Р Е Ш Е Н И Е

№

 

13.08.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №659 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 57А/20.08.2019 г. на *** на 02 РУМВР – *** при ОДМВР - ***, на И.К.Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.64 ал.2 ЗМВР и по чл.264 ал.1 ЗМВР.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че Наказателното постановление е издадено в разрез с императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН; наред с това, оспорва и фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и допълва, че за деянието, за което е издадено НП, жалбоподателят вече е бил наказан с Решение по АНД №1679/19г. по описа на РС – ***. Пледира за отмяна на Наказателното постановление като неказоносъобразно.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение № 57А/12.08.2019г. от страна на И.Т.П. – ст.полицай при 02 РУМВР - ***, в присъствието на свидетелите М.П.Н. и Л.Х.Ц., както и нарушителя – И.К.Х.. Съставен е за това, че на 12.08.2019 г. около 21:40 часа в гр. ***, ул. „***“ до № ** не изпълнява устно полицейско разпореждане, което е издадено ясно и отчетливо и разбрано от Х., което гласи Х. да представи документи за самоличност; след повторно разпореждане от страна на полицая Н., лицето отново отказва да представи документ за самоличност, като с действията си осуетява полицейска проверка – нарушение по чл.64 ал.2 ЗМВР и по чл.264 ал.1 ЗМВР. При съставяне на АУАН, нарушителят е възразил, че „явих се като свидетел и единствено мойта лична карта фигорира във всички актове“; допълнителни възражения не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Същевременно, на 12.08.2019г. служителят И.Т.П. съставил Акт за констатиране на дребно хулиганство по УКАЗ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Било образувано АНД №1679/2019г. по описа на РС – ***, което приключило с Решение №589/13.08.2019г. Със същото Решение, на И.К.Х. е наложена глоба в размер на 100 лева, за извършено на 12.08.2019г. дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 УБДХ. В същото Решение, Съдът установил, наред с другото, че на 12.08.2019г. вечерта, дежурните полицейски служители М.Н. и Л.Ц., в изпълнение на правомощията си, извършили проверка по ЗДвП на л.а. „***“ в гр. ***, ул. „***“ до № **. При съставяне на АУАН на съответния водач, свидетел по същия АУАН следвало да бъде И.К.Х. и „…Х. се поинтересувал за какво става дума, свидетелката Ц. му отговорила затова, че нямал светлини, а Н. отговорил, че имал. Това несъответствие в обясненията на двамата полицейски служители предизвикало подигравателно и саркастично отношение у нарушителя към тях, който тогава отказал да предостави за втори път личната си карта с думите: „Бе я бягайте от тук, ***!“. Полицейският служител М.Н. издал многократни разпореждания на Х. да представи лична карта, но същият категорично отказвал с думите: „Бе я бягай оттук, няма да ти дам никаква лична карта!“, като по този начин осуетил извършването на полицейска проверка. От тези думи на Х. полицейските служители М.Н. и Л.Ц. се почувствали обидени и възмутени… На място дошъл втори полицейски екип от Второ РУ – ***, нарушителят бил отведен в сградата на същото, където му бил съставен и акт за дребно хулиганство.“. Решението влязло в сила на 15.08.2019г.

От друга страна, въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение № 57А/12.08.2019г., било издадено обжалваното Наказателно постановление № 57А/20.08.2019 г. на *** на 02 РУМВР – *** при ОДМВР - ***, с което на И.К.Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.64 ал.2 ЗМВР и по чл.264 ал.1 ЗМВР.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.26 – 27 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, описанието на извършеното нарушение е недостатъчно ясно – твърди се неизпълнение на полицейско разпореждане, без да е уточнен служителят, който го дава; впоследствие е посочено, че е отправено повторно разпореждане – от св.М.Н.. Възниква въпроса дали се касае за едно нарушение или за две отделни, още повече, че както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са посочили като нарушени, две разпоредби на ЗМВР, а именно:

-         чл.64 ал.2 ЗМВР – „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“

-         чл.264 ал.1 ЗМВР – „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.“

Видно е, че се касае за две разпоредби на ЗМВР, които нямат връзка помежду си, а специално що се отнася до тази по чл.64 ал.2 ЗМВР – същата не възлага определено задължение на гражданите, което на свой ред означава, че жалбоподателят обективно няма как да предприеме действия в нейното нарушаване. Същевременно, докато в обстоятелствената част на АУАН/НП се твърди осуетяване на полицейска проверка, то чл.264 ал.1 ЗМВР намира приложение в случаите на просто пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Следователно, неясно е не само описанието на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, но и дали се касае за едно или за две нарушения, както и кои са законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Не са изпълнени императивните изисквания на чл.42 т.4, 5 и чл.57 ал.1 т.5, 6 ЗАНН, и нарушенията на процесуалните правила са съществени, тъй като ограничават правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи за какво нарушение/нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и въз основа на кои факти и обстоятелства.

На второ място, както вече беше отбелязано, на 15.08.2019г. е влязло в сила Решение №589/13.08.2019г. по АНД №1679/2019г. по описа на РС – ***. Със същото Решение, жалбоподателят Х. е наказан за проява на дребно хулиганство, изразила се в непристойно отношение към полицейските служители М.Н. и Л.Ц., съпроводено с многократни откази да представи на същите служители, личната си карта. Касае се за една и съща фактическа обстановка, свързана с осъществяване на една и съща противоправна проява: от една страна, отказ да представи на компетентни полицейски служители, документа си за самоличност, а от друга – невъздържано и непристойно държане спрямо същите полицейски служители. При положение обаче, че се касае за едно и също деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в сила санкционен акт – Решение №589/13.08.2019г. по АНД №1679/2019г. по описа на РС – ***, следователно издаването на обжалваното Наказателно постановление № 57А/20.08.2019 г. на *** на 02 РУМВР – ***, влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“. Следва да бъде подчертано, че спазването на принципа ne bis in idem е от първостепенно значение, т.е. ирелевантни са разнообразните организационни, служебни или дори нормативни особености на случая: противоречие с принципа е недопустимо, а при констатирането на такова противоречие – същото следва да бъде надлежно отстранено.

Ето защо Съдът намира, че с издаването на обжалваното Наказателно постановление, И.К.Х. е административно наказан втори път за деяние, за което вече е бил административно наказан – с влязлото в сила на 15.08.2019г., Решение №589/13.08.2019г. по АНД №1679/2019г. по описа на РС – ***. При наличие на това, влязло в сила Решение, административнонаказващият орган е следвало да се въздържи от издаването на Наказателно постановление № 57А/20.08.2019 г. на *** на 02 РУМВР – ***, а като не е сторил това – е нарушил принципа ne bis in idem и е обусловил изначално незаконосъобразността на така издаденото Наказателно постановление – което по изложените вече причини, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 57А/20.08.2019 г. на *** на 02 РУМВР – *** при ОДМВР - ***, с което на И.К.Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.64 ал.2 ЗМВР и по чл.264 ал.1 ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: