№ 389
гр. Пазарджик, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20255220200100 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-35 от ... г. на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към ИАРА е наложена
глоба в размер на 600 лв. на основание чл.75, ал.1 от ЗРА на Б. С. П. с ЕГН:
********** от с. Д., община Л., област Пазарджик, ул. „Д.” № 6 за нарушение
на чл.38, ал.1 ЗРА.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Б. С. П., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди, че НП е издадено
в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се моли да
бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Надлежно упълномощеният му процесуален представител в писмено
становище поддържа жалбата и се моли за отмяна на атакуваното НП, като
излага допълнителни доводи. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Не взема становище.
1
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че на ... г. в ... ч. на баластриера „Д.“,
находяща се в землището на с. Д.. общ. Л., обл. Пазарджик, с GPS координати:
N ...”, извършва любителски риболов с 2 /два/ броя въдици в работно
положение, с монтирани на тях по един брой кука, като уловил е и запазил в
живарника си 6 /шест/ броя риба от вида „каракуда“, които са с размери между
11-14 см. - всичките по-малки от минимално допустимите, съгласно
Приложение № 2, т.31 от ПЗР на ЗРА. Уловената риба е измерена със
сертифициран уред ролетка и върната обратно във водите на баластриера „Д.“.
Горепосочените обстоятелства са установени в хода на извършена проверка от
служители на ИАРА, между които и свидетелят Г. Щ. Л.. Като приел, че П. е
нарушил разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА, Л. съставил на жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение, който АУАН е подписан от
жалбоподателя без възражения. Рибите били върнати във водата. Въз основа
на акта било издадено обжалваното постановление.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Г. Щ. Л., който в
показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля. Същите са ясни, категорични,
логични, като се подкрепят и от останалите доказателства по делото. Дадени
от свидетеля показания са дадени от лице, което не е заинтересовано пряко от
изхода на делото. Фактическа обстановка се потвърждава и от писмените
доказателства по делото.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Установи се по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.38, ал.1 ЗРА, за което е ангажирана отговорността му. В тази
насока са всички събрани по делото доказателства. Доводите на процесуалния
2
му представител, че с оглед разпоредбата на чл.39 ЗРА, съгласно която:
„Забраната по чл. 38, ал. 1 не се прилага при улов, пренасяне, превозване и
продажба на риба и други водни организми от обектите, предназначени за
аквакултури“, т.е. не е налице нарушение, са неоснователни. В случая
деянието е извършено в баластриера „Д.“, която не е обект за аквакултури.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗРА: „Аквакултури“ са дейности, свързани с
развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и
получената по съответните технологии продукция от тях“. Съгласно § 1, т.3 от
ДР на ЗРА: „Баластриерни водоеми“ са изкуствени водоеми, образувани при
добива на инертни материали, запълнени с вода“. Видно е в случая, че уловът
е осъществен в такъв изкуствен водоем, който не е свързан с дейности по
развъждането и отглеждането на риби и други водни организми. Това, че в
баластриерата има риба не е достатъчно тя да се третира като такава, свързана
с дейности по аквакултура. За тях е предвиден Раздел IV на ЗРА, където е
видно, че се касае за развъждане и отглеждане на риба и други водни
организми и производството на носители на генетичен материал от
хидробионти, което се осъществява от еднолични търговци и юридически
лица, регистрирани в ИАРА, като производителите на аквакултури се вписват
в регистър като такива и се ползват се ползват с правата на земеделски
стопани по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Ето защо нарушението е извършено от обективна и субективна страна.
В хода на проведеното административнонаказателно производство обаче
са допуснати съществени процесуални нарушения, които са достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът счита, че на
първо място е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Съгласно нея:
„Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“. По отношение на
конкретния случай – самият АНО е посочил, че на процесната дата
жалбоподателят е уловил е и запазил в живарника си 6 /шест/ броя риба от
вида „каракуда“, които са с размери между 11-14 см. - всичките по-малки от
минимално допустимите. Следователно уловът на всяка от тези риби, би
следвало да се явява самостоятелно административно нарушение. От друга
страна обаче жалбоподателят е наказан с една санкция, което поставя въпроса
за кое от тези шест нарушения е наложена глобата в размер на 600 лв., като от
3
една страна се възпрепятства жалбоподателят да разбере вмененото му
административно-наказателно нарушение, за да организира адекватно
защитата си, а от друга страна означава, че НП е било издадено в нарушение
на императивните изисквания на чл.18 от ЗАНН. Обстоятелството, че
извършените нарушения са идентични и покриват състава на едно и също
административно нарушение, не означава, че за всички нарушения следва да
се наложи едно единствено административно наказание. В
административнонаказателния процес липсва фигурата на продължаваното
нарушение, за разлика от наказателния процес, където са уредени
продължаваните престъпления. Напротив – принципът, предвиден в ЗАНН е,
че за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание. Чл. 18 от ЗАНН
дори предвижда, че ако с едно деяние са извършени няколко нарушения, за
всяко от тях да бъде наложено и изтърпяно отделно наказание. На още по-
голямо основание, когато са извършени множество нарушения с отделни
деяния, макар и осъществяващи един и същи административнонаказателен
състав, за тези нарушения следва да бъдат наложени и изтърпени отделни
наказания. Нарушението е съществено и води до отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно само на това основание. В тази насока
е налице трайна и безпротиворечива практика на съдилищата – например
Решение № 203 от 26.03.2014 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 151/2014
г., Решение № 491 от 10.10.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
534/2016 г., Решение № 348 от 11.06.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х.
д. № 345/2015 г., Решение № 486 от 10.10.2012 г. на АдмС - Пазарджик по к. а.
н. д. № 637/2012 г. и други.
На следващо място в АУАН и НП е налице и нарушение на разпоредбите
на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите
правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване
на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта
същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН в АУАН и съответно съгласно чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН в НП, следва да бъдат посочени описание на нарушението, както и
обстоятелства по неговото извършване. В АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателят е уловил шест броя риба от вида „каракуда“, които са с
4
размери между 11-14 см. - всичките по-малки от минимално допустимите.
Липсва посочване обаче поотделно на размерите на всяка от рибите, поради
което и за наказаното лице, а и за съда, остава само да гадаят в тази насока.
При положение, че минимално допустимият размер е 15 см., то има значение
за преценката най-малко за това дали не се касае за маловажен случай какъв е
размерът на всяка една от рибите - дали например повечето са 14 см. или пък
са повечето евентуално 11 см.
Именно фактическите твърдения за начина на извършване на
нарушението, изложени изрично в НП, формират пределите на доказване при
преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в
съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически
констатации, описани в НП и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото
на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около
нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност. С оглед формалния характер на административното
производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на
административнонаказващия орган относно основни реквизити на НП,
каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му
и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на
фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.
Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите
факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите
съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение
при виновно поведение. След като нито актосъставителят, нито АНО са
посочили размера на всяка една от уловените риби, са извършили процесуално
нарушение. Посоченото е от категорията на съществените процесуални
нарушения и е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като накърнява
правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин му се вменява,
че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си,
оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими
доказателства за обратното.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които засягат правото на защита на наказаното лице,
5
а същото следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че е осъществено процесуално
представителство в хипотезата на чл.38 от Закона на адвокатурата. Ето защо
следва да се присъди ответника да заплати сумата от 400 лв. на основание
чл.38, ал.2 от Закона на адвокатурата, вр. чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на процесуалния представител на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 13-35
от ... г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив
към ИАРА, с което е наложена глоба в размер на 600 лв. на основание чл.75,
ал.1 от ЗРА на Б. С. П. с ЕГН: ********** от с. Д., община Л., област
Пазарджик, ул. „Д.” № 6 за нарушение на чл.38, ал.1 ЗРА.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас
да заплати на адвокат А. С. У., адрес: гр. Пазарджик, ул. „Ц. С.“ № 28 –
процесуален представител на Б. С. П. с ЕГН: ********** от с. Д., община Л.,
област Пазарджик, ул. „Д.” № 6 - разноските по делото в размер на 400
(четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6