Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 198
гр.Свищов, 16.08.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 21.05.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№847 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „К.с.п.“ЕООД *** твърди, че с
разпореждане по ч.г.д. № 168/2018 г. по описа на РС-Свищов е уважено искането
му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника – ответника Н.К. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за незаплатени парични суми
за доставка на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди. Твърди, че съдът
издал заповедта за изпълнение е указал на заявителя в предвидения от закона
срок да предяви установителен иск, т.к. заповедта е връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената
част на исковата си молба навежда доводи, че ответника като ползвател на имот-
в гр. Свищов, **********е абонат № ***** на "Водоснабдяване и канализация
- Свищов" ЕАД, въз основа на договор от 15.04.2004г. (преобразувано в „К.с.и
п.“ ЕООД и е негов правоприемник). Твърди, че като абонат ответникът е подчинен
и на Общите условия на "К.с.и п." ЕООД, одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и
вестник “Дунавско дело” бр. 25/23.06.2006г. („ОУ“), както и на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи („Наредбата“).
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата
(съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането на изразходената и отведена вода се
извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, а когато такива липсват - по начините, подробно описани в чл. 39,
ал. 5 от Наредбата. Заявява, че сроковете на плащане са уредени в чл. 40 от
Наредбата, вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ -
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забавено плащане,
абонатът заплаща и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл.
40, ал. 1, вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Твърди, че е
предвидена възможност потребителят да възрази срещу начислените суми, с писмено
възражение пред В и К оператора в срока за плащане. В настоящия случай в
определените срокове ответникът не е подал възражение. Заявява, че тези правила
са залегнали и в индивидуалния договор на ответника. Видно било от
справка-извлечение за неплатени фактури за абонат № ***** от 19.07.2018г., за
периода от 30.01.2015 г. до 31.05.2017 г. неизплатеното задължение на ответника
е в размер на: 350,47 лева - главница и 79,43 лева - натрупана лихва или общо
429,90 лева. От тази справка
ставало ясно, че главницата е сумирана, а лихвите са изчислени поотделно,
спрямо падежа на всяка дължима сума. Цените, по които ищецът извършвал В и К
услуги били утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени
на интернет страницата й.
Твърди, че Н.К. е абонат на оператора "К.с.и п." ЕООД, предоставящо услуга - В и К на крайни потребители, в съответствие със Закона за водите. Той е потребител по смисъла на този закон, като ползвател на водоснабдения имот и като такъв, дължи заплащането на сумите за консумираната вода по силата на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредбата. Процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по договора между ищеца и ответника за потребени В и К услуги в ползвания от последния имот, за периода от м. януари 2015 г. до м. май 2017 г. В тази връзка е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 168/2018г. на PC - Свищов. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
назначения особен представител на ответника по иска адв.Х. Т. е подал отговор
на исковата молба. Заявява, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди, че
липсват доказателства, от които да е видно, че ответника е консумирал вода,
освен представената по делото справка-извлечение. От нея не ставало ясно по
какъв начин са отчитани консумираните количества вода. Липсвал и подпис на
ответника в представеното копие от карнетния лист по партида на ответника.
Заявява, че липсват доказателства техническото устройство да е преминало
метрологичен контрол за процесния период.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява, и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови решение в полза на дружеството ищец.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява, представлява се от назначения особен представител, който
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 16.02.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 168/18г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 87 от 19.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – Н.А.К. с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 350,47 лв. (триста и петдесет лева и 47ст.)
- главница, 79,43 лв. (седемдесет и девет лева и 43ст.)-лихва от 08.01.2015г.
до 10.05.2017г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 16.02.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25 лв. (
двадесет и пет лева и 00ст.) за държавна
такса.. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване
на уведомление. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на
указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Видно от договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води от 15.04.2004 г. между страните е сключен
договор за предоставяне на ВиК услуги. В чл.1 от него страните се договорили, че предмет на
договора е доставка на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди и
канализационни услуги за отвеждане на отпадни води от имота на потребителя -
гр.Свищов, ул.**************.
Ищецът е представил справка за
дължими към него суми от Н.А.К. с абонатен № *****, издадени за процесния
период – 08.01.2015г. – 10.05.2017г. фактури, видно от които е начислено
потребление на вода на обща стойност 350,47 лева, като върху това задължение е
начислена и лихва за забава в размер на 79,43 лева.
От представената
справка-извлечение за консумация на абонат В.Ц.М.за адрес ул.************** се
установява, че ищецът е издал на ответника фактури за доставена вода за отчетен
период от 08.01.2015г. до 10.05.2017г. Представена е и хронология на плащанията
за абонат №*****. Видно от нея е, че по издадени фактури за период, предхождащ
и следващ процесния има заплащане на потребеното количество вода от този абонат,
както и има заплащане по няколко от издадените фактури в процесния период.
В представеното заверено копие на
карнетен лист като клиент е записано името на Н. А.К. с адрес ***, за водомер №252.
В него са правени отбелязвания в колоните : дата, показания, консумирана вода,
забележка и подпис. В колоните „дата“ има попълнение, но като видно от него е,
че попълването е редовно водено, започва от м. ноември 2014 г. и приключва през
м. декември 2016г. В графата „подпис“ в повечето случаи липсва такъв, като
такъв е полаган в графата забележка.
Представени са общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр. Свищов (преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД), одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, както и доказателство, че са
публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр.
25/23.06.2006г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от „К.с.п.“
ЕООД *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника В.Ц.М.в качеството чу на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №86 от 16.02.2018г. по ч.гр.д. № 167/2018 г. на
РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са
допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, фактът на
реалното извършване на услугите за посочения период, както и размера на
задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
По делото е безспорно и страните
не спорят за това, че ответника е абонат с № ***** и потребител на вода,
следователно между страните не е спорно, че е налице облигационно
правоотношение по повод доставка на вода до имот в гр.Свищов, ул. **********. В
настоящия случай спорът на страните е дали ответника е консумирал
претендираното качество вода и по какъв
начин същата е била начислявана.
Видно от доказателствата е, че за
периода от м. януари 2015г. до м. декември 2016г. в имота на ответника е била
начислявана вода. Ищецът не представи доказателства за консумация след тази
дата, поради което искът се явява доказан частично. По последната фактура
№**********/31.05.2017г., издадена за отчетен период 10.04.2017г. –
10.05.2017г. няма данни в карнетните листи, поради което начислената по нея
сума не следва да се налага в тежест на ответника.
С оглед на така действащата
нормативна уредба се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по
силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството потребена вода. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата
(съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането на изразходената и отведена вода се
извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват - по начините, подробно
описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Съгласно чл. 40 от Наредбата, вр. с чл.
33, ал. 2 от ОУ - потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. При забавено плащане, абонатът заплаща и
законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл. 40, ал. 1, вр. с чл.
86 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид на горното налага се
извода, че за процесния период ответника дължи на ищеца претендираната сума за
потребена вода в размер на общо 337,44 лева, като да горицата от тази сума до
претендираната от 340,47 лева искът следва да се отхвърли като недоказан.
С оглед на установените срокове
за заплащане на главницата, следва да се приеме, че ответника е изпаднал в
забава с изтичането им и дължи обезщетение за забавено плащане от падежа на
всяко едно периодично задължение до датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК, в размер на общо на 78,62 лева.
По възражението на ответника за
недоказаност на вземането поради липса на доказателства относно преминал
метрологичен контрол на измервателния уред, съдът намира следното: Съгласно чл. 34а от Наредба №
4/2004 индивидуалните водомерни устройства подлежат на периодичен метрологичен
контрол на 10 г., като съгласно ал.2 на посочената разпоредба проверките се
извършват по искане и за сметка на потребителите. В случая ответникът не твърди
повреда на водомера, както и че той не представлява годно измервателно
устройство, а се позовава на обстоятелството, че не е преминал задължителна
метрологична проверка. Ответникът не представи доказателства в тази насока,
поради което възражението му се явява неоснователно.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното проиводство, като ги присъди с оглед
уважаване на иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер 24,20
лева за държавна такса съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника съобразно уважената част от иска следва да се възложат и
направените от ищеца разноски в настоящото производство, в размер на 521,42
лева, представляващи разходи на ищеца за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за
особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.К. с ЕГН **********,***, че дължи на "К.с.и п." ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.А.Т. – Управител, следните
суми: 337,44 лв. (триста
тридесет и седем лева и 44ст.) - главница, 78,62 лв. (седемдесет и осем лева и
62ст.) – мораторна лихва, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.02.2018 г. до изплащане на вземането, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №87 от 19.02.2018г. по
ч. гр. дело № 168/2018г. по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля иска
за главница за разликата от 337,44лв. до претендираният размер от 350,47 лв. и
по иска за мораторна лихва за разликата от 78,62 лв. до претендираният размер
от 79,43 лв.
ОСЪЖДА на Н.А.К. с
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т.А.Т. – Управител, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 24,20 лева (двадесет и четири лева и 20ст.) -направени
разходи в заповедното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА на Н.А.К. с
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т.А.Т. – Управител, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 521,42 (петстотин двадесет и един лева и 42ст.) - направени разноски в исковото производство за
държавна такса, особен представител и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: