Р Е
Ш Е Н
И Е
№288
08.07.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Г. Динкова КАН дело № 213 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Н.С. с постоянен
адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв.П.В., против
Решение № 260057 от 15.02.2021 г., постановено по АНД № 1219/2021 г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 43
– 0000095/ 07.04.2020 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с
наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 2000/две
хиляди/ лева на основание чл.93, т.1 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила –
касационни основания по чл. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че не е и не би могъл да бъде субект
на нарушението по чл.58 от Наредба № 111/ 31.10.2002г. на МТС, тъй като притежаваното
от него СУМПС е издадено в Република Турция, а не в Република България, поради
което и не притежава удостоверение за психологическа годност, доколкото такова
не е било изискуемо при издаването на свидетелството му за управление на МПС.
Сочи, че ИААА не е компетентен орган да състави акт, съответно да издаде НП на
чуждестранно лице, каквото С. е, по
силата на притежаваното от него двойно гражданство – турско и българско. По
тези съображения се иска решението на Казанлъшкия районен съд да бъде отменен и
да се отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация» -
Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора счита, че жалбата е
неоснователна, а решението на Районен
съд - Казанлък правилно и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е Наказателно постановление 43 – 0000095/ 07.04.2020 г. на
и.д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което
на С.Н.С., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтПр/, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.58,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. От фактическа страна
административно-наказателното обвинение се основава на това, че на 13.02.2020 г., около 10,40 ч. в
гр. Гурково, ул. „Прохлада“ № 1, С.Н.С., като водач на ППС в състав влекач
марка „ДАФ“ с рег. № ***** от категория №3 и прикачено полуремарке с рег.№ ****,
извършващ международен превоз на товари (стоманена тел) от Република Турция до
Република България, гр. Севлиево, със заверено копие към лиценз на Общността с
№ **********, валидно до 02.12.2025 г., не отговаря на изискването(е без)
Удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредба по чл. 152, ал.1,
т.2 от Закона за движение по пътищата – установено от направената справка в
Регистъра за психологически изследвания на водачите на ИА „АА“, гр. София.
Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в
ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото
административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на
събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, приетата за
установената по фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна
регламентация, съдът е обосновал извод, че извършването от санкционираното лице
на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП
във вр. с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС,
е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Решението на Районен съд - Казанлък е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното
административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения
на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания
досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП.
Деянието, за което е привлечен към отговорност С.С.
е за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, която норма предвижда изискване водачът на превозно
средство, извършващо международен превоз на пътници и товари да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. Като правно основание за ангажиране на отговорността е
посочена разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП,
съгласно която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер
на 2 000 лв. - при първо нарушение.
Видно от съдържанието на наказателното
постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени
обстоятелства, сочещи осъществяване на изпълнителното деяние по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП
във вр. с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС.
В изпълнение
на задължението си по чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН въззивният
съд всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото. Въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства Казанлъшкият районен съд е приел, че
по несъмнен начин е установена описаната в НП фактическа обстановка досежно
обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата, час и
място, санкционираното лице, в качеството си на водач на ППС в състав влекач марка „ДАФ“ с
рег. №**** от категория №3 и прикачено полуремарке с рег.№ ***., , извършващо
международен превоз на товари /стоманена тел/ от Република Турция до Република
България,
не е спазило изискването, формулирано в чл. 58, ал.1, т.3 от
Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС - да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата, с което е осъществило съставомерно от обективна страна
деяние по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Съответно съдът е обосновал извод, че
извършването на твърдяното нарушение от санкционираното лице, е безспорно
доказано. Жалбоподателят
не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка,
посочена в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа
на него наказателното постановление. Несъответно на приложимата нормативна
регламентация е възражението на касатора, че като лице, притежаващо турско
гражданство и СУМПС, издадено в Република Турция, за него са неприложими
изискванията на Наредба №11/ 31.10.2002г. на МТС, поради което не може да бъде
и субект на административнонаказателна отговорност. По аргумент от чл.1, ал.1
на Наредба № 11/ 31.10.2002г. условията и редът за извършване на международен превоз
на пътници и товари с автомобили с българска регистрация и за достъпа на
автомобили с чуждестранна регистрация до и през територията на Република
България, се регламентират с този подзаконов нормативен акт, издаден на
основание чл.
7, ал. 3, чл.
25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за
автомобилните превози /§5 от ПЗР на Наредба 11/ 31.10.2002г./. След като в процесния случай е безспорно установено,
че санкционираното
лице е управлявало превозно средство с българска
регистрация, извършващо международен превоз на товари, за него несъмнено е
приложимо изискването, регламентирано в чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/
31.10.2002г. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Обстоятелството, че такова удостоверение не било изискуемо съгласно турското
законодателство при издаване на притежаваното от С. СУМПС, е без правно
значение, тъй като нормативно въведеното изискване по чл.58, ал.1, т.3 от
Наредба № 11/2002г. не отпада при наличие на валидно издадено СУМПС.
С оглед на което Старозагорският административен съд
приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и на установените въз основа
на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на
Казанлъшкия районен съд, мотивирали направения извод, че С.С. не е спазил
изискването по чл.58,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, което сочи на съставомерно от обективна
и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по
чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Като основание за претендираната отмяна на обжалваното
съдебно решение касаторът е посочил и неговата необоснованост. Следва да се
отбележи, че необосноваността на съдебния акт не е касационно основание по чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН и е извън обхвата на
касационната проверка. Оплакването за необоснованост може да бъде уважено само
ако касационният съд констатира, че са допуснати груби и съществени нарушения
при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на
процесуалния закон и/или когато правните изводи се основават на несъществуващи
или изопачени по делото факти и обстоятелства. В настоящият случай относимите
обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства, като
въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на
доказателствения материал.
С оглед на
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260057 от 15.02.2021
г., постановено по АНД № 1219/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.