О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/06.03.2017г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2236 по описа за 2016г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ „Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с
ЕИК *********, представлявано от С.В. и Ивайло Кузманов
2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***
3/М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по делото са
депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
По предварителните
въпроси:
Във връзка с оспорването от ответната страна на предявен негаторен иск,
съдът следва да отбележи следното за яснота на страните:
С исковата молба ищецът е отправил искане ответниците да бъдат осъдени да
премахнат незаконно построените сгради и постройки до размера на законно
построеното, на осн. чл.109 ЗС, като след даване на надлежни указания по реда
на чл.129 ал.2 от ГПК, ищецът е заявил, че не поддържа искането си в тази част.
Предвид изложеното и искането в тази връзка не следва да бъде разглеждано от
съда, като не сме в хипотезата на оттегляне на иска, доколкото се касае за
изпълнение на процедурата при отстраняване на нередовност на исковата молба. В
този смисъл и предявените от ищеца редовни претенции са с правно основание -
чл.108ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2017г. от 10:00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ твърдят,
че дружеството „Инвестиционна компания
Галата" АД /правоприемник
на „Асен Николов 1" ООД-Варна/, е съсобственик, заедно с Г. Г. и съпругата
му Л. Г. /последните двама са придобили имота възмездно по време на брака/ на
ПИ 10135.5506.497 по КК на р-н „Аспарухово", гр. Варна,
м. „Вилите" №74а. Сочат, че в горния съсобствен техен имот, била
построена незаконно къща с площ от 150 кв.м.,
с навес, оградни стени и гараж от 9 кв.м., обитавани
от Хр. С. и синовете й-М. М. и Р. С.. Същите владеели
освен горните постройки и дворно място с площ от 1027 кв.м., представляващо
реална част от гореописания недвижим имот, собственост на ищците, която
реална част същите били оцветили в жълто на приложената към исковата
молба скица. Относно тази реална част от имота бил воден
положителен установителен иск от горните три лица, като границите й, визирани от влязлото в сила
съдебно решение по воденото мужду същите страни дело /4787/2012г на PC-Варна,
Хс/ били установени на стр. 73 от това дело, очертани
в червено /съвпадащи с границите на стария ПИ 1697/. Хр.
С. и синовете й, посочени по-горе, владеели имота,
като в заведения иск по горното дело първоначално твърдели,
че са собственици на земята и постройките, а впоследствие поддържали
иска единствено за земята, като в останалата част производството било
прекратено, но и до момента отказвали да го
освободят-както земята, така и сградата.
По
отношение правото на собственост и активната материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищците излагат следното:
Дружеството „ИКГ" АД /правоприемник на „Асен Николов" ООД чрез
преобразуване в АД и промяна в наименованието/, Г. Г. и Л. Г., са
съсобственици на бивш ПИ 1697, по силата на транслативна сделка по Нотариален
акт №8/2005г /т. 3 от същия/, с продавачи: М.А.Н. И В.Д.Т.. От своя страна, М.
Николов бил придобил горния имот по наследство от Асен
Николов, въз основа на Решение на ВСРБ, 5-членен състав по д. № 202/1993г, влязло
в сила през 1994г, с което била отменена
осъдителната присъда на Ас. Николов, както и постановената с нея конфискация на
имотите му, вкл. процесния. Въз
основа на така влязлото в сила решение, имотите, за които били съставени актове за държавна собственост
/вкл. процесния/, били
деактувани от страна на държавата със Заповед № В-94-00-0403/94 от 27.07. 1995г, на осн. чл. 88 ал. 1 НДИ вр. чл.
220 ГПК и чл. 151 ЗИН на Министъра
на финансите. Съгласно чл. 151
от ЗИН, при постановяване на оправдателна присъда и отменяне на конфискацията,
с обратна сила имота се възстановявал в патримониума на осъдения, респективно-на неговите наследници.
Към нотариалното дело били приложени и титула за собственост на наследодателя-нот. акт № 77/1919г, както и Договор по чл. 212
ЗЗД, вписан под № 93 том I на 9.02. 1994г, II нотариус
II, София. Същите били
цитирани и при описа на представените документи при съставяне на нот. акт №8/2005г. С
нотариален акт № 139/2012г дружеството ищец било закупило
от наследниците на Иван Русецки /придобил от същия имот в съсобственост с
дружеството и Л. Г. идеална част със същия нотариален акт № 8/2005г/-Павел
Русецки и Боряна Русецка 2 038. 52 кв.м. ид. ч. /преди тази сделка, от имот 1679 била отделена реална
част с площ от 0. 572дка и заменена срещу обособена реална
част от съседен имот, с площ 0. 458 дка, по силата на
нот. акт № 192/2012г на нотариус Св. Димова/. Предвид изложеното дружеството
ищец се легитимирало като
собственик на поземлен имот № 1679, в съсобственост с Л. Г. и
Г. Г. /придобили 4.550дка ид.ч. от него, с нот. акт №8/2005г в съпружеска имуществена общност/. Понастоящем съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, имот
№1679 бил с кад. № 10135.5506.497. Административният адрес
на този имот - м. „Вилите" №74а, кв. „Аспарухово",
гр. Варна, който Хр. С. и синовете й, били посочили и като свой адрес. С. в исковата си молба твърдяла,
че била декларирала постройките в
Община-Варна-жилище 123 кв.м., навес с оградни стени 8.5 кв.м. и гараж-49.5 кв.м., както и дворно място от 1027 кв.м. /попадащи в ПИ 1679 стар, попадащ понастоящем в имот кад. № 10135.5506.497./. Към настоящият момент ответниците владеели гореописаните земя и
сгради.
Между ищците,
като собственици на земята, от една страна и Хр. С.,
М. М. и Р. С., от друга, приключил съдебен
спор по гр. д. № 4787/12г, X състав на Районен съд-Варна, потвърдено с Решение
№ 643/1.04. 2015г на Варненски окръжен съд по гр. д.
№2144/14г, влезли в законна сила, с което била
отхвърлена претенцията на Хр. С. и синовете й, /положителен
установителен иск за собственост/ за придобиване в собственост на реална част
от ПИ 1679, с площ 1 027 кв.м., по давност, около и под постройката, като по
делото била приложена и скица на претендираната реална
част от имота-стр. 73 от делото. Съдът
бил приел, че ищците по
настоящото дело /ответници по гр. д. 4787/12г на PC-Варна/, са
собственици на земята, а ищците не се легитимирали като
такива. Решението било влязло в сила и е
формирало сила на присъдено нещо между страните по приключилия спор, като
същите били идентични с тези,
по настоящото производство. Установено било правото на собственост на ищците в настоящото производство върху земята-реална
част от собствения им имот, а
по отношение на постройките ищците
не поддържали иска и
производството било
прекратено.
До момента
ответниците не били предали владението на заетата и
ползвана от тях повече от 5 години площ от 1 027 кв.м, като ползвали
същата без правно основание. Без правно
основание владеели и
описаните по-горе постройки, които по площ надхвърлят декларираните от тях, в
резултат на незаконно пристрояване.
Същевременно,
след възстановяване на имота, на наследниците на Ас. Николов, в патримониума му
се връщала земята, а като приращение-и изградената в
нея постройка от държавата, в размера, който съществувал
по строителни книжа, както и незаконно построените към къщата и отделно от нея
пристройки и постройки-гараж, навес и тоалетна. В резултат на пристрояване,
сградата вече била с площ от около 150 кв.м.,
вкл. незаконно построен в имота им
гараж, за които не било известно съществували
ли строителни книжа и разрешения за строеж. За къщата и
дворното място /реална част от имота ни/ Хр. С. била сключила Договор за наем от 15.11. 1997г,
за срок от една година, който се продължавал автоматично след изтичането му. Същото представлявалп и извънсъдебно признание, че същата не свои
имотите като собственик, а била
единствено държател. На същото основание имотите живеели и ползвали останалите двама ответници-нейни синове.
Този факт бил
установен с влязло в сила решение между страните по цитирания граждански спор.
Същите не били
владели необезпокоявано сградата и постройките, като ищците били оспорвали по административен
ред правото й да се снабди с имота, водили били административен спор по този повод-адм. д. № 1418/2005г.,
канили я били многократно да подпише нов договор за наем, с
нова цена; уведомили били РДНСК, че била застроила
имота с незаконни постройки. Счита,
че ответниците, нямали правно основание да владеят, както реалната
част от земята, така и постройки в имота им, тъй като
не били собственици на същите.
С
уточнителна молба от 08.11.2016г. ищците
правят следните допълнения: Първоначално имотът, в който се намира
спорната част, е бил собственост на АД „Текстил"-София /впоследствие ф-ка
„Първи май"-Варна, преименувана на „Галатекс"/, собственост
на Ас. Николов, закупен с нот. акт №77 от 3.02. 1919г-имот с влощ от 11 506 кв.м. в
м. „Кьошк Баглар", при посочените в акта граници. Същият бил конфискуван от Ас. Николов и одържавен. С отменяне на присъдата, видно от приложеното
решение на ВСРБ №747/1994г, била
отменена и конфискацията на имота, като била издадена и Заповед от министерство на финансите, № В-94-00-0403/94
от 27.07. 1995, с която били отписани от актовите книги за държавна
собственост отнетите и върнати имоти, между които и горният имот.
1. С
нотариален акт № 8 том I peг. №
241 дело №8 от 2005г. за продажба на недвижим имот,
-М.
Ас. Николов като собственик на ¾ ид.ч. и В. Терзиев-собственик на ¼ ид.ч., продават на „Асен Николов 1"ООД 2. 760
дка от съсобствения си ПИ 2614 по КП на м. „Вилите", кв.
„Аспарухово" , гр. Варна,
целият с площ от 9. 060 кв.м. дка, при граници ПИ 2615, ПИ 2636, ПИ 2612, ПИ 2613;
-М.
Ас. Николов
като собственик на 3/4 ид.ч.
и В. Терзиев-собственик на 1/4
ид.ч., продават на Л.Г. 6 дка ид.ч., на Ал. Ненков-6 дка ид.ч. и на „Асен Николов 1"ООД 4. 561 дка
ид.ч. от съсобствения си ПИ 2615 по КП на м. „Вилите",
кв. „Аспарухово", гр. Варна,
целият с площ от 16. 561 кв.м. дка, при граници ПИ 2614, ПИ
2617, ПИ 2616, шосе Варна-Галата;
-М.
Ас. Николов като собственик на 3/4 ид.ч. и
В. Терзиев-собственик на 1/4 ид.ч., продават на Л.Г. 4.550 дка ид.ч., на Иван
Русецки-2 дка ид.ч. и на „Асен Николов 1“ ООД 4. 640 дка ид.ч. от съсобствения си ПИ 1679 по КП на м. „Вилите", кв.
„Аспарухово" , гр. Варна,
целият с площ от 11. 189 дка, при граници ПИ 2634, ПИ
2633, ПИ 1783, гора на „Асен Николов 1"ООД. /този имот впоследствие и процесният по
делото имот с ид. №10135.5506.497 по КП на гр. Варна, кв. „Аспарухово"/.
2. С нот. акт № 41 том III peг. №8785 дело №712 от
16.08. 2012г, вписано с акт №39 том XLV дело №9401 на СВ-Варна за замяна
на недвижими имоти:
-
„Инвестиционна компания Галата" АД /правоприемник чрез преобразуване на
„Асен Николов 1"ООД/, като собственик на ПИ с ид. № 10135.5506.503 с площ от 4757 кв.м. прехвърля
на Л.Г. , Г.Г. и Ал. Ненков 1356.48 кв.м. ид. ч. от реално обособена част с площ от 1884 кв.м. от горния имот, от които 678.24 кв.м. ид.
ч. -за Л. Г. и Г. Г. в СИО и 678.24 кв.м.за Ал. Ненков-оцветени в синьо на
приложената скица.
Страните
се били съгласили горната реална част с площ от 1884 кв.м от ПИ с ид. № 10135.5506.503 да се придаде към проектен имот с ид. № 10135.5506. 874, съсобствен между „ИКГ" АД, Л. Г., Г. Г. и Ал.
Ненков, целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III-2664, кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.
-„ИКГ"
АД , като собственик на ПИ с ид. №
10135.5506.511, целият с площ от 3590 кв.м. прехвърля
на Л. Г., Г. Г. и Ал. Ненков 1413.36 кв.м. ид. ч. от реално обособена част с площ от 1963 кв.м., от които
706.68 кв.м. за Л. Г. и Г. Г. в СИО и 706.68 кв. м. за Ал. Ненков, която реално обособена част е оцветена в червено
по приложената скица. Страните заявявали, че са съгласни горната реално
обособена част с площ от 1963 кв.м от ПИ с ид. №
10135.5506.511, при съсобственост 706.68 кв.м. за Л. Г. и Г. Г. в СИО и 706.68 кв. м. за Ал. Ненков и 549.64 кв.м. ид. ч.
за „ИКГ" АД, да се придаде към проектен имот с
ид. 10135.5506.874, целият с площ от 25 090 кв.м.,
идентичен с УПИ III-2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр.
Варна.
-ИКГ"
АД, като съсобственик с Л. Г., Г. Г. и Ал. Ненков на
ПИ с ид. № 10135.5506.490 /идентичен с ПИ 2615, попадащ в УПИ
III-2664 в кв. 151 на 29 мр. Варна/,
целият с площ от 16 261 кв.м. прехвърля на Л. Г.,
Г. Г. и Ал. Ненков само 71 кв.м. ид. ч. oт гореописания имот от собствените си 4478 кв.м. ид.ч., от които 35.5 кв.м. ид.ч. -за Л. Г.
и Г. Г. в СИО и 35.5 кв.м. ид.ч -за Ал. Ненков. Страните заявявали, че са съгласни ПИ с ид. № 10135.5506.490, съсобствен между тях при квоти 5926.5 кв.м.
ид.ч. за Л. Г. и Г. Г. в СИО, 5926.5 кв.м. ид.ч. за Ал. Ненков и 4408 кв.м. ид.ч
за „ИКГ" АД, да се придаде към проектен имот с ид. №10135.5506.874, целият
с площ от 25 090 кв.м.,
идентичен с УПИ III-2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр.
Варна.
В замяна
на прехвърлените им и описани по-горе три недвижими имота, Л. Г., Г. Г. и Ал. Ненков като съсобственици с „ИКГ" АД на
ПИ с ид. № 10135.5506.516, целият с площ от 9114 кв.м.,
идентичен с ПИ 2614, попадащ в УПИ III-2664 в кв. 151 на 29
мр гр. Варна, прехвърлят на „ИКГ" АД собствените си идеални части
от реално обособена част с площ от 4132 кв.м., от кoито Л. Г. и Г. Г. притежавали
в СИО и прехвърлят 1446.20 кв.м. ид.ч., а Ал.
Ненков-също 1446. 20 кв.м., при граници на обособената
част: ПИ с ид. № 10135.5506.510, ПИ с ид. № 10135.5506.509, останалата част на ПИ с ид. № 10135.5506.516, ПИ с ид. №
10135.5506.511, ПИ с ид. № 10135.5506.420; съставляваща част от УПИ
V-2665, 2612 на кв. 151 по плана на 29мр на гр.
Варна, като реално обособената част била
оцветена в кафяво на приложената скица.
Страните
заявявали, че са съгласни реално обособената част с
площ от 4132 кв.м от ПИ с ид. № 10135.5506.516,
собствена на „ИКГ" АД, да се придаде към проектен имот с ид.
№10135.5506.876, собствен на „ИКГ" АД, целият с площ от 98771 кв.м., идентичен е УПИ V-2665, 2612 в кв. 151
по плана на 29 мр на гр. Варна.
Страните
заявявали, че са съгласни останалата реално
обособената част с площ от 4982 кв.м от ПИ сид. № 10135.5506.516,
като реално обособената част била оцветена в зелено по
приложената скица и била съсобствена между страните при квоти: 1728.38 кв.м. ид.ч. за Л. Г. и Г. Г.
в СИО, 1728.38 кв.м. ид.ч. за Ал. Ненков и 1525.24
кв.м. ид.ч.за „ИКГ" АД, да се придаде към проектен имот
с ид. №10135.5506.874, целият с площ от 25 090 кв.м.,
идентичен с УПИ III -2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр.
Варна.
В
резултат, в проектен имот с ид. №10135.5506.874 частите на
съсобственост били: за Л. Г. и Г. Г. в СИО 9040/25090 кв.м.
ид.ч., за Ал. Ненков-9040/25090 кв.м. ид.ч. и за „ИКГ" АД -7010/25090 кв.м.
ид.ч.
3. С нотариален акт № 42 том III peг.
№ 8786 дело № 313 от 2012г от 16.08. 2012г, вписан с акт № 192 дело №
9353/2012г за замяна на недвижими имоти:
-„ИКГ"
АД като собственик на ПИ с ид. № 10135.5506.507, целият с площ от
5147 кв.м., идентичен с ПИ 2634, попадащ в УПИ V-2665, 2612 и УПИ IX -1679 ,
кв. 151, 29 мр на
гр. Варна, прехвърля на Л. Г. и Г. Г. в СИО, Павел
Русецки и Борислава Русецка общо 389.76 кв.м. ид.ч.
от реално обособена площ от 672 кв.м., от които
268.80 кв.м. ид.ч. за Л. Г. и Г. Г. в СИО, a 120.96
кв.м. ид.ч за Павел Русецки и Борислава Русецка-в
обикновена съсобственост /част от УПИ IX-1679/, която реално обособена част била оцветена в синьо на приложената скица. Останалите
282.24 кв.м. ид.ч. били собственост на
„ИКГ" АД.
Страните
се съгласявали горната реално обособена площ от 672 кв.м. да се придаде към имот с проектен имот с ид. №10135.5506.878,
целият с площ от 4198 кв.м., идентичен с УПИ IX-1679
кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.
-В
замяна на прехвърления по-горе имот, Л. Г. и Г. Г. /в СИО/, Павел Русецки и
Борислава Русецка, като съсобственици, заедно с „ИКГ" АД на ПИ с ид. №
10135.5506.497, целият с площ от 10084 кв.м.,
урбанизирана територия, при граници: ПИ с ид. №
10135.5506.481, ПИ с ид. №
10135.5506.355, ПИ с ид. № 10135.5506.507, ПИ с ид. №
10135.5506.356,
идентичен с ПИ 1679 по КП на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна,
попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679,2612, прехвърлят
на „ИКГ" АД собствените си идеални части от реално обособена част с площ
от
458 кв.м., от които Л. Г. и Г. Г. /в СИО/ прехвърлят 183.20
кв.м. ид.ч., а Павел Русецки и Борислава Русецка, като съсобственици
прехвърлят на „ИКГ" АД заедно общо 82.44 кв.м. ид.ч., при граници на
обособената част: ПИ с ид. № 10135.5506.507, ПИ ид. № 10135.5506.355 и
останалата част на ПИ с ид. № 10135.5506.497, съставляваща част от УПИ V-
2665, 2612 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна. Реалнообособената част
била оцветена в червено на приложената скица. Страните се съгласяват,
реалнообособената част, оцветена в червено, описана по-горе, с площ от 4158
кв.м. от ПИ с ид. № 10135.5506.497, да се придадат към проектен имот с ид.
№10135.5506.876, собствен на „ИКГ" АД, целият с площ от 98771 кв.м.,
идентичен с УПИ V-2665, 2612 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.
4. С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №171 том III peг.
№ 11210 дело №417 от 2012г, вписан като акт в Служба по вписванията с № 139
дело № 12 229/2012г, от дата 19.10. 2012г:
-
Павел Русецки и Борислава Русецка продават на съсобственика си „ИКГ" АД
собствените си 2 038.52 кв.м. ид.ч. от
съсобствения им недвижим имот, а именно: ПИ с ид. №" 10135.5506.497,
урбанизирана територия, при граници: ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. №
10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна,
попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679,2612.
Ищците
сочат още, че в резултат на горните сделки, съсобственици
на ПИ с ид. № 10135.5506.497 били, като частите на съсобственост на
„ИКГ" АД и Л. Г. и Г. Г. /в СИО/
от ПИ с ид. № 10135.5506.497 с площ
от 11 404 кв.м били, както
следва -за Л. Г. и Г. Г. /в СИО/ 4
635.60 кв.м. ид.ч., представляващи 40.65% от имота
-за „ИКГ" АД- 6 768.40
кв.м. ид.ч.,
представляващи 59.36% от имота.
В уточнителната си молба сочат, че площта на ПИ с ид.10135.5506.497 била 11 404
кв.м. по документ за собственост,
а по скица- 10298 кв.м. /Скица на поземлен имот №15-516515- 21.10. 2016г/,
като площта по скица била
намалена, с оглед предвиждане за отнемане
от имота на площ за улица, като отчуждаването
не било проведено към настоящия момент. Сочат като граници на ПИ с ид. № 10135.5506.497 следните:
ПИ с ид. № 10135.5506.481,
ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП на м. Вилите, кв.
„Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665,
2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679,2612. А като граници
на спорния имот: ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. №
10135.5506.497, очертан в актуалната скица, който е съобразен със
скицата, част от влязло в сила съдебно решение по гр. д. 4787/12г. на PC-Варна. Правото ни
на собственост по отношение на „спорната част" било установено
от описаните по-горе транслативни сделки и потвърден и от горното
съдебно решение, като при проведеното исково производство ищците извършили
главно и пълно доказване на собствеността си върху процесната реална
част от имота. Прилагайе заверена от съда скица към решението
по гр.д. 4787/12г на PC-Варна. Същата били
приложили и към исковата молба. Върху актуалната скица отново повдигали в цвят-червен, очертаната по
влязлото в сила съдебно решение
реална част от имота им.
Спорната реална част била с площ от
1027 кв.м., като, предвид горните проценти на
съсобственост, от нея ищците
били собственици, съответно на: -417.47 кв.м. ид.ч. за Л. Г. и Г. Г. в СИО и -609.62
кв.м. ид.ч. за „ИКГ" АД.
Сочат още, че постройките в процесната реална
част от имота им, които се владеели
от ответниците: всички постройки били
в собствения им имот- ПИ с ид. № 10135.5506.497 и същевременно се намирали в процесната реална част от този имот, повдигната в цвят по влязлото в
сила съдебно решение по гр. д.
4787/12г на PC-Варна и в новата актуална скица /идентична с тази по гр. д.
4787/12гнаРС-Варна/. Постройките били
нанесени в приложената от ищците кадастрална
скица-актуална, както и в очертаната площ по скицата към влязлото в сила
съдебно решение по гр. д. 4787/12г на PC-Варна/. Същите
се намирали в спорната част,
повдигната на скицата с цвят. Постройките
били: къща-едноетажна масивна жилищна постройка с
РЗП 123 кв.м., състояща се от три
стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50
кв.м. Година на строителство на 30 кв.м. от нея - 1968. Останалата част била
пристроявана след 1968г от ответницата и съпруга й Марин С..
Площта на постройките била посочена и в приложената данъчна оценка.
В
качеството им на съсобственици
на ПИ с ид. № 10135.5506.497
при части за Л. Г. и Г. Г. /в СИО/ 4 635.60 кв.м. ид.ч.
и за
„ИКГ" АД-6768.40 кв.м. ид.ч., били съсобственици
и на спорната реална част от
имота, повдигната на скицата, приложена от ищците, в цвят. Доколкото
постройките в имота им били
незаконно построени, без строителни книжа и без
отстъпено право на строеж, рьщите следвали собствеността на земята, по
принципа на приращението, осн. чл. 92 от ЗС. Собствеността на земята се
простирала и върху тях, при
части, съответстващи на процентите им
в съсобствеността. Този принцип бил валиден
не само при реституционните производства, но и при настоящото възстановяване на
имота с ретроактивна сила на съдебното решение за отмяна на присъдата на Ас.
Николов и отмяна на конфискацията, постановена с отменената присъда: връщал
се имота на наследниците му /М. Николов/ във вида, в който имота се намирал,
ведно с незаконно построените сгради, като същите представлявали
приращение към имота. Имотът бил застроен след отнемането му, като именно след конфискацията и
преди възстановяването му били
построени незаконните постройки. След справка в
Община-Варна, се установило,
че строителни книжа за постройките липсвали.
След
отмяна на присъдата и реституиране на горния имот, с отв. Хр. С. е
бил сключен договор за наем за земята и къщата, като същата заплащала уговорения наем първоначално на
реституирания собственик, впоследствие на дружеството, на което „ИКГ" АД е
правоприемник /копие от този договор за наем бил приложен
към исковата молба и обсъден в цитираното влязло в сила съдебно решение/, т.
е. ищците твърдят, че по
силата на приращението, ищците са съсобственици
и на изградените постройки, които се владеели и ползвали
от ответниците без правно основание /към
настоящия момент нов договор за наем не бил
сключен/.
Ищците твърдят също, че ответниците се били
обогатили за сметка на ищците, тъй като били лишили последните от
възможността да ползват имота-земя и постройки, описани по-горе, на
които били собственици. При
неоснователното обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД обогатилият се за сметка на другиго, следвало да върне онова, с което се бил обогатил, до размера на
обедняването. В случая, това било средната наемна цена, която
ответниците биха плащали за ползване на имота, респ. която
ищците биха получавали за предоставянето на друго лице на собствения си имот за
този период. Доколкото ответниците владеели гореописаната реална част от имота на ищците с площ от 1027 кв.м. и постройките в нея до
настоящия момент, като същата фактическа власт били
упражнявали и през исковия период /01 септември 2011г. –
01 септември 2016г./, то претендират заплащане
на обезщетение в размер на средната пазарна цена на наема за периода, който за земята бил по 200
лв./мес., а за жилищната сграда с гараж, навес и тоалет – по 400 лв. /мес.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразяват становище, с което
оспорват изцяло исковете като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени, като излагат следните доводи:
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
За да бъдел
уважен ревандикационния иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът при
условията на пълно доказване трябвало да установи
наличието на следните предпоставки: да установи, че е собственик на имота, да
докаже, че ответникът владее имота и че владението на имота е без основание. От посочените предпоставки било
безспорно, че ответниците владеели имота. Останалите две предпоставки не били
налице.
Твърди, че ищците не са
собственици на Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497, включително на
претендиралата от тях реална част и не са собственици на построените в имота
сгради. Ответниците владеели процесния поземлен имот и построените в него сгради на основание
изключващо правата на ищците, а именно ответниците били собственици както на процесната земя,
така и на построените върху нея сгради. Твърди, че ищците не
са собственици на Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497, тъй като не били
придобили същия. Ищците твърдели, че били
купили процесния имот въз основа на нотариален акт вписан под № 57, т.1, дело
72/2005г. на СВ - Варна от М.А.Н. И В.Д.Т.. При изповядване на посочения нотариален акт М.А.Н. И В.Д.Т. били основали продаваното от тях
право на собственост на наследствени права от Асен Николов Семов, придобити по
закон и чрез договор за продажба на наследство и на реституция основана на
отмяна по реда на надзора на присъда на Народния съд. За
установяване на правата си те били
представили пред нотариуса удостоверение за наследници на Асен Николов Семов,
договор за продажба на наследство, заповед на министъра на финансите, решение
784/94г. на ВС и нотариални актове. В
посочените документи представени пред нотариуса обаче, никъде не бил
описан процесния имот, представляващ част от Поземлен имот с идентификатор №
10135.5506.497 нито имот, който да е идентичен на процесния, макар и отразен по
друг начин в действащите в различно време планове. Отвениците
оспорват, че ищците са придобили процесния имот с
цитирания нотариален акт от 2005г., като твърдят, че продавачите М.А.Н. И
В.Д.Т. не са били собственици на процесния имот, тъй като същия не е бил
собственост на техния праводател Асен Николов. Както се вижда от описаните в
нотариалния акт от 2005г. предходни нотариални актове,
които би следвало да установят правото на собственост на Асен Николов,
недвижимите имоти не са били придобивани от Асен Николов, а са придобити от
акционерно дружество - „Текстил". Освен това от тези
нотариални актове не можело
да бъде установено наличието на идентичност между придобитите имоти и процесния
имот. Считат, че „Текстил" АД не бил идентичен субект с пълномощника си Асен Николов. Тъй като
имотите не били придобивани
лично от Асен Николов, то същите не били конфискувани с присъдата на Народния съд, която впоследствие била отменена с Решение 784/ 1994г.
на Върховния съд. Тъй като Асен
Николов не бил притежавал
процесния имот, то и неговите правоприемници - М.А.Н. И В.Д.Т. също не били станали собственици на имота.
След като М.А.Н. И В.Д.Т. не били собственици на имота, то те
не са могли да го продадат на ищците „Инвестиционна компания Галата" АД, Г.С.Г.
и Л.В.Г., като последните също не били
придобили собствеността върху имота.
В подкрепа
на това твърдение на ответниците била и
заповедта на министъра на финансите № В -94-00-0403/94г..
В посочената заповед изрично били изброени имотите, които се отписвали от актовите книги за държавна
собственост, като процесния имот не попадал в списъка на деактуваните имоти, следователно съгласно заповедта -
не е бил или остава държавна собственост.
Отделно от
това, сградите построени в претендираната от ищците реална част от Поземлен
имот с идентификатор № 10135.5506.497, били актувани
като държавни с АДС № 9350/08.02.1968г. В
заповедта на министъра на финансите № В - 94-00-0403/94г. посочения АДС от 1968г. не бил
цитиран, следователно имотите описани в него не са деактувани и не са предадени
в собственост на наследниците на Асен Николов. Предвид
посоченото ищците не били собственици нито на претендираната реална
част с площ от 1027кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор № 10135.5506.497, нито на построените в нея сгради.
Освен
изложеното ответниците оспорват правото на
собственост на „Инвестиционна компания Галата" АД, и на друго основание. По делото били
представени актове за разделяне на „Инвестиционна компания Галата" АД, но
при разделянето процесният
имот не бил станал
собственост на ищеца -„Инвестиционна компания Галата" АД, ЕИК: *********. Тъй като ищците не били
придобили правото на собственост върху процесните имоти
- земя и сгради, то предявения от тях иск по чл.108 от ЗС бил
неоснователен. Тъй като
ищците не са собственици на процесните земя и
сгради, то неоснователен се явявал
и искът по чл.109 от ЗС, тъй като негаторният иск можел
да бъде предявен само от собственик, на когото ответникът пречел
да осъществява собственическите си права, а в случая
ищците не били собственици. Доколкото
ищците в уточняващата си молба заявявали, че не поддържат този иск, то следвало производството по същия да бъде
прекратено. Неоснователен
бил и искът за неоснователно обогатяване,
предявен въз основа на чл.59 от ЗЗД. Тъй
като ищците не са собственици на процесните имоти, то ползването на същите от ответниците не водело до обедняване на ищците или до
неоснователно обогатяване на ответниците, следователно не бил налице състава на института на
неоснователното обогатяване,
предвиден в чл.59 от ЗЗД.
На следващо
място искът по чл.108 от ЗС бил неоснователен, тъй като
ответниците владеели процесните имоти
въз основа на правно основание, а именно те били
собственици на имотите, плащали си и плащат данъци и ТБО за тях и към настоящия
момент, притежават адресна регистрация на посочения административен адрес
-"Вилите" №74а от 1963 год., в имота на
тяхно име били налице партиди за ЕЛ и ВиК.
Видно
от АДС № 9350/08.02.1968г. част от процесните
сгради не били актувани като държавна собственост и изрично било посочено, че
те били собственост на Марин М.С., чийто наследници били ответниците -Х.Р.С., Р.М.С.,
и М.М.М.. Освен това, видно от акта за държавна собственост
Марин М.С. ползвал построените сгради, като ползването на същите продължавало и
от неговите наследници, понастоящем ответници. За
периода от 1968г. до момента правото на
собственост на Марин М.С. и на неговите наследници не било оспорено по съдебен
ред, до момента на предявяване на настоящия иск. Отделно от това въз основа на
разрешения за строеж, Марин М.С. и Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. били пристроили
сградите, описани
в акта за държавна собственост до вида,
в който се намирали в момента. Тъй като са владели
непрекъснато процесните сгради лично и присъединявайки владението осъществявано
от Марин М.С., ответниците били придобили всички процесни сгради съгласно чл.79
от ЗС, като владението било продължило от 1968г. до
момента на предявяване на настоящия иск през 2016г.
Освен
това видно от АДС № 9350/08.02.1968г. част
от сградите не били държавна собственост, а били
собственост на Марин М.С.. Отделно от това с разрешение от 31.10.1974г. на Х.Р. било разрешено да извърши
ремонт на съществуващ навес и да промени предназначението му в жилище.
Посоченият навес бил собственост на Х.Р., което се потвърждавало
от изявлението на компетентния орган материализирано в разрешението, а именно:
„При отчуждаване на имота до 5 години новопостроеното не се заплаща" След
като органът посочвал, че при отчуждаване новопостроената сграда
не се заплащала, това представлявало
изявление потвърждаващо правото на собственост на Х.Р., респективно на
ответниците доколкото те били наследници на нейния съпруг -Марин М.С..
Твърдят, че тъй като ответниците били
собственици на претендираните от ищеца сгради, то те основателно владеели
същите, поради което предявеният иск следвало да бъде
отхвърлен.
Ответниците
оспорват и предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Ищците
не били собственици на процесните
имоти, поради което ползването на същите от ответниците не водело
до обедняване на ищците. От друга страна, тъй като
ответниците били собственици
на процесните имоти, то те не
се обогатявали без
основание, тъй като ползването на един имот бил основно право на неговия собственик. Освен
по основание ответниците оспорвали иска за
неоснователно обогатяване и по неговия размер, като твърдят, че претенцията била
многократно завишена, тъй като ответниците не се били обогатили
с претендираната от ищците сума, като ищците не се били
обеднили с тази сума.
Ответниците
оспорват истинността на приложения договор за наем от 1997 год., като молят
съда да задължи ищците да го представят в оригинал, с цел да се назначи
съдебно-графологична експертиза за авторството на почерка и подписа на г-жа С..
Молят, също така съдът да задължи ищците да представят оригинал и на
приложената „ведомост'' за заплащане на наем, като твърдят, че там никъде няма
положен подпис от г-жа С., т.е. че наем не е плащан, или ако е плащан то той не
е бил за процесния имот.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени от ИЩЦИТЕ: 1/„Инвестиционна
Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1,
вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********,
представлявано от С.В. и Ивайло Кузманов;
2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу ОТВЕТНИЦИТЕ: 1/ Х.Р.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, са обективно и субективно кумулативно съединени
искове както следва:
- ревандикационен иск с
правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на 1027 кв.м земя-реална част от имот с
кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. №
10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен
с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово",
гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и
УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м.
„Вилите" №74а, оцветен с жълто на приложената на л. 10 от делото на ВРС
скица, съответстваща на скицата приложена на стр. 73
от гр. д. 478 7/12г на PC-Варна с решение влязло в законна сила, при
граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, като за първия от
ищците – 609,62 кв.м. /шестстотин и девет цяло и шестдесет и два квадратни
метра/, а за втория и третия от тях при условията на сио– 417,47 кв.м. /четиристотин и седемнадесет цяло и четиридесет и
седем квадратни метра/, както и на построените в същата реално обособена част къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три
стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., оцветени
също с жълто на приложената на л. 10 от делото на
ВРС скица, съответстваща на скицата
приложена на стр. 73 от гр. д. 4787/12г на PC-Варна с
решение влязло в законна сила, по силата на приращение при същото съотношение в съсобствеността, както и да
бъдат осъдени ответниците да предадат
на ищците владението върху същите недвижими имоти – земя –реална част и сгради в нея.
-искове
с правно основание чл.59 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищците общо сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди
лева/, от които за първия ищец – 7 123,20
лв. и за втория
и третия от ищците при условията и на активна солидарност – 4 878 лв. ,
представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли,
а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на 1027 кв.м
земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници
ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. №
10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в
УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна,
кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за
периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г.,
изчислена на база 200 лв. на месец средна пазарна
наемна цена.
- искове
с правно основание чл.59 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищците частично 2000 лв. /две хиляди лева/ от общо
сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, от които за
първия ищец – 1187 лв. и за втория и третия от ищците при условията
и на активна солидарност – 813 лв., представляваща
общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците
са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна
жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с
кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. №
10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен
с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово",
гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и
УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с
административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември
2011г. – 01 септември 2016г., изчислена на база
400 лв. на месец
средна пазарна наемна цена.
Направени в рамките на производството от страна на ответниците са възражения с правно основание чл. 79 ал.1
от ЗС, че същите са придобили процесните
сгради - къща-едноетажна
масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с
кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. №
10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен
с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово",
гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и
УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с
административен адрес гр. Варна, кв.
„Аспарухово", м. „Вилите" №74а, въз основа на давност чрез упражнено непрекъснато владение в периода от 1968г.
до датата на предявяване на исковата молба през 2016г.
III.БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответниците упражняват
фактическа власт върху процесните имоти,
на осн. чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
По
иска с правно основание чл.108 от ЗС:
В тежест на ищците е да
установят в условията на пълно и главно доказване, че са придобили съответните
идеални части от правото на собственост върху процесните имоти на твърдяните в
исковата молба придобивни основания съответно за земята и за сградите, като в
тази връзка установят всички изложени в исковата молба и уточняващата молба
факти, от които страните черпят изгодни за себе си правни последици, т.е. че
имотът – земя, посочен от ищците, част от която и е процесната реално обособена
част е конфискуван от Ас. Николов и одържавен, като конфискацията на имота е
отменена и имотите са възстановени; че са придобили имотите въз основа на
всички описани последващи отмяната на конфискацията сделки, извършени от
прехвърлители – собственици на правата, които прехвърлят; че процесните имоти и
имотите, посочени в представените документи за собственост са идентични. В
тежест на ищците е да установят и че ответникът упражнява фактическа власт
върху процесните недвижими имоти, като в тази връзка това обстоятелство е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
В тежест на ответниците е да
установят фактите по възраженията си, от
които черпят изгодни за себе си последици. В рамките на настоящото производство,
защитата на ответниците се базира на обстоятелството, че те упражняват
фактическа власт върху вещите на правно основание и съответно носят доказателствена
тежест за установяване на това обстоятелство, както и за установяването на
фактите и обстоятелствата по всички свои правоизключващи и правопораждащи
възражения. Ответниците следва също да установят, че са собственици на
процесните имоти – сгради на твърдяното в отговора на исковата молба основание,
а именно – наследяване по закон и присъединяване на владението на наследодателя
и в тази връзка, че упражняват необезпокоявани фактическа власт върху
процесните постройки с присъединяване на владението на праводателя им до
подаване на исковата молба.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД:
В тежест
на ищците по делото е да установят,
че са се осъществили елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване, а именно наличието на обогатяване, обедняване, липса на основание,
обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се лице, връзка между
обогатяването и обедняването, съответно, че ответниците
са ползвали
собствената на ищците част от имота им в рамките
на заявения период, както и обедняването си, респ. обогатяването
на ответниците в претендирания размер. В
тежест на ответниците е да
докажат наличието на
основание за осъществяване на съответните действия върху имота, както и
направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и
уточняващите я молби писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищците най-късно в първо открито съдебно заседание да представят
оригиналите на договор за наем от 1997 год. и ведомост
за заплащане на наем, като в същия срок заявят изрично и дали ще се ползват
от документите.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. 4787/ 2012г. по описа на X състав на Районен съд – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищцовата страна за допускане на двама
свидетели при режим на водене, с които да
установят факта на владение и ползване на имота от ответниците /земя, жилищна
сграда, гараж и постройки/, както и провежданите с Хр. С. срещи по повод ползването
на имота в офиса на ищцовото дружество, поради липса на необходимост,
предвид прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане
на ответниците двама души свидетели при режим на водене, които да установят
факта на осъществяваното от ответниците и техния наследодател владение на
процесния имот от 1968г. до момента, което
да притежава следните характеристики: постоянно, непрекъснато, спокойно,
несъмнено и явно.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА,
със задача на вещото лице след запознаване с материалите по
делото и след оглед и евентуално замервания на място, да даде заключение по следните въпроси:
1/ идентични
ли са описаните в исковата молба, като възстановени имоти на
Ас. Николов, придобити от ищците
с приложените титули за собственост с ПИ 1679 стар, попадащ понастоящем в имот
кад. № 10135.5506.497.
2/ включва ли
се в описаните в исковата молба, като възстановени
имоти на Ас. Николов, придобити от ищците с
приложените титули за собственост, посочената
част от 1027кв.м., като същата се отрази на скица към
заключението, като се съобрази с границите на тази реална част с приложената
скица към гр. д. 4787/12г на РС-Варна /стр. 73/.
3/след справка в Община-Варна
и кметство „Аспарухово" да посочи налице ли е отстъпено
право на строеж за построяване на сграда от ответниците, както и разрешение за
строеж, одобрен архитектурен проект и други строителни книжа, за какви сгради и
постройки, с каква площ, както и да отрази постройките на скица с
местоположението и квадратурата им.
4/ след оглед на място и замервания да отговори какви сгради и постройки
са изградени в процесната част, каква част от тях са законнопостроени и каква част
-незаконнопостроени, без или в отклонение на строителните книжа, като законно
построените се повдигнат в различен цвят от незаконнопостроените.
5/
вещото лице да отрази придадените към описаните в исковата молба,
като възстановени
имоти на Ас. Николов, придобити от ищците с
приложените титули за собственост и отнети от тях реални
части, като ги отрази на скица приложена към заключението.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 300
/триста/ лева, платими от ищците
в тридневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА на
основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на
поставената задача Владислав Андреев, което да бъде уведомено за изготвяне на
експертизата след внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА,
със задача на вещото лице след запознаване с материалите по делото, да даде
заключение по следните въпроси: какъв е размера на средната пазарна цена на
наема на дворно място от 1027 кв.м. и къща с гараж и навес, подробно описани и по
местонахождение в исковата молба, за периода 1 септември 2011г -1. септември 2016г.,
като посочи разбивка за стойността – за земята и за сградите по отделно.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 300
/триста/ лева, платими от ищците
в тридневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА на
основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на
поставената задача Живка Недева Бонева, което да бъде уведомено за изготвяне на
експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗАНИЯ КЪМ ВЕЩИТЕ
ЛИЦА:
УКАЗВА на вещите лица
задължението да уведоми съда, в случай, че не може да изготви заключението
поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в
определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197,
ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която
носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещите
лица, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо
да представят към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба
№2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА
на ищеца в срок най-късно в първо съдебно заседание да заяви дали
ще се ползва от представените с исковата молба две саморъчни завещания, предвид
предприетото от ответника оспорване.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев“ №12, служител
за контакт Веселина Тодорова, тел.052/662 596,
стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: