Р Е Ш Е Н И Е
29.03.2022 г.
Номер 57 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на първи март 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 336 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Охрана“ гр. София.
Р.Г.Й., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол твърди, че ответникът ГД “Охрана” гр. София му е нанесъл неимуществени вреди в размер общо на 1 500 лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че на 15.10.2021 г. е бил конвоиран заедно с 5 – 6 лица от Централен софийски затвор до Затвора в гр. Враца, като през целия път е бил поставен в изключителнонеудобна за пътуване поза – на ръцете и краката му били поставени белезници, които били прикрепени към колан на кръста му; през цялото пътуване е бил затворен в клетка с размери 60х60 см. и височина 200 см., като не е имал възможност да се задържи някъде и при всяко натискане на спирачките се е удрял в стените на клетката. Твърди, че това се случва при всяко конвоиране, от което получил усложнения на здравословното си състояние – нараняване в областта на главата при конвоирането му на 15.10.2021 г., както и изживян стрес от евентуална катастрофа и други физически наранявания. Излагат се мотиви, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Охрана“ гр. София, за конвоирането му на 15.10.2021 г.
Ответникът – ГД “Охрана” София, чрез процесуалния си представител, вкл. и в писмен отговор /становище/ представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът Р.Г.Й., понастоящем е в Затвора в гр. Бобов дол, твърди, че по време на конвоирането му, за посочената в исковата молба дата, в следствие на лошите условия при конвоирането, се е влошило здравословното му състояние, довело до изживян стрес от евентуална катастрофа и други физически натоварвания. Иска от съда да бъде компенсиран за влошеното си здравословно състояние. Горното било в резултат на проявено виновно действие на администрация на ГД „Охрана“, което е довело до нанесени му неимуществени вреди общо в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 4491/28.10.2021 г.; вх. № 4610/08.11.2021 г.; вх. № 4787/17.11.2021 г.; вх. № 5136/14.12.2021 г.; вх. № 127/10.01.2021 г.; вх. № 441/26.01.2022 г. и вх. № 966/23.02.2022 г., със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на ГД “Охрана” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящия адрес на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Охрана” София ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
На първо място, следва да се отбележи, че от представена справка по делото на Главния директор на ГД „Охрана“ е видно, че ищецът е конвоиран на 15.10.2021 г., съгласно Заповед № з-943/14.10.2021 г. на Директора на РД „Охрана“ – София. Същият е конвоиран в една посока по маршрута от гр. София до гр. Враца заедно с още 6 лица – Х. А. Х., К. Д. И., .Б. Д. Б., А. Г. М., В. Н. С. и П.И. М. Специализираният автомобил „И. Д.“ с ДК № СА ****5 СН, с който е осъществен конвоят е с обособени 4 /четири/ единични помещения и 1 /едно/ общо помещение за 10 /десет/ конвоирани лица. Единичните помещения са осигурени с едностранно заключващо устройство на вратите и неподвижно закрепени места за сядане, като настанените в тях лица нямат никакъв визуален и физически контакт с останалите конвоирани лица. С оглед на това, че Р.Й. е осъден с влязла в сила на 01.05.2017 г. присъда „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, същият се характеризира като особено опасно за бягство лице /ООБ/, поради което на основание чл. 18 ал. 6 т. 2 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“ /Правилата/, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието, следва да се конвоира в индивидуална клетка и е настанен в едно от единичните помещения, без да има визуален и физически контакт с останалите конвоирани лица / лист 40 от делото/.
Нормата на чл. 5 ал. 1 от Правилата регламентира извършването на конвоя пеша, със специализирани амтомобили или автобуси и въздушен транспорт. Съгласно § 1 т. 3 от ДР на Правилата специализирани автомобили са „транспортни средства, използвани за превоз на лишени от свобода и принудително водени лица, оборудвани със специални технически, помощни, свързочни и комуникационни средства, светлинни и звукови сигнализации, със или без обозначителни знаци и надписи“. Съгласно т. ІІ от Приложение № 4 към Правилата, в автомобила трябва да има нормални условия за пътуване – отопление, вентилация, климатик, осветление и авариен изход. В специализирания автомобил следва да бъде обособено едно или няколко помещения за конвоираните лица, осигурени с едностранно заключващо устройство на вратите и неподвижно закрепени места за сядане. Въведено е изискване седалките за конвоираните лица да са изработени от незапалими материали по начин, непозволяващ от тях да се демонтират детайли. Всички специализирани автомобили имат поставени отпред и на седалките метални дръжки, с които по време на движение конвоираните лица се държат.
По отношение на факта, че л. св. Й. е бил с поставен специален колан с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, следва да се има предвид, че съгласно чл. 18 ал. 3 от Правилата, при конвоирането на лица, поставянето на белезници е задължително. С оглед на това, че л. св. Й. е осъден с влязла в сила присъда на 01.05.2017 г. „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, то същият се характеризира като особонео опасно за бягство лице /ООБ/, поради което и на основание чл. 18 ал. 6 т. 1 от Правилата, следва да се конвоира с белезници на ръцете и на краката.
На второ място, не се доказва от събраните доказателства по делото, че вследствие на лошите условия за конвоиране, е получил усложнения в здравословното си състояние. Ищецът не доказа каквито и да било здравословни проблеми, както не се представиха и не бяха доказани твърденията, че ищецът е получил наранявания, които са в пряка връзка с условията за конвоиране в специалния автомобил.
Не се представиха по делото от ищеца доказателства, че конвоирането на 15.10.2021 г. от Централния софийски затвор до Затвора в гр. Враца, е причина за здравословните му проблеми и са в пряка връзка с условията в автомобила. Емоционалните преживявания, които л. св. Й. твърди, че е преживял докато е бил конвоиран, са негово субективно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в затвора за изтърпяване на влязлата в сила присъда „лишаване от свобода“.
От всичко изложено по – горе, както и от всички доказателства по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на ГД „Охрана“ гр. София, довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на ГД „Охрана“. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на ГД „Охрана“, което в случая не е налице.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от ГД „Охрана“ при конвоирането на л. св. Й. на 15.10.2021 г., не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на Й., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на Р.Г.Й. *** за присъждане на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в ГД „Охрана“, нарушаващи правата му при конвоиране, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.Й., понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, иск срещу ГД “Охрана” гр. София, за заплащане на сумата от 1 500 / хиляда и петстотин/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Охрана, за посоченият период в исковата молба – 15.10.2021 г., като недоказан и неоснователен.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред 3 – членен сътав на Кюстендилския административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: