Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 2734 29.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Марияна Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 3554 по
описа за 2019 година.
Предявени са главен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предложение първо ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо и предложение трето ЗЗД.
Ищцата Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** твърди, че
на 01.06.2018 г. е сключила с ответника „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост І“, ул. „Димитър
Моллов“ № 16, представлявано от **** М.Т.И., договор за кредит, по силата на
който на й е предоставен заем в размер на 1200 лева при фиксиран лихвен процент
39% и годишен процент на разходите 46.23 %, който е следвало да бъде погасен на
13 месечни вноски всяка в размер на 114.65 лева. Съгласно чл. 6 от договора,
заемът е следвало да бъде обезпечен с някое от предвидените в договора
обезпечения, като при неизпълнение на това задължение, съобразно постигнатите
договорености заемополучателят дължи неустойка в размер на 1622.01 лева, която
сума следва да се плати разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се
кумулира месечната вноска за неустойка в размер на 124.77 лева. Ищцата счита,
че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително
приложения такъв, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към
договорната лихва, а поради по-високия лихвен процент, нараства и стойността на
годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един от
компонентите на кредита, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в
чл. 3 от договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл.
5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. Ищцата счита също така, че с договорения фиксиран лихвен процент, към
който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в чл. 4 от
договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява, се
нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията
на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията за
добросъвестността и е в негов ущърб, което води до нищожност на договорното
съглашение. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11,
т. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът е недействителен, не поражда права и
задължения и в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
с оглед на което с настоящата исковата молба ищецът моли съда да прогласи
нищожността на договора за кредит, а в случай че този иск не бъде уважен, да се
прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, т. 1 от договора за кредит като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорните равноправия между
страните и нарушаваща предпоставките на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Ответникът не оспорва, че е сключил с ищцата на
01.06.2018 г. договор за кредит и уговорките по договора, като твърди, че ищцата
не е изпълнила задължението си по договора, като не е осигурила някое от
предвидените в договора обезпечения,
поради което й е начислена неустойка, като това задължение е предвидено за
неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство. Сочи се също
така, че възражението за прекомерност на неустойката е неоснователно, тъй като
при извършването на преценка за прекомерност следва да се изхожда от вида на
неизпълнението за обезщетяване на вредите, за които е уговорена неустойката, от
начина на определянето - като глобална сума или като процент от главницата, от
базата за изчисляването й, както и от уговорката или липсата на такава за
плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед продължителността на
неизпълнението от страна на кредитополучателя.
Съдът намери за установено следното:
Установява се от представените
доказателства, че на 01.06.2018 г. между страните бил сключен договор за
паричен заем с № ****, по който на ищцата била отпусната сумата от 1200 лева,
при годишен процент на разходите 46,23% и фиксиран годишен лихвен процент от 39%
/лист 17/. Сумата следвало да бъде върната на 13 погасителни вноски, с първа
погасителна вноска от 01.07.2018г., всяка от които по 114,65 лв. Посочено е, че
неустойката по т.16.3 от Общите условия е в размер на сумата от 1622,01 лева. В
раздел „Допълнителни условия по договор за паричен заем“ е посочено, че
кредитът може да бъде обезпечен със запис на заповед, издаден от
заемополучателя; поръчител/и, отговарящи на т. 11 от ОУ към договора за паричен
заем; и/или други подходящи обезпечения. Обезпеченията не могат да бъдат
реализирани/предявявани преди изтичане на срока по чл. 29 ЗПК. При неизпълнение
на задължението да предостави обезпечение в срока посочен в т. 11.5.3 от ОУ,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1622,01 лева. Неустойката
се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 239,42 лева. От
приложеното по делото копие на погасителен план към договор за паричен заем от
01.06.2018г., се установява, че датата на първата погасителна вноска е
01.07.2018г., а на последната – 01.07.2019г., посочено е, че размерът на
вноската е 114,65 лв., оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение –
124,77 лв. и общ размер на погасителната вноска – 239,42 лв.
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че годишният процент на разходите
възлиза на 46,79%; ГПР са общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия
размер на предоставения кредит. ГПР е общата цена на кредита, като тази цена е
изчислена на годишна база. Вещото лице е посочило и на теория кои разходи по
кредита влизат в ГПР. Посочено е, че размерът на законната лихва за периода
01.06.2018г. – 01.07.2019г., е 132 лв., а размерът на договорната лихва е
290,41 лв. при договорен годишен процент – 39%. Вещото лице е посочило, че с
уговорената в договора неустойка, при кредит в размер на 1200 лв., срок за
плащане – 13 месеца и размер на месечна погасителна вноска от 239,42 лв.,
общият размер на плащанията възлиза на сумата от 3112,46 лв., ГЛП възлиза на
210%, а ГПР на 278,10%. Допълнителното оскъпяване на заетата сума от 1200 лв. е
със 159,37%, а общото оскъпяване на заетата сума от 1200 лв. е с 259,37%.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между ищцата и „Кредит
тайм“ ЕООД е сключен договор за паричен заем, по който ищцата е заемополучател.
Не е спорно, че кредитополучателят е получил уговорената сума, като се е
съгласила да заплати, за срока на ползването, възнаградителна лихва.
Неоснователно е твърдението на ищцата относно това, че
договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Това е така, защото
всички визирани в тази норма изисквания относно съдържанието на договора /чл. 10, чл. 11, ал. 1 т.7-12 и 20, ал. 2 ЗПК
и чл. 12, ал.1 т.7 -9 ЗПК/ са спазени при сключването му. Това се установява от
сравняване на съответните норми със съдържанието на договора.
Съдът счита, че е неоснователен и доводът за нищожност
на клаузата уреждаща размера на договорната лихва. Размерът на възнаградителната
лихва по договорите за заем не е нормативно ограничен, поради което следва
спрямо него да се прилага принципът на свобода на договарянето уреден в чл. 9 ЗЗД. Ето защо доводите за противоречие на тази клауза с добрите нрави са
неоснователни. Заемополучателят е бил предварително наясно с цената, която
трябва да заплати за ползване на сумата. Освен това размерът на годишния
процент на разходите /49,23%/ не превишава пет пъти законната лихва, поради
което тази клауза от договора е в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да
отхвърли като неоснователен предявения главен иск за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем с № **** от 01.06.2018г.
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да се
разгледа и евентуалния такъв с правно
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и предложение трето ЗЗД.
Съдът намира, че предявеният евентуален иск, относно
нищожност на клаузата на чл.4, т.1 от договора за паричен заем, която урежда
дължимостта на неустойка, е основателен по следните съображения:
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите
вреди. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4, т.1 от договора очевидно не се
търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на
неустойката, а представлява такса, представляваща по своята същност
допълнително възнаграждение извън уговорения размер на договорната лихва. Съдът
намира, че клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост, като основната цел на уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още 159,37% от
предоставената главница. В процесния договор неустойката е предвидена в размер
на 1622,01 лв., при отпуснат заем в размер на 1200 лв., което означава, че
същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, явява се прекомерна и като такава противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Съдът намира, че поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение
№1/2009г. ОСТК/. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, съобразно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира, че начислената по
договора неустойка от 1622,01 лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която я урежда.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са
дължими и на двете страни по съразмерност.
На ищеца е била предоставена безплатна защита,
съобразно чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв., поради което в полза на представлявалия го
адвокат следва да се присъди възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
/изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г./ в размер на 123,68 лева за уважения иск, платимо от ответника. Във връзка с
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, същото за неоснователно доколкото от определеното
минимално установеното в НМРАВ /изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ възнаграждение в размер на сумата от 237,32
лв. по съразмерност на адв. И. се присъжда сумата от 123,68лв.
На ответника ще се присъди сумата от 167,60 лева –
адвокатско възнаграждение.
На ищцата следва да бъде присъдена сумата от 41,70 лв.
– разноски за заплатена държавна такса и сумата от 130,28 лв. – разноски за
съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения, на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД иск на Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** против „Кредит тайм“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост І“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, представлявано от **** М.Т.И., за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем № **** от 01.06.2018 г., като
неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в
договор за паричен заем № **** от 01.06.2018 г., сключен между Ф.А.М., ЕГН **********,
с адрес: *** и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост І“, ул. „Димитър Моллов“ № 16,
представлявано от **** М.Т.И., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост І“, ул. „Димитър Моллов“ № 16,
представлявано от **** М.Т.И. ДА ЗАПЛАТИ
на Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
СУМАТА от 41,70 лв. /четиридесет и
един лева и седемдесет стотинки/ – разноски за заплатена държавна такса, както и
СУМАТА от 130,28 лв. /сто и тридесет
лева и двадесет и осем стотинки/ – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост І“, ул. „Димитър Моллов“ № 16,
представлявано от **** М.Т.И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.Г.И. – М., ***
към АК – Пловдив, Личен № *****, със служебен адрес: ****************, СУМАТА
от 123,68 лв. /сто двадесет и три
лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на ищцата Ф.А.М., ЕГН ********** в
производството по настоящото гр. д. № 3554/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с.
ОСЪЖДА Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит
тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост І“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, представлявано от **** М.Т.И., СУМАТА
от 167,60 лв. /сто шестдесет и седем
лева и шестдесет стотинки/ – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала.
АД