Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
14.07.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 02.07.2020 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.дело № 951 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 411/11.02.2020 г., постановено
по гр.д.№ 3742/2019 г. , Пловдивският
районен съд е признал за установено по отношение
на „Ню естейт инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. Христо Атанасов № 6, че И.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** е собственик на основание наследство по закон на 1/2
ид.ч. И че Н.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***, е собственик на
основание наследство по закон на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.514.191.1.1 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
заповед РД-18-48 от 03.06.2009г. на изп. дир. на АГКК, с адрес на имота: гр.
Пловдив, ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 60.42 кв.м.,
с прилежащи части: четири избени помещения, при съседи на СОС: на същия
етаж-56784.514.191.1.2, под и над обекта няма, който обект се намира в сграда с
идентификатор 56784.514.191.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.514.191 по КК на гр. Пловдив, като
е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС в
осъдителната му част за предаване от „Ню естейт инвестмънт“ ЕООД, ЕИК ********* на И.Г.П., ЕГН **********
и Н.Г.П., ЕГН **********, на
владението на същия имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.514.191.1.1 по
КК и КР на гр. Пловдив.
Срещу това решение в установителната му част за принадлежността на правото на собственост е
подадена въззивна жалба от ответника „Ню
естейт инвестмънт“ ЕООД с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
и с искане за отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска за
собственост. Развити са от жалбоподателя съображения за допуснато от съда
нарушение на материалния закон. Претендират се разноски.
В отговор на въззивната жалба ищците мотивират
становище за неоснователност на
въззивната жалба, съответно за законосъобразност и правилност на решението и
настоява за потвърждаването му в обжалваната част.
В с.з. жалбоподателят не се явява. В писмена молба,
чрез пълномощкника си адв.Т., поддържа жалбата и оспорва отговора.
В с.з. въззиваемите , чрез пълномощника си
адв.Д., поддържат отговора . Заявяват, че не претендират присъждане на разноски
за въззивното производство.
Във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно
производство е иск с правна квалификация чл.108 ЗС,
предявен от И.Г.П. и Н.Г.П. против „Ню естейт инвестмънт“ ЕООД.
За да обосноват претенцията си ищците са твърдяли в
исковата молба, че са придобили правото на собственост на спорния недвижим имот
при равни права по наследяване от своите родители Г. и П. П., починали
съответно на 22.12.1999 г. и на 20.07.2001 г. Последните от своя страна се
легитимирали като собственици по силата на съдебна делба, извършена с Решение
от 02.07.1979 г. по гр.д.№ 2100/1979 г. на ПРС, с което в дял на П. П. е поставен
в дял първия жилищен етаж от сградата на ул.***, а с Нотариален акт от 1980 г.
Г. П. придобил по правна сделка и сутеренния етаж от същата сграда. Съгласно
действащата КК процесният самостоятелен обект съответствал на описаните горе
първи жилищен етаж и сутерен. По силата на договор за наем от 01.06.2001 г.,
сключен от ищеца И.П., имотът бил предоставен на лицето С. К.. Споразумели се с
наемателя да направи ремонт
на сградата, като стойността му се приспадне от наема в продължение на 10
години. Ремонтът бил извършен. През 2015г. установили, че наемателят им се е
сдобил с НА за собственост на имота и го е прехвърлил на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил иска. Изложил е твърдения, че С. К. искал да закупи имота през 2001г. и по тази причина се свързал с И.П.. До представянето на необходимите
документи бил сключен договор за наем на имота. Тъй като такива не били
представени, С. К. заявил на П., че прекратява договор за наем в края на
2001г. Повдига възражение, че от този момент К. е започнал
да владее имота като свой и го придобил по давност за периода от 2001г. до
21.04.2017г. За този период били извършени редица подобрения, като била
възстановена конструкцията на сградата и покрива, тя била свързана с ел. мрежа
и ВиК инсталацията и били плащани данъци.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди
доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, съдържащи се във
въззивната жалба и отговора, прие следното:
Безспорно е по делото, а и е документално
установено, че ищците са наследници по закон на Г.П. / поч.на 22.12.1999 г./ и П. П. / поч.на
20.07.2001 г./, техни родители. Не е било предмет на спор и установеното от
писмените доказателства, че наследодателите на ищците се легитимират като
собственици с Решение от
02.07.1979 г. по гр.д.№ 2100/1979 г. на ПРС за извършена съдебна делба, с която
в дял на П. П. е поставен първия жилищен етаж от сградата на ул.***, както и че
с Нотариален акт от 1980 г. Г. П. е придобил по правна сделка и сутеренния етаж
от същата сграда. Правото на собственост на наследодателите на ищците не е било
оспорено пред районния съд, поради което и след смъртта на родителите си следва
да се приеме, че ищците са придобили по наследяване процесния недвижим имот,
към настоящия момент представляващ самостоятелен обект с идентификатор
56784.514.191.1 по действащата КК на гр.Пловдив, съответстващ на на описаните
горе първи жилищен етаж и сутерен.
Едва във въззивната жалба ответникът повдига възражение
за това, че земята, върху която е построена сградата, е общинска собственост и
не било доказано придобиване на
собствеността върху сградата или правото на строеж от Община Пловдив. Както се
посочи, възражение относно правата на наследодателите на ищците не е било
релевирано своевременно пред първоинстанционния съд, поради което се явява
преклудирано и не следва да се обсъжда от настоящата инстанция с оглед
разпоредбата на чл.266 ГПК.
Основният
спорен въпрос между страните както пред първия съд, така и пред настоящата
инстанция, е относно това дали праводателят на ответника е упражнявал владение
върху имота в периода края на 2001 г. до 21.04.2017 г., в резултат на което е
придобил собствеността , призната му със съставения КНА № 113, том І, рег.№
909, нот.дело № 112/2017 г. по описа на нотариус Нели Белева с район на
действие ПРС. В тази връзка безспорно е, а и е видно от събраните по делото
доказателства, че праводателят на ответника- физическото лице С.. К., е получил
от ищеца И. П. имота по силата на сключен между тях договор за наем от
01.06.2001 г. Т.е., в случая е неприложима презумпцията на чл.69 от ЗС. Няма
спор в правната доктрина, а и в съдебната практика относно качеството на лицето,
на което имотът е предоставен по силата на наемно правоотношение, а именно че и
той е държател, а не владелец на вещта. След като
веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на вещни права по давност.
Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в
негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на собственика,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. За да
се трансформира предоставената от собственика
фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира
промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна
на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост,
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно.
Съвкупният анализ на събраните
доказателства не обосновава извод за промяна в намерението на С. К. да държи
имота като свой, т .е., с намерение за своене. Следва да се посочи, че в
жалбата не се съдържат конкретни доводи във връзка с оспорването на извода на
съда, че предприетите от К. действия в процесния имот не представляват
манифестиране на намерение за своене. Жалбоподателят сочи съвсем общо, че съдът
изцяло е игнорирал представените писмени и гласни доказателства. Настоящият
състав на ПОС намира, че ПРС е обсъдил както поотделно, така и в съвкупност
всички събрани доказателства, изложил е изчерпателни и законосъобразни мотиви,
като не се констатира допуснато от съда процесуално нарушение по смисъла на
чл.236, ал.2 ГПК. Така установено е по делото, че наемателят е извършил
ремонтни дейности в имота, но този факт сам по себе си не означава промяна в
отношението на държателя към чуждата вещ. Както правилно е посочил районният
съд, поддържането и ремонтирането на имота представлява израз на задължението
на ползвателя да ксе грижи за имота като добър стопанин и за го ползва
съобрадно постигнатото съгласие със собственика и са изздъвшени в в инетерс на
ползващото имота лице. Дори да се приеме наличие на променено субективно
отношение на държателя към имота, то моментът, в който тя е станала достояние
на собствениците, е една през 2015 г., когато, по тяхно признание, са узнали за
предприетите от К. действия по снабдяване с документ за собственост. От този
момент обаче до датата на съставяне на КНА на 21.04.2017 г., респ.към датата на
подаване на исковата молба- 06.03.2019 г., не е изтекъл изискуемия по чл.79,
ал.1 ЗС период от 10 години, необходим за придобиване на собствеността на
наведеното оригинерно основание. Въззивният
съд напълно споделя направените от първоинстанционния съд фактически
констатации и правни изводи, които са в същия смисъл и препраща към тях на
осн.чл.272 ГПК.
Изложеното налага едновременно извод,
че праводателят на ответника нве е притежавал правото на собственост, признато
му със съставения консаттивен нотариален акт от 21.04.2017 г., съответно не е
могъл да го прехвърли на ответника по сключения договор за продажба, оформен с
нотариален акт № 108, том ІІ, рег.№ 2355, дело № 247/2017 г. по описа на
нотариус Елена Сопаджиян с район на действие ПРС. Вярно е изложеното в жалбата,
че съгласно чл.586, ал.1 ГПК при издаване на нотариален акт, с който се
прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля , изменя или
прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали
праводателят е собственик на имота. Тази проверка не обвързва съда да приеме за
установени правата на праводателя при изричното им оспорване и успешното им опровергаване
в рамките на съдебното производство.
В обобщение на изложеното, предявеният иск по
чл.108 от ЗС в установителната му част е доказан и основателен, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд. Поради това решението в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, ще се потвърди.
Мотивиран от
изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 411/11.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 3742/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд В ЧАСТТА, с която е признато
за установено по отношение на „Ню естейт инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. Христо Атанасов № 6, че И.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на основание наследство по
закон на 1/2 ид.ч. И че Н.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***, е
собственик на основание наследство по закон на 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.514.191.1.1 по КК и КР
на гр. Пловдив, одобрени със заповед РД-18-48 от 03.06.2009г. на изп. дир. на
АГКК, с адрес на имота: гр. Пловдив, ул***, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 60.42 кв.м., с прилежащи части: четири избени помещения,
при съседи на СОС: на същия етаж-56784.514.191.1.2, под и над обекта няма,
който обект се намира в сграда с идентификатор 56784.514.191.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.514.191 по КК на гр. Пловдив.
В останалата част
решението на ПРС е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……….……... ЧЛЕНОВЕ:1……………… 2…………………..