Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.01.2023 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На 21.12. 2022 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА
ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 328 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.12.2017 г. около
09.05 часа на път ІІ-57, км. 2, при предприета неправилна маневра
„изпреварване" от страна на водача на л.а. „Фолксваген Пасат", peг. №
***, същият навлиза в платното за насрещно движение, където реализира
пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се, в собствената си лента т.а.
„Форд Транзит", peг. № ***. В резултат на настъпилото произшествие ищецът
заявява, че е пострадал, тъй като към
момента на произшествието е бил пътник в л.а. „Фолксваген Пасат".
Сочи, че за събитието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р- 14946/ 18.12.2017 г. и е
образувано досъдебно производство № ЗM-329 /2017 г. по описа на ОД на МВР - С.З.,
което не е приключило към настоящия момент.
Твърди, че с поведението си водачът на л.а.
„Фолксваген Пасат" е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като в резултат на
неговите действия е настъпило ПТП и са му нанесени сериозни телесни увреждания.
В резултат на настъпилото ПТП са му причинени следните телесни увреждания:
мозъчно сътресение, травма в областта на главата, травма в областта на гърдите,
травма в областта на корема, травма в областта на кръста и травма на
крайниците, счупване на долния край на лъчевата кост. При постъпването в
здравното заведение е имал изключително силни болки в главата, гърдите, корема,
крайниците и таза, за кратко е загубил съзнание. След произшествието бил
хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „**" АД за периода
от 16.12.2017г. до 19.12.2017г., където е приет с болка в областта на главата,
гърдите, корема, крайниците и таза, оток в областта на гривнената става и с
краткотрайно помрачение на съзнанието. Извършени били необходимите прегледи,
изследвания и рентгенографии, като са установени получените телесни увреждания.
За възстановяване на травмите започнали вливания и медикаментозна терапия. За
възстановяване на фрактурата на лъчевата кост била направена консултация с
ортопед и поставена гипсова шина за обездвижване на фрактурата.
Сочи, че лечението му е продължило в
домашни условия, със спазване на определения му режим и терапия и провеждане на
контролни прегледи при ортопед за проследяване на състоянието му. На
25.01.2018г. при сваляне на гипсовата имобилизация е установен оток и ограничен
обем на движенията в областта на гривнената става и затруднен захват на ръката,
като му бил предписан гел за мазане в областта на фрактурата поради наличния
оток. При проведени последващи прегледи при ищеца не се наблюдавало подобрение
в състоянието му, гривнената става била оточна, отново е констатиран ограничен
обем на движенията в областта на гривнената става, извършен е тест за
установяване на ограничения обем на движенията и били назначени
физиотерапевтични процедури. Ищецът твърди, че е провеждал и рехабилитация по
указания на лекарите за раздвижване на крайника с цел възстановяване на
движенията на горен десен крайник, той е имал забрана и за натоварване на
крайника. Независимо от проведеното лечение, при извършен преглед на 26.04.2018г.,
продължавал да е налице оток, ограничени и болезнени движения, като била
установена и невъзможна екстензия на втори, трети и четвърти пръст, а пети
пръст останал в контрактура,
Твърди, че получените увреждания били
причина за трайно затруднение на движенията му на горен десен крайник за период
по-дълъг от тридесет дни, като е следвало крайникът да бъде в състояние на
покой. След случилото ищецът изпитвал множество неудобства и трудности в
ежедневието, а фрактурата е причина за затруднения при обслужване на
елементарни битови и хигиенни нужди. Налице била необходимост от постоянна
чужда помощ и човек, който да се грижи за него и да му помага. Възстановяване
на получените травматични увреждания не било настъпило, като терапията и
курсовете по активна рехабилитация продължават за подобряване на състоянието
му. Определен му бил изключително дълъг период на временна нетрудоспособност от
16.12.2017г. до 05.03.2018г., което възпрепятствало ищеца от изпълнение на
служебните му задължения, невъзможност да се грижи за семейството си и да
осигурява финансови средства за издръжката си.
Сочи, че налице били усложнения и
остатъчни последици в състоянието му, изразяващи се в ограничен обем на
движенията в областта на гривнената става.
Твърди, че процесната катастрофа оставила
и неизлечим отпечатък върху психиката му. Преживеният стрес от пътно -
транспортното произшествие станал причина за множество негативни емоции,
главоболие, проблеми със съня и постоянни кошмари. Чувство на непълноценност и
зависимост от околните му пречели да продължи живота си такъв, какъвто е бил
преди катастрофата. Налице било и тревожно - депресивно разстройство,
изразяващо се в отказ да общува с околните, социална изолираност, продължаващ
страх от моторни превозни средства и от нови инциденти, чувство на зависимост
от околните и непълноценност. Връщал се постоянно към момента на преживяното
пътно - транспортно произшествие, отделни епизоди от него нахлували в главата
му и водели до постоянно психическо напрежение, което го разстройвало и го карало
да изпада в състояние на безпомощност и безсилие.
Твърди, че са му причинени болки и
страдания, представляващи неимуществени вреди, които той търпи и към настоящия
момент при всеки спомен за случилото се. За проведеното лечение на
нараняванията, получени при пътнотранспортното произшествие, ищецът заплатил
сума в размер на 17, 40 лева (седемнадесет лева и 0,40 ст.), потребителска
такса, видно от фактура № **********/ 19.12.2017 г.
Сочи, че видно от приложения към
настоящата молба - Констативен протокол за ПТП, към момента на събитието,
виновният водач е управлявал лек автомобил л.а. „Фолксваген Пасат", peг. №
***, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при „ЗАД Д.Ж.З." АД с полица №
BG/30/117002470949, валидна от 13.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
Сочи, че съгласно чл. 380 от Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в
резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие, да
получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени щети.
Твърди, че във връзка с това към застрахователя
на виновния водач, била отправена покана, приета от ответника на 27.06.2018 г.,
за изплащане на дължимото обезщетение, като застрахователят образувал преписка
по щета № 0801-001466/ 2018-1. С писмо, изх. № 2789/ 17.07.2018 г.,
застрахователят поискал от ищеца допълнителни документи, с които не разполагал,
а и освен това, изброените документи, според ищеца, нямали съществено значение
за установяване основанието на претенцията, като писмо - отговор в този смисъл
било изпратено на застрахователя.
Сочи, че впоследствие, с писмо изх. №
3697/26.09.2018 г., ответникът отказал изплащането на дължимото застрахователно
обезщетение с мотива, че претенцията не била доказана.
Твърди, че към настоящия момент,
застрахователят не му е изплатил дължимото обезщетение.
Предвид горното счита, че е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, поради което на основание чл. 493, ал.
1 във вр. с чл. 498, ал.З от КЗ, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати следните
суми:
- 40
000 /четиридесет хиляди лева/, представляващи застрахователно обезщетение за
претърпените от него болки и страдания в резултат на гореописаното ПТП;
- законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 27.06.2018 г. - денят следващ датата на която ответникът се е произнесъл по
претенцията до окончателното изплащане на сумата;
- 17.40
лв. (седемнадесет лева и 40 ст.) лева, представляващи застрахователно
обезщетение за направените от него разноски, във връзка с проведеното лечение,
изразяващи се в потребителска такса.
- законната
лихва върху присъдената сума, считано от 27.06.2018 г. - денят следващ датата
на която ответникът се е произнесъл по претенцията до окончателното изплащане
на сумата;
- законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението за имуществени вреди, считано от
27.06.2018 г. - денят следващ датата на която ответникът се е произнесъл по
претенцията до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски в цялост.
Моли всички присъдени суми, включително присъдените
разноски да бъдат преведени по личната му банкова сметка *** “ПроКредит Банк”
ЕАД както следва:
IBAN: ***: PRCBBGSF
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ЗАД „Д.Ж.З.” АД, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Сочи, че от
приложените писмени доказателства не се установява твърдения от ищеца механизъм
на настъпване на ПТП. Твърди, че видно от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 16.12.2017г. в графа „Обстоятелства и причини“ е отразено:
„Образувано е ДП ЗМ - 329“. Видно от приложеното като писмено доказателство
писмо УРИ № 122800/178/03.01.2019 г. разследването по досъдебното производство
все още не било приключило и съответно нямало постановление за привличане на
обвиняем, както и окончателен прокурорски или съдебен акт.
Оспорва твърдението, че ПТП от 16.12.2017 г., около
09:05 часа на път II-57, км. 2 е настъпило по вина на водача на МПС „Фолксваген
Пасат“, peг.№ ***. Твърди, че процесното ПТП е настъпило единствено в резултат
на виновно и противоправно поведение от страна на водача на т.а. „Форд
Транзит“, peг. № ***, съответно, че последният водач е допринесъл за настъпване
на ПТП, като нарушил чл. 20 - чл. 23 от ЗДВП, чл. 15/1/ от ЗДВП, поради което е
налице независимо съизвършителство.
Сочи, че съгласно чл. 300 от ГПК само влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца. В случая не била представена
присъда, която да установява вината на водача Н.Г.В.- водач на МПС „Фолксваген
Пасат“, peг. № ***.
Оспорва причинната връзка между ПТП и телесните
травми.
Оспорва вследствие на процесното ПТП да са получени
претендираните от ищеца травми.
Оспорва твърдението, че при ищеца е налице фрактура на
дясна гривнена става, съответно счупване на долния край на дясна лъчева кост в
резултат на ПТП. Счита, че не се
установява от епикриза от 19.12.2017г. наличие на такова счупване, респ. не се
установява да са правени изследвания, при които да са констатирани такива
увреждания. Напротив, видно от раздел „Окончателна диагноза“: записани са
контузии на различни части на тялото, но не и фрактура на долния край на дясна
лъчева кост.
Оспорва твърдението, че при проведени последващи
прегледи при ищеца не се е наблюдавало подобрение в състоянието, свързано с дясната
гривнена става. Видно от амбулаторен лист от 04.01.2018г. на направената „рьо
гр. - добра позиция на увреждането- без цирк. смущения на пръстите“. В
амбулаторен лист от 25.01.201г. се установява „Свали се гипсовата имобилизация.
Оток и ограничени движения в обл. на гр. става. Затруднен захват на ръката“.
Този текст, след като вече веднъж е била свалена гипсовата имобилизация на 25.01.2018г.,
бил дословно и механично пресъздаден и в следващите амбулаторни листа - този от
1.03.2018г. и този от 26.04.2018г., поради което счита, че същите амбулаторни
листа не са от естество да отразят обективно състоянието на ищеца и твърдяното
неподобряване на състоянието му след сваляне на гипсовата имобилизация. Оспорва
към тези дати - 1.03.2018г. и 26.04.2018г., да е било налице удостовереното в
раздел „Обективно състояние“: „Свали се гипсовата имобилизация. Оток и
ограничени движения в обл. на гр. става. Затруднен захват на ръката“.
Оспорва твърдението за остатъчни последици в
състоянието на ищеца, изразяващи се в ограничен обем на движенията в областта
на гривнената става. Амбулаторен лист № 000100/25.01.2018г. не бил подписан от
пациент и лекар, съответно не е в състояние да установи констатациите, записани
в същия.
Оспорва твърдението да е налице у ищеца тревожно -
депресивно разстройство, тъй като не били налице никакви медицински документи,
установяващи това твърдение.
Твърди, че в случая
претендираната сума 40 000 лева е несправедлива с оглед тежестта на увредата и
не е съобразена с обществените критерии за справедливост, заложени в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Счита, че справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени. Според
ответника, размерът на обезщетението зависи от действителните щети, които се
установяват за конкретния случай, като се вземат предвид характерът на
деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и
всички други индивидуализиращи обстоятелства. Обезщетението се дължи за
конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.
Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишено и не е съобразено с характера и степента на увреждането на
ищеца и е прекомерно.
Оспорва претенцията за имуществени вреди по основание
и размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който е пътувал, без да използва
обезопасителен колан. Сочи, че получените от ищеца увреждания и техния
характер, така както са описани в обстоятелствената част на исковата молба, се
намират в причинна връзка с неизползване на предпазен колан. Функцията тези
системи е да се задействат при произшествие, като задържат пътника към
седалката.
Моли съда при определяне на размера на обезщетението
за неимуществени и имуществени вреди, да отчете факта, че вредоносните
последици са настъпили при условията на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца в съотношение 50/50, респективно обезщетението следва да
бъде редуцирано в същото съотношение, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Моли, в случай, че бъдат доказани твърденията в
исковата молба, съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост, намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат,
съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
В
законоустановения срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която пояснява и допълва първоначалната искова молба.
Поддържа изцяло
депозираната искова молба, както и представените доказателства и направените
доказателствени искания.
Предвид
изявленията и твърденията на ответника в отговора на исковата молба, моли съда да
обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
- настъпването на процесното ПТП;
- наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" между виновния водач и ответника, а
именно - полица № BG/30/117002470949, валидна от 13.09.2017 до 12.09.2018 г.,
за автомобилистите на л.а. „Фолксваген Пасат", peг. № ***;
Твърди, че напълно
неоснователно е възражението на ответника, че процесното пътнотранспортно
произшествие не е настъпило по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат",
peг. № ***. Твърди, че от приложените към исковата молба доказателства -
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и медицински документи се
изяснява, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача Николай
Веселинов Вълчев /вероятно ищецът има предвид посоченото
в протокола лице Николай Господинов Вълчев/, който предизвикал настъпването на
произшествието, поради предприета неправилна маневра - изпреварване и навлизане
в лентата за насрещно движение. Посочва, че ударът настъпил изцяло в лентата за
насрещно движение, а това се установява категорично от приложените към исковата
молба документи.
Сочи, че за
установяване на фактите и обстоятелствата, при които е възникнало процесното
произшествие, своевременно са направени доказателствени искания, а именно: изискване
на документите от образуваното досъдебно производство № ДП 1228 ЗМ-329/ 2017 г.
по описа на ОД на МВР гр.С.З., както и за назначаване на авто-техническа
експертиза. Заявява, че поддържам така направените искания.
Твърди, че неоснователно
е и оспорването на размера на исковата претенция. Понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Сочи, че най-голяма тежест обаче имат действително претърпените
вреди. Твърди, че размерът на справедливото обезщетение е въпрос, който следва
да бъде изяснен в процеса и за който са посочени съответните доказателства -
медицинска експертиза и гласни доказателства, които ще бъдат събрани от съда, в
хода на процеса.
Твърди, че ако
има пропуски и неточности в оформянето на медицинската документация (което към
настоящия момент било само твърдение на ответника), това не се дължи на
действия на ищеца и по никакъв начин не може да рефлектира върху правото му на
справедливо обезщетение.
Поддържа
твърдението си, че и към настоящия момент, при ищеца се наблюдават остатъчни
последици в резултат на нараняването, изразяващи се в ограничен обем на
движенията в областта на гривнената става. Това твърдение са основавало на
обективното му състояние. Твърди, че
възражението на ответника, относно наличието на съпричиняване поради непоставен
или неправилно поставен обезопасителен колан от страна на ищеца, е напълно
неоснователно и недоказано. Твърди, че дори да не бъдат установени „характерни
белези" от обезопасителен колан по тялото на пострадалия, същото се дължи
не на липсата на колан, а на дебелите дрехи, с които е бил облечен пострадалия
(ПТП е настъпило на 16 декември 2017), които дрехи не били позволили
получаването на лентовидни отпечатъци по тялото на пътника. Пояснява, че дори
да се приеме, че е бил без поставен колан, липсата на колана не е в пряка
причинно-следствена връзка с вредоносните последици,
Възразява срещу
привличането на трето лице помагач, тъй като наличните към настоящия момент
доказателства сочели, че възражението за съизвършителство е напълно
неоснователно. Твърди, че настоящето неоснователно привличане бил очевиден опит
за бавене, шиканиране и ненужно усложняване на процеса, тъй като предметът на
настоящето производство била отговорността на ответното дружество за изплащане
на застрахователно обезщетение. Счита, че ако след приключването на настоящото
производство ответникът счете, че има право на иск, основан на твърдението за
съпричиняване и солидарна отговорност, няма пречка да реализира твърдените си
права в отделно производство, където да бъде изяснен спорния между дружествата
въпрос.
Поддържа всички
останали твърдения, доказателства и доказателствени искания така, както са
направени в исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в който изразява следното становище.
Поддържа всички,
направени с отговора на исковата молба твърдения, възражения, оспорвания и
доказателствени искания. Конкретно по възраженията и оспорванията в
допълнителната искова молба моли да се има предвид следното:
Поддържа
твърдението, че от приложените писмени доказателства не се установява твърдения
от ищеца механизъм на настъпване на ПТП.
Поддържа
твърдението, че образуваното ДП ЗM-329 не е приключило и съответно няма
постановление за привличане на обвиняем, както и окончателен прокурорски или
съдебен акт.
Поддържа
оспорването на твърдението, че ПТП от 16.12.2018 г., около 09:05 часа на път ІІ-57,
км. 2 е настъпило по вина на водача на МПС „Фолксваген Пасат“, peг. № ***.
Поддържа твърдението, че процесното ПТП е настъпило единствено в резултат на
виновно и противоправно поведение от страна на водача на т. а. „Форд Транзит“,
peг. № ***, съответно че последният водач е допринесъл за настъпване на ПТП,
като нарушил чл. 20-чл. 23 и чл. 15, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), поради което е налице независимо съизвършителство.
Поддържа
твърдението, че съгласно чл. 300 от ГПК само влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца.
Поддържа
оспорването за причинната връзка между ПТП и телесните травми.
Поддържа
оспорването, че вследствие на процесното ПТП са получени претендираните от
ищеца травми.
Поддържа
оспорването на твърдението, че при ищеца е налице фрактура на дясна гривнена
става, съответно счупване на долния край на дясна лъчева кост в резултат на
ПТП.
Поддържа
оспорването на твърдението, че при проведени последващи прегледи при ищеца не
се наблюдавало подобрение в състоянието, свързано с дясната гривнена става.
Поддържа
оспорването, че към дати 01.03.2018 г. и 26.04.2018 г. е било налице
удостовереното в раздел „Обективно състояние“: „Свали се гипсовата
имобилизация. Оток и ограничени движения в областта на гривнената става.
Затруднен захват на ръката“.
Поддържа
оспорването на твърдението за остатъчни последици в състоянието на ищеца,
изразяващи се в ограничен обем на движенията в областта на гривнената става.
Поддържа
оспорването на твърдението да е налице у ищеца тревожно - депресивно разстройство.
Поддържа
твърдението, че претендираната сума от 40 000 лв. е несправедлива с оглед
тежестта на увредата и не е съобразена с обществените критерии за
справедливост, заложени в разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Поддържа
твърдението, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и
не е съобразено с характера и степента на увреждането на ищеца и е прекомерно.
Поддържа
оспорването за имуществени вреди по основание и размер.
Поддържа
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
е пътувал, без да използва обезопасителен колан.
Поддържа
твърдението, че получените от ищеца увреждания и техния характер, така както са
описани в обстоятелствената част на исковата молба, се намират в причинна
връзка с неизползване на предпазен колан.
Поддържа
твърдението, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди, е необходимо да се отчете фактът, че вредоносните последици
са настъпили при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия в съотношение 50/50, респективно обезщетението следва да бъде
редуцирано в същото съотношение, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на лек автомобил (л.а.) марка
„Фолксваген”, модел „Пасат“ с peг. № *** по силата на Застрахователна полица №
BG/30/117002470949, с начална дата на покритие от 13.09.2017 г., 00:00 часа до
12.09.2018 г., 23:59 часа.
Оспорва
твърдението на ищеца, че ако има пропуски и неточности в оформянето на
медицинската документация, това не се дължи на действията на ищеца и че по
никакъв начин не може да рефлектира върху правото му на справедливо
обезщетение.
Оспорва
твърдението, че „дори да не бъдат установени характерни белези от обезопасителен
колан по тялото на ищеца, същото се дължи не на липса на колан, а на дебели
дрехи, с които е бил облечен пострадалия, които дрехи не са позволили получаването
на лентовидни отпечатъци по тялото на пътника”.
Оспорва
твърдението, че „дори да се приеме, че е бил без поставен колан, липсата му не
е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици“.
Поддържа
оспорването относно верността на амбулаторни листа №№000011/4.01.2018г., 000100/25.01.2018г., 000348/6.02.2018г.,
000245/1.03.208г., 555/26.04.2018г.,
болничен лист № Е20176572210/ 5.01.2018г. № Е20176572514/6.03.2018г.,
Е20176572431/5.02.2018г. относно раздел „основна диагноза“, съотв. ,Диагноза;
S52 .5“; Счупване на долния край на лъчевата кост“.
Поддържа
оспорването относно верността на амбулаторен лист № 000245/1.03.2018 г. и
амбулаторен лист№ 565/26.04.2018 г.
Поддържа
особеното искане в отговора на исковата молба с оглед на изложеното твърдение,
че процесното ПТП е настъпило единствено в резултат на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на т.а. „Форд Транзит“, peг., № ***, съотв. че
последният водач е допринесъл за настъпване на ПТП, като е нарушил чл. 20-чл.
23 и чл, 15, ал. 1 от ЗДвП, поради което е налице независимо съизвършителство.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.12.2017 г. водачът
на т.а. „Форд Транзит“, peг. № *** е бил застрахован по застрахователна полица
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ЗАД „Армеец” АД
с полица № BG11117002552478, валидна до 20.09.2018 г. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Поддържа
искането, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът да допусне участието на ЗАД
„Армеец“ АД като трето лице помагач на страната на ЗАД „Дапл Богг Живот и
здраве“ АД. Интересът от привличане на същото лице се обосновавал от
повдигнатото по-горе възражение за съизвършителство, респективно
съпричинителство от страна на водача на МПС „Фолксваген Пасат“, peг. № *** и
евентуалната солидарна отговорност и наличие на регресен иск към ЗАД „Армеец“
АД. Посочва, че интересът от привличане на трето лице помагач на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водач - изцяло
виновен за ПТП или съизвършител, бил надлежно обоснован и в решение № 10 от
03.02.2017 г. по т. д. № 2166/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
отд.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Страните не спорят, че на 16.12.2017
г. около 09.05 часа на път ІІ-57, км. 2 е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген
Пасат", peг. № ***, и т.а. „Форд Транзит", peг. № ***. В резултат на
настъпилото произшествие е пострадал, ищецът В.Т.К., който е бил пътник в л.а.
„Фолксваген Пасат".
Не е спорно, че за л.а. „Фолксваген
Пасат", peг. № ***, е налице сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗАД Д.Ж.З." АД с
полица № BG/30/117002470949, валидна от 13.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът подал молба за заплащане на дължимото обезщетение на 27.06.2018 г.,
като застрахователят образувал преписка по щета № 0801-001466/ 2018-1. С писмо,
изх. № 2789/17.07.2018 г., застрахователят поискал от ищеца допълнителни
документи, с които не разполагал, а и освен това, изброените документи, според
ищеца, нямали съществено значение за установяване основанието на претенцията,
като писмо - отговор в този смисъл било изпратено на застрахователя.
Впоследствие, с писмо изх. № 3697/26.09.2018 г., ответникът отказал изплащането
на дължимото застрахователно обезщетение с мотива, че претенцията не била
доказана.
С Присъда № 260004/24.09.2020 г. постановена по НОХД №
268/2020 г. по описа на ОС С.З., с която подсъдимият Н.Г.В.е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, предл. 2, б.
„б", предл. 1, вр. чл. 343, ал. 1„ б. „б", предл. 2 и б. „в",
вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като на основание чл. 54, вр. чл. 58а, ал.
1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три
години. Горепосочената присъда е потвърдена с Решение № 36/14.07.2021 г. постановено
по ВНОХД № 263/2021 г. по описа на Апелативен съд – П.. Присъдата е влязла в
законна сила на 07.08.2021 г.
От заключението на съдебно – медицинската
експертиза се установява следното:
Вследствие на процесното ПТП, ищецът е
получил следните травми: при въпросното ПТП:
-контузия на главата, гръдния кош, корема,
поясната област и крайниците, мозъчно сътресение
-счупване на долния край на дясната лъчева
кост
След хоспитализирането в КНХ при УМБАЛ - С.З. е
поставена гипсова шина. Препоръчано е ръката да се държи в елевация;
обезболяване. По отношение на мозъчното сътресение е назначена и започната
терапия: Манитол 2 по 250 мл, На хлорат 0,9% 2 по 500мл, вит с 2 по 1 амп.,
аналгин 2 по 1т дн, Алмирал 2 по 1 амп. Дн., Квамател 2 по 1 амп. Гипсовата
шина е свалена на 25.01.2018г./Амб.лист №100/. Започната е в домашни условия
рехабилитация и обезболяване с Фастум гел. След преглед при кинезитерапевт на
06.02.2018г. е започната специализирана физиотерапия. Препоръчани са 20 броя
процедури. От документите удостоверяващи временната нетрудоспособност е видно,
че лечението е продължило до 04.04.2018г./110 дни/.
Счупването на дисталния край на лъчевата кост е силно
болезнена травма в острия момент. Отокът бързо нараства. Движенията се почти
блокират поради силната болка. Тя продължава с такава сила до имобилизирането
на ръката. След 7-8 ден в условията на имобилизация отокът започва да намаля,
болката отслабва. Ново засилване на болковия синдром се получава след сваляне
на имобилизационната шина и започване на първите рехабилитационни мероприятия.
В тези ситуации болката се купира с приемане на аналгетици. С постепенното
увеличаване на амплитудата на движението в засегнатата гривнена става болките
намаляват. При вътреставните счупвания болката се засилва при студено време
през първите 3-4 години след травмата. От страна на мозъчното сътресение
главоболието е било до две седмици. След това с периодични оплаквания от него
при нарушен режим.
Средностатистически възстановителния период при
счупвания в дисталната част на лъчевата кост - вътреставни и извънставни е 3-5
месеца. В конкретния случай лечебният процес е бил усложнен с упорити
контрактури на пръстите на дясната ръка. Това е забавило, усложнило и
продължило рехабилитацията и физиотерапевтичните процедури. Мозъчното
сътресение е с пълно възстановяване до 3-4 седмици без остатък.
На 16.12.2017 г. В.Т.К. като пътник на предна седалка
до шофьора на лек автомобил, ударил се в друг лек автомобил е получил контузия
на главата, гръдния кош, корема, поясната област и крайниците, сътресение на
мозъка, счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница, с
усложнение във възстановителния период и остатъчна невъзможност за екстензия -
разтваряне на 2, 3,4 -ти пръсти, с контрактура на 5 пръст. В медицинската
документация /амб. листи/ е регистрирано счупване на долния край на лъчевата
кост на дясната предмишница. Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин,
описани в Досъдебното производство.
Към съдебната документация по ТД № 328/2018 г. е
представена фактура №********** от 19.12.2017 на стойност 17,40лв за
потребителска такса за пролежаните 3 дни в КНХ на УМБАЛ - С.З..
От ИЗ № 24700/17г. на името на В.Т.К. с адрес: *** е
видно, че е постъпил на 16.12.17г в 14,20ч. Диагноза: Контузио капитис,
корпорис, торацис, абдоминис ет екстремитатес. Комоцио церебри. В окончателната
диагноза е добавена: Контузия на поясните прешлени.Анамнеза:”...пострадал при
ПТП, като пасажер, носил колан. Болки по гърдите, главата, корема, таза и
крайниците с краткотрайно помрачение на съзнанието. Обективно:”....ало и
автоориентиран. Глава - болезнена челно. Шия-б.о. Гр.кош - везикуларно дишане,
болки в дясна гръдна половина. Сърце - б.о. Корем - мек, палпаторно болезнен в
ляво - екскориации. Крайници - едем в областта на гривнената става. Болките в дясната гръдна половина и
охлузванията по лявата коремна половина най - вероятно са причинени от предпазен
колан.
При процесното ПТП от 16.12.2017г. ищецът В.Т.К. е
седял на предна дясна седалка с поставен триточков предпазен колан. Вещите лица
посочват, че при разговора с ищеца се разбрало, че в резултата на ПТП-то и
притискането от косата част на предпазния колан е имало охлузване по дясната
ключечна област, главата/носа/ е ударена във въздушната възглавница и от носа
му е имало кървене. При клиничния преглед от 27.01.2022 г., ищецът представил
рентгенова снимка на дясна гривнена става с обхващане на дланта, част от
пръстите и част от предмишницата. На нея се визуализира вътреставна пукнатина
на шиловидния израстък на лъчевата кост/процесус стилоидеи радии декстра/.
Ищецът съобщил, че ръката му е обездвижена в гипсова лонгетна и мобилизация още
в ЦСМП преди хоспитализацията в НХК от дежурния ортопед. Гипсовата имобилизация
е носена до 18.01.2018г.След свалянето и и започване на първите
рехабилитационни мероприятия е установено, че в 2,3, 4 и5 пръст на същата ръка
са с невъзможно изправяне, т.е. те са в състояние на флексионна, постимобилизационна
контрактура. При прегледа ищецът съобщил, че няколко дни след снемане на
гипсовата имобилизация е започнал рехабилитация и физиотерапия по предписание
на кинезитерапевт, което се потвърждава от Амб.лист №348 от 06.02.18г. Тези
процедури -около 20 на брой е провел в Поликлиниката на МБАЛ-Казанлък, други
последващи рехабилитации не е провеждал.Раздвижвал е китката в домашни условия.
При прегледа, вещите лица са установили следното: Воларната
флексия в дясна китка е до 60 гр., а дорзалната до 75 гр. Това е средно
степенно ограничение на нормалните движения, сравнени с лявата китка. Страничните
отклонения на китката-абдукция/аддукция са в норма. При задълбочено изследване
на рентгенографията, която ищецът представи не се установяват счупвания по
дланните кости и фалангите на 2,3,4,5 пръст. Тези пръсти са раздвижени, с
изключение на 5- ия, който е в хиперекстензия в МКФС от 30 гр.; ПИФС е във
флексионна контрактура от 70 гр.; ДИФС е във флексионна контрактура от 10 гр.
В заключение,
вещите лица посочват, че движенията в дясната гривнена става и в 2,3,4 пръст са
възстановени. В малките стави на 5 пръст са налице дефицити в движенията. Захвата
на дясната ръка е възстановен, с изключение на флексорната сила на 5 пръст.
По делото е назначена автотехническа експертиза,
изготвена от инж. Т.П., която е оспорена от ответното дружество, поради което е
назначена тройна автотехническа експертиза.
Видно от заключението на тройната експертиза Механизмът на ПТП е следния:
На 16.12.2017 г. по път II -57 в посока запад, към гр.
С.З. се движил л.а. Фолксваген Пасат с per. № СТ 59-91 ВВ с прикачено ремарке,
управляван от Николай Вълчев. На прав участък след с. Могила, водача на
автомобила предприема навлизане в лентата за насрещно движение за изпреварване
на колона от МПС, като ускорявайки достига скорост на движение от около 124
km/h и опасна зона за спиране от около 173 т. В същото време, в лентата за
насрещно движение се е движел т.а. Форд Транзит Конект с per. № СТ 18-33 ВМ,
управляван от Димо Демирев със скорост на движение от около 104 km/h и опасна зона
за спиране от около 112 т. Водачът на лекия автомобил Фолксваген предприема
аварийно спиране в лентата за насрещно движение (лентата на Форд), когато двете
МПС са се намирали един от друг на разстояние от около 270 т. След време от
около 1,7 s водача на т.а. Форд предприема аварийно спиране, когато двете МПС
са били на разстояние един от друг около 169 т. Настъпва удар, като мястото на
удара се намира изцяло в лентата за движение на Форд. Към момента на удара и
двете МПС са били разположени изцяло в лентата на Форд. Лекият автомобил
Фолксваген е бил разположен с надлъжната си ос под ъгъл до около 2° на ляво
спрямо оста на платното за движение, а Форд с надлъжната си ос под ъгъл до
около 2° на дясно спрямо същата ос. Мястото на удара се намира на 43,6 пл
източно от линията на ориентира в граници от 1,46 до 2,6 m южно от осевата
линия на платното за движение. След удара, предвид по- голямото си количество
на движение л.а. Фолксваген се придвижва малко напред и на дясно. След удара
Форд предвид по-малкото си количество на движение се връща малко назад с
ротация по посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре.
Техническите причини за
настъпване на ПТП са следните:
Навлизане и движение в лентата за насрещно движение на
Фолксваген при наличие на насрещно-движещо се МПС;
Движение на Фолксваген със
скорост на движение над ограничената;
Движение на Форд със скорост на
движение над ограничената;
По делото не са налице данни за техническа
неизправност на МПС в причинна връзка с ПТП, както и други фактори, като пътна
настилка и други участници в движението.
Техническите причини за настъпване на ПТП са следните:
Навлизане и движение в лентата за насрещно движение на
Фолксваген при наличие на насрещно-движещо се МПС;
Движение на Фолксваген със скорост на движение над
ограничената;
Движение на Форд със скорост на движение над
ограничената;
Ширината на пътното платно е 9,6 т, на платното за
движение 7,6 т, като източната и западната ленти за движение са с ширина по
3,80 т.
Преди настъпване на ПТП /към момента на реакция на
водача на Форд/ Форд Транзит“ с per. № СТ18-ЗЗВМ се е движел в лентата си за
движение, с дясна страница на около 1,8 - 2,0 m на ляво /северно/ от южната
гранична линия на платното за движение.
Няма причинна връзка между разположението на МПС „Форд
Транзит“ е per. № СТ18-ЗЗВМ на пътното платно и настъпването на ПТП?
Мястото на удара се намира изцяло в лентата за
движение на Форд, като и двата автомобила са разположени изцяло в същата лента.
Лекият автомобил Фолксваген е бил разположен с надлъжната си ос под ъгъл до
около 2° на ляво спрямо оста на платното за движение, а Форд с надлъжната си ос
под ъгъл до около 2° на дясно спрямо същата ос. Мястото на удара се намира на
43,6 m източно от линията на ориентира в граници от 1,46 до 2,6 m южно от
осевата линия на платното за движение.
Скоростта на движение на т.а. Форд към момента на
удара е около 64 km/h, а непосредствено преди настъпване на ПТП, около 104
km/h.
Опасната зона за спиране на товарния автомобил Форд
при движение с така изчислената си скорост на движение е около 112 т. Опасната
зона за спиране на товарния автомобил Форд при движение с 40 km/h е около 26 т.
При движение с така изчислената скорост на движение на
Фолксваген, аналогично разположение и реакция на водача му, движение на Форд с
така ограничената скорост на движение 40 km/h, аналогично разположение и
действия на водача му няма да настъпи ПТП. Двете МПС ще спрат на около 28 m един
от друг преди да се реализира удар между тях.
Водачът на Форд няма техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП при движение с така изчислената му скорост на
движение. При движение с ограничената и аналогични действия на водача му няма
да настъпи ПТП.
По делото има данни за наличие на пътен знак „В2“ в
посока движението на „Форд Транзит“, с рег.№ СТ 18-33 ВМ с надпис 40 km/h.
Така изчислената скорост на движение на т. а. „Форд
Транзит“, с рег.№ СТ 18-33 ВМ е по-висока от ограничената за съответния
участък.
Съгласно данните по делото, водачът на л.а. Фолксваген
е навлязъл в лентата за насрещно движение за изпреварване на колона от МПС.
Имайки на предвид това обстоятелство, разстоянието между л.а. Фолксваген и Форд
от момента на навлизане на Фолксваген в лентата за насрещно движение за
изпреварване на колона от МПС е по-голямо от 500 т.
Опасната зона за спиране на товарния автомобил Форд
при движение с така изчислената си скорост на движение е около 112 т. Опасната
зона за спиране на товарния автомобил Форд при движение с 40 km/h е около 26 т.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил Фолксваген
при движение с така изчислената си скорост на движение е около 173 т. Опасната
зона за спиране на лекия автомобил Фолксваген при движение с 60 km/h е около 53
т.
При движение с така изчислената скорост на движение на
Фолксваген, аналогично разположение и реакция на водача му, движение на Форд с
така ограничената скорост на движение 40 km/h, аналогично разположение и
действия на водача му няма да настъпи ПТП. Двете МПС ще спрат на около 28 m
един от друг преди да се реализира удар между тях.
Водачът на т.а. Форд при аналогични действия е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с
ограничена скорост на движение 40 км/ч.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелят Т.В.К., който е баща на ищеца посочва, че
след катастрофата видял сина си едва в болницата, където престоял 3 дни. Изпитвал
болка в гърдите и в слабините, от колана, но най-вече ръката, която била
гипсирана го боляла много. Според свидетеля, сина му носел гипс около месец, а
около половин година продължил възстановителния период. Към онзи момент,
живеели в една къща и му помагали при обличането. В момента му пречи това, че
единият му пръст бил свит постоянно. Сега имал проблем при шофирането, изпитвал
страх.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 16.12.2017 г. по силата на което
„ЗАД Д.Ж.З.” АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил л.а. „Фолксваген Пасат",
peг. № *** трети лица, което се установява от справка от Гаранционния
фонд, от която е видно, че е налице полица №
BG/30/117002470949, валидна от 13.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът подал молба за заплащане на дължимото обезщетение на 27.06.2018 г.,
като застрахователят образувал преписка по щета № 0801-001466/ 2018-1. С писмо,
изх. № 2789/17.07.2018 г., застрахователят поискал от ищеца допълнителни
документи, с които не разполагал, а и освен това, изброените документи, според
ищеца, нямали съществено значение за установяване основанието на претенцията,
като писмо - отговор в този смисъл било изпратено на застрахователя.
Впоследствие, с писмо изх. № 3697/26.09.2018 г., ответникът отказал изплащането
на дължимото застрахователно обезщетение с мотива, че претенцията не била
доказана. Поради това съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните
увреждания на В.Т.К. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Николай
Господинов Вълчев, което е установено с влязла в сила Присъда № 260004 от
24.09.2020 г. постановена по НОХД № 268/2020 г. по описа на Окръжен съд - С.З.,
която според разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на л .а.
„Фолксваген Пасат", peг. № *** осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявенияj иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не
е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: контузия на главата, гръдния кош, корема, поясната област и
крайниците, мозъчно сътресение, счупване на долния край на дясната лъчева кост.
Счупването на дисталния край на лъчевата кост е силно болезнена травма в
острия момент, тъй като отокът бързо нараства, а движенията почти се блокират
поради силната болка. Болката продължава с такава сила до имобилизирането на
ръката, а след 7-8 ден в условията на имобилизация отокът започва да намаля и
болката отслабва. Ново засилване на болковия синдром се получава след сваляне
на имобилизационната шина и започване на първите рехабилитационни мероприятия.
С постепенното увеличаване на амплитудата на движението в засегнатата гривнена става
болките намаляват. При вътреставните счупвания, болката се засилва при студено
време през първите 3-4 години след травмата. От страна на мозъчното сътресение
главоболието е било до две седмици.
Според вещите лица средностатистически възстановителен
период при счупвания в дисталната част на лъчевата кост - вътреставни и
извънставни е 3-5 месеца. В настоящия случай, при ищеца лечебният процес е бил
усложнен с упорити контрактури на пръстите на дясната ръка. Това е забавило,
усложнило и продължило рехабилитацията и физиотерапевтичните процедури. Към
настоящия момент движенията в дясната гривнена става и в 2,3,4 пръст са
възстановени, единствено в малките стави на 5 пръст са налице дефицити в
движенията. Захвата на дясната ръка е възстановен, с изключение на флексорната
сила на 5 пръст. Видно от свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени,
непредубедени и непротиворечиви се установява, че ищецът около месец е изпитвал
болки в гипсираната ръка и е използвал чужда помощ при обличане, както и че
след ПТП – то, изпитвал страх да шофира.
С оглед изложеното при определяне на обезщетението
следва да се вземе предвид, тежестта на травмите, сравнително младата и
работоспобна възраст на ищеца към момента на ПТП – 44 години, неудобства и
ограничения от личен и битов характер, както и факта, че към момента една от
травмите не е възстановена, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 20 000 лв.
По
иска за имуществени вреди.
От представената по делото фактура № ********** от
19.12.2017 г. и касов бон към нея се установява, във връзка с получените травми
при процесното ПТП, ищецът е направил разходи в размер на 17, 40 лв. Поради
това съдът намира, че предявеният иск за сумата от 17, 40 лв. е основателен.
По
възражението за съпричиняване.
Ответното
дружество е направило възражение, че В.Т.К. е пътувал без да използва обезопасителен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено
от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането,
т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза и обясненията
на вещите лице в съдебно заседание, болките в дясната
гръдна половина и охлузванията по лявата коремна половина са характерни за правилно
поставен предпазен колан. Вещите лица правят категоричен извод, че ако
пострадалият е бил без предпазен колан, пораженията биха били много по – сериозни.
Поради това съдът намира, възражението за съпричиняване за неоснователно.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
чл. 429, ал. 2, т. 2
и чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3
и чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ. По делото е представено доказателство,
че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 26.06.2018 г. и обезщетението за забава за неимуществените и имуществени
вреди е дължимо от 26.06.2018 г. Предвид диспозитивното начало в гражданския
процес обаче началният период на законната лихва следва да се присъди от 27.06.2018
г., както е поискано в исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.Ж.З.” АД следва да заплати на В.Т.К. сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него болки и страдания в резултат на настъпило
ПТП на 16.12.2017 г. ведно със законната лихва върху присъдената сума на
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 27.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като над сумата от 20 000 лв. до
претендирания размер от 40 000 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.Ж.З.” АД следва да заплати на В.Т.К.
сумата от 17, 40 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за направените от него разноски, във връзка с
проведеното лечение, изразяващи се в потребителска такса ведно със законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски:
В становище от 14.03.2022 г. и списък с разноски по
чл. 80 от ГПК /л. 3375 – 378/, адв. М.М. процесуален представител на ищеца е
направила искане съдът да присъди адвокатско възнаграждение, определено от съда
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. с включен ДДС съгласно §2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
начислен ДДС, съгласно представеното пълномощно.
Съдът
намира, че направеното искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като от
данните по делото е видно, че до приключване на устните състезания в настоящото
производство не е представен договор между В.Т.К. и адв. Ц.В. отразяващ
постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв. При отсъствие на договор, а и на друг документ, от
който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв., в която е възложено оказването на безплатна
адвокатска защита пред съда, и за изразено насрещно съгласие от упълномощения
адвокат да окаже такава защита, няма основание на пълномощника - адвокат да се
присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв./ в този смисъл Определение №
507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о., ТК, Решение №
122 от 16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5185/2016 г., III г. о., ГК /.
Ответното
дружество е направило в настоящото производство следните разноски: възнаграждение
за изготвяне на съдебномедицинската експертиза в размер на 357 лв., възнаграждение
за автотехническа експертиза, изпълнена от инж. Т.П. в размер на 900 лв.,
възнаграждение за тройна автотехническа експертиза в размер на 4 116 лв.
Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. Така общият размер на направените разноски е
5 673 лв.
С оглед
изхода на делото В.Т.К. следва да заплати на ЗАД „Д.Ж.З.” АД направените по
делото разноски в размер на 2 836, 50
лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Видно от данните по
делото от бюджета на съда е изплатено възнаграждение за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза в размер на 358 лв.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със
самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лв.
Поради това ЗАД „Д.Ж.З.” АД следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 850 лв. /държавна
такса в размер на 800 лв., представляваща 4% върху присъденото обезщетение в
размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди и държавна такса в размер на 50 лв.
върху цената на предявения за имуществени вреди в размер на 17, 40 лв./ и сумата от 179 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
"Д.Ж.З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.*** да заплати на В.Т.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** - адв.Ц.В. от САК сумата
от 20 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него болки и
страдания в резултат на настъпило ПТП на 16.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над
сумата от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД "Д.Ж.З." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.*** да
заплати на В.Т.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** - адв.Ц.В. от САК сумата от 17, 40 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за направените от него разноски, във връзка с проведеното лечение,
изразяващи се в потребителска такса, ведно със законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 27.06.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
Горепосочените
суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***.
ОСЪЖДА
В.Т.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** - адв.Ц.В. от САК да заплати на ЗАД "Д.Ж.З." АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.*** направените по делото разноски в размер на 2 836, 50 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД "Д.Ж.З."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 850 лв. и сумата от 179 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач ЗАД „А.“ АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С.*** на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :