Решение по дело №97/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на АПК, във връзка с чл. 64 ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Николов, против решение № РД-02-36-404/13.04.2022г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. при МРРБ, в частта с която на Община Белоградчик:

         в т. 2 - Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 2 401,97 лв., представляваща сумата на установеното надвишаване на максимално допустимия размер на разходите за публичност и визуализация, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189 от 28 юли 2016 г.        

       в т. 3 Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на сума в размер на 3 731,07 лв., представляваща сумата на установените надвишения на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани преки разходи, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189.     

Оспорващата община, чрез кмета поддържа, че решението е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административно производствените правила, а именно издадено е преди актовете с които са определени финансови корекции по договорите да са влезли в  законна сила.

  Ответникът по оспорването – заместник-министър и ръководител на УО на ОПРР при МРРБ, с писмен отговор, чрез пълномощник юрк. оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените разноски за ю.к. възнаграждение.

Административен съд Видин, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт намира за установено от фактическа страна следното:

С оспореното решение е отказано извършване на верификация и плащане на разходи в размерите , посочени по-горе с подробно изложени в него мотиви.

След преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК съда формира следните правни изводи.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения срок и допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Актът е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма при  наличие на достатъчно фактически и правни основания за неговото издаване.

Направеното оплакване за неспазване на чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ за необсъждане на възраженията на бенефициента и неспазване на срока по чл. 73 ал. 3 ЗУСЕСИФ за издаване на решението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 73 е в раздел трети, който касае нередности и финансови корекции, а решението е по раздел втори на глава пета, в който е регламентирано верифицирането на разходи. Това са два отделни правни режима, които не следва да се смесват. В този смисъл съдът отхвърля като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното решение.

По приложимия материален закон съдът приема следното:

Производството по верифициране на разходи е уредено в гл. пета раздел втори ЗУСЕСИФ и съгласно разпоредбата на чл. 62 ал. 1 междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСУЕСИФ определя за допустими само разходите, за които са осъществени едновременно няколко условия, посочени в 7 точки, като в т. 4 се изисква разходите да за извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. За да постанови актът си административния орган се е позовал на :

Извършена проверка за спазване на максимално заложените нива на съответните категории разходи, които са определени в Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-2.002 „Енергийна ефективност в периферните райони - 2“ и е установено, че при общо допустими преки разходи в размер на 599 836,25 лв., максималният размер на разходите за публичност и визуализация, не би следвало да превишава 5 998,36 лв. без ДДС, или 1 % от допустимите преки разходи, като отчетените и подлежащи на верификация разходи за публичност и визуализация по проекта са в размер на 8 000,00 лв. без ДДС, или надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 2 001,64 лв. без ДДС/2 401,97 лв. с ДДС 8 000 лв. - 5 998,36 лв.

Извършена проверка за спазване на максимално заложените нива на съответната категория разходи, определена в Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.002 „Енергийна ефективност в периферните райони-2“ и е установено, че при верифицирани преки допустими разходи в размер на 597 834,61 лв., максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 11 956,69 лв., или 2 % от преките допустими разходи, като отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление по проекта са в размер на 15 687,76 лв., или констатирано е надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 3 731,07 лв. (15 687,76 лв. - 11 956,69 лв.). Съответно УО е отказал да верифицира сумата в размер на 2 401,97 лв., представляваща сумата на установеното надвишаване на максимално допустимия размер на разходите за публичност и визуализация, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189 от 28 юли 2016 г. и сумата 3 731,07 лв., представляваща сумата на установените надвишения на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани преки разходи, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189.

Настоящият състав намира, че в оспореното решение са налице необходимите фактически и правни основания по всеки един от неверифицираните разходи, които кореспондират с всички останали доказателства от преписката и събраните в съдебното производство. Направеното възражение за издаване на решението преди актовете с които са определени финансови корекции по договорите да са влезли в  законна сила е неоснователно. Актовете за финансови корекции на общината с предмет Решение № РД-02-36- 192/18.02.2022 г. на РУО на ОПРР за налагане на финансова корекция по сигнал за нередност 1888 и Решение № РД-02-36-188/18.02.2022 г. на РУО на ОПРР за налагане на финансова корекция по сигнал за нередност 1880, решенията по оспорване на които не са влезли в законна сила са друг способ за гарантиране на разходване на средствата от европейските фондове, различен от верификацията. В чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ е указано, че ако започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира. Посочената разпоредба е императивна и административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Процедурите по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции са отделни и се развиват успоредно, като всяка от тях приключва с издаването на съответни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. Решението за отказ за верификация, в случаите на започната процедура по администриране на нередност има за цел да ограничи верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващото искане за плащане. Законосъобразността на акта за определяне на финансова корекция обаче не е от значение при преценка законосъобразността на акта, представляващ отказ за верификация.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и съдът я отхвърля. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Така мотивиран и на основание  чл. 172 ал. 2 АПК Административен съд Видин

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Николов, против решение № РД-02-36-404/13.04.2022г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. при МРРБ, в  оспорената част.

 ОСЪЖДА община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Николов да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 200лв., представляваща деловодни разноски – юк. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

Съдия: