Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….. 04.04.2018
г. гр. Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …………..........……….…......................…………….... състав
на деветнадесети
март …….…………………………. две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Петя Д. …. . .…...…….…………………………………………………
прокурор ………………………… .…..........……...............................................……………….......
като разгледа докладваното
от ............................председателя ……...…..................…………….
т. дело № 104
............ по описа за 2017 год., …...…....................………………….................….
Предявен е иск от М.Д.К. *** против ЗК „Уника“ АД гр. София с правно основание чл. 226 ал.1 / отм./ КЗ за сумата от 27 000 лв.,
обезщетение за причинените неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на
04.09.2015 г., представляваща разликата между претендираните
50 000 лв. и изплатените след образуване на производството от ответника
23 000 лв. и обективно съединен с този иск – иск с правно основание чл.86
от ЗЗД за заплащане на дължимата лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата твърди,че ответникът е сключил задължителна
застраховка „ГО“ за т.а „ Мерцедес Актрос“ с ДК№ РА
2047 АТ по застрахователна полица № 05115000484974 с валидност от 28.02.2015 г.
до 27.02.2016 г. На 04.09.2015 г. около 13.00 часа в гр. Хасково, ищцата М.К.
управлявала лек автомобил „ Тойота“ с
ДК№ Х 92 92 ВС по бул. „ Раковски“, като се движела в
дясната лента на дясното еднопосочно пътно платно в посока центъра на града със
скорост 37 км.ч. Наближавайки кръговото
кръстовище на бул. „ Раковски“ и ул. „ Ком“, срещу бившата „ Авто школа“, К. видяла,че преди нея има коли,които
намаляват скоростта и минала в лявата лента за движение. Същевременно видяла,че
приближава пешеходна пътека, по която се канят да преминат пешеходци, при което
започнала да намалява скоростта, за да пропусне пешеходците. По същото време и
в същата лента за движение, зад нейния автомобил се движел т.а „Мерцедес Актрос“ с ДК№ РА 2047 АТ, с прикачено полуремарке-
автовоз, управляван от К.Г.Г.
със скорост 41,90 км.ч. Водачът на товарния автомобил не преценил, че движещия
се пред него лек автомобил „ Тойота“ намаля скоростта и въпреки,че дистанцията
между двата автомобила се скъсявала, Г. продължил да се движи със същата
скорост. Непосредствено преди пешеходната пътека на пътното платно имало изградена
изкуствена неравност. Ищцата К. намалила още скоростта и в момента, в който
управляваният от нея лек автомобил бил качен с предните колела на тази
неравност, бил ударен отзад от т.а „Мерцедес Актрос“
, управляван от К.Г.. В следствие на този удар лекият автомобил „ Тойота“ бил
изхвърлен напред. Причинени били материални щети по двата автомобила. Следствие
на силния камшичен удар ищцата К. получила телесни
наранявания, изразяващи се контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка
със степенно помрачение на съзнанието, както и счупване на 5-ти 6-ти шийни прешлени
и на първи гръден прешлен на гръбнака. След ПТП,било установено от
пристигналите на място служители на полицията,че водачът Г. е управлявал
т.автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 2,19
промила. В хода на образуваното ДП било установено,че причина за настъпилото
ПТП е нарушение от страна на водача Г. на чл.20 ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП, а
именно несъобразяване с пътните условия и несвоевременна реакция на възникнала
опасност на пътя, както и неспазване на дистанция от страна на водача Г..
Допуснатите от него нарушения безспорно били резултат и от употребата на
алкохол, като установената концентрация на алкохол в кръвта отговаряла на тежка
степен на алкохолно опиване.
С Присъда №
40/21.06.2017 г., постановена по НОХД № 362/2017 г. на РС Хасково К.Г. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.
Първо б.“а“, предл. второ, вр.
ал.1 б.“б“, предл. второ,вр.
чл.342 ал.1 от НК и наложено съответното наказание. Присъдата влязла в сила на
06.07.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК постановената от
наказателния съд присъда била задължителна за гражданския съд, който разглеждал
гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца.
Ищцата твърди,че е
претърпяла болки и страдания от нанесените й в резултат на ПТП телесни повреди,
като продължавала да търпи такива и към момента. Към момента на произшествието
ищцата била в отлично здравословно състояние и водела активен начин на живот.
Получените травми коренно променили начина й на живот. За дълъг период от
време била лишена от възможността да се
придвижва нормално, както и да извършва в пълен обем движения на снагата
необходими в ежедневния бит и на работното място. Занимавала се активно със
спорт, които занимания след катастрофата били прекратени. Освен физическите
болки и страдания твърди,че е претърпяла и психическа травма следствие на преживения
силен емоционален стрес. Споменът от преживяното не я напускал, оплаквала се от
постоянна тревожност, безпокойство и обща отпадналост. Изпитвала страх да
шофира автомобил и да се вози в такъв. Към настоящият момент били налице
усложнения от травмата, изразяващи се в болки в гръбначния стълб, изтръпване на
ръцете и световъртеж. По този повод постъпила на лечение болници за периода от 25.07.2017 г. до 28.07.2017 г.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата от 27 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в следствие на получени телесни повреди при ПТП
настъпило на 04.09.2015 г., изразяващи се в контузия на главата и тялото,
сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, както и счупване на
5-ти 6-ти шийни
прешлени и на първи гръден прешлен на гръбнака, довело до трайно затруднение
движението на снагата, както и настъпили усложнения от тези травми, изразяващи
се в болки в гръбначния стълб,
изтръпване на ръцете и световъртеж, както и психическа травма, ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
04.09.2015 г. до окончателното й изплащане, която сума се явява разликата между
претендираната с исковата молба сума в размер на
50 000 лв. и заплатената след образуване на производството от страна на
ответника доброволно сума от 23 000 главница. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.373, ал.1
от ГПК, е постъпил писмен отговор от
ответника ЗК „ Уника“ АД гр. София. Ответникът счита
предявения иск за допустим и по същество основателен. Оспорва размера на
предявения иск,като счита че в този размер не отговаря реално на причинените
болки и страдания.
В писмения отговор
ответникът не оспорва настъпването на ПТП, вината на водача Г., както и
наличието на валидно сключена застраховка „ ГО“
Оспорва размера на
предявения иск, като счита същия прекомерно завишен. Видно от представените с
исковата молба доказателства било,че ищцата е изписана от болницата при
подобрено здравословно състояние и без настъпили усложнения. Били и предписани
контролни прегледи, за които нямало представени доказателства да са извършвани
и какви са резултатите, в случай,че такива са извършени.
Оспорва представения
медицински документ със съдържание“ КТ изследване на шийни
прешлени“ в частта на неговото авторство.
Оспорва твърдението,че ищцата е претърпяла
психическа травма и силен емоционален стрес, като относно тези твърдения не
били представени доказателства с исковата молба.
Оспорва
наличието на причинно следствена връзка
между настъпилото ПТП и постъпването на ищцата в болница за периода от
25.07.2017 г. до 28.07.2017 г. повторното постъпване на ищцата в болнично
заведение било близо две години след настъпилото ПТП. Описаните увреждания в епикризата от 25.07.2017 г. не били вследствие от застрахователно събитие от 04.09.2015 г.,
поради което и за ответника не възниквало задължение за обезщетяване на
посочените увреждания.
В съдебно заседание,
проведено на 06.11.2017 г. представя доказателства за извършено плащане по
сметка на ищцата на сумата от 27 890,87 лв., от които 23 000 лв.
главница и 4 890,87 лв. лихва за забава, считано от датата на
произшествието – 04.09.2015 г. до датата на плащането. Счита,че така платеното обезщетение е
справедливо и в достатъчен размер, за да обезщети претърпените от ищцата болки
и страдания.
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С определение на съда от 09.10.2017 г., на
основание чл.219 ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран К.Г.г.
***.
В съдебно заседание, третото лице, чрез пълномощника
си адв. Г. оспорва предявеният иск. Счита,че същият е
неоснователен и недоказан и че заплатеното от застрахователя в хода на
производството обезщетение е достатъчно да репарира претърпените от ищцата
вреди. Оспорва причинно следствената връзка на твърдените увреждания и
повторното постъпване на ищцата за лечение в болница за периода от 25.07.2017
г. до 28.07.2017 г.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявеният иск. Моли да бъдат присъдени направените в производството
разноски, вкл. и разноски, дължими при частичното прекратяване на
производството по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между
страните,че на на 04.09.2015 г. около 13.00 часа в
гр. Хасково е настъпило ПТП между лек
автомобил „ Тойота“ с ДК№ Х 92 92 ВС, управляван от
ищцата М.К. и т.а „Мерцедес Актрос“ с ДК№ РА 2047 АТ, с прикачено полуремарке-
автовоз, управляван от К.Г.Г..
Не се спори относно механизма на причиняване на ПТП и получените, следствие на
произшествието увреждания на ищцата К., а именно контузия на главата и тялото,
сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, както и счупване на
5-ти 6-ти шийни
прешлени и на първи гръден прешлен на гръбнака, последните две представляващи
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. В хода на образуваното
ДП е установено,че причина за настъпилото ПТП е нарушение от страна на водача Г.
на чл.20 ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП, а именно несъобразяване с пътните условия и
несвоевременна реакция на възникнала опасност на пътя, както и неспазване на
дистанция от страна на водача Г.. Установено също така е,че водачът Г. е управлявал
т.автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 2,19
промила. Следствие на силния камшичен удар при
произшествието, ищцата К. получила телесни наранявания, изразяващи се контузия
на главата и тялото, сътресение на мозъка със степенно помрачение на
съзнанието, както и счупване на 5-ти
6-ти шийни прешлени и на първи гръден прешлен
на гръбнака. Счупването на 5-ти и 6-ти шийни прешлени
в шийния отдел на гръбнака и на първи гръден прешлен на гръбнака са довели
до трайно затруднение движението на врата и на снагата, което представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
С Присъда №
40/21.06.2017 г., постановена по НОХД № 362/2017 г. на РС Хасково К.Г. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.
Първо б.“а“, предл. второ, вр.
ал.1 б.“б“, предл. второ,вр.
чл.342 ал.1 от НК и наложено съответното наказание. Присъдата влязла в сила на
06.07.2017 г.
Съгласно разпоредбата на
чл.300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно
това извършено ли е деянието, неговата противоправност
и виновност на дееца.
Не се спори и досежно това,че водачът на т.а „Мерцедес Актрос“ с ДК№ РА 2047 АТ, с прикачено полуремарке-
автовоз- третото лице К.Г. , има сключена валидна
застраховка „ Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Спорен е
въпросът относно претърпените болки и страдания от страна на ищцата,
наличието на настъпили усложнения в резултат на претърпяната травма, както и
размера на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.
Съдът намира за безспорно установени в производството, че в резултат на
ПТП причинено от водача К.Г., ищцата К.
е получила телесни наранявания,
изразяващи се контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка със степенно
помрачение на съзнанието, както и счупване на 5-ти 6-ти шийни прешлени
и на първи гръден прешлен на гръбнака, като счупванията
са довели до трайно затруднение движението на снагата и на врата, както и „травмена церебрастения“, появила
се на по –късен етап и свързана с главоболие, лесна уморяемост
и световъртеж. Основание за този извод съдът намира в представените по делото
писмени доказателства - епикризи И.З № 15548/2015,
И.З. №12762/2017, КТ изследване на шийните прешлени №
522/23.09.2015 г., лична амбулаторна карта на ищцата и болнични листове,
заключението на ВЛ д-р П. и заключението на тройната медицинска и психологична
експертиза, показанията на св. Б.Б..
Видно от
представената и приета като доказателство по делото и неоспорена от страните епикриза И.З №.15548/2015 г. е,че ищцата К. е била приета в
болницата на 04.09.2015 г. след ПТП със степенно помрачение на съзнанието и оплаквания
от болки на мястото на травмата, световъртеж, главоболие и болки във врата.
Окончателната диагноза е комоцио церебри.
Контузио капитис ет корпорис. Изписана е на 06.09.2015 г. с подобрено състояние
и намалял болков синдром, видно от същата епикриза. Въпреки приеманите обезболяващи ищцата К.
продължавала да има силно главоболие, поради което по съвет на близките си
посетила лекар и извършила нови изследвания / св. Б.Б./.
На 23.09.2015 г. на ищцата К. е извършено КТ изследване, видно от което е,че
при извършено КТ изследване на шийните прешлени е
констатирана фрактура на няколко шийни прешлени без
разместване и без компресия на гръбначния мозък - №522/23.09.2015 г., подписан
от д-р Георгиева / л.64/. В заключение лекуващият лекар е посочил Постравматично увреждане на шийните
прешлени – фрактура на С5, С6 и ТН без компресия на мозъка.След тази
консултация на ищцата е предписано да носи яка за обездвижване в областта на
шията, която носила повече от месец / св. Борисова/. Оплакванията от главоболие
са отразени и в личната амбулаторна карта на ищцата, при извършените прегледи и
издадени й болнични листове за временна нетрудоспособност. / л.93-96/.
На 25.07.2017 г. ищцата отново е
постъпила на лечение в неврохирургично отделение при МБАЛ
Хасково – епикриза И.З.№ 12762/2017, където е
престояла до 28.07.2017 г. Ищцата е постъпила с оплаквания от болка с
изтръпване на ръцете и свитовъртеж, след контузия в
шиен отдел. Поставена е диагноза Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. Статус пост фрактурам С 2.
В заключението на назначената по
делото СМЕ л.70 са потвърдени получените от ищцата наранявания при ПТП. Според
ВЛ д-р П. верифицираните компютър – томографски данни
са обективни и могат да бъдат обяснения за голяма част от оплакванията на
ищцата. Времето за възстановяване е индивидуално и зависи от различни фактори –
степен на увреда, възраст, спазване на режим и др. и
обикновено е от няколко дни до няколко месеца. В устния си доклад в съдебно
заседание, проведено на 15.01.2018 г., ВЛ посочва,че счупването на шийни прешлени и на първи
гръден прешлен на гръбнака е вън от всякакво съмнение,т.като е отразено в
извършеното образно изследване –КТ на шийни прешлени.
Оплакванията,които са за локални болки в шията и в горния гръден отдел, според
ВЛ са индивидуални, но продължават минимум няколко месеца, защото се смята,че
възстановяването на гръбначните травми рядко е за по-малко от половин година.
Травмата е придружена и със загуба на съзнание. В резултат на причинената при
ПТП травма ищцата е получила и „ травмена церебрастения“, което заболяване се е появило на по-късен
етап. Според доклада на ВЛ хора,които са
претърпели черепно мозъчна травма след
време развиват травмена церебрастения,
която е свързана с главоболие, лесна уморяемост,
световъртеж. Според ВЛ появата на травмена церебрастения е индивидуално и не зависи нито от степентта на първоначалната травма, нито от проведеното
лечение. Проявата на това заболяване е индивидуално за всеки един и именно
наличието на симптоми за това е наложило хоспитализирането й през м.юли 2017 г.
Според ВЛ има причинно следствена връзка между травмата, причинена при ПТП и церебрастенията. Счупванията на
прешлените и проявата на церебрастения са резултат
именно от травмата, претърпяна на ПТП. ВЛ сочи още,че натоварванията при
ежедневна дейност, дори и спорт, несвързани с висока степен на натовареност и
вдигане на тежки предмет,не могат до допринесат за получаване на наранявания от
вида на посочените. Поставянето на „яка“ на шията е по-скоро индивидуален избор и нито
подобрява,нито влошава обективното състояние, но би могла да облекчи
болката.
Получените
при ПТП на 04.09.2015 г. травми са
потвърдени и в заключението на назначената по делото комплексна медицинска и
психологична експертиза и се изразяват в контузия на главата и тялото,
сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, счупване на 5 и 6 шиен
прешлен и на 1 гръден прешлен. Описаните увреждания са причинени по механизъм
на действие от твърд, тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,
по начин и при обстоятелствата, установени в наказателното производство.
Установените увреждания са в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 04.09.2015 г. Причинено е
трайно затруднение в движението на врата, по смисъла на чл.129 от НК, което се
дължи на счупването на двата прешлена в шийния отдел
на гръбнака и трайно затруднение в движението на снагата, по смисъла на чл.129
от НК, което се дължи на счупването на първи гръден прешлен на гръбнака.
Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Обичайния срок за имобилизация
на счупване на шиен прешлен е 6-9 месеца и срок на нетрудоспособност за
физически труд 12 месеца, а за нефизически труд 9-10 месеца. Обичайния срок за имобилизация на счупване на гръден прешлен е от 4-6 месеца,
срок на нетрудоспособност за физически труд 8-12 месеца, а за нефизически труд
7-8 месеца. В доклада си в съдебно заседание, ВЛ д-р П. посочва, че периодът на
оздравяване за прешленната травма е около месец, месец и половина, който е достатъчен за не се получи
разместване на фрагментите. Неносенето на яка, при положение,че не е
регистрирано разместване на фрагментите, не би могло да се смята за грешка в
режима. Общо травмите от счупването
отшумяват за период от 4-6 месеца. Оздравителния процес по отношение на
възстановяване от травмата от счупването
на шийните прешлени и първи гръден прешлен на
гръбнака е приключил и движението на
шията и снагата е изцяло възстановено.
Според ВЛ д-р Е. церебрастенията
спада към така наречените късни усложнения на травмите, които могат да
възникнат след година и по-голям период от началото на травмата. Според
д-р Е.
физическото натоварване на пострадалото лице, било свързано с работата,
която изпълнява, било със спорт, не би могло да провокира появата на церебрастения, ако преди това я е нямало травмата.
Проведеното
психологическо изследване установява,че се проявяват индикации на
посттравматичен стрес при ищцата.Използван е защитният механизъм на „ Аз-а“ – „
Изтласкване, който помага на личността да изтласка в подсъзнанието/да забрави/ негативните
преживявания за определен период от време. Според заключението нивото на резилиънс –психичната устойчивост на личността е високо и
това е помогнало да се справи с емоционалната травма от катастрофата.Въпреки
позитивите в личността на пострадалата, съществува вероятност при попадане в
ситуация, близка до тази от ПТП от 04.09.2015 г. отново да се отключат
негативните преживявания и страховете на личността формирани тогава.
Предвид изложеното съдът намира,че
предявеният иск с правно основание чл. 226 ал.1 / отм./ КЗ за сумата от 27 000 лв., обезщетение за причинените
неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 04.09.2015 г.,
представляваща разликата между претендираните
50 000 лв. и изплатените след образуване на производството от ответника 23 000
лв. и обективно съединен с този иск – иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на дължимата лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
– 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане са принципно основателни. Още
веднъж, като обобщение на казаното по-горе, следва да се посочи,че в хода на
съдебното производство по безспорен и категоричен начин се установи,че в
резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2015
г., причинено виновно от водача К.Г., ищцата К. е получила телесни наранявания, изразяващи се контузия на
главата и тялото, сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието,
счупване на 5-ти 6-ти шийни прешлени и на първи гръден прешлен на гръбнака, като счупванията са довели до трайно затруднение движението на
снагата и на врата, както и „травмена церебрастения“, появила се на по –късен етап и свързана с
главоболие, лесна уморяемост и световъртеж, постравматичен стрес. Безспорно установена е причинно
следствената връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания, в т.ч. и с появилата се на по-късен етап „травмена церебрастения“.
Категорични в заключението и при единичната експертиза и комплексната съдебна и
психологична експертиза са ВЛ, че физическо натоварване на пострадалото лице,
било свързано с работата,която изпълняна, било със спорт, не би могло да
провокира проявата на церебрастения, ако преди това я
нямало травмата.Тази травма е свързана с претърпяната от ищцата черепно-мозъчна
травма и според ВЛ спада към така наречените късни усложнения на травмите,
които могат да възникнат и в по-голям период от време от началото на
травмата.
При определяне размера на обезщетението, съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД, съдът намира,че следва да вземе предвид вида,броя и тежестта на телесните
увреждания, периода за възстановяване, ограниченията, които тези травми са
наложили в ежедневието и социалните контакти,
допълнителните усложнения във връзка с травмата, интензитета на
преживените физически и емоционални болки, отражението върху цялостното
здравословно състояние на ищцата и наличието на постравматични
негативни последици и появата на посттравматична церебрастения.
При
ПТП ищцата е получила телесни увреждания, две от които имат характер на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК – довели са до трайно
затруднение движението на снагата и врата. Обичайния срок за имобилизация
на счупване на гръден прешлен е от 4-6 месеца, според заключението на
експертите, а за възстановяването от шийната травма
около месец, месец и половина,т.като не е налице разместване на фрагмените. През този период от време ищцата е изпитвала
силни болки в областта на травмите, главоболие и световъртеж. Ищцата, видно от
показанията на св. Б.Б., се оплаквала от болки в
гърдите, главоболие и замайване. Силното главоболие, след изписването й от
болница, наложило отново да бъде потърсена лекарска помощ, при което е
извършено КТ на главата и установени посочените счупвания. Показанията на св.
Борисова в тази насока следва да бъдат кредитирани изцяло, т.като се подкрепят
и от представеното удостоверение за КТ изследване от 23.09.2015 г. и
заключението на СМЕ и комплексната съдебна и психологична експертиза. След
травмата, според показанията на св. Борисова, оплакванията от главоболие
продължават и към настоящия момент. След произшествието ищцата се изолирала в
къщи, не желаела да излиза, отказала се от активното спортуване, променила
начина си на живот като се затворила в себе си. Оплакванията от главоболие и
световъртеж са наложили хоспитализирането на ищцата К. за срок от три дни през
м.юли 2017 г. В заключението си ВЛ д-р П., което се поддържа и в заключението
на комплексната експертиза, сочи, че при претърпяна черепно мозъчна травма,
каквато безспорно е установена при ищцата/ посочено е в епикризата
от И.З № 15548/2015/, след време може да се появи травмена
церебрастения, която е свързана с главоболие, лесна уморяемост и световъртеж.Т.е появата на травмена
церебрастения със съпътстващите я симптоми е
безспорно установена при ищцата. Безспорно установена е и промяната й в начина
на живот,в резултат на ПТП. Според св. Б. преди катастрофата ищцата е била
активна личност, спортувала е, поддържала е социални контакти, докато след това
е преустановила активното спортуване, затворила се е в себе си и до голяма
степен е ограничила социалните си контакти. Тези показания на св. Борисова
следва да бъдат кредитирани изцяло т.като се подкрепят и от заключението
на комплексната експертиза. Посочено в
последната е, че настъпилото на 04.09.2015 г. ПТП се е отразило негативно върху
психичното състояние на ищцата, застрашило е живота и здравето й, причинило е
значително време физически болки, формирало е отпадналост, подтиснатост,
напрегнатост, тревожност, недоверие и повишена бдителност.Блокирало е за
определен период социалната реализация на ищцата, която с оглед възрастта й е
водеща в нейното развитие. Получената травма, видно и от обясненията на самата
ищца, е довела до напущане на работа,т.като болките, които изпитвала и пречели
да се справя с работата й, свързана местене на стоки, качване на стоки по
рафтове и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки, страдания и психическа травма, в резултат на
уврежданията получени към момента на ПТП – 04.09.2015 г. и появили се в
по-късен момент в резултат от претърпяната черепно –мозъчна травма,
съпътстващите главоболие, световъртеж, болки в областта на травмата, които
намират проявление и към момента, възлиза
на 40 000 лв., който размер е
достатъчен да възмезди претърпените от ищцата неимуществени вреди. От така
определеният размер на обезщетението следва да бъдат приспаднати платената сума
в размер на 23 000 лв. главница от застрахователя в хода на производството, за което плащане ответникът
представи доказателства, които не бяха оспорени от страните. На 04.10.2017 г.
на ищцата е приведена сумата от 27 890.87 лв. / платежно нареждане л.47/,
от които 23 000 лв. главница и 4 890.87 лв. лихва, считано от датата
на увреждането до датата на извършеното плащане. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 17 000 лв. ,
в който размер , предявеният иск с правно основание чл. 226 ал.1 / отм./ КЗ за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 04.09.2015 г.,
представляваща разликата между претендираните
50 000 лв. и изплатените след образуване на производството от ответника
23 000 лв. се явява доказан и следва да бъде уважен, като за разликата до
пълния предявен размер от 27 000 лв. следва да бъде отхвърлен. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата
на основание чл.86 от ЗЗД лихва върху главницата от 17 000 лв.,
считано от датата на увреждането – 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане. Съгласно нормата чл.84 ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В
този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и
доколкото отговорността на ответника замества деликтното
обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането.
По исканията на страните за
заплащане на разноски в производството:
По делото е представено пълномощно от
14.09.2015 г., видно от което е,че
ищцата М.К. е упълномощила адв. М.Т. да подава
от нейно име искова молба и да я представлява в производството пред съда. В
пълномощното не е посочено възнаграждение за упълномощеният адвокат. В съдебно
заседание, проведено на 19.03.2018 г. адв. Т. е
направил искане за заплащане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА. В
този смисъл е и направеното искане с представения списък за разноски. В случая
е оказана безплатна правна помощ на
основание чл.38 ал.1 от ЗА. Съгласно чл.36 ал.1 от ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, като размерът му съгласно чл.38 ал.2 от ЗА следва
да се определи в размер не по-нисък от предвидения в наредбата за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид на изложеното молбата на адв.
Т. се явява основателна и следва да бъде уважена – осъществена е безплатна
помощ от адвокат и ответникът дължи разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Той следва да бъде осъден да заплати на адв. Т.
възнаграждение в размер на 1730 лв., определено въз основа на присъдения размер
на обезщетение в производството и съгласно чл.7 ал.2 т.4 от наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимото възнаграждение се
определя на база сумата от 40 000
лв., която съдът приема като дължима като обезщетение, т.като сумата от
23 000 лв. е платена в хода на производството, на 04.10.2017 г, след
образуване на делото – искова молба вх. № 7567/08.08.2017
г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС Хасково сумата от 1600 лв. ДТ, от които 920 лв. – 4% върху сумата
от 23 000 лв., по отношение на която е извършено плащане в хода на
съдебното производство и 680 лв. – 4% върху уважения иск в размер на
17 000 лв., а също така и сумата от 900 лв. направени по делото разноски –
заплатено възнаграждение на ВЛ за изготвяне на единична и комплексна медицинска
и психологична експертиза.
На ответника също, съгласно чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК, се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Ответникът
претендира заплащане на сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
60 лв. направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска. При
определяне на този размер съдът отново като база за определяне на разноските
прие,че това следва да стане на база първоначално претендираната
сума, т.като ответникът е извършил плащане след образуване на делото.
Искането,
направено от адв. Г., пълномощник на третото лице К.Г.Г., за заплащане на направените в производството разноски,
вкл. и на тези при частичното прекратяване на производството по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение. Съгласно чл.78 ал.10 от ГПК на
третото лице помагач не се присъждат разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД гр.
София, р-н Възраждане, бул. „ Тодор Александров“ № 18, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес
***, офис 7, адв. Т.,
СУМАТА от 17 000 лв. / седемнадесет хиляди лева/, обезщетение за причинените неимуществени вреди
следствие на ПТП, настъпило на 04.09.2015 г., представляваща разликата между претендираните 50 000 лв. и изплатените след образуване
на производството от ответника 23 000 лв. ведно със
следващата се законна лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането – 04.09.2015 г. до
окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен
размер от 27 000 лв. , представляваща
разликата между претендираните 50 000 лв. и
изплатените след образуване на производството от ответника 23 000 лв., като неоснователен и
недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД гр. София, р-н Възраждане, бул. „ Тодор
Александров“ № 18, ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС
Хасково сумата от 2500 лв., от които 1600 лв. ДТ и 900 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД гр.
София, р-н Възраждане, бул. „ Тодор Александров“ № 18, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на адв.
М.Т.Т., ЕГН **********,*** СУМАТА от 1730 лв., представляваща
възнаграждение на адвокат, на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, офис 7, адв. Т. ДА ЗАПЛАТИ на „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД гр. София, р-н Възраждане, бул. „ Тодор Александров“ № 18, ЕИК ******** сумата от 60 лв. направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно направено от адв. Г., пълномощник на третото лице К.Г.Г.,***, ЕГН **********,
искане за заплащане на направените в производството разноски, вкл. и на
тези при частичното прекратяване на производството по делото.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: