№ 433
гр. Враца, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 81/01.04.2024г., постановено по гр. дело № 675/2023г. по
описа на Районен съд - Оряхово, на основание чл.2б, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, Районен съд -
Козлодуй, БУЛСТАТ ***, п.к. 3320 , ***, е осъден да заплати на П. Ч. Б., ЕГН
**********, сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност,
неувереност, недоверие към съда и Държавата, причинени на ищеца от
нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 824/2022
г. по описа на РС-Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част за разликата над
уважения размер от 950,00 лева до пълния претендиран размер от 5001,00 лв.,
искът е отхвърлен като неоснователен. Със същия съдебен акт е осъден РС -
Козлодуй на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на П. Ч. Б. деловодни
разноски за внесена държавна такса в размер на 15,00 лв., както и на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. от Закона за адвокатурата /ЗА/ да заплати на
адв.Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Ответникът Районен съд - Козлодуй, чрез Галя Василева Петрешкова-
Ставарова, в качеството й на административен ръководител - председател, е
1
подал въззивна жалба вх. № 1643/18.04.2024 г. против първоинстанционното
решение в неговата цялост.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и е постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Въззивникът счита за безспорно установено, видно от приетата по
делото справка от деловодната система ЕИСС, че гр. дело № 824/2022 г. по
описа на PC-Козлодуй е образувано на 19.07.2022 г. и в същия ден е
разпределено на съдия Жаклин Димитрова; че на 19.09.2023 г. е проведено
първото открито съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати от
съда доказателства и делото е обявено за решаване, както и че съдът се е
произнесъл по спора с Решение № 464/07.11.2023 г., като след това са
последвали молби по чл.248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.
В жалбата се навеждат доводи, че в периода до насрочване на делото с
определение от 09.08.2023 г., респ. до произнасяне на съдебното решение от
07.11.2023 г., съдията-докладчик е бил в отпуск поради временна
неработоспособност общо 76 дни, видно приложените 5 броя болнични
листове. Твърди се, че общата продължителност на гр. дело № 824/2022 г. по
описа на PC-Козлодуй е била около една година и два месеца - от образуването
му до датата на постановяване на съдебното решение.
Въззивникът счита, че не е налице неоснователно бездействие на
съдията-докладчик по движението и насрочването на делото, както и че
срокът за разглеждане на делото не е неразумен с оглед правната и
фактическата му сложност. Изтъква, че делото има за предмет общо три
обективно съединени иска, конституирани са три страни - включително трето
лице-помагач и ответник по обратния иск против него. Освен това делото се
отличава с изключителен обем на доказателствения материал, който изисква
период от време за запознаване, проучване и изготвяне на доклад по чл.146
ГПК, разпределяне на доказателствената тежест и произнасяне по
направените от страните доказателствени искания.
В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно
заседание, като от датата на насрочването му на 09.08.2023г. до датата на
постановяване на решението на 07.11.2023г. е изминал разумен срок, т.е. взети
са мерки за своевременното приключване на делото. Акцентира се, че следва
да бъде съобразена и общата продължителност на делото от образуването му
до постановяване на решението.
Според изложеното в жалбата, РС-Оряхово не е отчел фактът, че в
периода от 18.07.2022 г. до 26.07.2022 г. на същия докладчик са разпределени
още 58 броя гр.дела с идентичен предмет и искове, както и други граждански
и наказателни дела - общо 403 броя. Освен това в този период съдията-
докладчик е изпълнявал функциите административен ръководител на PC -
Козлодуй, което включва допълнителни административни дейности извън
правораздавателната дейност.
2
Въззивникът счита за неправилен извода, че Районен съд - Козлодуй не
бил високо натоварен. Изтъква, че видно от отчетите за движението на делата
в съдилищата за 2021, 2022 и 2023 година, публикувани на страницата на
ВСС, РС-Козлодуй за 2022 г. е с действителна натовареност по разгледани
дела месечно на един съдия - 46,50 дела и по свършени дела - 36,98, а за
първото полугадие на 2023 г. е с действителна натовареност по разгледани
дела месечно на един съдия - 69.25 дела и по свършени дела - 56.50. Посочва,
че не е било отчетено обстоятелството, че от 19.01.2021 г. съдът е работил с
незапълнен съдийски щат, което е довело до повишаване действителната
натовареност на съдиите.
В жалбата се сочи, че не се установява наличие на причинно- следствена
връзка между твърдяното забавяне на делото при негово насрочване и
претърпени вреди от ищеца. Изразява се несъгласие с извода на
първоинстанционния съд за нанесени на ищеца вреди, изразяващи се в чувство
на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и Държавата, причинени
му от нарушаване правото на разглеждане делото в разумен срок. Посочва се,
че предметът на спора няма пряко отношение към оставането на ищеца без
работа и доходи, а касае евентуално бъдещо получаване на допълнително
трудово възнаграждение. В тази насока се извършва позоваване на чл.6
ЕКЗПЧ и постановена съдебна практика по прилагането му.
Въззивникът твърди, че делото на ищеца е образувано заедно с още
около 200 бр.дела с идентичен предмет и петитум, като към датата на
предявяване на иска по ЗОДОВ няма постановено по нито едно от тях влязло в
законна сила решение. Счита, че не е ясно в какво се изразява тревогата,
безпокойството, стреса и най-вече неувереността на ищеца в съда и Държавата
вследствие процесуалните действия по размяна книжата по делото.
Посочва, че районният съд неправилно е дал вяра и е кредитирал
показанията на разпитания свидетел на ищеца за понесените неимуществени
вреди, без да съобрази нормата на чл.172 ГПК и да вземе предвид, че
свидетелят е колега на ищеца, който има висящо идентично дело по ЗОДОВ в
PC- Оряхово и в този смисъл е заинтересован от изхода на спора.
Въззивникът счита за неправилен и изводът на първоинстанционния съд,
че притесненията на ищеца за развитието на делото и от неговия евентуален
неблагоприятен изход, са накърнили чувството на ищеца за справедливост.
Изтъква, че цитираната практика на ЕСПЧ и ВКС е неотносима, тъй като
ищецът сам е инициирал процеса пред PC-Козлодуй, допускайки, че същият
може да има неблагоприятен изход за него, което изключва отговорността на
Държавата за евентуални негови субективни преживявания, който той би
могъл да има от самото завеждане на исковата молба и не са в пряка причинна
връзка с продължителността на производството. Цитираните вреди в
първоинстанционното решение причинени на ищеца са обичайните такива,
които всяка една страна преживява във всеки един процес от неговото
образуване до приключването му.
3
Моли въззивната жалба да бъде уважена и съдът да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли иска на ищеца по чл.2б ЗОДОВ против
PC-Козлодуй, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност
моли да се намали размерът на присъденото обезщетение, като прекомерен.
Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия П. Ч. Б., чрез пълномощника
му адв. Г. Г. е постъпил отговор вх. № 1780/30.04.2024г., в който оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като постановено
при спазване на всички законови изисквания.
Посочва, че първоинстанционният съд е разгледал подробно всички
факти, обстоятелства и доказателства по делото и е мотивирал подробно
своето решение. Твърди, че ищецът не е претендирал обезщетение за
решаване на заведеното от него дело в PC - Козлодуй в разумен срок, поради
което изложените във въззивната жалба доводите са неотносими към предмета
на настоящия правен спор. Счита, че ответникът прави опит да обоснове
продължителното бездействие с обективни обстоятелства, свързани с работата
на съдията, разгледал делото в PC-Козлодуй. Въззиваемият счита, че е налице
обективна вина на Районен съд - Козлодуй, който като представител на
държавата не е направил необходимото, за да може производството да
приключи в разумен срок, поради което и предявеният иск не е насочен към
съдията-докладчик, а към районния съд по смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
В отговора се сочи, че ответникът е следвало да докаже вземането на
всички мерки за законосъобразно приключване на делото, което не е сторено
от негова страна. В тази насока се извършва позоваване на практика на ЕСПЧ.
Въззиваемият счита, че единствено относима към правния спор е
фактическата и правна сложност на делото, като изтъква, че от подаване на
исковата молба до приключване на процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК са
минали поне четири месеца. Освен това акцентира, че възложените на същия
съдия 59 бр. дела, са абсолютно идентични по своето съдържание, което
обезсмисля четенето и анализирането на всяко дело поотделно.
В отговора се сочи, че съдът е изложил мотиви защо приема, че са
налице негативни изживявания от страна на ищеца и защо е налице връзка
между тези вреди и забавянето на делото, както и относно размера на
обезщетението. Изтъква се, че ответникът не е оспорил в рамките на
съдебното дирене годността и валидността на свидетелските показания, от
които безспорно се установява наличието на такива изживявания.
Въззиваемият твърди, че тези изживявания не са в резултат на заведената от
него искова молба и свързаните с нея очаквания, а с нарушаване на
изискването за разглеждане на делото му в PC - Козлодуй в разумен срок.
Процесуалният представител на въззивника желае съдът да му присъди
разноски пред въззивната инстанция в размер на 400,00 лв. на основание
4
чл.38, ал.2 от ЗА.
Участващият в производството на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ
представител на Окръжна прокуратура - Враца изразява становище за
основателност на въззивната жалба. Счита, че с оглед настъпилото отклонение
във връзка със страните и задължението на районния съд да събере всички
необходими доказателства за изясняването на спора, делото е разгледано и
решено в разумен срок.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано въз основа на искова молба на П.
Ч. Б., подадена чрез пълномощника му адв. Г. Г., с която е предявен
осъдителен иск против Районен съд – Козлодуй за заплащане на сумата
1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен
срок на гр.д. № 824/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на обезщетението.
В хода на съдебното производство районният съд на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснал изменение в цената на предявения иск и същата е
увеличена от 1 000,00 лв. на 5 001,00 лв.
В исковата молба се посочва, че на 19.07.2022 г. е образувано гр.д. №
824/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, което е разпределено на съдия Жаклин
Георгиева Димитрова – Алексиева, V състав в същия съд. Сочи се също, че с
определение от 09.08.2023 г. съдията-докладчик е насрочил дата за първото
заседание на 19.09.2023 г., като за периода от образуване на делото до
насрочване на първото заседание са изминали повече от 1 година и 2 месеца, а
до провеждане на заседанието – повече от 1 година и 3 месеца. Според
изложеното в исковата молба, заседанието е проведено на посочената дата и
срокът за произнасяне е изтекъл на 19.10.2023 г., но до момента на депозиране
на настоящата искова молба – 07.11.2023 г. съдът не се е произнесъл с
решение по спора.
5
Ищецът счита, че съгласно практиката на ЕСПЧ съществуват няколко
критерия за определяне нарушаването на разумния срок за решаване на
делата.
Първият критерий е фактическата и правна сложност на делото, във
връзка с който ищецът навежда доводи, че на посочения съдия-докладчик по
едно и също време са били разпределени общо 59 идентични по своя характер
дела, като на останалите три състава в РС-Козлодуй по същото време са били
разпределени дела от същия вид и предмет, както следва: на ІІ състав – 58
дела, приключили с решения до 10.04.2023 г.; на ІV състав – 54 дела,
приключили с решения до 28.04.2023 г.; на ІІІ състав – 59 дела, приключили с
решения до 10.04.2023 г., с изключение на 8 дела, приключили с решения до
25.09.2023 г., поради отлагане по обективни причини. Въз основа на тези
данни се прави извод, че разпределението на делата е било равномерно за
всички съдии, а фактическата и правна сложност на делата е била от такъв
характер, че е позволила разглеждането и приключването от другите състави
на 171 дела преди края на м.април 2023 г., т.е. не са налице пречки от
обективен характер, които да обусловят това значително разминаване в
сроковете за разглеждане и произнасяне по делото на ищеца. Според
изложеното в исковата молба, прави впечатление рязкото разминаване не само
в липсата на произнасяне от съдия Димитрова-Алексиева с краен съдебен акт
до момента на предявяване на иска, но и насрочването на дела повече от
половин година след насрочването на останалите дела от другите три състава.
Вторият критерий е поведението на страните по делото, като се твърди,
че ищецът не е дал никакъв повод за забавянето на съдебното производство, не
е станал пречка за провеждане на заседанието, за отлагане на делото и е
изпълнил всички указания на съда.
Във връзка с третия критерий - поведението на властническия орган
(решаващият съд), в исковата молба се посочва, че съдът има отговорността да
организира своевременното разглеждане на делото. Твърди се, че за периода
от м.01.2023 г. до насрочването на делото липсва каквато и да е активност от
съда, което съчетано с общата продължителност на процеса налага извод за
бездействие, продължило отвъд разумния срок за разглеждане на делото, а за
периода след приключване на последното заседание единствено съдът носи
отговорност за постановяване на решението в срок. В тази насока се извършва
6
позоваване на практика на ЕСПЧ.
Според четвъртия критерий – важност и характер на делото, се сочи, че
решението по делото касае конституционното право на достойно заплащане на
положен труд, което се признава от практиката на ЕСПЧ и на българските
съдилища за особено важен интерес.
В исковата молба се твърди, че за дълъг период от време ищецът е
изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие в
правораздавателните органи на държавата и в самата държава, проблеми в
нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като според него това
необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор с
негово участие.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Районен съд -
Козлодуй, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с
образуването и движението на гр.д. № 824/2022 г. по описа на КРС, като се
посочва, че на 07.11.2023 г. е постановено решение по същото дело.
Според ответника, съдията не е допуснал забавяне по своя вина и без
основателни причини. В подкрепа на това становище сочи, че в периода от
образуване на делото до насрочването му съдът е извършвал подготовка за
разглеждането му в закрити заседания, като е постановил да бъде извършена
размяна по реда на чл.131 ГПК, оставил е без движение предявения обратен
иск и след отстраняването на нередовности в същия е постановил да бъде
извършена размяна и на този иск по реда на чл.131 ГПК. Изтъква, че този
период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда,
предвид предмета му, както и че в рамките на същия период съдията-
докладчик е бил в отпуск, поради временна неработоспособност, общо 76 дни,
през които не е могъл да насрочи и разгледа делото по обективни причини.
Също така посочва, че в срока за решаване на делото съдията-докладчик е
ползвал общо 9 дни отпуск поради временна неработоспособност. Сочи също,
че в периода на разглеждане и решаване на делото на съдията-докладчик са
били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела. Изразява
се несъгласие с твърденията на ищеца, че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, като се твърди, че делото има за предмет три обективно
съединени иска, конституирани са три страни, вкл. трето лице-помагач и
7
ответник по обратен иск, който също е разгледан от съда, както и че е събран
изключителен обем доказателствен материал.
В отговора се излагат правни доводи относно понятието "разумен срок",
които се обобщават с извод, че не е налице забавяне при разглеждане на
делото
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за претърпени
неимуществени вреди, които да произтичат пряко и непосредствено от
прекомерна продължителност на съдебния процес. Счита, че в исковата молба
не се твърдят конкретни болки и страдания, а се съдържа единствено
бланкетно посочване на претърпени вреди.
При тези съображения ответникът моли да бъде постановено решение,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С обжалваното решение РС-Оряхово е уважил частично предявения
осъдителен иск – до размер 950,00 лв., като в останалата част до пълния
предявен размер от 5001,00 лв. исковата претенция е отхвърлена като
неоснователна.
Първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната му част, а в
частта, в която искът е отхвърлен, решението е влязло в законна сила. При
това положение предмет на спора пред въззивната инстанция е
дължимостта на обезщетение в размер 950,00 лв. за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие нарушение на правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав обсъди
събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от
страните твърдения и доводи, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, че на 19.07.2022 г. е образувано гр.д. №
824/2022 г. по описа на РС-Козлодуй по искова молба на П. Ч. Б. против
ОДМВР-Враца. Безспорно е и обстоятелството, че при образуването делото е
разпределено на случаен принцип на доклад на съдия Жаклин Георгиева
Димитрова – Алексиева.
От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС се
8
установява, че с разпореждане в закрито заседание от 20.07.2022 г. съдията-
докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК.
На 16.08.2022 г. е постъпил отговор от ОДМВР Враца, като страните не
спорят, че ответникът е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като
трето лице-помагач по делото, както и че е предявил обратен иск.
С определение, постановено в закрито заседание на 30.09.2022 г.,
съдията-докладчик е оставил без движение предявения обратен иск и е дал
указания на ответника да отстрани констатирани нередовности чрез внасяне
на дължимата държавна такса. На 13.10.2022 г. ответникът ОДМВР Враца е
внесъл указаната от съда държавна такса.
С определение в закрито заседание на 25.11.2022 г. съдът е конституирал
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника,
приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения
обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл.131 ГПК с
ответното по този иск дружество – "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
На 25.01.2023 г. са подадени отговори от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както по
предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба.
С постановено по реда на чл.140 ГПК определение от 09.08.2023 г.,
районният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните,
съобщил им е проекта си за доклад по делото и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2023 г.
На 19.09.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по гр.д. №
824/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, в рамките на което което са събрани
всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване.
Съдът се е произнесъл с Решение № 464/07.11.2023 г., като след това са
последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.
От приетите по делото 7 броя болнични листове се установява, че за
периода до насрочване на делото, респ. до произнасяне на съдебното решение
от 07.11.2023 г., съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на
отпуск за временна неработоспособност, а именно: - от 06.12.2022 г. до
09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до
26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни, от 16.04.2023 г.
до 15.05.2023 г. - 30 дни, от 26.09.2023 г. до 29.09.2023 г. - 4 дни и от
9
30.09.2023 г. до 04.10.2023 г. - 5 дни - т. е. общо 85 дни.
В рамките на настоящето първоинстанционно производство е разпитан
един свидетел на ищеца и негов колега – К. А. М., който заявява, че познава
ищеца П. Б., с който работят в РУ АЕЦ Козлодуй и са приятели. Свидетелят
сочи, че често общува с него и знае, че същия е предявил иск за допълнителни
трудови възнаграждения, който се разглеждал в РС Козлодуй. По време на
висящността на делото свидетелят сочи, че ищецът се притеснил от дългата
продължителност на делото през който период нямало никакво движение на
делото, било му на мисъл, както и че имал проблеми в семейството –
упреквали го, че точно неговото дело не върви, значи има някакъв проблем.
Притеснявал се много за изхода на делото, като мислел, че същото няма да
бъде решено справедливо, загубил доверие в правосъдната система. За това му
състояние не е имало друга причина, освен делото.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2б ЗОДОВ.
Посочената законова разпоредба предоставя самостоятелен правен ред,
по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на
държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §
1 ЕКЗПЧОС.
От една страна, доколкото се касае до вътрешноправно средство за
реализиране на право, следва да бъдат взети предвид посочените в чл.2б, ал.2
ЗОДОВ критерии, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато това нарушение, а именно - общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
От друга страна, се защитава право, предвидено в чл.6, § 1 от
Конвенцията, поради което следва да бъдат съобразени и международния
характер на нейните разпоредби, установената в тях квалификация и
необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане –
т. нар. автономно тълкуване. В този смисъл, приложими са и стандартите,
10
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/,
която националните съдилища са длъжни да съобразяват. В тази практика
(напр. Finger vs Bulgaria и др.) последователно се приема, че държавите са
длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните
съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС,
включително - задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са
отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други
органи. Разумността на срока, в който е продължило едно дело се оценява с
оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
производството. При преценката си за разумността на релевантния период,
съдът прилага следните критерий: сложност на делото, поведение на страната
и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява
съобразно броят на страните по делото, броят на съединените искове в общо
производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите,
които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото
и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на
компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им
за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че
компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят
всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на
ненужно забавяне.
Съобразно така посочените принципни критерии, на първо място трябва
да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка
с вида и сложността му. От събраните доказателства се установи, че съдебното
производство пред РС-Козлодуй (от депозиране на исковата молба в съда до
постановяване на първоинстанционния съдебен акт) е продължило почти 1
година и 4 месеца. Настоящият съдебен състав намира, че този период не
може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело
с оглед неговите специфики – районният съд първоначално е сезиран с два
основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето
лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, е приет
за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в
проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна
11
сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е
съдебно-счетоводна експертиза. Страните не спорят по тези обстоятелства, а
същите се установяват и от приложената справка от ЕИСС за движението на
гр.д. № 824/2022 г. по описа на КРС. Така констатираните отклонения във
връзка с предмета и със страните по делото обосновават по-дълъг срок за
разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в
сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са
налице такива процесуални усложнения. В тази връзка следва да бъде
посочено, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане
по реда на Глава ХХV "Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови
производства" ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни
възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове.
Действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с
висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-
кратки срокове. В случая обаче спорът не е свързан с лишаването на ищеца от
право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират
заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща
на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден
труд. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че бързината на
разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за
ефективността на съдебната закрила.
В исковата молба се твърди, че забава е допусната за периода от
м.01.2023 г. до насрочване на делото, както и при постановяване на
решението.
От данните по делото е видно, че действително е налице един по-
значителен период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик, а
именно – от 25.01.2023 г., когато е приключила размяната на книжата с
подаването на отговори от третото лице-помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по
предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба, до
09.08.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по реда на
чл.140 ГПК за насрочване на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че този период на забава не
променя извода за разумна обща продължителност на съдебното
производство. Според практиката на касационната инстанция – напр. Решение
12
№ 30 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2125/2018 г., ІІІ г.о., ГК; Решение №
306 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4482/2017 г., ІV г.о., ГК; Определение №
601 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1548/2020 г., ІV г.о., ГК и др.,
релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата
продължителност на съдебното производство - от предявяването на иска до
приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или
неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните
съдопроизводствени действия е без значение. В тези съдебни актове се
посочва, че е възможно общата продължителност на делото да е в нарушение
на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството
са имали разумна продължителност, и обратното – при допусната забава в
отделна част на производството да няма нарушение на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако
общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и
правна сложност на делото. В случая е налице именно втората хипотеза –
допуснато е забавяне при насрочване на делото, но останалите
съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е
довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата
инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното
производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Освен това към
момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално
действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото
на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата
евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора
пред горните инстанции.
Що се касае до допуснатото забавяне от 18 дни при постановяване на
финализиращия съдебен акт, съдът намира, че същото не е дотолкова
значително, че да повлияе на общата продължителност и да обуслови извод за
нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото.
Не могат да бъдат възприети и наведените от ищеца-въззивник доводи,
че в същия районен съд са били образувани значителен брой идентични дела,
като разпределените дела на останалите съдебни състави са приключили
значително по-бързо, което налага извод за приключване на конкретното дело
в неразумен срок. От събраните по делото доказателства се констатира, че
касателно съдията-докладчик по гр.д. № 824/2022 г. по описа на КРС са
13
налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното
действие по насрочване на делото, а именно – отсъствие от работа, поради
ползване на отпуск за временна неработоспособност, в размер на общо 85 дни.
Действително отговорността на държавата не е обусловена от конкретните
причини за всяко отделно забавяне и от това дали лицата от състава на
съдебните органи са виновни или не за забавянето, но така констатираният
обективен факт на продължително отсъствие на съдията-докладчик прави
некоректно и неточно сравняването на развитието на съдебното производство
по неговите дела с това по останалите идентични дела на другите съдебни
състави. Следва да се посочи и това, че такова сравнение би било неправилно
и с оглед безспорният факт, че в посочения период на забава съдията-
докладчик Жаклин Димитрова-Алексиева е изпълнявала и функциите на
административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, което
несъмнено е довело и до натоварването й с друга дейност, извън
правораздавателната такава.
Що се касае до наведените доводи, че ответникът РС-Козлодуй следва
да носи отговорност, тъй като не е предприел всички необходими мерки за по-
бързото приключване на делото чрез контрол върху работата на съдията,
възлагане на работата по делото на други съдии, командироване на съдии от
други съдилища, следва да се отбележи, че макар и отсъствието на съдията-
докладчик да е било продължително, същото не е било в рамките на
последователни 85 дни, а е било периодично - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г.
- 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г.
- 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до
15.05.2023 г. - 30 дни, от 26.09.2023 г. до 29.09.2023 г. - 4 дни и от 30.09.2023 г.
до 04.10.2023 г. - 5 дни.
При това положение не би могла да бъде обоснована необходимост от
процедура за преразпределение на делата на съдия Димитрова-Алексиева на
останалите съдии от КРС или за командироване на съдии от други съдилища,
каквато организация на работа обичайно се предприема при отсъствие на
съдия от няколко месеца.
Като относими към критерия "поведение на компетентните органи"
следва да бъдат посочени и обстоятелствата, че в периода на разглеждане на
делото РС-Козлодуй е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до
14
значително повишаване на действителната натовареност на работещите в този
съд. От публично достъпните Обобщени статистически таблици за дейността
на съдилищата е видно, че през 2023 г. действителната натовареност на РС-
Козлодуй към всички дела за разглеждане е 52,25 при средна действителна
натовареност на районните съдилища извън областните центрове към всички
дела за разглеждане от 42,15. При тези статистически данни, не може да бъде
споделено възприетото от решаващия състав на РС-Оряхово, че в периода на
разглеждане на делото на ищеца РС-Козлодуй не е бил съд с висока
натовареност.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е
налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок,
поради което искът за ангажиране обективната отговорност на държавата по
чл.2б ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да бъде
обсъждано дали за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Ето защо
решението на РС-Оряхово в обжалваната част, с която е уважен частично
предявения иск, се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и отхвърлянето на
исковата претенция изцяло, право на разноски има ответникът. Ето защо
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и в частта, в която
РС-Козлодуй е осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса в
размер 15,00 лв., както и да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер 400,00 лв.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, както пред първата,
така и пред въззивната инстанция, но по делото няма данни да е направил
разноски, които да подлежат на възстановяване. Не е осъществено и
процесуално представителство на ответника, за което да се дължи
възнаграждение на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
15
ОТМЕНЯ Решение № 81/01.04.2024г., постановено по гр. дело №
675/2023г. по описа на Районен съд – Оряхово, в обжалваната част, в която
на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, Районен съд – Козлодуй е осъден да заплати
на П. Ч. Б., ЕГН **********, сумата от 950,00 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която Районен съд -
Козлодуй е осъден да заплати на П. Ч. Б. на основание чл.78, ал.1 ГПК
деловодни разноски за внесена държавна такса в размер 15,00 лв., както и да
заплати на адв. Г. Г. на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер 400,00 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Ч. Б., ЕГН **********, против Районен
съд - Козлодуй иск за сумата 950,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност,
неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от
нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 824/2022
г. по описа на РС-Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
В останалата част, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди
над размер от 950,00 лв. до пълния претендиран размер от 5001,00 лв.,
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи от същото на страните и на Прокуратурата на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16