№ 16
гр. Враца, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200411 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по
жалба на П. У. И., тайландска гражданка, жив. с.Л. против НП № 9/26.04.2022
г. на Началник група „Миграция“ ОДМВР-Враца, с което за извършено
нарушение по чл.34 от ЗЧРБ, й е наложено административно наказание –
глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ.
В жалбата, поддържана и в с.з., се излагат подробни твърдения и
съображения, обосноваващи искане за отмяна на НП, които от правна страна
следва да се квалифицират като такива за незаконосъобразност на НП, поради
несъставомерност на вмененото нарушение от обективна и субективна
страна.
Ответната страна, редовно призована, не е ангажирала представител за
участие в с.з. В придружителното писмо към преписката е изложено
становище за неоснователност на жалбата, с молба за потвърждаване на НП.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ
1
на обжалване акт и в предвидения преклузивен срок за обжалване, поради
което е и процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява и
основателна, при следните съображения:
Настоящата жалбоподателка е тайландска гражданка, не владееща
български език. На 10.03.22 г., същата влязла в РБ въз основа на издадена й по
надлежния ред виза вид „С“, т.е .за краткосрочно пребиваване в страната,
съгласно чл.9а, ал.2,т.3 ЗЧРБ, с конкретен период на валидност на визата от
10.03.22 г. до 09.04.22 г. Фактическото основание за издаване на визата било
сключване на граждански брак с българския гражданин В. И., но
обективирано във визата с официално посочена цел „частно посещение“.
Поради редица проблеми и неудачи при административното им обслужване
от различни компетентни органи, в различни населени места, в крайна сметка
жалбоподателката и българският гражданин В.И. успели да сключат
граждански брак на 04.04.22 г. в общ.Х.. Веднага след това двамата
предприели действия за продължаване и узаконяване на престоя на
жалбоподателката в Д“Миграция“ към ОДМВР-Враца /вероятно по реда на
чл.27, ал.1 ЗЧРБ/, на основание сключения граждански брак и новонастъпил
факт-вероятна бременност на чуждата гражданка. От там им било обяснено и
отказано с мотив, че липсват законови основания за продължаване на
престоя.В така създалата се ситуация и с цел узаконяване на възможността си
за пребиваване в РБ, жалбоподателката била принудена да предприеме
другата законова възможност- издаване на виза за дългосрочно пребиваване в
РБ -тип „D“, съгл.чл.9а, ал.2,т.4 ЗЧРБ, от съответното посолство/консулство, в
случая ситуирани извън РБ. За целта й се наложило и на 08.04.22 г. същата
предприела пътуване до Букурещ-РРумъния, където в посолството подала
заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Заявлението е
било входирано и прието за редовно и допустимо на същата дата /по делото
няма данни за противното/, при което в паспорта на жалбоподателката е бил
положен печат по образец върху изтичащия визов стикер за краткосрочно
пребиваване, съгласно изискванията на чл.23, ал.4, вр.чл.24, ал.2 от Наредбата
за условията и реда за издаване на визи и определяне на визов режим, изд. на
основание чл.9е, ал.1 ЗЧРБ. След подаването на тези документи, на същата
дата-08.04.22 г., след 17.00 ч., жалбоподателката се върнала от РРумъния в
РБългария. Веднага след това пътуване, в условията на световна пандемия и
действаща по същото време в страната извънредна епидемична обстановка по
2
повод Ковид-19, жалбоподателката проявила симптоми на вируса, при което
добросъвестно предприела тестване за диагностициране, както и електронна
кореспонденция със съответните коммпетентни здравни органи
за указания относно официално признатите тестове за диагностициране,
регистрацията им и съответното официално поставяне под карантина. Като
краен резултат от така предприетите действия на жалбоподателката, същата е
била поставена официално под карантина на основание чл.61, ал.6 ЗЗдр. с
предписание на РЗИ, считано от 11.04.22 г.
На 21.04.22 г. и след изтичане на карантината, в служебните помещения
на Д“Миграция“-ОДМВР-Враца, при лично явяване на жалбоподателката,
служители към същата служба-св.М.В. и Н.Н. й съставили АУАН№9/21.04.22
г. за нарушение по чл.34 ЗЧРБ за това, че „не е напуснала страната след
разрешения срок за пребиваване, който е до 09.04.22 г., което е видно от печат
за влизане в РБ и положена виза на националния паспот с №...“.
Последвало е издаването на обжалваното НП№9, издадено на 26.04.22 г.,
с което при идентично спрямо АУАН фактическо и цифрово описание на
нарушението, на жалбоподателката е наложена глоба от 500.00 лв. на
основание чл.48, ал.1,т.3 ЗЧРБ.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на
приобщените по делото доказателствени източници, а именно св.показания на
актосъставителя М.В. и на свидетеля по АУАН- Н.Н., както и останалите
материали от приложената преписка, включващи процесните АУАН и НП и
най-вече приложените справки „Граничен контрол“ и „Визи“, в съчетание с
приложените от жалбоподателката допълнителни писмени материали-
цитираното предписание за карантина на РЗИ и електронна кореспонденция с
различни институции по повод пребиваването й в РБ за инкриминирания
период и след това.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна на първо място, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като
служебно констатира допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП
съществени процесуални нарушения, а именно:
Във връзка с обстоятелствата, че жалбоподателката-„нарушител“ е лице
с чуждо гражданство /при това се касае до гражданство на държава извън
3
територията на ЕС/ и лице, не владеещо български език, то и съгласно
приложимите по силата на чл.84 ЗАНН правила по чл.21, ал.2, вр. чл.55, ал.4
НПК, на жалбоподателката още при съставяне на АУАН е следвало да бъде
осигурен преводач, с чието участие да й бъдат разяснени всички права, в т.ч.
възможностите за евентуален отказ от устен и най-вече на писмен превод на
актовете, обосноваващи процедурата и наказателната й отговорност. В случая
това не е направено, при което жалбоподателката освен от самостоятелното
право на превод, е била лишена пряко и от правото по чл.44, ал.1 ЗАНН да
направи възражения по акта, непосредствено при съставянето му, а и след
това- в 7-дневен срок след съставянето му. Едновременно с това, в
конкретния случай АНО е издал обжалваното НП преди изтичане на 7-
дневния срок по чл.44, ал.1 ЗАНН за подаване на възражения против акта,
доколкото АУАН е съставен и връчен на жалбоподателката на 21.04.22 г., а
НП е издадено на 26.04.22 г.
Всяко от така констатираните до тук процесуални нарушения попада в
категорията на „абсолютните“ процесуални нарушения, нарушаващи пряко
правото на защита на обвиняемото лице. В рамките на правомощията на съда
по чл.63 ЗАНН, въпросните нарушения в случая са и неотстраними по друг
способ, освен чрез отмяна на НП само на това формално основание.
Вън от горното, но за пълнота на мотивите, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи и следното:
В случая по делото се установи, че в рамките на разрешеното й
първоначално, краткосрочно пребиваване в страната с виза от 10.03.22 г. до
09.04.22 г., жалбоподателката е имала изцяло добросъвестно поведение, като
не само е изпълнила „неформалното“ условие за пребиваване в страната чрез
сключване на граждански брак с посочения български гражданин, но и е
положила добросъвестно всички усилия да продължи легалното си
пребиваване в страната, още преди изтичане на крайния срок на
краткосрочната виза, в т.ч. чрез контакти с Д“Миграция“-ОДМВР-Враца и в
крайна сметка-чрез процедура за издаване на нова виза, тип“Д“ в посолство
извън РБ на 08.04.22 г., която дата все още остава в рамките на срока на
валидност на първоначалната виза / до 09.04.22 г./.Едновременно с горното се
установи и че непосредствено преди изтичане на крайния срок на визата /на
09.04.22 г./, за жалбоподателката са възникнали други обективни пречки за
4
легално напускане на страната, свързани с проява на заболяване от Ковид-19
и отново добросъвестно проявено от нейна страна поведение за тестване,
контакти с компетентни здравни органи за инструкции и указания във връзка
с тестването, в крайна сметка довело и до официалното й карантиниране с
надлежен, писмен административен акт, но от 11.04.22 г.
Всички тези обстоятелства налагат на категоричен извод, че в
конкретния казус поведението на жалбоподателката е изначално лишено от
обществена опасност, като първоначален обективен и съставомерен признак
на понятието „административно нарушение“, съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН. Дори
и да не се се сподели този извод, то тогава деянието на жалбоподателката се
явява отново лишено от обществена опасност, тъй като е извършено в
условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8, вр.чл.11 ЗАНН,
вр.чл.13, ал.1 НК, т.е. извършено е, за да се защитят от непосредствена
здравна опасност, в условията на пандемия, едновременно лични, държавни и
обществени интереси, при което няма причинени от нарушението
/ненапускане на страната в законовия срок след разрешението за престой/
вреди, още по-малко тези вреди са по-малко значителни от предотвратените.
При тези съображения обжалваното НП в случая се явява незаконосъобразно
и неправилно, поради издаването му в противоречие с материално-правните
предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност
на жалбоподателката.Това на свой ред е допълнително и самостоятелно
основание за отмяната му.
По делото няма направени искания от страните във връзка с разноските,
съответно и присъждане на такива не се дължи.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№9/26.04.2022 г. на Началник група „Миграция“ при
ОДМВР-Враца, с което на П. У., тайландска гражданка с паспорт №********,
за извършено нарушение по чл.34 от ЗЧРБ и на основание чл.48, ал.1,т.3 от
5
ЗЧРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6