Р Е Ш Е Н И Е №
06.04.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 361 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника
адв.В.Г. против Д.З.О., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК против Д.З.О. било образувано ч.гр.д.№ 216/2020г. по описа на
Районен съд – Средец, като против длъжника била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение в размер на 131,72 лева за незаплатени далекосъобщителни
услуги и незаплатени лизингови вноски. Предвид връчването на заповедта на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК се заявява, че се предявява
установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение,
представляваща цена на дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребени мобилни услуги в размер на 68,93 лева и незаплатени лизингови вноски
в размер на 62,79 лева. Излага, че ответникът бил абонат на дружеството, тъй
като бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 29.06.2018г. за мобилен
номер 0893/953012 по програма Тотал 24,99 лева с неограничени национални минути
и роуминг в ЕС с абонатен № *********. Уговореният срок на действие на договора
по предпочетената абонаментна програма бил 24 месеца – т.е. до 29.06.2020г.
Сочи се, че при използване на преференциалните условия на оператора абонатът
бил взел мобилни устройство марка ALCATEL, модел U5 Blue на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 2,99 лева всяка, съобразно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът предоставените от дружеството мобилни услуги,
като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната № *********.
За отчетен период на потребление от 29.06.2018г. до 17.07.2018г. била издадена
фактура № **********/18.07.2018г. на стойност 45,94 лева с краен срок за
плащане 02.08.2018г. и за отчетен период на потребление от 18.07.2018г. до
17.08.2018г. била издадена фактура № **********/18.08.2018г. на стойност 28.87
лева с краен срок за плащане 02.09.2018г. От дължимите суми по фактурата с
кредитно известие № **********/18.09.2018г. била извършена корекция на дълга в
размер на 8,87 лева. Предвид неизпълнението на ответника да заплати дължимите
суми била издадена крайна фактура № **********/18.10.2018г., от които в
настоящото производство се претендират само сумите за оставащи лизингови вноски
в размер на 62,79 лева и потребени мобилни услуги в размер на 68,93 лева.
Твърди се, че дата на деактивация на процесния абонамент била на 07.09.2018г. С
оглед прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, лизинговите вноски за мобилното устройство ALCATEL, модел U5 Blue
станали предсрочно изискуеми. Въпросните изискуеми вноски били за периода от
месец октомври 2018г. до месец май 2020г., като тяхната стойност била 62,79
лева. Ищецът отправя искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника че му дължи сумата от 68,93 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
абонатен номер ********* за периода от 29.06.2018г. до 17.08.2018г. и сумата от
62,79 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
дата 29.06.2018г., посредством който абонатът бил взел мобилно устройство ALCATEL, модел U5 Blue,
взето във връзка с мобилен номер 0893/953012 с абонатен № *********, за което
устройство не били заплатени 21 бр. лизингови вноски за периода от 10/2018г. до
05/2020г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Д.З.О., чрез особения
представител адв.Х.К., с който оспорва изцяло по основание и размер исковата
претенция. Оспорва се наличието на договорни отношения между страните, както и
представените писмени доказателства от ищеца. Оспорват се и твърденията на
ищеца, че номерът ********* бил абонатен номер на ответника със срок на действие
24 месеца на предпочетена абонаментна програма до 29.06.2020г. Твърди, че
шрифтът на представените от дружеството общи условия е твърде ситен, както и че
не било ясно в кой период са действали, като оспорва същите да били връчвани на
ответника, както и той да е подписвал такива. Релевира възражение за
неравноправни клаузи в общите условия. Оспорват се всички представени по
делото фактури, сметки и други
документи, в които се твърдели задължения на ответника към ищеца, като
особеният представител счита, че са недължими от О.. Релевира, че ищецът не бил
предоставил твърдените услуги, нето че имало изпълнение от негова страна на
