Определение по дело №313/2019 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                                 08.11.2019г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                      гражданско отделение,               втори състав

На 08.11.2019година

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.  гр. дело №313 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Сити Марк" ООД гр.София, подадена от  пълномощника адв.Г.К., против Решение №543/12.07.2019г., поправено с Решение №636/02.10.2019г. на Ямболския районен съд, постановени по гр.д. № 3448/2018г.,  с което в отношенията на страните -  ищците В.И. Петрова и П.Д.П. и ответника - дружеството "Сити Марк"ООД, е прието за установено, че учреденото в полза на "Сити Марк"ООД  от "Кумазит Строй"АД  право на строеж върху четири апартамента от новостроящата се сграда в ПИ с идентификатор 87374.542.144 по КК на гр.Ямбол, които апартаменти са описани подробно, е погасено по давност.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на жалбата и отговора, както следва:

Оплакванията на въззивното дружество са за недопустимост на решението на първата инстанция, както и за неговата неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Към оплакването за недопустимост на обжалваното решение въззивникът изтъква, че искът на ищците, че правото на строеж за процесните апартаменти е погасено по давност, е иск за установяване на факт с правно значение, който може да се предяви само в изрично предвидените от закона случаи, а такъв иск не е предвиден изрично и е недопустим на основание чл.124, ал.3 ГПК. На следващо място сочи, че за предявяване на иска не е налице и правен интерес у ищците като абсолютна процесуална предпоставка, доколкото в исковата молба не се сочи съдържанието на евентуален спор, нито действия или бездействия на дружеството, които да са провокирали такъв правен спор, като и постановеното решение не прекратява и не урежда никакъв правен спор между страните и не преурежда занапред нито една последица от този спор, а само очертава пътя на последващи правни спорове и искове за уреждане на неуредени правни и финансови последици от установения факт на изтеклия петгодишен срок. Неправилността на решението е обоснована с твърдението, че районният съд не се е произнесъл по направените от ответното дружество възражения за упражнено право на задържане и възражение за изтекла 5- годишна погасителна давност на право на иск на ищците, установена с уредбата на чл.87, ал.5 ЗЗД. В решението липсвали и мотиви, което е в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, според които разпоредби съдът основава решението си на приетите по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. Въззивникът счита, че с уважаването на иска е нанесен и "удар в празното", доколкото не е поискано от съда при условията на чл.537, ал.2 ГПК да отмени или измени нотариалния акт на дружеството, от който акт то черпи права. Изразено е становище, че вписването на исковата молба и на постановеното решение не защитава интересите на третите лица, а само с вписването на диспозитив, с който се постановява отмяна на нотариалния акт, който не е произвел вещноправно прехвърлително действие, би се изпълнила оповестителната и защитна функция на вписването.

По тези съображения, въззивното дружество моли за обезсилване на обжалваното решение на ЯРС или за отмяна на решението, с присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите В.П. и П.П., чрез пълномощника си адв. К., са депозирали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна. Наведените доводи са, че е предявен допустим отрицателен установителен иск за несъществуване на право, правният интерес за който иск произтича от притежавания от въззивното дружество документ за придобиване на това право, при което допустимо е и постановеното по този иск съдебно решение. По същество изложените съображения са, че правилно искът е уважен, тъй като суперфициарното право не е упражнено в законния 5- годишен срок, а съобразно приетото в ТР №3/2012г. по т.д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС, сделките, с които се прехвърля вещно право не подлежат на отмяна, като третите добросъвестни лица са защитени посредством оповестителното действие на вписването на исковата молба. Въззиваемите считат, че обжалваното решение е мотивирано, като правилно районният съд не е разгледал възражението на ответниците за право на задържане, тъй като същото е форма на защита срещу предявен осъдителен иск, а настоящият предявен иск е установителен. Молят за присъждане на разноските пред настоящата инстанция. Заявяват искане за приемане на нови доказателства пред въззивната инстанция - списък на предявени и приети вземания в производството по т.д. № 32/2011г. по описа на ЯОС и определение от 09.08.2012г. на ЯОС по същото т.д. № 32/2011г.

ЯОС постави на разглеждане доказателственото искане на въззиваемите за приемане на представените с отговора писмени доказателства и намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. По отношение на тези писмени доказателства намира приложение ограничението по чл.266, ал.1 ГПК относно новите доказателства във въззивното производство, като въззиваемите не сочат причините, поради които не са представили тези доказателства с исковата молба и до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Поради това съдът приема, че са преклудирани правата на въззиваемите в производството да ангажират сочените доказателства.

Предвид горното, ЯОС

                                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемите В.И.П. и П.Д.П. за приемане на списък на приети вземания по т.д.№32/2011г. по описа на ЯОС и определение от 07.08.2012г. на ЯОС по т.д.№32/2011г.

НАСРОЧВА о.с.з. за 10.12.2019г. от 9:30 часа.

За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становища по доклада. На въззивното дружество да се връчи и препис от отговора на въззиваемите страни.

Определението не подлежи на обжалване.           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                            

                                                                                                  

 

                                                                                                    2.