РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 15.07.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на десети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 288 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е
решение № 17/ 21.01.2020 година на Тетевенския районен съд по гражданско дело №
778/2019 година по описа на същия съд, с което на основание чл. 178, ал. 1, т.
3, във вр.чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, Главна дирекция на
„Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, представлявана от главен
комисар Николай Славеев Н. – директор, е осъдена на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да
заплати на И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1620.43 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 07.10.2016 год. до 07.10.2019 год., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на иска в съда – 07.10.2019
година до окончателното й плащане, а за
разликата до предявения размер от 1673.14 лева, а именно за 52.71 лева, искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес:
град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А,
представител Гл. комисар Н. Н. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдена да заплати на А., сумата 350 лева, представляваща деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6
от ГПК
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,
адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А,
представител Гл. комисар Н. Н. е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд - гр. Тетевен
държавна такса в размер на 64.82 лева, както и сумата 100 лева
възнаграждение за вещо лице и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Постъпила е въззивна
жалба с вх. № 872/ 12.02.2020г. от Главна дирекция на „Пожарна безопасност и
защита на населението” – МВР, представлявана от главен комисар Н С. Н. –
директор, чрез ст. юрисконсулт С.М.Н., адрес ***, против решение № 17/ 21.01.2020 г., постановено по гр.д. № 778/
Посочват, на първо място, че при
постановяване на решението районният съд неправилно е тълкувал и приложил
нормативната уредба, регулираща полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители по Закона за министерство на вътрешните работи.
Изтъква се, че неправилно съдът е допуснал субсидиарно
прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
като се развиват подробни съображения за приложимост на нормата на чл. 187 от ЗМВР. Сочат, че с оглед спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени
компенсаторни механизми, но не и превръщането на нощния труд в извънреден,
което е съобразено и с Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 04.11.2003
година. За неправилни считат и съображенията на съда за субсидиарно
приложение на подзаконов нормативен акт – НСОРЗ, поради наличие на празнота в
правната уредба.
Сочи още,
че аргумент в полза на твърдението им, че положеният труд на държавни служители
по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР нощен труд не следва да се преобразува в извънреден
труд по смисъла на КТ и НСОРЗ, е свързан с липсата на кумулативно предвидените
предпоставки на КТ за увеличението на положения труд с посочения от ищеца
коефициент по реда на чл.9 от НСОРЗ. Неприложимостта на общите норми по
отношение на служителите на МВР е обусловена и от наличието на специална
нормативна уредба – наредба съгласно която липсва изрична норма, предвиждаща
трансформация на нормите часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Счита, че при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент от 1,143
получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд би поставило
в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР, обратното
на възприетото от съда. Излагат се подробни съображения за нарушение на
материалния закон, като съдът не се е съобразил с установения със специалния
закон – ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, режим относно
правата на държавните служители в
МВР, в това число и начина на заплащане на положен нощен труд. Позовава се на
съдебна практика.
При изложените съображения моли да
бъде постановено решение, с което бъде отменено изцяло решението на районния
съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и
недоказан, като им бъдат присъдени разноските по делото, като прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че ищецът се ползва от
правна помощ и размерът надхвърля минималните.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” МВР редовно призовани не се представляват.
Въззиваемият Васил Иванов Кацаров редовно призован не се явява.
От събраните по делото доказателства, приложени към
гражданско дело № 778/2019 година по описа на Тетевенския районен съд, както и
от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, отговаря
на изискванията на чл. 261 от ГПК. Съдът приема, че въпреки непрецизно
формулираното искане, от изложените в обстоятелствената част твърдения и
възражения, въззивникът обжалва решението на РС-Тетевен само в уважената част
от исковете и в частта за разноските, поради което тя е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Не се спори между
страните по делото, че въззиваемият - ищец И.Н.А., за процесния период е
работил на длъжност „водач на специален автомобил” в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението”- Тетевен при Областна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”- Ловеч, като за процесния период от 07.10.2016 год.
до 07.10.2019 година е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно
утвърден график, включително и през нощта от 22 до 06 часа.
В хода на първоинстанционното
производство е назначена съдебно-икономическата експертиза, от чието заключение
се установява, че положения нощен труд по 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа от
А., за процесния период от 07.10.2016 год. до 07.10.2019 год. са 1 616 часа. Няма преобразуване от работодателя на нощен към дневен труд
при отчитане на сумарното работно време. При преобразуване на отработените
часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143 общо за процесния период са 1 847
часа. Посочено е, че часовете извънреден труд, получени след преобразуването с
горепосочения коефициент, за процесния период са 231 часа, като паричната им
равностойност за целия период е в размер общо на 1620.43 лева.
При така установените данни, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 1 673.14 лева
за положен извънреден труд от 238 часа за периода от 07.10.2016 год.
до 07.10.2019 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата по него.
Предметът на въззивното производство, определен от
въззивната жалба е решението на РС-Тетевен, в частта в която Главна дирекция на
„Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, представлявана от главен
комисар Н.С. Н. – директор, е осъдена на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да заплати на И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1620.43 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 07.10.2016 год. до 07.10.2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на иска в съда – 07.10.2019 година до
окончателното й плащане, както и в частта
с която са осъдени да заплатят разноски.
Безспорно
установено по делото е, че за процесният период И.Н.А.
е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция на „Пожарна безопасност и
защита на населението” – МВР.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза е видно, че положения нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа от Кацаров, за процесния период от 07.10.2016 год.
до 07.10.2019 год. са 1 616 часа., като е заплащано допълнително
възнаграждение в размер на 0.25 лева.
Спорно между
страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на МВР са приложими разпоредбите разпоредбите
на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове или са приложими общите граждански норми на КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на
нощните часове в дневни с коифициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време.
Работното време на
държавните служители в МВР е уредено раздел VІІ от Закона за МВР чл. 187, като
нормалната продължително на работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. При работа на 8-,12- и 24-часови смени, работното
време се отчита на сумирано за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта от 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Редът за
организацията, разпределението, отчитането на работното време и пр. се определят
на наредба на министъра на вътрешните работи. В чл. 179 от ЗМВР е предвидено
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят от наредба на
министъра на МВР, а размерът – с негова заповед.
На основание чл.
187, ал.9 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014 г. и отм. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на
Наредбата, положеният нощен труд се умножава по 0.143 и полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Наредбата е отменена,
считано от 01.04.2015 година с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512
от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по
описа за
С оглед
разпоредбите на ал.2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР в редакцията преди изменението
в бр. 34 от
По делото е
представена и приета Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014 година на Министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта.
За да уважи
предявения иск първоинстанционният съд е приел, че е
налице празнота в нормативната уредба и е приложил общите граждански норми,
уреждащи полагането на нощен труд по КТ и НСОРЗ, в частност чл. 9, ал.2.
Настоящият
състав счита, че в конкретния казус не са приложими общите норми, тъй като е
налице специален закон – чл. 179, ал.1 от ЗМВР, в който е
предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и условията са
били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер с цитираните
заповеди. В този смисъл не може да бъде споделен и доводът за празнота на
нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал.2 от
Закона за нормативните актове. В този смисъл и решение № 55 от 07.04.2015 г.,
по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о. и решение № 197 от 07.10.2019 г., по гр.д. №
786/2019 г., IV г.о.
Заплащане за извънреден труд е предвидено в разпоредбата на чл. 187, ал.5,
т. 2 от ЗМВР. В конкретния казус такъв извънреден труд не е установен, тъй като
положения от ищеца нощен труд за процесния период от 20.05.2016 година до
31.03.2019 година не такъв по смисъла на
чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187 и 187а от ЗМВР.
Предвид гореизложеното предявените
искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени. В този смисъл първоинстанционното
решение в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него
постановено отхвърляне на предявените искове.
При този изход от процеса на основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
направените по делото разноски за двете
инстанции общо в размер на сумата 200 лева, представляваща дължимо
юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззивната жалба
и писмените бележки, както и сумата 32.41 лева разноски за ДТ за водене на
делото пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 17/ 21.01.2020 година на Тетевенския
районен съд по гражданско дело № 778/2019 година по описа на същия съд в частта,
с която Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР,
представлявана от главен комисар Николай Славеев Н. – директор, е осъдена на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да заплати на И.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 1620.43 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.10.2016
год. до 07.10.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на иска в съда – 07.10.2019 година до окончателното й плащане, както и в частта с която са осъдени да заплатят разноски,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита
на населението” – МВР, представлявана от главен комисар Н. С.Н. – директор, иск
по чл. 178, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, и чл. 86 от ЗЗД,
за заплащане на сумата от сумата 1620.43 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от
07.10.2016 год. до
07.10.2019 год., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд, ведно
със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на
подаване на иска в съда – 07.10.2019 година до окончателното
й плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на
населението” – МВР, с
адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, сумата от
200,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК,
за двете инстанции и сумата 32.41 лева
разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция или общо 232.41
лева.
В
останалата част решението, като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.