договорите с него. Оспорват се акцесорни претенции за лихва и неустойка, като
счита, че не се дължат. Твърди, че по делото нямало данни за прекратяване на
договорите с ответника. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като моли той да бъде намален максимално. Отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Договор за мобилни услуги от
29.06.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и Д.З.О. е постигнато съгласие по
отношение на предпочетен номер 359893953012 да се прилага абонаментен план
Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зоната на ЕС, дата на
издаване на фактура – на 18-ти всеки месец, като въпросният договор е влязъл в
сила на дата 29.06.2018г. и изтича на дата 29.06.2020г. При сключване на
договора за мобилни услуги е сключен и договор за лизинг от 29.06.2018г., ведно
с погасителен план към него, между дружеството мобилен оператор и ответника,
съобразно който е предоставено за временно и възмездно ползване следното
устройство: марка Alacatel, модел U5 Blue. Договорът е сключен за срок от 23
месеца, като е уговорено първата лизингова вноска да бъде в размер на 17,50 лева,
платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски,
всяка една в размер на 2,99 лева. Представени са и Общи условия на договора за
лизинг, подписани от ответника, както и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, както и
Декларация съгласие от 29.06.2018г. относно обстоятелството, че О. е получил
екземпляр от тези общи условия, както и че е съгласен с тях и се задължава да
ги спазва. Видно от представената крайна фактура № **********/18.10.2018г.
ищецът е начислил на ответника сумата от 62,79 лева – вноски за лизинг и 68,93
лева – задължения от предходен период, като от представената фактура №
**********/18.07.2018г. и фактура № **********/18.08.2018г., сатава ясно, че последната
сума касае месечни и еднократни такси за отчетен период от 29.06.2018г. до
17.07.2018г. и от 18.07.2018г. до 17.08.2018г., а с фактура №
**********/18.09.2018г. са начислени самостоятелно лизинговите вноски, дължими
до края на договора за лизинг.
Допусната е по делото Съдебно –техническия експертиза,
по която вещото лице специалист от съответната област е представил заключение,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, а същото не е
оспорено от страните по делото. От него се установява, че за процесния период
на потребление от 29.06.2018г. до 17.08.2018г. е предоставена услуга от
оператора „Теленор България“ ЕАД с телефонен номер 0893/953012, като услугата
включва предоставяне на мобилен телефонен номер, мобилен апарат по лизингов
договор, входящи и изходящи гласови повиквания, кратки текстови съобщения,
мултимедийни съобщения, мобилен интернет. Тези услуги са предоставени от
29.06.2018г. до 07.09.2018г., като за времето до началото на деня 07.08.2018г.
са предоставени с пълна функционалност, след която дата са ограничени
изходящите обаждания, а на 07.09.2018г. са ограничени всички услуги като
начислена такса с отрицателна стойност за оставащия отчетен период. Услугите за
тарифния план на мобилен номер 0893/953012 са в следния обем: неограничени
безплатни минути национални разговори и 1000 мегабайта мобилен интернет на
максимална скорост, 3800 мегабайта интернет в роуминг в ЕС, 100 минути
разговори в тарифна зона 1,2 и Балкани. Сочи, се че паричната равностойност на
услугите е определена с месечна такса за номера от 24,99 лева и допълнително
таксуване за използвани всички други услуги по тарифните планове с включена към
сметките месечна сума за устройството на лизинг. В заключението е прието, че за
процесния период от време от 29.06.2018г. до 17.08.2018г. О. е
ползвал услуга от мобилния оператор с телефонен номер 0893/953012, като тя
включва предоставяне на мобилен телефонен номер, мобилен апарат по лизингов
договор, входящи и изходящи гласови повиквания, кратки текстови съобщения,
мултимедийни съобщения, мобилен интернет, като според детайлната справка
посочените услуги от 29.06.2018г. до 07.09.2018г., като за времето до началото
на деня 07.08.2018г. са предоставени с пълна функционалност, след която дата са
ограничени изходящите обаждания, а на 07.09.2018г. са ограничени всички услуги
като начислена такса с отрицателна стойност за оставащия отчетен период.
Посочено е, че услугите, използвани от мобилен номер 0893/953012 извън
пакетната услуга са в следния обем: мобилен интернет на максимална скорост в
България – 4912,81 МB, други услуги разговори – 4 минути, кратки текстови
съобщения – 3 броя, разговори към други национални мобилни мрежи – 40 минути,
разговори към „Грижа за клиента“ – 35 минути, разговори към фиксирани мрежи – 1
минута, разговори с Теленор – 205 минути, с включена към сметката месечна сума
за устройство на лизинг.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.79 и чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ във вр.228 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 216/2020г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Теленор България“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 104/29.05.2020г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д.З.О. за
вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в
заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е
налице правен интерес от предявените в настоящото производство искове по
чл.422 от ГПК за вземането за мобилни услуги и лизингови вноски, което от своя
страна обуславя тяхната допустимост.
По отношение на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен
за разглеждане по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с който се претендират месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, съдът намира следното:
Основателността на иска е обусловена от
това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване възникването
на спорното вземане за главница и неговия размер, в т.ч. – наличието на валидно
облигационно правоотношение по договора за предоставяне на мобилни услуги,
предоставянето на твърдените мобилни услуги, по уговорения в договора начин и
приложимите към него Общи условия на мобилния оператор.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелствата, които изключват, унищожават или
погасяват процесното вземане, като докаже възраженията и твърденията си.
От представения по делото договор за мобилни
услуги от 29.06.2018г., сключен между страните по делото, се установява, че е
налице облигационно правоотношение между страните, по силата на което
дружеството мобилен оператор е поело задължение спрямо О. за предоставяне на
мобилни услуги. Параметрите за използване на въпросните услуги са уговорени в самия
договор, като видно от положения подпис от ответника в него, е налице
волеизявление от негова страна, че е съгласен с посочения в него месечен
абонамент и предоставяните услуги с него. Установява се от събраните по делото доказателства, че
ответникът е запознат и се е съгласил с така изготвените Общи условия на ищеца
при хипотезата на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, с оглед наличието на изрично
волеизявление в този смисъл, обективирано в декларация – съгласие, подписано
във връзка със сключения по делото
договор.
С оглед валидното възникване на облигационното
правоотношение между страните по делото по горепосочения договор за мобилни
услуги, ответника в качеството на потребител, се е задължил да заплаща
ежемесечно цената за ползваните мобилни услуги, съобразно общите условия на
„Теленор България“ ЕАД. От своя страна мобилния оператор се е задължил да
предоставя уговорените мобилни услуги, като изпълнението на това негово
задължение се установява от приетото по делото заключение на Съдебно –
техническата експертиза, видно от което за процесния период от 29.06.2018г. до
17.08.2018г. ищецът е предоставил потребление на мобилни услуги на ответника по
отношение на мобилен номер 0893/953012, като е установено и разходвано
потребление от ползвания мобилен номер, както и неговия обем. Отделно от това предоставянето
на електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния
оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин,
че да не се препятства правото на потребителя по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното устройство
телекомуникационни услуги – пренос на данни. От своя страна ответникът не
твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика
на услугите чрез ползваното от потребителя устройство. Предвид това за
ответника е възникнало задължението да заплати начислените и фактурирани такси
и месечни абонаменти за процесния период.
В чл.26 от Общите условия на мобилния оператор е
предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на потребителя, като съобразно чл.27 от Общите условия плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по – късно
от 18-дни след датата на издаването ѝ, а при неплащане на сумата по
фактурата в срок, Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на
потребителя до услугите, с изключение на достъпа до услугите са спешни
повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съответно в случая страните са
уговорили, че дата на издаване на фактурата е 18-то число на месеца, с оглед на
което претендираните суми са изискуеми именно след издаване на процесните такива
– 18 – то число на месец юли 2018г. и месец август 2018г. Съобразно чл.75 във
вр. с чл.19б от Общите условия, предвид липсата на плащане на дължимите суми по
издадените месечни фактури, процесният договор е прекратен едностранно от
мобилния оператор. В случая не се твърди и не се доказва от ответника в уговорения
срок от издаването на фактурите,
включени в исковия период да е заплатил дължимите суми, с оглед на което по
отношение на мобилния оператор е възникнало потестативното право за едностранно
прекратяване на договора за мобилни услуги с ответника.
С оглед гореизложеното и тъй като ответникът не твърди
и не доказа плащане на претендираната сума от 68,93 лева, представляваща
месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от
29.06.2018г. до 17.08.2018г. за мобилен номер 0893/953012, то искът с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи, като се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
68,93 лева.
По отношение на иска с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.228 от ЗЗД,
предявен за разглеждане по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с който се претендират
лизингови вноски за предоставяне ползването на мобилно устройство, съдът намира
следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да
установи, че страните са обвързани от валидно сключен договор за лизинг, по
който в качеството си на лизингодател се явява изправна страна, че е предал на
лизингополучателя лизинговата вещ, като последния е поел задължение за
заплащане на лизингови вноски, възлизащи на претендираната сума, че
лизингодателят е трансформирал на основание уговорка в договора вземането си за
лизингови вноски в предсрочно изискуемо. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е бил изправен и е погасявал редовно
задълженията си за заплащане на лизинговите вноски или че е върнал вещта на
лизингодателя.
Договорът за лизинг представлява
договор, по силата на който едната страна, лизингодател, се задължава да
предостави за ползване вещ на другата страна, лизингополучател, срещу
възнаграждение.
Видно от представения по делото договор
за лизинг от 29.06.2018г., от съдържанието на който се установява, че срещу
сумата от 86,27 лева, платима на 23 равни месечни вноски от по 2,99 лева всяка
и 17,50 лева първоначална вноска, ищецът предоставя за временно и възмездно
ползване на ответника устройство марка Alacatel, модел U5 Blue, с телефонен номер 359893953012. В
чл.4 от договора е уговорено, че с подписването на същия от лизингодателя,
последният декларира и потвърждава, че устройството му е предадено в уговорения с договора вид.
Договорът съдържа погасителен план, сочещ падежите на задълженията на
лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, както и техния размер.
Представени са и общите условия към договора за лизинг, като същите са
подписани в поле „за лизингополучател“ от ответника Д.О.. С клаузата на чл.12
от същите, наименована предсрочна изискуемост и принудително изпълнение и по
конкретно ал.2 от същата разпоредба, става ясно, че страните са уговорили, че
месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен
от лизингополучателя, както и при забава в плащането на дължимите съгласно тези
договори плащания. В тази връзка, видно от представените по делото фактури,
става ясно, че ищецът е начислил вноски за лизинг в размер на 62,79 лева.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, породено от договора за
лизинг с предмет предоставяне на посоченото в него мобилно устройство за
временно и възмездно ползване – срещу заплащане на цена за ползването, съгласно
погасителния план, съдържащ се в договора.
Същевременно в качеството си на лизингополучател
ответникът е подписал и е приел приложимите към договора общи условия на
търговеца, с оглед на което са изпълнени изискванията на чл.298 от ТЗ за
обвързване на потребителя с предварително изготвените от насрещната страна общи
условия. Установява се на следващо място, че ищецът е изпълнил задължението си
за предаване във фактическа власт на ответника на лизинговата вещ, тъй като в
качеството си на лизингополучател същият е положил подпис в договора за
получаването ѝ, а от друга страна е заплатил първата уговорена вноска.
Предвид това за него е възникнало задължението за заплащане на лизинговите
вноски, представляващи цената за ползването на вещта в размерите и сроковете,
уговорени с договора. Не се твърди от ответника, като не се и установява от
доказателствата по делото, да е погасил задълженията си за заплащане на
лизинговите вноски, формиращи договорената цена на ползването им, нито вещта да
е върната на лизингодателя. Ето защо следва да се приеме, че лизингополучателя
не е изпълнявал своите задължения по договора – не е заплащал лизинговите
вноски, дължими в периода от месец октомври 2018г. до месец май 2020г., които
задължения ищецът е включил в издадените и представени по делото фактури.
Действително от приобщените по делото доказателства не се установява, че ищецът
е уведомил ответника, че упражнява правото си по чл.12 от Общите условия,
приложими към договора за лизинг, да направи вземането си по същия предсрочно
изискуем, но правото да направи лизинговите вноски предсрочно изискуеми се
съдържа в изявлението му, обективирано в издадената фактура №
**********/18.09.2018г., съгласно която ищецът е начислил вноски за лизинг в
размер на 68,93 лева.
Ищецът претендира стойността на лизинговите вноски на
основание сключения с ответника договор за лизинг, като то произтича именно от
тази сделка с определени срокове за плащане на отделните лизингови вноски.
Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен
план, подписан от страните за погасяване на задължението, следва да бъде
съобразено в рамките на исковото производство по реда на чл.422 от ГПК, дори и да
не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на
цялото задължение по договора. Длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение,
макар и само за онази част от задължението, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните. Дори когато не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предсрочна изискуемост, то не може изцяло да
се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежиралите вноски – в този смисъл Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г.,
постановено по Тълкувателно дело № 8/2017г., по описа на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното и предвид данните по делото,
като се съобрази, че лизинговия договор е сключен за срок от 23 месеца, като
този срок е изтекъл през месец май 2020г., е настъпил падежът на всички
лизингови вноски по договорите, като ответникът не доказа в хода на
производството погасяване на задължението си за тяхното заплащане. Отделно от
това тези вноски са предсрочно изискуеми и поради това, че са налице
предпоставките за упражняване на потестативното право за едностранното прекратяване
на договора за мобилни услуги от 29.06.2018г., сключен между мобилния оператор
и лизингополучателя ответник.
Ето защо предявения иск, с който се претендират
лизинговите вноски, е доказан по основание и размер. Ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 62,79 лева, представляваща сбор на лизинговите вноски по
Договор за лизинг от 29.06.2018г, дължими за периода от месец октомври 2018г.
до месец май 2020г. Предвид това искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345 от ТЗ във вр. с чл.228 от ТЗ следва
да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца претендираната сума от 62,79 лева.
Върху претенцията за главница за месечни абонаментни такси за
потребени мобилни услуги и главница за лизингови вноски, от ответника се дължи
и законна лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумите.
Релевираните възражения от ответника
чрез особения представител адв.Х.К. не се възприемат, доколкото са
неоснователни, а и в по – голямата част касаят вземания, които не се
претендират в настоящото производство.
При този изход на спора на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на разноски има право ищецът, като такива следва
да му бъдат присъдени, а именно: 75,00 лева, представляваща платена държавна такса, 200,00 лева – депозит
за възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 200,00 лева –
депозит за възнаграждение на вещото лице по Съдебно – техническата експертиза и
180,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение или общо сторените разноски
в исковото производство са в размер на 655.00 лева. Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса
и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение или общо сторените разноски в размер
на 205,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.З.О., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос
Кинг заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г., следните суми: 68,93 лева /шейсет и
осем лева и деветдесет и три стотинки, представляваща месечни абонаментни такси
за потребени мобилни услуги за периода от 29.06.2018г. до 17.08.2018г. за
мобилен номер 0893/953012 по Договор за мобилни услуги от
29.06.2018г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.05.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, както и 62,79 лева /шейсет и два лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща сбор на лизинговите вноски по Договор за лизинг от 29.06.2018г,
дължими за периода от месец октомври 2018г. до месец май 2020г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.05.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за парично задължение по
чл.410 от ГПК № 104/29.05.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 216/2020г., по описа
на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Д.З.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос
Кинг заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г., сумата от 655,00 лева /шестстотин петдесет и пет
лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за исковото производство и
сумата от 205,00 лева /двеста и пет
лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....