Р Е Ш Е Н И Е
№ 260121/1.12.2020 г.
гр.
Ямбол, 01.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Ж. Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
АНД № 1095 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на главния архитект на Община Ямбол С.К.Ж. против Наказателно
постановление № Я-19/06.10.2020г., издадено от Началника на РДНСК – Ямбол, с
което на основание чл.232, ал.1, т.2, предл. трето от ЗУТ, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по
чл.148, ал.4 от ЗУТ.
С
жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за нарушение на процесуалния
и материалния закон. Сочи се, че АУАН е издаден в нарушение на чл.42 от ЗАНН,
тъй като не съдържа ясно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено. Наведено е и оплакване за липса на състав на нарушение,
като спрямо жалбоподателят не са възведени други конкретно свързани с
издаването на разрешението нарушения, поради което не може да се приеме, че е
осъществен състава на чл. 232, ал.1, т.2, пр.3 от ЗУТ.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник-адвокат, който поддържа жалбата по посочените в нея основания и моли
съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като се
претендират и направените разноски по делото съгласно предоставения списък.
Въззиваемата
страна, също редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен
начин факта на извършеното административно нарушение, а в процедурата по
установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати
нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за
отмяна на НП, поради което моли същото да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка правомощията си по
чл.156 от ЗУТ, на 28.07.2020 г. свидетелката К. ***, извършила служебна
проверка в Община-Ямбол за издаденото от жалбоподателя, в качеството му на гл.
архитект на Община Ямбол, разрешение № *** за строеж: „Промяна в
предназначението на таван в жилище. При проверката установила, че жалбоподателя,
който във функциите си на главен архитект на Община Ямбол е издал разрешение за
строеж: ***. на основание чл.148,
ал.1,2,4 и 8 от ЗУТ и чл. 142, ал.6, т.1 от ЗУТ за строеж: „Промяна предназначението
на таван в жилище“, ЗП=РЗП=44.38м2-четвърта категория, находящ се
в гр. *** с идентификатор №*** участващ в УПИ I, кв. 99 по пл. на гр. ***“ с
вписани в него като възложители Т. И. Т.и Д.М.Т. В т. IV на разрешението за строеж за „документ за собственост“
били посочени нот.акт №15, т. IV, д.№***.
и Акт за узаконяване № 3 от 20.02.1990 г. на ОбНС- Ямбол. С нотариален акт №***
г, вписаните в разрешението за строеж № *** г. за възложители Т. Т. и Д. Т.а се
легитимирали като собственици на Таванско помещение №1 с площ 29,20м2, а
одобрените инвестиционни проекти, по които е издадено разрешение за строеж
№РС-086/17.07.20 г. предвиждали „Промяна предназначението на таван в жилище“,
ЗП=РЗП=44.38м2. За разликата в размер на 15,18 кв.м. не са били представени
документи, удостоверяващи собственост на Т. Т. и Д. Т.а, в резултат на което
свид. К. констатирала, че инвестиционните проекти са одобрени в нарушение на
чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ, а издаденото въз основа на тях разрешение за строеж -
в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ на лица, без качеството на възложители по
смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ за пълния обем на ЗП=44.38м2.
В резултат на констатираното нарушение, свид. К.
предприела действия за образуване на АНП, като с писмо изх. № *** изпратено
с обратна разписка и получено лично от жалбоподателя срещу подпис на 26.08.2020
г., същият бил поканен да се яви в сградата на РО „НСК” - Ямбол на 04.09.2020г.
за съставяне на АУАН. В поканата било изрично указано, че при неявяване актът
ще бъде съставен в негово отсъствие.
След като жалбоподателят не се
явил в РО „НСК” - Ямбол на указаната дата, на 04.09.2020 г. свид. К., в
присъствието на свид. К., му съставила АУАН № Я-24 от същата дата за нарушение
по чл.148, ал.4 от ЗУТ, който му бил връчен лично с разписка на 14.09.2020 г.
В законоустановеният срок Ж. е
упражнил правото си на защита, като депозирал в РДНСК-Ямбол възражения срещу
съставения му АУАН.
На 06.10.2020 г. въз основа на акта и при
идентично фактическо и юридическо описание на нарушението като такова по
чл.148, ал.4 от ЗУТ, срещу жалбоподателя е било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от показанията на свидетелите К. и К., както и от
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като неоснователна.
АУАН и НП са издадени от
компетентни лица в предвидените от закона срокове. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност и е надлежно предявен по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал.1 от ЗАНН. В случая АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, но след като
същия е бил надлежно поканен да присъства при съставянето му със съответно
оформена покана, получена лично от него. В този смисъл по аргумент на чл. 40,
ал.2 от ЗАНН акта законосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя, което
обстоятелство изрично е отразено в акта. Съдът намира, че процесния АУАН е
съставен при условията на чл. 40, ал.4 от ЗАНН, а именно на базата на
констативен протокол № *** който има качеството на официален удостоверителен
документ.
От формална страна са изпълнени
изискванията на ЗАНН за индивидуализация на нарушението. Съдът намира, че
изчерпателно са описани, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП обстоятелства, при които е извършено, като правилно е посочена
квалификацията на нарушената разпоредба на чл. 148, ал.4 от ЗУТ. Съгласно
същият разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква... В тази
връзка не се споделя становището на защитата, че липсва състав на нарушение,
тъй като както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е извършил
нарушението по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, а именно е издал разрешение за строеж: № ***
за строеж: „Промяна предназначението на таван в жилище“,
ЗП=РЗП=44.38м2-четвърта категория, находящ се в гр. ***, с идентификатор № ***
участващ в УПИ I, кв. 99 по пл. на гр*** с вписани в него като възложители Т. И.
Т. и Д. М. Т.а, като с нот. акт №15, т. IV,
д.№***. и Акт за узаконяване №3 от 20.02.1990 г. на ОбНС- Ямбол същите
се легитимирали като собственици на Таванско помещение №1 с площ 29,20м2 и за разликата в размер на 15,18 кв.м. не са
били представени документи, удостоверяващи собствеността им. И в АУАН и в НП по
ясен и категоричен начин е посочено, че това нарушение е било извършено в
нарушение на чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ. Видно от текста на същия инвестиционните
проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват
след писмено заявление на възложителя и след представяне на документи за
собственост, а издаденото въз основа на тях разрешение за строеж е извършено в
нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ на лица, без качеството на възложители по
смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ в случая за пълния обем на ЗП=44.38м2. Съдът
намира, че описаното по този начин нарушение по никакъв начин не създава
неяснота за какво точно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, още
повече не нарушава правото му на защита.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че има издаден Акт за узаконяване №***., към който е приложена схема,
видно от която обособеният обект на Т. Т. и Д. Т.а е в същите граници описани в
документа им за собственост, но с различна площ. Съдът споделя твърденията на
представителя на въззиваемата страна, че с акта за узаконяване на незаконен
строеж не се решават въпроси относно собствеността му, а узаконяването касае
само неговия техническия статут, в каквато насока е и практиката на ВАС и
по-точно цитираното от същия решение по дело № ***
Не се споделят доводите на
защитата, че жалбоподателят не следва да носи административно наказателна
отговорност, тъй като разрешението за строеж е бил отменено със заповед на
Началника на РДНСК, който е бил осъществил правомощията си по вертикала върху
актовете на главния архитект. Действително издаденото разрешение за строеж е
било отменено със Заповед № ДК - *** на началник РДНСК - Ямбол като незаконосъобразно, като по
делото липсват данни заповедта да е обжалвана и същата е влязла в сила. В тази
връзка съдът намира, че след като контролната инстанция е приела, че
разрешението за строеж е незаконосъобразно и на това основание го е отменила с
акт, който не е оспорен от засегнатите страни, то и нарушението на
жалбоподателя е доказано по категоричен начин.
Правилно и законосъобразно нарушението
е подведено под нормата на чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ, касаеща налагане на глоба
на длъжностно лице в размер от 1000 лева до 5000 лева, ако съгласува, одобри
или издаде строителни книжа в нарушение на ЗУТ, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на действащите устройствени планове. За налагането на наказание по този
член е достатъчно само едно допуснато нарушение на нормите на ЗУТ при издаване
на разрешението за строеж. В настоящия случай жалбоподателя е извършил именно
издаване на строително разрешение, след като е извършил съгласуване и одобрение
на инвестиционен проект в разрез със законовите изисквания за това, т.е. налице
са две нарушения на нормите на ЗУТ при издаване на разрешението за строеж, тъй
като процедурата свързана с издаването му се състои от два етапа - първият в
съгласуване и одобряване на технически или работни инвестиционни проекти, а
втория в издаване на разрешение за строеж – чл. 148, ал.4 от ЗУТ. В случая жалбоподателят
първо е извършил съгласуване и одобрение на инвестиционния проект в нарушение
на закона и въз основа на така незаконосъобразното съгласуване и одобрение е
издал незаконосъобразно разрешение за строеж, т.е. доколкото изпълнителното
деяние е едно и се осъществява от обективна страна с издаването на разрешение
за строеж, то за него следва да се наложи само едно административно наказание.
С оглед гореизложеното НП следва да бъде потвърдено
като издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и съдържащо
задължителните реквизити, поради което и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №№ Я-19/06.10.2020 г.,
издадено от Началника на РДНСК-Ямбол, с което на основание чл.232, ал.1, т.2,
предл. трето от ЗУТ, на С.К.Ж. ***, ЕГН **********,***, в качеството на *** на
Община Ямбол, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение по чл.148, ал.4 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: