Решение по дело №1628/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№992

гр. П., 01.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 01628 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника В.К.С., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 930,83 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 182,39 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответникът не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В.К.С. да заплати сума в размер на 930,83 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 182,39 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06051 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания на  „Топлофикация П.” АД да установи вземанията си, които са предмет на заповедта за изпълнение.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото е представен нотариален акт от 11.12.2003 г., от който се установява, че процесният имот с адрес гр. П., ул. “***** е собственост на В.К.С..

 По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно. Реалното потребление на количеството топла вода е установено при годишния отчет на водомера, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки. 

Посочва се, че в имота има едно работещо отоплително тяло, а в банята   е демонтирана щранг – лирата. Разходът за отопление е начислен по изчислителен път, което в зависимост от кубатурата на помещението. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация  е разпределяна по изчислителен път. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 930,83 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.

В тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна връзка между страните по делото и  изпълнение на задължението си за реално доставяне и стойност на топлинната енергия. 

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. Облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.

Както по – горе се посочи ответната страна  притежава правото на собственост върху имота, което се установява от представения нотариален акт. В тази връзка, съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото е изготвено и прието експертно заключение, което настоящият съдебен състав приема като компетентно дадено, за което е изложил доводи по – горе. От същото се установява, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ищцовото дружество е доставило топлоенергия на стойност 930,83 лева.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 182,39 лева, касаещо периода от 08.07.2014 г. до 22.08.2017 г.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 75 лева – държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице, 15 лева – такса за издаване на съдебни удостоверения и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. направените разноски са в общ размер на 540 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 06051 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, които следва да се заплатят от ответната страна.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 930,83 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 182,39 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06051 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 540 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 75 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 06051 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06051 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.