№ 40
гр. К. , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20211850200020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
В. М. И., ЕГН ********** от с. О., община К. е подал жалба до РС - гр.
К. чрез административнонаказващия орган – Началникът на РУ – гр. К.
срещу наказателно постановление № 20 – 0286 - 000020 / 05.03.2020 г., в
която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И
НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно прИ.ан явява се лично и поддържа така подадената жалба.
Въззиваемата страна редовно прИ.ана на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не изпраща представител. В приложеното
съпроводително писмо излага становище за неоснователност на жалбата и
моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение № GA 155968 / 10.01.2020 г., че на 10.01.2020 г.
около 15.08 часа в с. П., по ул. „П.М.“, с посока на движение от с. О. към с.
П., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 316 И“, с рег. № СВ 67
31 НС, собственост на П.П.Н. от гр. С., като срещу фирма ЕТ „АLBA“ се
движи с несъобразена скорост с пътните условия, губи управление над
автомобила и реализира ПТП в пътен знак В 24 и рекламна табела в ляво на
пътното платно и по този начин е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. След което
напуска местопроизшествието, т. е. не спира и не установява последиците от
ПТП- то и по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно
постановление № 20 – 0286 - 000020 / 05.03.2020 г., с което на основание чл.
53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложил на В. М. И., ЕГН
********** от с. О., община К. административно наказание : „Глоба” в
размер на 200.00 / двеста / лева и на основание чл. 175 ал. 1т. 5 от ЗДвП му е
наложил административно наказание – „Глоба“ в размер на 100.00 / сто / лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите М. М. М. и Х. А. В. - актосъставител,
както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 08.01.2021 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ
286 000 - 119 / 08.01.2021 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на
обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 -
дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
2
Относно нарушението по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Настоящият състав намира, че при описание на извършеното
нарушение, както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит,
както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и
обстоятелства при които е извършено нарушението. В процесния случай това
не е сторено с необходимата конкретност, изисквана от спецификите на
нарушената правна норма- чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал.2 от
ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма
се налага извод, че съществен елемент от „обстоятелствата при които е
извършено нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва
изрично да бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП следните
обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2. Какви са
били конкретните особености на пътната обстановка, с които водача е
трябвало да се съобрази. При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, това са съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието
на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма
или не. Само при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на
движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка,
съдът има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта
или не, тоест съставомерно ли е деянието или не.
В процесните АУАН и НП, както вече се отбеляза е посочен правния
извод на административно наказващия орган, че дееца не е съобразил
скоростта с особеностите на пътната обстановка. Не са посочени какви са
били конкретните условия на пътната обстановка, с които е следвало да се
съобразява водача / мокра, хлъзгава пътна настилка и др. /. Липсва също така
посочване каква е била конкретната величина на скоростта, с която се е
движил жалбоподателят. При непосочване на съответните правно релевантни
факти, съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните
изводи на административно наказващия орган, което е основание за отмяна на
НП. В случая при липса на посочване какви са били конкретните условия на
пътната обстановка и каква е била скоростта на движение съдът е в
невъзможност да прецени съобразена или несъобразена е била тя с
конкретната пътна обстановка.
3
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението,
с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу
което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се
явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение
да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки
той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква
същият да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в
началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на
съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап
- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно
следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
Необходимостта от посочване на съставомерните признаци в АУАН е
още по - голяма при АУАН, издадени по ЗДвП, доколкото съгласно чл. 189,
ал.2 от ЗДвП констатациите в тях имат презумптивна доказателствена сила
до доказване на обратното, т.е при разместена доказателствена тежест
нарушителят би бил поставен в положение да оборва фактически положения,
с които дори не е наясно какви са.
Действително в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че НП се издава и
когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига
да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото
тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по
несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е
описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали
телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване.
От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен
начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е
описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички
останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване,
съставомерни признаци на състава на нарушението. При непосочване в
АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите
съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери
приложение, доколкото не съществува възможност да се провери
4
идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за
което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това
тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото
на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние,
което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се
защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН
на реквизити, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение.
С оглед гореизложените принципни съображения следва да се приеме,
че евентуално изясняване чак в съдебно заседание, при разпита на
актосъставителя или чрез други доказателствени средства, на съставомерното
обстоятелство – какви са били атмосферните условия и каква е била скоростта
на движение, за която в АУАН и НП се твърди, че не е съобразена, не може
да санира пропуска това съставомерно обстоятелство да бъде отразено в
АУАН и НП, което представлява самостоятелно формално основание за
отмяна на НП.
Относно нарушението по чл. 123, ал.1 т. 1 ЗДвП.
По отношение на наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
наказание за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намира
следното: Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в
ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят последиците от
произшествието без да създават опасност за движението. За да се ангажира
отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение
на чл. 123 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата е необходимо от
субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в
произшествие.В конкретния случай, съдът намира, че жалбоподателят е
съзнавал, че е станал участник в произшествие, но въпреки това не е спрял да
изчака органите на реда.
Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се
предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до
6 месеца и „глоба“ от 50 лева до 200 лева, за водач на МПС, който наруши
задълженията си като участник в ПТП.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че за второто от описаните в
наказателното постановление нарушения жалбоподателят правилно и
законосъобразно е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП,
предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си
като участник в ПТП, като административно-наказващият орган е наложил
5
наказания към средния размер.
Поради горните съображения наказателното постановление, относно
това нарушение, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 – 0286 - 000020 / 05.03.2020
г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в частта по
пункт първи, с което на В. М. И., ЕГН ********** от с. О., община К. е
наложено на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП административно
наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева, за нарушение на чл. 20
ал. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20 – 0286 - 000020 /
05.03.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в
частта по пункт втори, с което на В. М. И., ЕГН ********** от с. О., община
К. е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т. 5 от
ЗДвП - „Глоба“ в размер на 100.00 / сто / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 / три / месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т. 1
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6