№ 543
гр. Ловеч, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500358 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274 и сл., вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№4212/13.07.22 г. от Н. АНГ. Г.,
действащ в качеството му на постоянен синдик на „Никром“ ЕООД (н), с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Хараламби
Тачев“ № 4, ет. 4 против определение № 2/27.05.2022 г. на Съдията по
вписванията при РС – Ловеч, с което е отказано вписване на заличаване на
договорна ипотека № 6044, акт. № 115, дело № 3025/2013 г., депозиран с
молба № 3085/27.05.2022 г. по описа на Служба по вписванията гр. Ловеч.
В частната жалба се твърди, че актът е незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, поради което моли да бъде отменен и да бъде
постановено определение, с което да се отмени отказа и да се постанови
заличаване на учредената с подробно описания по горе н.а. №57 договорна
ипотека. Излага, че съдията по вписванията неправилно се позовава само на
изричните правила на чл. 19 и чл. 22 от Правилника за вписванията (ПВп),
при които възниквало задължение за вписване на заличаването, без да
съобрази, че същите разпоредби не съдържат изчерпателно изброяване на
случаите на заличаване на ипотеката, както и че правилникът е подзаконов
нормативен акт и не може да игнорира разпоредбите на закона, установяващи
допълнителни основание за заличаване, посочени от жалбоподателя в
1
молбата до службата по вписвания. Изтъква, че съдията по вписванията не е
отчел, че учреденото на 01.09.2011 г. от „Никром“ ЕООД в полза на „Никром-
Тръбна Мебел“ АД право на строеж е срочно (за десет години), че след
01.09.2021 г. е настъпило погасяването му и че с оглед на това от същия ден е
настъпило погасяване на договорната ипотека (нотариален акт № 57, т. II, рег.
№ 2742, дело № 191/2013 г., вписана под № 6144, акт. № 115, дело №
3025/2013 г.).
Съдът приема, че частната жалба е допустима, тъй като е заведена в
регистратурата на Служба по вписванията на 13.07.2022 г., но атакуваното
определение е връчено първоначално ненадлежно на друг адрес и след молба
на синдика от 24.06.22 г. с уточняване на адреса за връчване гр.София
бул.Витоша №130 е изпратено на този адрес на 27.06.22 г., но няма подпис и
дата на получаване от страна на синдика Г., поради което следва се приеме, че
тя е подадена в срок по пощата и да бъде разгледана по същество.
На 27.05.2022 г. Н.Г. в качеството си на постоянен синдик на
„Никром“ ЕООД /н/ подава молба вх. № 3085/27.05.2022 г. на Служба по
вписванията при РС Ловеч с искане за заличаване на договорна ипотека от
12.09.2013 г., извършена с нотариален акт № 57, т. II, рег. № 2742, дело №
191/2013 г., вписана под № 6044, акт. № 115, т. I дело № 3025. Прилага към
молбата нотариален акт № 57, т. II, рег. № 2742, дело № 191/2013 г., от който
е видно, че ипотеката е учредена от „Никром-Тръбна Мебел“ АД (ипотекарен
длъжник и кредитополучател) в полза на „Българска банка за развитие“ АД
(кредитор) върху няколко сгради, изградени до степен на завършеност „груб
строеж“, находящи се в гр.Ловеч, „Северна индустриална зона“
бул.“Освобождение“ №9, а именно:сграда с идентификатор 43952.519.584.7 и
сграда с идентификатор 43952.519.584.8 и двете разположени в ПИ с
идентификатор 43952.519.584. за извършване на нот.акт е бил представен и
нот.акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот №18 т. III,
рег. № 3096, дело № 177/2011 г. Този нот.акт е представен и по делото, като
от него се установява, че правото на строеж се учредява за срок от десет
години, като съгласно т.3 след изтичане на срока, за който е отстъпено
правото на строеж и на собственост върху изградената въз основа на това
право от приемателя постройка, правото на собственост върху последната
преминава по реда на чл.65 от ЗС безвъзмездно върху собственика на терена-
учредителя „Никром“ ЕООД.
2
С определение № 2/27.05.2022 г. Съдията по вписванията при РС –
Ловеч е отказал да впише заличаване на договорна ипотека № 6044, акт. №
115, дело № 3025/2013 г., депозиран с молба № 3085/27.05.2022 г. по описа на
Служба по вписванията гр. Ловеч, по съображения, че в ПВп чл.19 и чл.22 са
установени изчерпателно три хипотези на заличаване на ипотеката и че
подадената молба не изчерпва нито една от тях.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е
правилно, като съобразява и изложените от ВКС в ТР №3/2018 г. постановено
на 17.03.2021 г. мотиви, относими и към настоящия спор. Приема се, че
ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо
парично везане, като тя се учредява чрез сложен фактически състав, елемент
от който е вписването й чл.166 ал.1 от ЗЗД. Наред с това се излага, че като
акцесорно право ипотеката се погасява, когато обезпеченото вземане се
погаси на някое от предвидените от закона основания-чрез плащане,
прихващане, опрощаване, по давност, чрез изнасяне на имота на публична
продан и удовлетворяване от цената му или при погиване на ипотекарния
имот. ВКС в своето решение приема, че след като няма правен механизъм да
се даде публичност на тези обстоятелства, а същевременно третите лица
трябва да знаят за тях с оглед евентуална конкуренция на права, законът
придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката, настъпило по молба
на кредитора или въз основа на влязло в сила съдебно решение-чл.179 ал.1 от
ЗЗД. ВКС е категоричен, че самото заличаване е техническо действие и
реално не то погасява ипотеката, а настъпилите преди него обстоятелства.
Според ВКС законът придава погасителен ефект на заличаването на
ипотеката само в хипотезата на чл-.179 ал.1 от ЗЗД, а заличаването, което се
извършва на основание чл.22 от ПВп в хипотезата на чл.172 ал.1 от ЗЗД при
изтичане на 10 годишния срок, има погасителен ефект.
Следователно и с оглед разпоредбите на ЗЗД, заличаването на
ипотеката може да бъде извършено в следните случаи: по съгласие на
кредитора-чл.179 ал.1 от ЗЗД, въз основа на влязло в сила съдебно решение
(чл. 179, ал. 1 ЗЗД), с изтичане на десет години от вписването на ипотеката,
без то да е подновено (чл. 172, ал. 2 и чл. 1 ЗЗД), и при публична продан на
ипотекирания недвижим имот (чл. 175, ал. 1 ЗЗД). За да се впише заличаване
на ипотеката при съгласие на кредитора или въз основа на влязло в сила
3
съдебно решение, към заявлението следва да се приложи или писменото
изявление на ипотекарния кредитор с нотариално заверен подпис или препис
от влязлото в сила съдебно решение, с което е постановено заличаването-чл.
19, ал. 1 ПВп, като тези предпоставки фигурират и в чл.179 ал.2 от ЗЗД, а при
заличаване след изтичане на десет години от вписването на ипотеката, без то
да е подновено, съдебно решение или съгласие на кредитора не е необходимо,
като в този случай заличаването става по молба на заинтересованото лице (чл.
22, ал. 1 ПВп) и както се посочи по-горе има погасителен ефект.
Частният жалбоподател е поискал заличаване, но към молбата не е
приложил съгласие на кредитора или съдебно решение, а вписване на
заличаване без прилагане на документи е възможно само в хипотезата на
изтичане на десет години от вписването на ипотеката, без то да е подновено.
Тя обаче не е налице, тъй като към датата на подаване на молбата за
заличаване-27.05.22 г. не са изтекли десет години от вписване на ипотеката,
което е станало на дата 12.09.2013 г. С приложените нотариалните актове не
може да се извърши исканото заличаване, защото чрез тях в охранителното
производството по вписване не би могло да доказва съответното основание за
заличаване. Изложените твърдения на синдика Г. за срочния характер на
правото на строеж и за погасяването му в полза на „Никром“ ЕООД (н),
според които счита, че е погасено и ипотечното право, както и твърденията
му, че той е собственик на имотите и е налице нищожност на учредената
ипотека следва да се докажат в исково производство по установяване на
конкретното основание за погасяване на ипотеката и ако този факт бъде
установен с влязло в сила съдебно решение то това ще бъде съответният
съдебният акт, който ще следва да се приложи към молбата за заличаването.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя и досежно
несъобразяване от съдията по вписвания на установените от закона основания
за заличаване на ипотеката. Съгласно приетото в т.6 на ТР №7/25.04.2013 г. на
ВКС по т.д.№7/12 г. ОСГТК, съдията по вписванията, който извършва
проверката по чл.32а ПВп, не проверява материалните предпоставки на акта,
който вписва, освен ако това не е предвидено в закон и в тази връзка, след
като не е налице съгласие на кредитора, дадено в съответната форма,
основанията за погасяване на ипотеката на собствено основание или поради
погасяване на обезпеченото вземане, са спорни и следва да се установят от
съда в исково производство, а не от съдията по вписванията, в
4
производството по вписване на заличаването й. Правилно и в съответствие с
правомощията си съдията по вписванията стриктно е спазил правила на чл. 19
и чл. 22 ПВп, които се покриват и със законовата уредба на заличаване на
вписването на ипотеката, уредени в ЗЗД и в тази връзка е неоснователно е
твърдението за несъобразяване на законовите разпоредби, допуснато чрез
прилагане на ПВп.
Следователно на база представените доказателства съдията по
вписванията не би могъл да постанови заличаване на ипотеката, тъй като
изводът за погасяването й зависи от съществуването на ипотечното право, а
извършването на такава проверка в охранителното производство по
заличаването на ипотеката не е допустимо. След като кредиторът
неоснователно не дава съгласие за заличаване на ипотеката, за молителя е
налице правен интерес да предяви срещу него установителен иск, че
ипотечното право е погасено и въз основа на влязлото в сила решение, с което
този иск е уважен, може да се поиска заличаване на ипотеката съгласно
разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВп.
Другите две хипотези също по чл. 172 и чл. 175 ЗЗД също не са
налице в казуса, след като не се касае за публична продан на ипотекирания
недвижим имот, а и не са изтекли десет години от вписването на ипотеката,
без то да е подновено.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема, че
обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2/27.05.2022 г. на Съдията по
вписванията при РС – Ловеч, с което е отказано вписване на заличаване на
договорна ипотека № 6044, акт. № 115, дело № 3025/2013 г., депозирана с
молба № 3085/27.05.2022 г. по описа на Служба по вписванията гр. Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6