължение за възложителя да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща
както фактическото действие- разместване на фактическата власт върху
изработеното чрез реалното му получаване от възложителя, така и правното
действие, съставляващо признание, че изработеното съответства на възложеното с
договора, което всъщност е израз на одобряването му. Релевантни за приемането
на работата по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД са както изричното изявление на
възложителя, че счита работата за съобразена с договора, така и извършените от
него конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо признание за
съответствие между изпълненото и възложеното с договора.
Извършването
и приемането на възложената работа подлежи на доказване с всички допустими от
ГПК доказателствени средства, а преценката дали работата действително е
извършена и приета от възложителя по смисъла на чл.264 ЗЗД се извършва от съда
след съвкупна преценка на цялостния доказателствен материал по делото. В случая
въз основа на събраните в процеса доказателства, преценени съвкупно, се налага
приемането на извод, че възложената на ищеца работа е била изпълнена съобразно
договореното между страните и е била приета от възложителя без възражения.
Относно приемане и одобряване на изработеното са извършени явни и конклудентни
действия от възложителя, като липсва насрещно доказване по делото за наличието
на възражения от негова страна относно даденото от ищеца изпълнение, вкл.
относно неточното изпълнение на договора от последния.
Установява
се въз основа на събраните в процеса гласни доказателства- свидетелски
показания на И. А., участвал в монтажа на процесната камина, че в изпълнение на
произтичащите от договора задължения ищецът доставил, монтирал и пуснал в
експлоатация посочената камина с горивна камера „Брунер“ на адреса на
ответника, поради което и като изправна страна по договора /изпълнил е работата
съобразно договореното/ е материалноправно легитимиран да претендира процесното
договорно възнаграждение. Според дадените от свидетеля И. А. показания в края
на м. юни 2017 г. работата по договора била изпълнена изцяло, като камината
била монтирана. Първоначално бил изграден коминът на камината, след което била
монтирана горивната камера „Брунер“, около нея била изградена топлоизолация и
топлоустойчив гипсокартон и накрая била поставена облицовка от мрамор. Монтажът
бил извършен на два пъти, като при първия монтаж, в който участвал свидетелят,
била извършена почти цялата работа, като останало да бъдат залепени две от
плочите, които следвало да бъдат преработени, и тяхното поставяне било
извършено при втория монтаж. Камината била изпитана и по данни на свидетеля,
получени от участници при втория етап на монтажа, същата работела.
Освен,
че ответникът не сочи конкретно в какво се изразява незавършената от ищеца
работа, не са ангажирани и доказателства в тази насока, като аргумент за
противното се извежда и от извършеното от него след приключване монтажа на
процесната камина в края на м. юни 2017 г. трето плащане по договора- в размер
на 1 500 лв., датиращо от 25.07.2017 г., представляващо по естеството си
конклудентно действие по одобряване на изработеното.
При
тези съображения, предвид установеното по делото изпълнение на договора от
страна на ищеца и приемане на извършената съобразно уговореното работа от
ответника, искът по чл.422 ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта
на неизплатената част от договореното между страните възнаграждение- в размер
на 946.10 лв. /с включен ДДС/, като основателен и доказан правилно е уважен.
Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение като
правилно в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да заплати сумата 400 лв.-
разноски за въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
18.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 28586/ 2018 г. на Софийски районен съд,
ІІІ ГО, 140 състав, в обжалваната част,
в която по предявен от „Д.Г.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ********/ установителен иск
по чл.422 ГПК е признато за установено, че Б.Н.К. /ЕГН **********/ дължи на „Д.Г.“
ЕООД /ЕИК ********/ на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 946.10 лв. /с включен
ДДС/, представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за
изработка на камина с горивна камера „Брунер“ на адрес: гр. София, ул********съгласно
оферта № 124/ 14.12.2016 г.,
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6573/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
ведно
със законната лихва от 14.12.2017 г. /дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение/, до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 20.12.2017 г. по ч.гр.д.№
87504/ 2017 г. на CPC, III ГО, 140 състав, и
в частта относно присъдените на „Д.Г.“ ЕООД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в
размер на 452.44 лв.
ОСЪЖДА Б.Н.К. /ЕГН **********/
да заплати на „Д.Г.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ********/ сумата 400 лв. /четиристотин
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 28586/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата
/отхвърлителна/ част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.