РЕШЕНИЕ
№ 2918
гр. Варна, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110106565 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба, подадена от Н. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес в град В., ул. „Г. Р.“ № **, ет. *, ап. **, срещу П. М. П., ЕГН:
**********, с адрес в град В., ул. „Д.“ № **, в която се твърди, че страните са били в
интимна връзка през 2022 г., която е продължила няколко месеца. Отправено е искане за
издаване на заповед за защита с която по отношение на молителя да бъдат наложени
предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки за защита, а именно: да се задължи П.
М. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Д. Д. и да се забрани на
П. М. П. да доближава на разстояние по-малко от 50 метра Н. Д. Д., домът му, находящ се в
град В., ул. „С. С.“ № **, ет. *, адреса на майка му в град В., ул. „Г. Р.“ № **, ет. *, ап. **,
както и местата за социални контакти и отдих.
В молбата са направени твърдения за извършен акт на физическо и психическо
насилие. Твърди се, че на 16.05.2025г., около 01:00 часа в град В., ул. „С. С.“ № **, ет. *,
докато Н. Д. Д. е спал, на домофона на жилището му е позвънила П. М. П., като същата е
искала да се качи при него. Същата е влязла в блока и е започнала да блъска по входната
врата на апартамента на молителя и да крещи, че го обича и, че иска да говори с него.
Молителят е отворил вратата на апартамента, за да я помоли да си тръгне, при което тя го е
блъснала и е влязла в жилището му. Започнала е да го блъска, удря, рита, както и да го дере
с нокти по цялото тяло, като го е съборила на пода. Вдигнала е холната маса и се е опитала
да я хвърли отгоре му, но я е изпуснала и тя е паднала на земята, като стъклената табла на
масата се е счупила. П. М. П. е хвърляла различни предмети по молителя, като е счупила и
телевизора му. Молителят е успял да се обади на тел. 112, за да потърси съдействие, при
което П. М. П. е избягала от дома му.
От П. М. П., чрез назначения й от съда по реда на чл. 95 от ГПК процесуален
представител адв. К. А. е постъпил писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на подадената молба.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, молителят Н. Д. Д. лично и чрез
1
процесуалния си представител адв. Л. Д. поддържа подадената молба. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът П. М. П. лично и чрез
назначения от съда процесуален представител адв. К. А. оспорва подадената молба, моли
същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на молителя.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Н. Д. Д., в
която същият заявява, че на 16.05.2025 г., около 01:00 часа, докато е бил заспал на
домофонната уредба се е позвънило, като П. М. П. е искала да се качи в жилището му. Н. Д.
се е притеснил се, че тя ще събуди съседите и ще прави скандали, затова се е обадил на
майка си, за да се посъветва как да постъпи. Междувременно П. е успяла да влезе в блока и е
започнала да блъска по входната врата, на апартамента му в град В., ул. „С. С.“ № **, ет. *,
крещейки че иска да говори с него. Н. Д. е отворил вратата, с намерението да я помоли да си
тръгне, но П. П. го е блъснала, влязла е в жилището му и е започнала да го удря, рита, да го
дере с нокти, по цялото тяло, като го е съборила на пода. Вдигнала е холната маса и се е
опитала да я хвърли отгоре му, но я е изпуснала и тя е паднала на земята, като стъклената й
табла се е счупила на парчета. Молителят се е обадил на тел. 112, за да потърси съдействие,
при което П. М. е напуснала жилището му.
От заключението по съдебномедицинско удостоверение № 58/2025 г. се установява, че
при прегледа на Н. Д., са установени: множество хематоми и кръвонасядания по кожата на
главата, лицето, горните и долни крайници, разкъсно-контузна рана по лигавицата на лявата
буза, охлузвания и драскотини по кожата на шията десните горен и долен крайници, оток и
кръвонасядане с лекостепенно ограничаване на движенията в областта на първи пръст на
лявото ходило и дясната глезенна става. Описаните травматични увреждания, са резултат от
механизмите на действие на твърди тъпи и ръбести предмети и съответстват да са получени
по начина и във времето, съобщени от пострадалия, а именно чрез нанесени множество
директни тангенциални удари, триене, притискане. Констатираните наранявания обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Във връзка с оплакванията от
затруднени движения в областта на десния глезен и първи пръст на лявото ходило се
препоръчва образно изследване и евентуално консулт с травматолог.
От справка за съдимост с рег. № 250527005000233800/27.05.2025г. от „Бюро съдимост“
при Районен съд – гр. Варна се установява, че П. М. П. е неосъждана.
От справка за съдимост с рег. № 250527005000233791/27.05.2025г. от „Бюро съдимост“
при Районен съд – гр. Варна се установява, че Н. Д. Д. е неосъждан.
От писмо от служба „КОС“ при Първо РУ – Варна с входящ № 48565/02.06.2025 г. се
установява, че лицата П. М. П. и Н. Д. Д. нямат издадени разрешения за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие.
От писмо с изх. № АД-2295/03.06.2025г. от Втора психиатрична клиника, Катедра по
психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, се установява, че в
болничната информационна система няма данни лицата П. М. П. и Н. Д. Д. да са
настанявани за лечение в психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – гр. Варна.
Не е установено между страните да са водени други производства по реда на ЗЗДН.
От изслушани в открито съдебно заседание звукозаписи от подадени до тел. 112
сигнали, се установява, че на 16.05.2025 г. за времето от 01:19 часа до 01:28 часа са подадени
общо четири сигнала до тел. 112. Три от сигналите са подадени от Н. Д. Д. за осъществен по
отношение на него физически тормоз, а един от сигналите е подаден от П. М. П. за
осъществен спрямо нея физически тормоз.
На първия от звукозаписите, молителят заявява на тел. 112, че бившата му приятелка
2
блъска с юмруци по входната врата на апартамента, където живее в град В., ул. „С. С.“ № **,
етаж *. Съдът констатира, че като страничен шум по време на обаждането се чува блъскане
по твърда повърхност.
Към материалите по делото са приобщени четири броя снимки; препис на материалите
по пр. пр. входящ № 7333/2025 г. по описа на РП-Варна, по която е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 194 от ГПК. Приложени са материалите по преписка
рег. № 433р-18423/16.05.2025 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Варна, във връзка с получен
сигнал за възникнал скандал в град В., ул. „С. С.“ № **, като при отработване на получения
сигнал, Н. Д. Д. е бил задържан за срок от 24 часа, като му е съставен и протокол за
предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР.
В качеството на свидетели по случая са разпитани общо четири лица – двама свидетели
на страната на молителя и двама свидетели на страната на ответницата.
В качеството на свидетел на страната на молителя е разпитана Е. П. Д., майка на Н. Д.
Д., показанията на която са преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Същата заявява, че познава
П. П., като знае, че Н. Д. И П. П. са били интимни партньори преди повече от две години, но
към момента са в силно влошени отношения. Свидетелката не може да си спомни точната
дата на процесния случай, но заявява, че е било късно през нощта, когато синът й се е
обадил по телефона и е чула скандал между П. П. и Н. Д.. По време на проведения
телефонен разговор е чувала звуци, които оприличава на удари и е чувала, как синът й вика
от болка. На следващият ден е видяла сина си, след като е бил освободен от полицията, като
същият е имал синини по краката и подутина зад главата.
В качеството на свидетел на страната на молителя е разпитана Е. Г. Г., която живее в
град В., ул. С. С.“ № **, на първия етаж и е съсед на Н. Д. Д., който живее в апартамента над
нея. Свидетелката не е сигурна за точната дата на възникналия инцидент, но си спомня, че
през нощта е чула силен трясък от горния етаж, като си е помислила, че съседът й е паднал
на земята, след което е чула истерични женски крясъци. Излязла е на терасата на
апартамента си, за да види какво се случва, понеже е чула някой да слиза по стълбите на
блока, като е видяла жена да излиза от блока, блъскайки и крещейки. На сутринта е
установила повреда по входната врата и по домофонната уредба. Това е бил единственият
случай, при който е чувала скандал между нейния съсед Н. Д. и лице от женски пол.
В качеството на свидетел по случая е разпитан Н. Й. С., брат на П. М. П., показанията
на когото са преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Същият свидетелства за силно
конфликтни отношения между страните. Твърди, че сестра му П. П. е била жертва на
физически тормоз от Н. Д.. По отношение на конкретния твърдян да е извършен акт на
домашно насилие от П. П. към Н. Д. не са му известни подробности.
В качеството на свидетел по случая е разпитан А. Н. В., който е в приятелски
отношения с П. М. П.. Същият заявява, че страните се намират в силно влошени отношения
помежду си. По отношение на конкретния твърдян да е извършен акт на домашно насилие
от П. П. към Н. Д. не са му известни подробности.
По реда на чл. 176 от ГПК са дадени обяснения от П. М. П., като същата заявява, че
през зимата е подала сигнал до полицията, че Н. Д. Д. е осъществил спрямо нея акт на
домашно насилие и, че има наркотици в дома му, но след разговор с него, след като
отношенията между тях са се подобрили и по негов съвет е оттеглила сигнала си.
Съдът направи следните правни изводи:
След извършената служебна проверка съдът приема, че молбата, с която е сезиран е
допустима. Същата изхожда срещу и от легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2, от
ЗЗДН /лице, с което молителят е бил в интимна връзка/. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, от ЗЗДН / мястото по
пребиваване на молителя към момента на сезиране на съда/ и удовлетворява изискванията за
редовност по смисъла на чл. 9 и срочност чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН / три месеца от твърдения
акт на домашно насилие/, с оглед обстоятелството, че твърденият акт на насилие е от
16.05.2025г.
3
Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в чл.
2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
"Интимна връзка" по смисъла на ЗЗДН представлява съвкупност от доброволни и
трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и
женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване,
съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по
смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, приложими на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, за уважаване
на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия,
квалифициращи се като актове на домашно насилие.
С оглед наведените от молителя фактически твърдения, че П. П. го е блъснала, влязла е
в жилището му и е започнала да го удря, рита, да го дере с нокти, по цялото тяло, като го е
съборила на пода. Вдигнала е холната маса и се е опитала да я хвърли отгоре му, но я
изпусна и тя е паднала на земята, като стъклената й табла се е счупила на парчета, съдът
намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено спрямо молителя
физическо насилие. Извършването на акта на домашно насилие се установява от подадената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която законът придава доказателствена сила, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН; заключението по съдебномедицинско удостоверение
№ 58/2025 г., съгласно което по тялото на молителя Н. Д. са установени физически
наранявания; от изслушания в открито съдебно заседание звукозапис от подаден до тел. 112
сигнал, от който се установява, че на 16.05.2025 г. в 01:19 часа е подаден сигнал от молителя,
че бившата му приятелка блъска с юмруци по входната врата на апартамента, където живее в
град В., ул. „С. С.“ № **, етаж *, като съдът констатира, че като страничен шум по време на
обаждането се чува блъскане по твърда повърхност, както и от показанията на двамата
свидетели разпитани на страната на молителя.
С оглед горното и наличието на безпротиворечиви данни, че отношенията между
страните са силно конфликтни и влошени, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки за защита, съобразени с фактическите отношения между страните,
характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху молителя и евентуалните
последици.
Съдът има предвид, че целта на ЗЗДН е не само да даде бърза и ефективна защита и да
осигури помощ и подкрепа на лица пострадали от домашно насилие или в риск, но и да
упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Съдът счита,
че действително П. П. е осъществила физическо насилие спрямо молителя, с оглед на което
молбата за защита следва да бъде уважена.
При определяне на защитните мерки съдът не е обвързан от искането на молителя, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, чрез които да даде
ефективна защита на пострадалото лице.
Като подходящи и адекватни да осигурят защита на молителя са мерките по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
П. М. П. следва да бъде задължена, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Н. Д. Д.. На П. М. П., следва да бъде забранено да приближава на по-малко
от 50м. молителя Н. Д. Д., домът му, находящ се в град В., ул. „С. С.“ № **, ет. * и адреса на
майка му в град В., ул. „Г. Р.“ № **, ет. *, ап. **
П. М. П. следва да съобрази, че мярката изискваща от нея да се въздържа от насилие по
4
отношение на Н. Д. Д. не е ограничена от срок. На основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, съдът
счита, че мерките по чл. 5, ал.1, т. 3, следва да бъдат наложени за срок от 9 месеца, считано
от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН /от 22.05.2025г/.
Посоченият срок на мерките за защита, съдът счита за достатъчен с оглед интензитета и
характера на осъщественото спрямо молителя насилие. На ответника следва да бъде
указано, че при неспазването на постановените мерки ще носи наказателна отговорност за
извършено престъпление.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски има молителя Н. Д. Д.. На основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът П. М. П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на
Варненския районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
От Н. Д. Д., чрез процесуалния му представител е направено искане за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие, от които става видно, че Н. Д. Д. е направил
разноски в размер на 1500 лева, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение
за правна защита и съдействие по делото. От процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което е
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства по Закона за домашното насилие възнаграждението е 600 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 9 на същата наредба, при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. По настоящото
дело са проведени три на брой открити съдебни заседания, следователно съдът счита, че
сумата в размер на 850 лева за адвокатско възнаграждение, съответства на действително
положения от процесуалния представител на молителя труд.
П. М. П. следва да бъде осъдена да заплати на Н. Д. Д. сумата в размер на 850 лева,
представляваща сторени в съдебното производство разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника П. М. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в
град В., ул. „С.“ № **, вход *, ет. *, ап. **, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Н. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес в град В., ул. „Г. Р.“ № **, ет. *, ап. **, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на П. М. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в град В., ул.
„С.“ № **, вход *, ет. *, ап. **, за срок от 9 / девет/ месеца, считано от 22.05.2025 г.- датата на
издаване на заповедта за незабавна защита, ДА ПРИБЛИЖАВА, на по-малко от 50 метра
/петдесет метра/ молителя Н. Д. Д., ЕГН: **********, домът му, находящ се в град В., ул. „С.
С.“ № **, ет. * и адреса на майка му в град В., ул. „Г. Р.“ № **, ет. *, ап. **, на осн. чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в град В., ул. „С.“
№ **, вход *, ет. *, ап. **, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Варна, държавна такса в размер на 25,00 лв./двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в град В., ул. „С.“
№ **, вход *, ет. *, ап. **, да заплати на Н. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес в град В., ул. „Г.
Р.“ № **, ет. *, ап. **, сумата в размер на 850 лева /осемстотин и петдесет лева/,
5
представляваща сторени в съдебното производство разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Н. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес в
град В., ул. „Г. Р.“ № **, ет. *, ап. **.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника П. М. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес в град В., ул. „С.“ № **, вход *, ет. *, ап. **, че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган констатирал нарушението ще я задържи и ще уведоми незабавно
органите на прокуратурата.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН преписи от заповедта за защита и препис от
решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в 7-дневен срок от
01.08.2025г., на осн. чл.17, ал.1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6