Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
гр. Плевен, 10.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ПЪРВИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дилова
при секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурор А.Баракова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм. дело №683/2020г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.
Производството по делото е
образувано въз основа на подадена искова молба от л. св.М.А.М.,***, против ГД
„ИН“– София, с която е предявен иск за заплащане на сумата 100 000 лв
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
бездействие от длъжностни лица от Затвора Белене и затворническата администрация причинени му
от нарушаване на правото му на медицинско обслужване, в резултат на което се
е получило усложнение на болестта му. В
исковата молба се твърди, че страда от двустранна дискова херния на гръбнака,
горни и долни крайници-шийните прешлени, артрит и артроза на горни крайници и
длани-диабет и диабетна полиневропатия, която постоянно се усложнява и
разширява. Твърди се, че от 07.08.2019г. не е получавал лечение , а само
получава аспирин и диклак. Твърди, че посочените заболявания е получил през
2012-2013г., като за същите е превеждан и лекуван в СБАЛЛС-Затвора София,
болестта му е лекувана и доказана от специалисти вкл. чрез ядреномагнитен
резонанс и изследвания от невролози. Твърди, че до 2016г. е бил лекуван в
СБАЛЛС Затвора София, но неврологичното отделение е било закрито.Твърди, че
базата за рехабилитация е от 80 години и
след запитване от ОП Плевен е отговорено, че нямат нужната база за лекуване на
заболяването му. Твърди, че след амбулаторно лечение в ОЗ Белене при нужда, ако
е без ефект завеждащият медицинския център издава направления за невролог,
ортопед и физиотерапевт.Твърди, че от 2016г. при нужда е постъпвал за лечение в
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина-ДКЦ към УМБАЛ д-р Г.Странски
гр.Плевен и лечение в отделение по неврология към УМБАЛ гр. Плевен , преглеждан
е от едни от най-добрите лекари невролози, ортопеди и физиотерапевти, от едни
от най-добрите специалисти в България в областта на неврологията. Твърди, че от
2016г. след извършените изследвания и прегледи и след оформена медицинска
документация, ако е нужно лечение е връщал медицинската документация в Затвора Белене и един комплект е пускал до
наблюдаващ прокурор в ОП Плевен за прекъсване изпълнение на наказанието в
посочените от лекарите дати и срок в УМБАЛ Плевен клиника по физиотерапия и рехабилитация.
Твърди, че това е отнемало не-повече от 20 дни и от 2016г. това е начина да
извършва лечение при нужда и при усложнения на здравето му. Излага доводи, че
при отказ на прокуратурата да прекъсне наказанието му, тогава началника на
затвора е длъжен по силата на чл. 135
ал.2 т.4 от ЗИНЗС да разпореди в посочените дати за лечение да бъде преведен с
охрана и лекуван в УМБАЛ Плевен. Твърди, че от 2016г. до месец юли/август
2019г. ОП Плевен е прекъсвала 4 пъти изпълнение на наказанието и е лекуван в Клиниката
по Физиотерапия към УМБАЛ Плевен. Твърди, че по време на прекъсванията винаги е
посещавал отделението в определеното време, постъпвал е и е лежал в отделенията и е спазвал
стриктно разпорежданията и леченията
предписани от лекарите, а след това е представял наличната документация
в ОП Плевен и на администрацията на Затвора Белене. Твърди, че през периода юни
2019-август 2020г. ищецът е имал
назначено лечение, но през този период не му е предоставена възможност да
проведе назначено лечение в Клиниката по физиотерапия към УМБАЛ Плевен въпреки
изготвена медицинска документация и уговорени дати за провеждане на лечение.
Твърди, че за този период никой от администрацията на Затвора Белене или медицинския център не се е
поинтересувал да уведоми КФРМ защо ищецът не е доведен за да проведе лечение.
Твърди, че администрацията на затвора умишлено
въздейства чрез бездействие за влошаване на здравето на ищеца, като не
изпълнява препоръките на медицинските специалисти относно нуждата на ищеца от
лечение.Твърди, че след проведено лечение от 31.07.2019г—07.08.2019г. е вписано
повторно лечение след 2-3 месеца, задължително да бъде преведен на лечение от
14.11.2019г.- 23.11.201г., По-късно като е воден на прегледи и изследвания е
установено влошаване на здравето му и ново назначаване за лечение он 06.12.2019г. до 19.12.2019г., но това не е
осъществено, тъй като е имал отказ от прекъсване на наказанието, а началника на
ОЗ Белене не е разпоредил извеждане на лечение по чл. 135 ал.2 т.4 от ЗИНЗС
Твърди, че през м. януари 2020г. са му направени прегледи от невролог, ортопед,
физиотерапевт, диагностика, скенери и са уговорени нови дати за лечение в КФРМ
Плевен , отново отказ от ОП Плевен, и
отново Началника на Затвора не е издал заповед по чл. 135 ал.2 т.4 от ЗИНЗС. Твърди,
че през м. февруари 2020г. се е срещнал
с наблюдаващия прокурор и съвместно с администрацията Белене за да бъде изведен
на лечение през м. март, на 06.03.2020г. отново е изведен на прегледи при
специалисти, но отново не е преведен след това на лечение за периода
26.03.2020г.- 16.04.2020г.Твърди, че през м. април и май 2020г. има отново дна
е,спешни опита да проведе лечение и през м. юни виждайки , че нещата не са
добри д-р Г. е издал направление за прегледи във външни лечебни
заведения.Твърди, че вследствие бездействието
на администрацията, му е открито ново заболяване –артроза и артрит
вследствие на заболяване на шийните
прешлени на цяла дясна ръка.Твърди, че през м. юли му е била назначена планова
операция, за която също не е бил изведен.Твърди, че по време на тези общи
прегледи за дата 06.07.2020г. са били извършени изследвания със скенер,
диагностика, ЯМР и уточнени нови дати за лечение от 02.07.2020г.-
22.07.2020г.Твърди, че за всичко това медицинската документация е изпращана на
ОП Плевен и на администрацията на Затвора Белене.Твърди, че зам.окръжния
прокурор е отказал да бъде прекъснато изпълнението на наказанието и отново не е
била издадена заповед по чл. 135 ал.2 т.4 от ЗИНЗС.Твърди, че на 06.07. 20г.
отново е бил прегледан и отново е било
определено за периода 17.07.2020г.- 07.08.2020г. да проведе лечение, но отново
не е издадена заповед по чл. 135 ал.2 т. от Началника на Затвора, както няма
отговор от Прокуратурата. Твърди, че периодите, за които претендира са
19.06.2019г.- 28.06.2019г., 14.11.2019г.- 23.11.2019г., 06.12.2019г.-
19.12.2019г., 26.03.2020г.- 16.04.2020г., 19.06.2020г., 02.07.3030г.-
22.07.2020г. и от 17.07.2020г.- 07.08.2020г./стр.95 от делото/ Твърди, че това
представлява умишлено бездействие за да не бъде лекуван и води до усложняване
на заболяванията му, поради което претендира обезщетение в размер на 100000 лв,
ведно с лихвата считано от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът по жалбата- ГД „ИН“- София., представлявана
от юрк. Н. У., изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли
съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. В депозираният по делото
писмен отговор се посочва, че за всеки период, за който е имал назначено
лечение ищецът е отправял искане до ОП Плевен и нито едно до Началника на
затвора за провеждане на назначените му процедури при условията на чл. 135 от ЗИНЗС.Твърди, че
след получените откази от ОП Плевен да бъде прекъсвано изпълнението на
наказанието ищецът е отказвал предложенията на Началника на затвора тези процедури
да се провеждат във ФТО чрез охраната му по различни предлози, включително и в
случаите, когато са били уговорени часове за прегледа му с медицински
специалисти в гр. Плевен и е била създадена организация за конвоирането му.
Твърди, че по делото са представени 11 бр. заповеди по чл. 135 от ЗИНЗС, която
разпоредба е идентична с разпоредбата на чл. 60 ал.4 от ЗИНЗС издадени от
Началника на затвора за исковия период. Моли съда да отхвърли предявения
иск.Претендира разноски.
Представителят на ОП Плевен изразява становище, че
предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, ката съобрази становищата на
страните, въз онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото безспорно се установява, че ищецът М.А.М. е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ изтърпява наказанието си в
Затвора Белене.
По делото/ стр. 24/ е представен амбулаторен лист, от
който е видно че на ищеца е извършен преглед от д-р Г.Г., при който е
установено че лечебната цел не може да бъде постигната в условията на
извънболнична помощ, поради което пациента е насочен за хоспитализация
.Предупреден е, че неспазването на хранително диетичния режим и
медикаментозното лечение може да доведе до увреждане на здравето му. Назначени
са лекарства.
По делото/стр. 23/ е представено направление за
хоспитализация по амбулаторни процедури
издадено от АИППМП д-р Г.Г., с което на М.М. е назначено
физиотерапевтично лечение.
По делото е представена служебна бележка/стр.20/ издадена от д-р В.,
лекуващ лекар, от която се установява, че за периода 06.07.2020г.- 07.08.2020г.
ищецът е плануван за провеждане на амбулаторно лечение в Клиника по физикална и рехабилитационна
медицина. От представената по делото епикриза /стр. 21/, от която е видно, че
за периода 31.07.2019г.-07.08.2019. г. ищецът е бил на лечение в Клиника по
физикална и рехабилитационна медицина към УМБАл д-р Г. ***. Видно от
предписанието в епикризата е, че е препорръчано след 2-3 месеца да бъде
повтторено нов курс ФТР.
По делото са представени амбулаторни листове от
15.06.2020г. за преглед от д-р В., от 19.06.2020г. за преглед от д-р Кабалан и
от 16.06.2020г. д-р Р..
Представена е служебна бележка издадена на
06.03.2020г. от д-р В., от която се установява, че за периода 26.03.2020г.-
16.04.2020г. вкл. е плануван амбулаторен и стационарен курс на лечение на М.М. ***.Видно
от служебната бележка е, че тя е издадена да послужи пред ОП Плевен.
По делото е представен амбулаторен лист от
06.03.2020г. издаден от д-р Пл. С., от който се установява че на М. е извършен
преглед със снемане на анамнеза и неврологичен статус.
Представен е амбулаторен лист от 15.06.2020г., от
който е видно, че М. е прегледан от д-р В. и му е назначено
физиолечение.Представена е и служебна бележка издадена от д-р В. на
16.06.2020г, от която се установява че от 02.07.2020г.- 22.07.2020г. М.М. е
плануван за провеждане на лечение.
Представен е амбулаторен лист от 19.06.2020г., от
който е видно че на М. е извършен преглед от д-р Г.Г., и е насочен за
хоспитализация. Представено е и направление за хоспитализация издадено на
19.06.2020г. от д-р Г.Г.
По делото/ стр. 39/ е представена служебна бележка
издадена от д-р М., от която се установява че за периода 31.07.2019г.-
0708.2019г. М.М. е провел стационарен курс физиотерапия в УМБАЛ д- Г.Странски
ЕАД Плевен.
Представено е направление за хоспитализация на М. М.
издадено на 19.07.2019г. от д-р Г..
По делото е представен амбулаторен лист/ стр. 42/
издаден на 23.07.2019г.от от д-р М. М.
от който е видно че М. е прегледан и му е назначено лечение.
По делото е представен амбулаторен лист/стр.47/ от
който се установява, че на М. е извършен преглед на 13.05.2019г. и е насочен за
хоспитализация
По делото е представен амбулаторен лист / стр. 48/
издаден от д-р Г. за извършен на 20.05.2019г.преглед на М. М..
Представена е и служебна бележка издадена от д-р М.,
от която е видно че М.М. е плануван за амбулаторен курс на физиотерапия в ДКЦ
Плевен ЕООД за периода 06.12.2019г.- 19.12.2019г.
Видно от представения по делото амбулаторен лист/стр.53/ издаден от 23.01.2020г.
от д-р Г. е, че след извършен преглед М. е насочен за
хоспитализация.Представено е и медицинско направление за хоспитализация/стр.
52/.
Представена е служебна бележка/стр. 54/ издадена на
07.08.2019г., от д-р М., от която се установява, че М. е плануван за провеждане
на амбулаторен кур физиотерапия в ДКЦ Плевен ЕООД, Клиника по физикална и
рехабилитационна медицина.
Представен е на /стр. 58/ амбулаторен лист издаден на
27.11.2019г., от който се установява, че след преглед М. е насочен за
хоспитализация.Представени са :направление за хоспитализация и направления за
невролог, физиотерапевт и офталмолог.
По делото са представени 16 служебни бележки/ стр.
174-190/, от които е видно че за периода 206-2020г. е прекъсвано изпълнението
на наказанието лишаване от свобода наложено на М.М.. От тях се установява, че
за исковия период юни 2019г. август 2020г. изпълнението на наказанието на М. е
прекъснато с постановление на ОП Плевен от 24.07.2019г. за срок от 16 дни, считано
от 24.07.2019г.до 18.00 ч. на
08.08.2019г. и за срок от 7 дни за периода 13.10.2020г. до 18.00 ч. на
20.10.2020г.
От представените по делото докладни записки/ стр. 368,
359,362,364,365,366/, от които се установява, че М.М. е отказвал да бъде извеждан на лечение,
но същите касаят период след исковия, поради което не следва да бъдат
съобразявани.
По делото / стр. 594/ е представена заповед №
Л-1345/31.12.2019г на Началника на Затвора Белене, с която на осн. чл. 135 ал.1
т.3 от ЗИНЗС е разпоредено на
02.01.2020г. М.М. да бъде конвоиран в
болницата Плевен за преглед.Представена е заповед № Л- 1320/18.12.2019г., с
която е разпоредено М.М. да бъде конвоиран до
Полинклиника Белене.Заповед № Л-1206/26.11.2019г., с която е разпоредено
на 26.11.2019г. М.М. ***.Останалите представени по делото заповед на осн. чл.
135 ал.1 не следва да бъдат съобразявани
при постановяване на решението, тъй като касаят период извън исковия, поради
което са неотносими по делото.
По делото са разпитани като свидетели д-р М.М., д-р В.,
д-р К., д-р Г.. От показанията на св.
Д-р М. се установява, че през 2019г. М. е бил пациент на свидетелката,
оплаквалсе е от болки в гръбначния стълб, изтръпване на крайниците, и през
2019г. му е било проведено лечение в МБАЛ „Св.Панталеймон“.Свидетелката
заявява, че и в периода на обявеното извънредно положение във връзка с
коронавируса, в отделението е провеждано лечение на пациенти.От показанията на
св. Д-р К. се установява, че познава М.
като пациент в УМБАЛ д-р Г.Странски.Свидетелката заявява, че и през периода на
ограниченията свързани с коронавирусната инфекция са продължили амбулаторно да
прровеждат процедури с пациенти, а от средата на април 2020г.са започнали да
работят и стационарно.От показанията на св. Д-р В. се установява, че е
преглеждал М.М. и е назначавал курсове за физиотерапия, които не са провеждани.
При прегледите са издавани амбулаторен лист и карта за процедури, които са
предавани на ищеца, негов е ангажимента да уведоми затвора за необходимостта от
лечение, поради което е издавана служебна бележка. По делото е разпитана като
св. М.сестра А., от показанията на която се установява,че на М. е провеждано
лечение, за което той е пускан в прекъсване изпълнението на наказанието.От
показанията на свидетелката е видно, че в Белене има болница, в която има
отделение по физиотерапия, но жалбоподателят иска лечението да се провежда във
физиотерапия в Плевен. От показанията на свидетелката се установява, че каквито
и лекари да е искал направление, лекарят го е издавал. От показанията на
свидетеля А.С. се установява, че оплакванията на М. от здравословното му
състояние са започнали от 2018г., когато е бил преведен в затвора.Видно от
показанията на свидетеля е, че е присъствал лично и съдействал на М. при
срещите му с окръжен прокурор за да излезе в прекъсване за да се
лекува.Свидетеля твърди, че е имало случай когато М. не е ползвал прекъсването
за да се лекува, а в някои от случаите е закъснявал, поради което оттам насетне
прекъсване изпълнението на наказанието е било прекратено, постановения отказ на
ОП Плевен е бил потвърден от АП В.Търново.В последната година- две свидетелят е
говорил с М. и го е попитал има ли възможност лечението да бъде провеждано с
охрана, но М. е обяснил, че в тази клиника първоначално се ходело всеки ден по
един час, а следващите две седмици може да се лежи в нея и се лекува, поради
което няма как да стане с охрана.Свидетелят заявява, че след като лекарят на
затвора издаде направление медицинската сестра запазва дата и час в лечебното
заведение, след което се уведомява лишения от свобода и той ако иска подписва,
ако не иска не подписва, тъй като всеки има свобода на избор къде да се
лекува.От показанията на свидетеля се установява, че ищецът не желае да бъде
лекуван във физиотерапията в болницата в Белене. По делото като свидетел е
разпитан и д-р Г.- общопрактикуващ
лекар, който по граждански договор обслужва Затвора Белене, който в показанията
си пред съда заявява, че М.М. посещава медицинския център, взема направление,
оставя бележка, която да напише, че трябва да има прекъсване и повече не отива
при лекаря.Според д-р Г. лекарят специалист преценява дали се налага
хоспитализация, а д-р Г. му дава направление за невролог и физиотерапевт.След
завръщането на лишения от свобода от съответния специалист медицинската
документация се предава на охранителния състав, които я предават в
деловодството за да се приложи към медицинското досие на лишения от свобода. От
показанията на св.Б.И. се установява че заедно обитават една килия. Свидетеля в
показанията си пред съда заявява, че ищецът е имал оплаквания от болки в гърба
и в кръста и се е налагало свидетелят да му прави масажи.от показанията на
свидетеля се установява, че когато пие лекарства болката се успокоява.
Свидетелят твърди, че през м. ноември 2019г.М. е падал и си е разкървавил носа,
имал е оплаквания от ясната страна, кракът и ръката не са го държали.Свидетеля
в показанията си твърди, че в затвора няма постоянно лекар, а само сестри,
лекарят ходи по график. От показанията на св. К. се установява, че знае за
здравословните проблеми на М., като е имало случаи когато е било прекъсвано
изпълнението на наказанието за да бъде провеждано лечение, но е имало случаи,
когато окръжния прокурор е указвал М. да бъде предложен транспорт и охрана за
да бъде проведена рехабилитация, но М. е отказвал с обяснението, че не е добър
вариант, тъй като лекарите не обичат в болницата да има хора с белезници и
охрана. От показанията на свидетеля се установява, че М. предпочита лечението
му да бъде провеждане с прекъсване изпълнение на наказанието. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
които са безпротиворечиви както по между си, така и с представените писмени доказателства.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза,
заключението на която като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно,
обективно и компетентно. ВЛ е отговорило, че в медицинския център се съдържа
папка с документи от прегледи и лечения на лишения от свобода М., както и
такава информация се съдържа в компютъра на д-р Г.. Според ВЛ за началника на затвора е възникнало
задължение за издаване на заповед по чл. 60 ал.4 от ЗИНЗС. ВЛ е установило че
според оплакванията на М.М. е имало
варикозни промени на дясна подбедрица, след издадено направление от
медицинската служба на Затвора Белене е
извършена операция в клиника „Св.Панталеймон“ през м. януари 2019г. и е бил
изписан в добро състояние.Имало е направления за операция и при оплакванията му
от болки в кръста отиващи към десен крак, но издадените направления са за периода 2015-206г., което не касае исковия
период. От наличната документация ВЛ е установило, че М.М. често, почти
ежеседмично е посещавал медицинския център на Затвора Белее и за периода
2019-2020г. е изпращан за консултации и лечение от лекари специалисти в
гр.Плевен-невролог, съдов хирург, офталмолог, ортопед-травматолог,
отоларинголог, ревматолог, ендокринолог, стоматолог, рентгенолог, ЕМГ
лаборатория.От дадените направления от д-р Г. за консултация по СИМП и
направления за болнично лечение не са изпълнени такива от 27.11.2019г.- за
СИМП-невролог, 23.01.2020г. за офталмолог и физиотерапевт, а за болнично
лечение физиотерапия от дати 27.11.2019г., 23.12.2019г., 01.01.2020г,
13.03.2020г. и от 19.06.2020г.ВЛ е установило, че ищецът е направил отказ от
лечение по направление от 10.01.2019г. , 22.05.2020г., 07.07.2020г., и на
26.01.2021г. ВЛ е извършило преглед на ищеца, при който е установило, че по
отношение лечението на ищеца редовно са му изписвани НСПВС,
физиотерапевттичните процедури са с временно
облекчаване на оплакванията, но не
са радикално лечение на болестите на ищеца. Ищецът е бил лекуван през
годините 2017 и 2018г. в клиника по физиотерапия на УМБАЛ Плевен. През 2019г.е лекуван от
26.03.2019г. до 02.04.2019г. и от 31.07 до 07.08. Не са изпълнени напровленията
за физиотерапия от 07.07.2020г. , като на 21.07.2020г. ищецът е отказал
лечение. В заключение ВЛ изразява
становище, че за периода от 2019- -2020г. ищецът е получавал адекватна
медицинска помощ. От заключението на ВЛ
се установява, че здравословното състояние на ищеца за периода 2019-2020г./
вкл. до датата на изготвяне на експертизата/ не се е влошило. Предвид радикално
излекуваните оплаквания от затруднено носно дишане- оперирана носна преграса,
микоза на ухото, овладените варикозно –тромбоемболични състояние на десен крак
и артрито-артрозните оплаквания на ръцете здравето на ищец се е подобрило.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от
фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС и претърпяно
увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано наказанието
"лишаване от свобода", е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията
на РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 10, т. 1 от Международния
пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице,
лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е регламентирано, че никой не може да бъде подлаган
на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на
неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до
доказване на противното.
Отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно-допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание "лишаване от свобода" или на мярка "задържане под
стража";претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и прричинна
връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл. 203 и сл. от АПК.
В конкретния случай М. М. е предявил иск за обезщетение в размер на 100 000
лв за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация,
изразяващи се в не осигуряването на възможност на М. да му бъде провеждано
физиотерапевтично лечение за периода юни 2019г.- август 2020г., довело до
влошаване на здравословното му състояние. Видно от приетите по делото писмени
доказателства - медицинска справка от д-р Г., издадени направления, амбулаторни
листове и служебни бележки, както и от заключението на ВЛ е, че на ищеца са
извършвани множество прегледи и е бил насочван за лечение в отделение по
физиотерапия, но ищецът е предпочитал лечението да бъде извършвано по време
прекъсване изпълнението на наказанието, а не да бъде воден с охрана, тъй като
според него в отделението в УМБАЛ Плевен се притеснявали от хора с белезници и
охрана.
Съгласно разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода като
конкретните условия и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/
22.03.2010г на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. В
конкретния случай с предявеният иск се претендират обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора -Белене. За квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено
неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен
орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да
съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.Законодателят
е предвидил възможността за осъществяването на консултация с други лекари
специалисти, когато това е необходимо по преценка на Директора на съответното
медицинско заведение. Съгласно чл. 60,
ал.3 от Наредбата, Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря
консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това
документи. При така установената нормативна регламентация на медицинското
обслужване, настоящият съдебен състав намира, че осъществяването на исканата от
ищеца консултация, може да бъде осъществена единствено и само, ако директора на
медицинския център в Белене, прецени че такава е необходимо. В случая тъй като
няма директор на медицинския център това е задължение на лекаря д-р Г., който
по граждански договор обслужва затвора Белене. Следва да се отбележи, че д-р Г.
на медицинския център в Затвора Белене редовно е издавал служебни бележки и
направления за консултации със специалисти, които са взимани от ищеца, който
сам е уговарял датите на прегледи, респективно лечение. Неоснователни са твърденията в исковата молба,
че администрацията на затвора не е осигурила възможност М. да се лекува в
лечебно заведение извън затвора. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от приложената медицинска документация, съдът приема за
напълно недоказано твърдението, че в периода на изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" в Затвора Белене на ищецът М. не е оказана на необходима
медицинска помощ и правилно медицинско лечение. Следва да се отбележи, че д-р Г.
медицинския център в Затвора Белене редовно е издавал служебни бележки и
направления за консултации със специалисти, които са взимани от ищеца, който
сам е уговарял датите на прегледи, респективно лечения. В исковата молба се претендират неимуществени
вреди, като по твърдението му бездействието на администрацията е довело до
увреждане здравословното състояние на ищеца. По делото са представени и
заповеди с правно основание чл.135 от ЗИНЗС издадени от Директора на Затвора, с
които е разпоредено М.М. да бъде конвоиран до лечебни заведения в Белене и
Плевен. От заключението на ВЛ и дадените отговори на въпроси от страните
се установява, че ищецът боледува от „стара“ дискова херния, която за лекарите
означава повече от 3 години. ВЛ разяснява, че когато има криза, тя е от
порядъка на от един до пет или седем дни, понякога има невъзможност за движение
и остра болка, но при прегледа на ищеца такова нещо не е било установено. ВЛ е
изразило становище, че физиотерапията облегчава болката за неголям период.
Изрично, ВЛ е посочило, че през исковия период -2019-2020г. здравословното
състояние на ищеца не се е влошило, а напротив се е подобрило.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическо здраве на лишените от свобода. По принцип медицинското обслужване
на лишените от свобода се осъществява в нарочни медицински центрове към местата
за лишаване от свобода или специализирани болници. Съгласно разпоредбата на чл.
135 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от
свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение;когато се налага
лечение на инфекциозни заболявания; когато са необходими консултативни прегледи
или специализирани изследвания. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че
изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по
предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на
лишени от свобода или на директора на медицинския център. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 60 от Наредба № 2 от
22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, че изпращането на лишен от свобода на подобен
консултативен преглед се извършва със заповед на началника на съответното място
за лишаване от свобода. В настоящия случай това означава издаване на заповед от
началника на затвора гр. Белене, където през визирания в исковата молба период
е изтърпявал наказание "лишаване от свобода".
Посочената правна норма налага извода, че изпращането
на лишен от свобода за провеждане на консултативен медицински преглед извън
затвора не е фактическо действие, а правно действие - административна
процедура, която приключва с издаването на административен акт. При тази
законова регламентация съдът приема, че преместването за лечение се осъществява
посредством волеизявление на началника на затвора, което представлява административен
акт. В случая, обаче видно от твърденията в жалбата на М., както и от
съдържанието на уточнителните молби, същият не е правил искане до Началника на
затвора, който е компетентен орган да се произнесе по искане за лекуване в
болнично заведение извън системата на затворите. От събраните по делото
доказателства се установява, че при разговори с ищецът последния е предпочитал
лечението му в болнично заведение да бъде осъщестявано по време на прекъсване
изпълнение на наказанието, за което е
компетентна ОП Плевен. Доказателства в тази насока са и издаваните от КФРМ
служебни бележки адресирани до ОП Плевен.
Съгласно презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия,
които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Такива в настоящото производство не бяха доказани като
част от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което предявеният
от М.М. иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.М. ЕГН ********** иск против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София за присъждане на сумата 100 000 лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене изразяваща
се в неосигуряване на възможност за лечение за периода юни 2019-август 2020г.
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Плевен.
АДМ.
СЪДИЯ :